Р Е Ш Е Н И Е № 44 гр. София, 31.01.2023 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар Марияна Петрова, при участието на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 784 по описа за 2022г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на подсъдимия М. С. Р. срещу потвърдително решение № 121/27.07.2022г. по ВНОХД № 233/2022г. на Пловдивски апелативен съд, 3- ти наказателен състав. С атакуваното въззивно решение е потвърдена изцяло осъдителната присъда № 14/01.03.2022г. по НОХД № 1445/2021г. на Пловдивски окръжен съд, с която за деяние по чл.116, ал.1, т.6, пр.2-ро, чл.115 от НК по реда на чл.54 от НК подсъдимият М. Р. е осъден на 20 (двадесет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим, като е приложени чл.68, ал.1 от НК, а също така е постановено изцяло да се изтърпи и отложеното наказание от 11 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим по НОХД № 4965/2020г. на Пловдивски районен съд, постановено за деяния по чл.131, ал.2 и чл.325, ал.2 от НК. Касаторът претендира за допуснато нарушение на материалния закон, доколкото въззивната инстанция не се била съобразила с доказателства по делото, сочещи на деяние по чл.124 от НК. Позовава се на съдебномедицински заключения по делото, като основно твърди,че получената коремна травма е можела да бъде овладяна при своевременна медицинска намеса. Игнорирани били елементи от поведението на подс. Р., които сочели на липса на умисъл да лиши от живот пострадалата – липса на удари по уязвими части но човешкото тяло, нанасяни с крак, обут само в чорапи, последващо поведение, насочено към опити да свестява пострадалата и да и прави изкуствено дишане. Нищо в конкретния казус не възпирало подсъдимия за осъществяване на престъпния резултат по чл.115 от НК. Заявява, че е налице превратно тълкуване на обективни факти, довело до неправилно вътрешно убеждение, с игнориране на утвърдено в правната теория и практика становище, че деецът следва да носи отговорност за действително причиненото от него увреждане, спрямо което той е действал умишлено, а настъпилият тежък резултат да се оценява като непредпазливо деяние, съгласно чл.124 от НК. На второ място касаторът ангажира касационното оплакване, свързано с допуснато съществено нарушение на процесуални правила, като твърди нарушение на чл.14 от НПК при оценка на доказателствата. Не били изложени съображения защо едни доказателства се ценят, а други се отхвърлят, като не били изследвани и налични противоречия. По този начин се стигнало до липса на мотиви. Игнорирани били доказателства, които сочели на липса на умисъл на подс.Р. да лиши от живот пострадалата С. А., като това били показанията на Д.,Л. и А. Р., обясненията на дееца, заключенията и разясненията на експертите по делото, извършения следствен експеримент за еднократно посегателство от подсъдимия върху пострадалата, както и протоколът за оглед на веществени доказателства. Необсъждането на всички доказателствени материали, особено когато били противоречиви, било съществено процесуално нарушение, защото водело до необоснованост на присъдата и нейната отмяна. В заключение иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Касаторът отделно се позовава и на явна несправедливост на наложеното наказание, като твърди, че не се отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства. Предлага се като алтернатива изменяването на решението. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание дава становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че въззивната инстанция е приложила закона правилно и не го е нарушила, като е потвърдила осъдителната присъда на съда от първата инстанция. Счита за правилна квалификацията по чл.116 от НК, като е установено извършено убийство, с наличната квалификация – подсъдимият да е извършил убийството по особено мъчителен за жертвата начин. По безспорен и несъмнен начин било установено участието на подсъдимия, като от обективна страна е нанесъл побой с множество юмруци и ритници по главата и тялото на пострадалата. Установено е безспорно от обективна страна и пряк умисъл, тъй като подсъдимият за продължителен период е нанасял жесток побой, с множество силни удари в жизнено важни части на тялото и са засегнати важни органи, довели до множество увреждания, като едно от тях- тежката коремната травма, разкъсване на червата и кръвозагубата, е довело до смъртта й. Прокурорът твърди, че безспорно подсъдимият е имал съзнание за неизбежността на смъртта при нанасянето на такива много на брой и последователни удари, довели до тежки увреждания. Те говорели за целено от подсъдимия умъртвяване на жертвата. Заявява, че не са допуснати твърдените от защитата процесуални нарушения, като са обсъдени всички доводи и възражения на защитата. Изрично съдът е взел отношение по искането за приложение на чл.124 от НК, обосновавайки неговата неоснователност. По наказанието прокурорът взема отношение, като посочва, че то не е несправедливо, като правилно е наложено при условията на чл.54 от НК, при наличие на отегчаващи само обстоятелства в максимален размер. Според него нямало основание за смекчаване на това наказание. Моли да се остави в сила въззивното решение. За частните обвинители В. А. А. и С. П. А., а В. А. и като граждански ищец, се явява повереник, който пледира да се остави без уважение касационната жалба и се остави в сила атакуваното решение. Посочва, че не се налице предпоставки нито за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, нито за изменението му. Оспорва на първо място доводите за приложение на чл.124 от НК, като заявява, че подсъдимият не е потърсил помощ, съзнателно се е дезинтересирал от състоянието й, отнесъл се е с безразличие към него и това е довело до смъртта на пострадалата. Наличието на евентуален умисъл изключвало допускането, че е нарушен материалният закон, като повереникът посочва, че начина на нанасяните увреждания – многократни удари, през целия ден, множество силни и бързи чрез юмруци и крака, с безразличие към пострадалата, която седмица преди това била лежала в болница, запазвал характера на деянието като умишлено. В жалбата се посочвало, че подсъдимият бил взел ефикасни мерки, макар и недостатъчни, за оказване на помощ, без да бъдат уточнени какви точно. Повереникът възразява, че след многократните побои, единственото, което подсъдимият бил сторил, е да си легне в стаята на своя син, където бил заварен от полицейските служители. Оспорва на следващо място твърденията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Тъй като съдебните актове и в двете съдебни инстанции са постановени мотивирано и в съответствие събраните по делото доказателства за авторството и начина на извършване на деянието, в съответствие с материалния закон. Посочва, че пред съда е изправен подсъдим, който търси справедлива присъда, обаче е отнел живота на една млада жена, на 39 години, майката на неговите деца, по мъчителен начин, бавно и продължително, без капка милост. Пострадалата е била стресирана от честите побои, нанасяни от подсъдимия, която е била в недобро здравословно състояние и физически много по-слаба от касатора. Твърди, че в събраните по делото доказателства не са налице никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, като сочи отегчаващи такива- осъждан, безработен, налагащ непрестанен тормоз над семейството си. Посочва, че подсъдимият е взимал помощите за децата си и е разполагал с тях по свое усмотрение, най-вече обаче за употреба на алкохол. Повереникът заявява, че деецът в нито един момент не е изказал съжаление за постъпката си, посочва, че в обществото няма място за него и че неговите деца едва ли имат нужда от подсъдимия. Частният обвинител и граждански ищец П. А. А., не се явява, починал. Уведомени, наследниците му не правят изявления и не се явяват. Подсъдимият, доведен, се явява лично, представлява се от защитници. Първият от тях поддържа касационната жалба като цяло. Отново акцентира върху качеството и посоката на нанесените удари, изводимо от това, че подсъдимият е бил по чорапи, като не били конкретизирани удари към жизнено важни части като глава или гръден кош, със средство, което е годно да причини смъртта на пострадалата А.. Отново се позовава на съдебномедицинските експертизи, които установяват, че настъпването на смъртта се дължи на разкъсване на мезентериума на тънките черва, което било състояние, отговарящо на критериите в чл.128 от НК а именно, че е причинена тежка телесна повреда, и че това е било състояние, опасно за живота, от което не винаги настъпва смърт. Основното нарушение на въззивната инстанция според защитата била липсата на собствен анализ на доказателствения материал на делото. Съдът се бил задоволил с преповтаряне на изводите на първоинстанционния съд, като защитата заключава, че в резултат на това решението се явявало и необосновано. Не били обсъдени показанията на основен свидетел, какъвто бил синът на подсъдимия С. Р.. Било игнорирано възражението на защитата относно разпит по делото на инспектор М., което било недопустимо. С оглед на това пледира решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. По отношение на ангажираното касационно основание, визиращо явна несправедливост на наложеното наказание, защитата заявява, че не били обсъдени абсолютно всички смекчаващи отговорността обстоятелства, като това, че подсъдимият бил изключително добър човек, като нито едно от разпитаните деца, които имали за родител и починалата С. А., не казвали, че този човек е бил лош с тях и не се грижел за тях. Алтернативно пледира произнасяне по последното касационно основание. В реплика защитникът оспорва тезата на повереника, че подсъдимият е проявил безразлично отношение, като сочи, че той бил извършил необходимите действия, макар и недостатъчни, за да и помогне, виждайки влошаване на състоянието на пострадалата. Това било възприето от самия въззивен съд, който пък си бил и противоречал Вторият поред защитник не излага собствени доводи, подкрепя казаното от предходния защитник. Подсъдимият също поддържа казаното от защитата си. При осъществяване на правото си на лична защита и да се изказва последен подсъдимият Р. заявява, че тези деца си ги бил гледал, не бил ги тормозил, нито един шамар не им бил ударил. Посочва също, че съжалява, че не успели да спасят пострадалата. При последната си дума подс.Р. заявява, че не бил имал намерение за това нещо, не могли да спасят пострадалата. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 14/01.03.2022г. по НОХД № 1445/2021г. на Пловдивски окръжен съд подсъдимият Р. е признат за виновен в извършване на деяние по чл.116, ал.1, т.6, пр.2-ро, вр.чл.115 от НК и му е наложено наказание по реда на чл.54 от НК в размер на 20 (двадесет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено изцяло да се изтърпи и отложеното наказание от 11 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим по НОХД № 4965/2020г. на Пловдивски районен съд, постановено с присъда за деяния по чл.131, ал.2 и чл.325, ал.2 от НК. Присъдени са разноските и и предявените граждански искове от В. А. и П. А. в размер на по 75 000 лева, ведно със законните лихва, като съдът се е разпоредил с веществените доказателства и предварителното задържане на дееца. С атакуваното по касационен ред настоящо въззивно решение № 121/27.07.2022г. по ВНОХД № 233/2022г. на Пловдивски апелативен съд, 3- ти наказателен състав, първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена. Настоящето касационно производство е първо поред. Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, каквото е защитникът на подсъдимия. След като я разгледа по същество, съставът на ВКС намери че жалбата се явява неоснователна. На първо място следва да бъдат обсъдени твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събиране и оценка на доказателствата, тъй като правилното решаване на делото зависи от законосъобразното провеждане на процеса. Касационният състав намери, че фактите по делото са установени чрез процедура, която отговаря на изискванията на наказателнопроцесуалния кодекс. Не е подминато нито едно съществено и от значение за делото обстоятелство, не са останали неоценени или са останали недооценени факти. Оспорването на възприемането на едни или други обстоятелства визира всъщност необоснованост на присъдата от първата инстанция и/или решението на втората, и мотивите им, което не съставлява касационно основание. Не се открива обаче незаконосъобразно действие на контролираната конкретно въззивна инстанция при аналитично-оценъчната и дейност и/или неспазване на правилата на формалната и правна логика. По безспорен начин е установено отношението на подсъдимия към пострадалата, което предхожда деянието и което се изразява в типично домашно насилие над лице от женски пол, само по себе си едно твърде укоримо поведение. На датата на престъплението това домашно насилие се е проявило отново, развило се е във времето и е продължило твърде много, с голямо ожесточение и ярост, като обаче извън полезрението на държавното обвинение е останала новелата на чл.116, ал.1, т.6а от НК. Това обстоятелство обаче не следва и не може да бъде пренебрегвано, когато се цени степента на наказателна отговорност на дееца, при съпоставянето на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Така или иначе възприемането на фактите, така, както са поднесени от съда от първата инстанция, не е недостатък на въззивната дейност, макара да се твърди точно обратното от касатора. Въззивната инстанция е анализирала от своя страна оценъчната дейност на съда от първата инстанция и не е намерила, с основание и според касационната инстанция, допуснати грешки при анализа на доказателствата, с отхвърлянето на обясненията на дееца като защитна теза. Всъщност на страната на обвинителната теза са предимно т.н.“неми доказателства“, а именно констатираните и посочени многобройни наранявания по цялото тяло на пострадалата. Нямат съществено правно значение обясненията на подсъдимия и възраженията на защитата, когато насреща им неумолимо им противостоят констатациите по СМЕ № 1122020г.,л.1-9, т.ІІ-ри от дос.п-во за следите от побой и увреждания на трупа на пострадалата, и което обстоятелство опровергава защитната теза.. Струва си да се отбележи, че не е оказване на помощ нанасянето на побой само защото пострадалата е плачела след първоначалната фаза на започналото нейно умъртвяване. Не е също така оказване на помощ нанасянето на побой през целия ден, с кратки прекъсвания, през които подсъдимият е възстановявал своите сили, преспивал и се е „освежавал“ с употребата на алкохол. Продължителното нанасяне на побой, до видима степен на безпомощност на пострадалата, без да се повлиява от нейното състояние, от липсата на съпротива (поради чисто физиологична немощ, настъпила като следствие от продължителния побой и излива на кръв в голямо количество в областта на коремната кухина)) и примирение, характеризира дееца като безчовечен и жесток до бруталност. Съдът от първата инстанция е бил напълно последователен и изключително детайлен при съпоставката и анализа на отделните свидетелски показания, без да пропусне нито едно обстоятелство. Даденият от него отговор на направените възражения, които се повтарят и като касационни, логично е споделен от въззивната инстанция, което следва от законосъобразната интерпретация на доверието, което е дал/ или не е дал първостепенния съд на всяко едно свидетелстване по делото, като цяло или в отделни негови части. Неоснователно е възражението за неправилна оценка на показанията на св.С. Р., тъй като той се е ползвал от правото си по чл.119 от НПК и неговото участие в процеса е било преустановено, а показанията му, дадени до този момент, не могат да бъдат ползвани в никакъв аспект съобразно процесуалния закон и установената съдебна практика. Не е възможно да бъде ценено нещо, което законът забранява да бъде включено в доказателствената съвкупност. По отношение на св.М. отговор е даден от съда от първата инстанция, тъй като неговите показания не са включени в доказателствената съвкупност – л.20, абзац втори, от мотивите към първоинстанционната присъда. Това е освободила, при липса на съответен протест, от задължение второинстанционния съд да отговаря на възраженията на защитата, тъй като тези показания като цяло биха обслужили обвинителната теза, ако бяха включени. С други думи, не са необходими усилия да бъде осъществена защита от естеството на свидетелски показания, които не се включват в обвинителната теза. Неоснователно е възражението на защитата за липса на изложени доводи и съображения защо се ценят някои доказателства в отделни техни части, а в други - не, като се претендира частична липса на мотиви. Това е така, защото този довод не съответства на действителното фактическо положение, доколкото съдът от първата инстанция, а респективно и от втората, са се позовали на обективните находки, установени при съдебномедицинския оглед и съответно аутопсия на тялото на пострадалата, за да отхвърлят части от свидетелските показания като недостоверни, а най- вече – защитната теза на подсъдимия за самонараняване на пострадалата. След като инстанциите по същество не са допуснали претендираните нарушения на процесуалните правила, е необходимо да се даде отговор на възраженията за нарушаване на закона, тоест на материалното право и относно законосъобразното квалифициране на деянието. Възраженията са изцяло неоснователни, като част от съображенията си касационният състав изложи по-горе. Всъщност, нанесения побой, причинените увреждания, от които е настъпила смъртта на пострадалата и датата 20.10.2020г. са само заключителния епизод на продължителното брутално насилие над майката на децата на подсъдимия. Никое човешко същество не бива да бъде подлагано на такова унижение и унищожително отношение, и само молбите на нейните деца са накарали пострадалата да се върне при своя насилник, подсъдимия Р.. Но този детайл е съществен за отношението на подсъдимия към пострадалата и възприемането й като предмет, върху който може да бъде изливан физически гневът (в случая непредизвикан) на дееца. Предшестващото отношение е напълно показателно за субективното отношение на подсъдимия към деянието, той се е отнасял с пълно безразличие към здравето и живота на пострадалата, не е имал никакви морални задръжки в който момент пожелае, да й причини болка, да я нарани и причини увреждания. Твърдението за това, че подсъдимият не е желаел настъпването на смъртта на пострадалата, не може да бъде споделено. Дори и изводите на съда от въззивната инстанция в тази връзка и за липса на пряк умисъл в действията му не могат да бъдат споделени, макар при отсъствието на съответен протест да не може да бъде влошавано наказателноправното положение на дееца. Безразличното отношение към настъпването на смъртта не се изчерпва със съдържанието на евентуалния умисъл,с допускането на евентуалните по-тежки последици. Тезата за наличие на евентуален умисъл може да се поддържа само ако подсъдимият се беше ограничил във времето със нанасянето на ограничен брой удари. В случая той е нанасял в продължение на часове със значителна сила и интензивност. Това е особено видно от постигнатия резултат- освен разкъсването на мезентериума, довел до основната причина на смъртта с излива на 2000мл. кръв в коремната кухина, подсъдимият е причинил счупване на по три ребра във всяка една половина на тялото на пострадалата, счупване на коронки на част от зъбите, без дори да бъдат отбелязвани множеството травматични кръвонасядания във всяка една част на тялото. Ударите са изключително много, нанесени с ярост и ожесточение, продължили във времето и не може да има никакво съмнение, че поведението на дееца е израз на т.н.“неконкретизиран“ пряк умисъл, като в субективно отношение той неминуемо е съзнавал възможността за настъпване на смъртта и продължавайки бруталните си действия, се е съгласявал с причиняване на вреда от най-тежък порядък - смъртта на пострадалата. Касационният състав няма за цел, пък и процесуална възможност, да коригира възприетия евентуален умисъл от страна на въззивната инстанция, посочва обаче тези доводи като контрапункт на твърденията за явна несправедливост на наказанието, респективно като отговор на искането за намаляването му. Съставът на ВКС заключи, че не е допуснато нарушение на материалния закон, квалификацията на деянието е правилна, макар и непълна, както се посочи, при очевидно проявеното домашно насилие от страна на подсъдимия- физическо и психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, доколкото той се е разпореждал с помощите, които получавало семейството, като критериите на чл.93, т.31 от НК са изцяло покрити. Поради това възраженията за неправилно приложение на материалния закон и искането за квалифициране на деянието по чл.124 от НК като неоснователни изцяло се отхвърлят. На последно място, по въведеното трето касационно основание като алтернатива, касационният състав заключи, че наложеното наказание не е явно несправедливо. Престъплението се отличава с жестоко отношение към пострадалата, подсъдимият се злоупотребявал с доминантното си положение, с алкохола и издръжката на семейството, като ги е поставил в икономическа зависимост. При дееца не са налице смекчаващите отговорността обстоятелства, които се изтъкват от защитата – нито грижата за семейството, нито добро отношение към него. Злоупотребата с алкохол не е положително качество, упражняването на непрекъснато насилие в дома не е също така положително качество, а напротив, съдимостта му също не смекчава неговата наказателна отговорност. Съдебното минало на дееца го очертава като склонен към правонарушения, неподчинение на органите на властта и използването на сила, с други думи като социално невградим. Възраженията за неотчетено оказване на помощ на убитата съпруга, за полагани грижи в семейството, се отхвърлят като очевидно несъстоятелни, с оглед изложените по-горе доводи. Наказанието е определено в достатъчна степен снизходително, при наличните още две и по-тежки алтернативи за налагане на наказание, съставът на ВКС не намери, както и въззивната инстанция, основание за по-нататъшно снизхождение. Целите на наказанието не могат да бъдат постигнати с по-ниско по размер такова, нито в индивидуална перспектива, нито от гледна точка на обществените интереси. Изтъкнатите лично от подсъдимия съображения за необходимост от това да се грижи за децата си, са изцяло несподелими, особено като се вземе предвид, че е лишил децата от грижите на майката. Като не намери за налични претендираните от касатора в жалбата основания за отменяване на потвърдителното решение, касационният състав намери, че то следва да се потвърди изцяло. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила потвърдително въззивно решение № 121/27.07.2022г. по ВНОХД № 233/2022г. на Пловдивски апелативен съд, 3- ти наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1.