Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 38

София, 30.01.2020 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2499/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 93 от 21.03.2019 г. по в.гр.д. № 62/2019 г. на Окръжен съд - Пазарджик е отменено решение № 768 от 12.11.2018 г. по гр.д. № 1495/2017 г. на Районен съд- Пещера и вместо него е постановено друго, с което е прието за установено по отношение на Н. Г. Р., че З. И. К. е собственик на поземлен имот с идентификатор .... по КККР на курорт ”Язовир Батак- зона А”, с площ 450 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на ползване: ниско застрояване, както и че в кадастралния регистър е допусната грешка, като същият имот е записан на името на Н. Г. Р..
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ответника Н. Р. чрез неговия пълномощник адв. А. В.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения, поради което е направил необоснован извод, че придобивното основание на ищцате не е било оспорено в срока по чл. 131 ГПК и не дължи извършването на косвен съдебен контрол за валидност и материална законосъобразност върху решенията на ОСЗ- гр. Батак, от които ищцата черпи права. На следващо място поддържа, че съдът преднамерено не е обсъдил писмени и гласни доказателства, ангажирани от жалбоподателя, които подкрепят твърденията му за упражнявано владение върху процесния имот, в резултат на което е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че в негова полза не е осъществен фактическия състав на придобивната давност.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба са поставени няколко правни въпроса и са изложени доводи за наличие на основания по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по тях.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация З. К. изразява становище, че не са налице сочените основания за достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № .... г. ищцата З. И. К. закупила от К. Т. К., П. Т. Н., Г. Т. К., М. Т. Х., Г. Д. К. и С. Б. К. два поземлени имота: поземлен имот, който по плана на курорт ”Язовир Батак” съставлява имот № 228 в кв. 8, с площ 450 кв.м, който попада в УПИ ....- Индивидуално вилно застрояване, и поземлен имот с пл.№ ...., с площ 112 кв.м, който попада в същия парцел. Продавачите са наследници на Г. Т. К.. Легитимирали са се като собственици на продадените имоти с нотариален акт № .... г., който са признати за собственици на тези имоти на основание решение № 2112 Б от 02.06.2006 г. на ОСЗ- Батак. С него на наследниците на Г. Т. К. е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада с площ 1.030 дка, седма категория, находяща се в строителните граници на курорт ”Язовир Батак” в м.”Г.”, възстановени са 0.562 дка от този имот и е постановен отказ за възстановяване на 0.468 дка. В решението е посочено, че се постановява въз основа на скица и удостоверение по чл. 13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ, издадени от „СКС” при Община Батак, според които бившият имот е заснет по анкетни данни с два планоснимачни номера - .... и .... и е нанесен в кадастралния план на населено място „Язовир Батак”, м.”Г.”, попада в кв...., УПИ....- Индивидуално вилно строителство. Бившият имот пл.№ .... по графични данни съдържа 913 кв.м, застроен частично със сгради на трети лица и от него могат да се възстановяват 450 кв.м, а имот пл.№ .... по графични данни съдържа 117 кв.м и от него могат да се възстановяват 112 кв.м. Посочено е също, че решението допълва и видоизменя т.1 от Решение № 2112 от 11.05.1993 г. и решение № 2112 А от 31.03.2006 г. на ОСЗГ- Батак.
Решение № 2112 от 11.05.1993 г. на ОСЗ/ ПК/ Батак е прието като доказателство по делото. С него в т.1 на наследниците на Г. Д. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада с площ 5.000 дка, осма категория, в землището на [населено място], м. ”Г.”, при граници: наследници на И. Д. Д. и В. Г. К..
Твърдението на ответника е било, че това решение е влязло в сила и е породило е реституционно действие, поради което и доколкото не са били налице предпоставките на чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ за изменението му, последващите решения на ОСЗГ- Батак от 31.03.2006 г. и от 02.06.2006 г. се явяват нищожни и не биха могли да легитимират праводателите на ищцата като собственици на продадения имот. Твърдял е, че е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание договор за дарение и договор за продажба, сключени през 1999 г. с К. Т. К., евентуално – по давност.
Установено е по делото, че с договор за дарение, сключен с нотариален акт № .... г. К. Т. К., която е един от наследниците на Г. Д. К., е дарила на Н. Р. 1/10 ид. част от собствената си 1/8 ид. част от ливада с площ 5.000 дка, осма категория, находяща се землището на [населено място], съставляваща имот № ...., при съседи: наследници на И. Д., В. К. и път, а с нотариален акт № .... от същата дата му продала останалите 9/10 ид. части от собствената си 1/8 ид. част от този имот. При извършване на сделките продавачката е удостоверила правото си на собственост върху имота с решение № 2112 от 20.03.1996 г. на ПК- Батак, и скица № 91 от 28.04.1999 г. Тези документи са приети като доказателства по делото. С решение № 2112 от 20.03.1996 г. на ПК- Батак е възстановено на наследниците на Г. Т. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху ливада с площ 2.404 дка, седма категория, м.”Г.”, съставляваща имот № .... по картата на възстановената собственост.
Назначената по делото съдебно - техническа експертиза е установила, че през 1980 г. е одобрен кадастрален, застроителен и регулационен план на Курортна зона ”А” на язовир Батак. В този план няма имоти с планоснимачни номера, а с такива номера са отразени сградите в курорта. Във връзка с реституцията по ЗСПЗЗ върху плана са били изчертани и номерирани границите на бившите имоти, които са групирани в масиви с номера .... и .... Бившите имоти са получили различни планоснимачни номера за частите си, попадащи в регулацията на курорта и извън нея. Вещото лице е посочило, че имот № .... представлява частта от ливадата от 5.000 дка на Г. К., която попада извън регулацията на курорта. След нейното възстановяване с решение № 2112 от 20.03.1996 г. на ПК - Батак, останалата част, попадаща в регулацията е заснета в помощния кадастрален план с пл.№ .... и ...., като това е станало през 2006 г., и въз основа на това са издадени удостоверението и скицата по чл. 13, ал.4 и 5 ППЗСПЗП, на база на които е постановено решение № 2112 Б от 02.06.2006 г.
При постановяване на своето решение въззивният съд е приел, че не дължи произнасяне по възражението на ответника срещу придобивното основание, от което черпи права ищцата, тъй като същото е заявено за пръв път пред въззивната инстанция. Приел е, че процедурата по възстановяване на спорния имот е приключила с постановяване на решение № 2112 Б от 02.06.2006 г. , с което на наследници на Г. Т. К. е възстановено правото на собственост върху 562 кв.м от ливадата в м.” Г.”. В тази връзка в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят повдига следните правни въпроси, за които твърди да са обусловили изхода по делото: 1/ Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да обсъди приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност и пълнота, да прецени всички доводи и възражения на страните, както и всички доказателства относно правнорелевантните факти, и да изложи мотивите си относно това кои факти счита за установени и въз основа на кои доказателства. 2/ Длъжен ли е гражданският съд да се произнесе по валидността на оспорен от страна по делото индивидуален административен акт, когато същият се противопоставя на лице, което не е било страна в производството по неговото издаване и не е имало право да го обжалва. 3/ Подлежи ли на изменение постановено от ПК решение за възстановяване на земеделски земи в стари реални граници при сезиране на ПК след сроковете по чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ, и валидно ли е решение на ПК за изменение на решение за възстановяване на земеделски земи в стари реални граници, постановено при липса на предпоставките па чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ.
Видно от отговора на исковата молба, жалбоподателят е заявил, че оспорва валидността и материалната доказателствена сила на представените с исковата молба писмени доказателства, в това число решение № 2112 от 31.03. 2006 г. на ОСЗ- гр. Батак, удостоверение № 164 от 12.05.2006 г.; скица № 163 от 03.05.2006 г., решение № 2112 от 02.06.2006 г. на ОСЗ- Батак, Заповед № 482 от 10.07.2006 г. на Кмета на Община Батак, удостоверение № 306 от 21.07.2006 г., удостоверение № 07-00-4 от 08.11.2016 г., нотариален акт № .... г. за установяване право на собственост върху недвижим имот и нотариален акт № .... г., с който ищцата е закупила имота от наследниците на Г. К.. В първото по делото заседание по реда на чл. 143 ГПК е конкретизирал оспорването в смисъл, че решението на ПК- Батак от 11.05.1993 г. на ОСЗ /ПК/е породило реституционно действие по отношение на описания в него имот, влязло е в сила, поради което ПК/ ОЗС/ не е имала право да го изменя.
При тези данни настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса за задължението на гражданският съд да се произнесе по валидността на оспорен от страна по делото индивидуален административен акт, когато същият се противопоставя на лице, което не е било страна в производството по неговото издаване и не е имало право да го обжалва.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос в кой момент настъпва процесуалната преклузия за представяне на доказателства от страните пред първата инстанция, ако тези доказателства не съставляват нови или новоткрити доказателства по смисъла на чл. 147 ГПК. Въпросът се поставя с оглед становището на въззивния съд, че не следва да обсъжда представения от ответника с молбата му от 05.06.2018 г. протокол от 15.04.2002 г. за трасиране на имот № ...., по съображения, че е представен извън преклузивния срок по чл. 131 ГПК, във второто по делото заседание. За да обоснове твърдяното противоречие с практиката на ВКС жалбоподателят се позовава/ представя/ решение № 15 от 16.02.2017 г. по гр.д. № 60077/2016 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 382 от 06.01.2015 г. по гр.д. № 1558/2014 г. на ІV г.о., в които е прието, че преклузията за страните да твърдят нови факти и обстоятелства настъпва едва след като съдът изпълни процесуалните си задължения във връзка с доклада по делото, с който определя правната квалификация на претендираните права и възражения, посочва кои права и кои обстоятелства се признават и кои се нуждаят от доказване, как се разпределя доказателствената тежест между страните, и след като страните изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените от съда въпроси, указания и доклада. След този момент те не могат да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства, освен при условията на чл. 147 ГПК.
Фактически невярно е твърдението, че посоченият протокол е във връзка с опровергаване на представените от ищцата в първото по делото заседание писмени доказателства и дадения от съда допълнителен срок за становище по тях. Протоколът е представен с оглед доказване възражението на жалбоподателя за придобиване на процесния имот по давност, което е заявено още с отговора на исковата молба. За доказване факта на владението и неговата продължителност е направено доказателствено искане за допускане на гласни доказателства, което е уважено от първоинстанционния съд с определението му по чл. 140 ГПК. В първото по делото заседание жалбоподателят е изложил твърдение, че още през 2002 г. е възложил извършване на геодезическо заснемане на имота, но не е представил доказателства за това, нито е поискал допълнителен срок за представяне на такива доказателства. При тези данни изводът на въззивния съд, че протоколът не подлежи на обсъждане поради настъпила процесуална преклузия, не е в противоречие с цитираната практика, тъй като това доказателство е могло до бъде прието само при условията на чл. 147 ГПК - ако жалбоподателят не е могъл да узнае за него, да го посочи или представи своевременно.
Останалите въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК нямат самостоятелно значение за изхода на спора. По тах при необходимост съдът ще вземе становище с решението си по същество на делото.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 93 от 21.03.2019 г. по в.гр.д. № 62/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лв. и да представи доказателства за това.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: