5 Р Е Ш Е Н И Е № 84 София, 14 февруари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети февруари 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........А. ЛАКОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 185/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения А. К. Е. за възобновяване на НОХД № 2907/2011 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него определение от 21.12.2012 г., с което е било оставено без уважение искане за групиране на наказанията по постановените спрямо осъдения присъди по НОХД № 119/2008 г. на РС– Царево и по НОХД № 2907/2011 г на Софийски градски съд. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на материален закон, тъй като съдът неправилно е приложил чл. 25 във вр. чл. 23 от НК, както и не е приложил най-благоприятния за осъдения закон. Прави се искане за възобновяване на производството и правилно приложение на закона. Осъденият поддържа искането си пред касационния съд. Счита, че неоснователно съдът е отказал да извърши кумулация между наказанията по двете интересуващи го присъди и да приеме, че наказанието по първата следва да се счита не за условно наложено, а за ефективно. Неговият служебно назначен защитник пледира за уважаване на искането, тъй като го намира за основателно. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно и счита, че то следва да се остави без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от осъдения А. Е., е процесуално допустимо, тъй като е подадено срещу акт на първоинстанционния съд, който не е проверен по въззивен ред и не би могъл да бъде обект на касационен контрол, и това право е упражнено в шестмесечен срок от влизането в сила на първоинстанционното определение. Макар и процесуално допустимо, искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. С определение, постановено на 21.12.2012 г. по НОХД № 2907/2011 г., Софийски градски съд е оставил без уважение искането на осъдения Е. за извършване на групиране на наказанията, наложени с одобрени от съдилищата споразумения по НОХД № 119/2008 г. на РС – Царево и по НОХД № 2907/2011 на СГС. По последното от тези дела, след одобряване на постигнато споразумение между защитника на подс. Е. и прокурор от Софийска градска прокуратура, с определение от 06.07.2011 г. СГС на основание чл. 383 ал.2 от НПК е приложил разпоредбата на чл. 68 ал.1 от НК по отношение на наказанието, наложено на подсъдимия по първото дело /НОХД № 119/2008 г./. С последваща молба от 19.08.2011г. осъденият е поискал постановяване на определение за групиране на наказанията, наложени му по същите две производства, в резултат на което е постановен атакувания от него съдебен акт. С определението съдът е преценил, че деянията по двете дела, по които Е. е осъден, не са в условията на съвкупност, поради което наложените му наказания за тях не могат да бъда групирани по правилата на чл. 25 вр. чл. 23 от НК. Доводите на осъдения А. Е. за допуснати нарушения на закона поради неправилното му прилагане в най-благоприятен за него вариант са неоснователни. Изводите на СГС са верни и почиват на правилно приложение на материалния закон. Не е възможно групиране на осъжданията с отделните присъди по начин, поискан от осъдения. Осъждането по НОХД № 119/2008 г. на РС – Царево е за деяние, извършено на 09.08.2007 г., като е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от три години, считано от 21.11.2008г. /датата на одобряване на споразумението/. Осъждането по второто дело: НОХД № 2907/2011 г. на СГС, е за деяние, извършено на 18.11.2010 г., като с него е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно ефективно. Споразумението е одобрено на 06.07.2011 г. За да се извърши групиране на наказанията по две и повече осъждания, е необходимо деецът да е извършил престъпленията по тях „преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях” / съгл. чл. 23 ал.1 от НК/. В случая тази предпоставка не е налице. Деянието по второто осъждане е извършено на 18.11.2010 г., а споразумението за първото осъждане е постановено на 21.11.2008 г. /когато и е влязло в сила/. Видно е, че деянието по второто осъждане е извършено след като присъдата /споразумението/ за първото деяние вече е влязла в сила. Това обстоятелство препятства групиране на наказанията, наложени по НОХД 119/2008 и НОХД № 2907/2011 г., тъй като деянието по второто осъждане е извършено след датата 21.11.2008 г., когато първата присъда/споразумение/ е влязла в сила. Не е възможно групирането на двете наказания, така както иска осъдения Е., тъй като не са налице законовите предпоставки на чл. 25 вр. 23 от НК за това. Поради тази причина Софийски градски съд правилно е оставил без уважение искането за кумулиране на наказанията, респективно правилно с определението си от 06.07. 2011г. е постановил на основание чл. 68 ал.1 от НК привеждането в изпълнение на наказанието по НОХД № 119/2008г. Привеждането в изпълнение на наказанието не превръща осъждането по това дело от условно в ефективно със самото осъждане, считано от дата на постановяването му /21.11.2008 г./. Както е посочено в нормата на чл. 68 ал.1 от НК, привеждането в изпълнение на наказанието по това осъждане е резултат от последващото на постановяването му поведение на осъдения, а именно – извършване на ново умишлено престъпление от него в рамките на постановения по първото осъждане изпитателен срок, за което ново престъпление е наложено наказание „лишаване от свобода”. Случаят с двете осъждания на Е. попада точно в тази хипотеза, тъй като второто деяние, за което е осъден, е извършено на 18.11.2010 г., а изпитателният срок по първото осъждане е трябвало за изтече на 21.11.2011г. Материалният закон е бил приложен правилно от Софийски градски съд и не са налице основания за възобновяване на настоящето производство. Не са основателни аргументите на осъдения Е., че спрямо него де факто е приложен § 90 от Преходните разпоредби на ЗИД НК /обн. ДВ, бр. 92/2002 г./. СГС не се е позовал на тази норма, а липсват и основания тя да се обсъжда, доколкото деянията, наказанията за които осъденият претендира да бъдат групирани, не отговарят на критериите на тази разпоредба. Това, което вероятно предизвиква грешната интерпретация на закона от страна на осъдения, е приложената справка изх. № И-17615/08.11.2011г. на министерство на правосъдието, ГД „Изпълнение на наказанията”/приложена на л. 58/, от която се установява, че от 18.11.2010 г. до 18.05.2011 г. осъденият А. Е. е изтърпявал наказанието, наложено по НОХД № 119/08г. / лишаване от свобода в размер на шест месеца/, след което, считано от 18.05.2011 г., той изтърпява наказанието по НОХД № 2907/2011г. /лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца/. Това, че съгласно тази справка Е. първо е изтърпял наказанието си по НОХД № 119/2008г. не превръща това наказание в ефективно наложено от съда при постановяването му, а то запазва характера си на условно наказание, приведено в изпълнение вследствие на извършване на престъпление в неговия изпитателен срок. По правилата на §1 ал.1 и ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ отделните наказания лишаване от свобода се изпълняват по реда на влизане на присъдите в сила, а за начало на изпълнението на условно наложеното наказание се смята началото на изпълнение на наказанието за извършеното в изпитателния срок престъпление. Касае за начин на изпълнение на две отделни наказания „лишаване от свобода”, които независимо от последователното им изтърпяване не могат да се групират помежду си. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, поради което и искането за това следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. К. Е. за възобновяване на НОХД № 2907/2011 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него определение от 21.12.2011 . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.