ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 524 София,12.08.2013 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мария Славчева ч. т. дело № 1763/2013 година Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Х. М., [населено място] срещу определение № 1893/18.09.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 2872/2012 г. на Софийски апелативен съд. С последното въззивният съд потвърдил определение от 07.05.2012 г. по гр. д. № 4585/2011 г. на Софийски градски съд, VI-19 състав, с което е върната подадената от частната жалбоподателка искова молба и е прекратено производството по делото. В частната жалба са въведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивното определение, поради което се иска отмяната му като неправилно и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Жалбоподателката поддържа, че съдът неправилно е възприел, че между двамата ответници е налице необходимо другарство, обуславящо допустимост на исковете само с участие на всички. Изложени са подробни съображения за самостоятелността на предявените срещу тях искове. В изложението по чл.280, ал.3, т.4 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1/Обвързан ли е съдът от изложените в исковата молба твърдения на ищеца относно това кои са ответници по предявения иск и какъв е обхватът на предмета на делото; 2/ Когато другарството не е необходимо и задължително допустимо ли е процесът да бъде прекратен спрямо един от другарите - ответници, по който иск са налице нередовности, а производството да продължи по исковете на останалите обикновени другари; 3/ Съставлява ли нередовност на исковата молба непосочването по изричен начин в какво се изразяват претърпените от ищцата неимуществени вреди от нарушаване на авторските й права. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено определение от 07.05.2012 г. по гр. д. № 4585/2011 г. на Софийски градски съд, VI-19 състав, с което е върната подадената от частната жалбоподателка искова молба срещу [фирма] и предаването на М. К. „О. фронт” за солидарното осъждане на ответниците на основание чл. 94 и сл. от ЗАПСП да заплатят на ищцата обезщетение за неимуществени вреди за излъчените без нейно съгласие и въпреки противопоставянето й на 25.06.2011 г. в ефира на [фирма], в предаването „О. фронт” на интервюта с членове на Вариатетен пенсионерски театър „Софиянци”, на фрагменти от песни и спектакли, на които жалбоподателката е текстописец, композитор, аранжор, певец, актьор, продуцент, сценарист, постановчик, автор на костюмите, на декора и на диалозите, оператор, монтажист, диригент, ръководител и продуцент. В първоинстанционния акт е прието, че в нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК ищцата, настоящ жалбоподател, въпреки дадените указания не е посочила адрес за призоваване на втория ответник и поради това исковата молба е върната, а производството по делото прекратено. Въззивният съд потвърдил първоинстанционният акт, като изложил и съображението, че освен изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, не са спазени и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК поради липсата на конкретизация в какво се изразяват претърпените неимуществени вреди. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че в нарушение на константната съдебна практика, според която съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, въззивният съд е приел, че искът е предявен не само срещу [фирма], но и срещу М. К.. От обстоятелствената част и петитума на исковата молба е видно, че обезщетението по чл.94 ЗАПСП се претендират поради извършено нарушение на авторските й права именно от това лице в предаването му „О. фронт”, излъчвано от първия ответник. Вторият от формулираните от жалбоподателката въпроси е определящ за изхода на делото, но не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради формираната по него задължителна практика. В постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК Определение № 521 от 15.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 339/2011 г., II г. о., ГК е прието, че редовността на исковата молба се преценява спрямо всеки от самостоятелните другари поотделно и ако са налице процесуални пречки за някой от тях, производството по този иск се прекратява, а останалите искове, които са редовни, подлежат на разглеждане. Освен, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС, настоящият състав намира, че не са били налице предпоставките на чл.129, ал.1 ГПК за оставяне на исковата молба без движение до посочване на адрес за призоваване на ответника К.. Според чл.49 ГПК място за връчване освен жилището, вилата, местоработата и др. е и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен, а това несъмнено е седалището на първия ответник, от чийто ефир е излъчвано предаването „О. фронт”. Призовка до ответника К. на посочения адрес не е била изпратена, съответно да е върната в цялост, което налага да се приеме като несъответни на процесуалните правила изводите за нередовност на иска срещу този ответник. Последният от поставените въпроси е също определящ за изхода на делото, но и по отношение на него не е налице сочената предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С постановено по реда на чл.290 ГПК Решение № 106 от 11.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 769/2011 г., II т. о., ТК и имащо поради това задължителен характер е прието, че за надлежното сезиране на съда с иск по чл. 94, ал. 1 ЗАПСП е достатъчно в исковата молба да са наведени твърдения за произлезли вреди от нарушението и да е посочен размера на претендираното обезщетение като глобална сума. Какво е действителното изражение на вредите, респ. какъв е техният характер, е въпрос от значение за доказването на иска и за преценката на обстоятелствата по чл. 94, ал. 3 ЗАПСП, в зависимост от които съдът формира становището си за справедливия размер на обезщетението, който следва да се присъди на увредения носител на нарушеното право. Именно защото предмет на иска по чл. 94, ал. 1 ЗАПСП е самото обезщетение, ищецът не е ограничен във възможността до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция да изменя фактическите си твърдения за вида и обема на претърпените вреди и едновременно с това да променя размера на търсеното обезщетение, тъй като тези действия не съставляват същинско изменение на иска по смисъла на чл. 214 ГПК. С депозираната пред Софийски градски съд искова молба ищцата е предявила в субективно съединение искове за обезщетение, основани на твърдяно нарушение по смисъла на чл. 94, ал. 1 ЗАПСП на авторските й и сродни права, като в същата се съдържат ясни твърдения за размера на търсеното обезщетение и за обстоятелствата, имащи значение за доказването на иска и за определянето на справедливия размер на обезщетението по правилата на чл. 94, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП. Изложеното налага извода, че и този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с разрешението, дадено с цитираната задължителна практика, към която настоящият състав изцяло се присъединява, което налага обжалваното определение на въззивната инстанция и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото да бъдат отменени, а делото върнато на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия по тези претенции. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1893/18.09.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 2872/2012 г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 1893/18.09.2012 г. по ч. гр. д. № 2872/2012 г. на Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него определение от 07.05.2012 г. по гр. д. № 4585/2011 г. на Софийски градски съд, VI-19 състав, с което е върната подадената от частната жалбоподателка искова молба и е прекратено производството по делото. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия. Определението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: