Р Е Ш Е Н И Е № 258 София, 07.12.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ПЕТЯ ШИШКОВА при секретаря Кристина Павлова и с участието на прокурора Калин Софиянски разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1018 по описа за 2018 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. С. Т., чрез адвокат В. В., против присъда № 135 от 31.05.2018 г. по в.н.о.х.д. № 2139/ 2018 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХV въззивен състав с доводи за допуснати всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Касаторът твърди, че неправилно е осъден за престъпление, което не е извършил. Обвинението е останало недоказано, въпреки допълнително събраните от въззивната инстанция доказателства, които били превратно обсъдени, а други били неоснователно пренебрегнати. Допуснатите процесуални нарушения, от своя страна, довели до неправилното осъждане на жалбоподателя по повдигнатото му обвинение за кражба, с което бил нарушен и материалният закон. Неправилно е отказано приложението на привилегирования състав по чл. 194, ал. 3 от НК, тъй като деянието представлява маловажен случай. Определеното наказание счита за явно несправедливо, защото не били отчетени младата му възраст, чистото му съдебно минало, липсата на криминални регистрации, продължаващото обучение във висше учебно заведение, ниският размер на отнетата парична сума. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият А. С. Т. и неговият защитник адвокат В. В. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Представят и писмено допълнение с подробно изложение на доводите. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата, правилно е приложил материалният закон, законосъобразно е отказал да преквалифицира деянието в по-леко наказуемо, а наложеното наказание е справедливо определено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 135 от 31.05.2018 г. по в.н.о.х.д. № 2139/ 2018 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, ХV въззивен състав отменил оправдателна присъда от 22.02.2017 г. по н.о.х.д. № 8531/ 2015 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, ХСV състав и признал подсъдимия А. С. Т. за виновен в това, че на 09.05.2014 г., за времето от 18.00 ч. до около 20.00 ч. в [населено място], в заведение „Н. п.“, в[жк], срещу [жилищен адрес] отнел чужди движими вещи – сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева от владението на Г. Й. М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от три години. Съдът възложил в тежест на подсъдимия разноските по делото и се разпоредил с веществените доказателства. Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон. Изложените от касатора съображения се отнасят до доказателствената оценка на фактическата обстановка, приета в мотивите на осъдителната присъда. Касационната инстанция няма правомощия да извършва самостоятелен анализ на доказателствата, събрани по делото, нито да установя нови факти, различни от окончателно приетите от въззивната инстанция. Проверката на касационния съд се отнася до правилното приложение на процесуалните правила при събиране, допускане и възприемане на отделните доказателства и доказателствени средства, както и до приложимото право. Затова с настоящото решение не могат да бъдат разгледани някои от възраженията на касационната жалба, за които в мотивите към въззивната присъда е даден отговор. Становището на подсъдимия, че не е извърши престъплението, в което е обвинен, не реализира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК за неправилно приложен материален закон. До такъв извод може да се стигне при превратно възприемане на доказателствата по делото от въззивния съд, което реализира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, както и при неправилна юридическа оценка на иначе правилно установени факти. Вместо конкретни твърдения в подкрепа на наведените касационни доводи, жалбата и писменото допълнение към нея съдържат общ бланкет („…мотивите на въззивния съд нямат изискуемото съдържание…по делото липсва обстоен анализ и задълбочена преценка на целия събран по делото доказателствен материал, като изложените от въззивния съд мотиви касаят само част от доказателствата, които дори не са обсъдени в цялост… не е налице дължимият от съда цялостен разбор и внимателен анализ на всички доказателства, не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност…в мотивите са подложени на обстоен и задълбочен анализ само тези косвени доказателства, които са посочени в протеста на прокурора …и са в подкрепа на обвинителната теза…събраните по делото косвени доказателства са изолирани…“). Изложените изразни средства, когато са почерпени от решения на касационната инстанция по други дела, представляват решаващ извод при намерено проявление на някое от основанията по чл. 348 от НПК, като следва да се подчертае, че всеки извод е резултат от обстоен и конкретен анализ. Касационната проверка не е служебна и е допустима само за конкретно обосновани доводи, а не доводи наведени по принцип. За съществено процесуално нарушение касаторът възприема необсъдените противоречия по делото. Не е изложил конкретни съображения за това. В мотивите към въззивната присъдата Софийският градски съд не е открил съществени противоречия между отделните доказателствени източници при установяването на едни и същи факти, пряко свързани с предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Затова и не е намерил за необходимо да обсъжда противоречия там, където такива не са намерени. Поради липса на конкретни съображения в жалбата касационният съд е затруднен в проверката на така наведения довод. Волята на касатора следва да бъде ясно изразена, и не може да бъде тълкувана или разгадавана. Ако под противоречия жалбоподателят разбира липсата на идентичност между отделните свидетелски показания или отсъствието на категорична подкрепа на възприятията на свид. М. от изводите на съдебно-техническата експертиза, то такъв довод по същество се отнася до фактологичния и доказателствен анализ, който не може да бъде предмет на касационна проверка. В мотивите си въззивният съд е изложил своите убедителни доводи защо техническата експертиза не е в състояние да даде лицево разпознаване на лицето, заснето от камерата в салона на заведението, както и за категоричната позиция на свидетелите М. и В. относно личността и поведението на подсъдимия записан от същата камера. Въззивната инстанция е обърнала внимание и на особеното положение на подсъд. Т., който с тяло е препятствал заснемането на конкретните действия по бъркане в чантата и отнемане на чуждата парична сума. Решаващият извод да съда за извършеното престъпление и неговото авторство е единствено възможен, заради доказателствената му подкрепа. Изложеното в писменото допълнение към касационната жалба възражение спрямо събраните по делото косвени доказателства и обоснованите чрез тях други изводи, е несъстоятелно. На вниманието на касационната инстанция отново се поставя въпросът с приложението на чл. 194, ал. 3 от НК. Искането на подсъдимия е отхвърлено с убедителни доводи в мотивите към присъдата (стр. 13-14). Правилен е изводът на Софийски градски съд, че осъществената от подсъд. Т. кражба не представлява маловажен случай. Нито един от доводите изложени в писменото допълнение към касационната жалба не характеризира деянието с по-ниска степен на обществена опасност от обичайното извършваните престъпления от същия вид. Дори и обстоятелството, че стойността на предмета на престъпление е под две минимални работни заплати за страната не се явява такова обстоятелство, което да представи за маловажно противоправното деяние. Тъкмо обратна на предложената от касатора е преценката на съдебния орган, защото кражбата не се отличава съществено от други подобни престъпни прояви. Отнемането на парична сума в размер на 650 лева подсъдимият е извършил от портмоне вътре в дамска чанта; чантата е поставена от свид. М. на стол до служебната маса в ресторанта и в близост до бара, поради липса на друго обособено място; спрямо подсъдимия е било оказано доверие да бъде оставен за кратко време сам в салона като клиент на заведението и съученик на пострадалата; парите са били предназначени за плащане на разходи и сметки, като деянието е затруднило финансово пострадалата; отнемането е извършено по начин, при който без да се отмества или става от мястото си подсъдимият умело бръкнал с едната си ръка в чантата, докато с другата държал менюто за поръчките, прикривайки с тяло действията си пред записа на вътрешната камера. Всички тези факти и обстоятелства разкриват относително високата степен на засягане на обществените отношения, свързани с правилното упражняване на правото на собственост върху паричната сума . Не е налице проявление и на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Наложеното на касатора наказание от една година лишаване от свобода е справедливо. Индивидуализация на наказанието е осъществена при спазване на законовите изисквания. Въззивният съд е изложил на стр. 14 от мотивите всички обстоятелства имащи значение за правилното ѝ определяне. Без основание съдът е упрекнат от касатора, че не е съобразил санкцията с младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на криминални регистрации, продължаващото обучение във висше учебно заведение, изрично посочени в жалбата и в писменото ѝ допълнение. Изброените обстоятелства характеризират в положителна насока подсъдимия, който е посочен във въззивните мотиви като личност с ниска степен на обществена опасност и това е категорично възприето като смекчаващо отговорността обстоятелство. Прибавени са и други, за да може съдът да прецени, че по делото действително е налице превес на смекчаващите обстоятелства. Относителната тежест на отегчаващите обстоятелства са предопределили размерът на санкцията на една година лишаване от свобода, вместо на специалния законов минимум, за което неоснователно претендира касаторът. Отсъстват многобройни или изключителни признаци, които да обосноват необходимостта от приложението на метода по чл. 55 от НК. Наложеното наказание е съразмерно на конкретната обществена опасност на извършеното от подсъд Т. престъпление, поради което искането му за намаляване на санкцията е неоснователно. Наложеното с присъдата наказание, чието изпълнение е отложено за минимален по размер изпитателен срок, може да съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК и да способства за постигането на поправителната и възпиращата роля спрямо подсъдимия Т. към спазване на законите и въздържане от други престъпни прояви. Обжалваната въззивна присъда като правилна и законосъобразна подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 135 от 31.05.2018 г. по в.н.о.х.д. № 2139/ 2018 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХV въззивен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.