Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * обезщетение за имуществени вреди * държавен служител


Р Е Ш Е Н И Е


№ 343


София,. 10.12.2014 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА


при секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1610 по описа за 2014 година


Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 825 / 18.06.2014 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на В. М. А. против решение № 109/05.11.2013 год., постановено от Бургаски апелативен съд по гр. д. № 264/2013 год.,в частта ,с която е отхвърлен иска с правно основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконното й отстраняване от работа в размер на 8717,60 лв.за периода от 14.12.2011 год. до 04.04.2012 год. В останалата част , с която е произнесен обективно кумулативно съединения иск за обезщетение за неимуществени вреди, касационно обжалване не е допуснато и въззивното решение е влязло в сила.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материално-правен въпрос относно отговорността за претърпените от държавния служител вреди, представляващи лишаването му от заплата, поради временното му отстраняване от работа на основание чл.100, ал.2 ЗДСл в хипотезата на чл.2, ал.1 ЗОДОВ.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе ,съобрази следното:
По поставения материалноправен въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС, опредметена в решение по чл.290 ГПК – № 708 /14.01.2011 год.,в която е прието, че „нормата на чл.100, ал.4 ЗДСл по категоричен начин установява правото на обезщетение при незаконно отстраняване от работа в хипотезата на чл.100, ал.2 ЗДСл при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно нормата на чл.100, ал.2 ЗДСл във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б.”а” от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа съгласно ал.3 на същия текст. Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен, а съгласно чл.100, ал.4 ЗДСл държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Следователно при незаконно повдигнато и поддържано обвинение Прокуратурата носи имуществена отговорност за периода на отстраняване на служителя от работа, тъй като органът по назначаването не действа по своя преценка, а по силата на закона, следствие действията на органите на досъдебното производство. Този извод освен от разпоредбата на чл.100, ал.2 ЗДСл, произтича и от разпоредбата на чл.100, ал.4 ЗДСл, във връзка с чл.2 ЗОДОВ”.Настоящият състав споделя изцяло възприетото в съдебната практика.
По касационните жалби
Въззивната инстанция след анализ на доказателствата по делото е приел за безспорно установена същата фактическа обстановка,каквато е приета и от първоинстанционния съд,а именно, че наказателното производство срещу ищцата е образувано на 10.12.1998 год., с постановление на прокурор при Бургаска окръжна прокуратура. Предварителното следствие е било образувано за престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК. За първи път с Постановление от 14.12.2009 год. В. А. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2,вр. ал.1 от НК, извършено на 19.02.1998 год. С Постановление от 18.05.2010 год. А. е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.256, ал.2, вр.ал.1,вр.чл.255, ал.2, вр. чл.20, ал.4, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК. Както по първоначално повдигнатото обвинение, така и по обвинението повдигнато през 2010 год., по НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години,а наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на 10 години/ чл.80, ал.3 от НК/.В съдебно заседание проведено на 12.03.2012 год. по нохд № 783/2010 год., БОС е приел, че давността за наказателно преследване за престъплението по чл.256 от НК е била изтекла към момента, в който А. е привлечена като обвиняем и прокурорът вместо да прекрати наказателното производство поради погасената наказателна отговорност по давност е внесъл обвинителен акт в съда с обвинение по чл.256 НК,поради което съдът е прекратил производството по делото. А. е работила в НАП и е била служител с дългогодишен стаж, а към момента на незаконосъобразните действия на ОП Б. и привличането й като обвиняем с Постановление от 18.05.2010 год. е изпълнявала длъжността Началник отдел „Управление на изпълнението" в дирекция ОУП – Б. при ЦУ на НАП.На 14.04.2010 год.е изпратено писмо до ЦУ на НАП, на вниманието на дирекция „Правна", с което е уведомена НАП, за образувано досъдебно производство срещу С. Ш. и В. А. , както и за правото на НАП да бъде конституирана в хода на бъдещото съдебно производство в качеството на граждански ищец срещу виновното лице. На 05.12.2011 година ОП Б. е изпратила второ писмо до ТД на НАП [населено място], с което уведомява директора на ТД на НАП, че е проведено наказателно преследване срещу служител на ТД на НАП и е внесен обвинителен акт срещу лицето В. А. за престъпление по чл.256, ал.2, във вр. с ал.1, вр. чл.255, ал.2 от НК. Една седмица след получаване на уведомителното писмо в ЦУ на НАП, в изпълнение на разпоредбата на чл.100, ал.2 от ЗДСл. ищцата е отстранена от заеманата длъжност със заповед № 386/13.12.2011 год.до приключване на образуваното срещу нея наказателно производство.Въззивният съд е констатирал ,че към момента на изпращането на уведомителното писмо от 05.12.2011 год.е бил изтекъл срока на давността за наказателно преследване, но не е споделил изводите на първоинстанционния съд за основателност на претенцията за имуществени вреди.Приел е,че в настоящият случай не намира приложение т.10 от ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС,поради което причинените на ищцата имуществени вреди, в претендирания размер следва да бъдат обезщетени от органа по назначението - ЦУ на НАП и е отхвърлил иска.
В касационната жалба се поддържа , че съдът правилно е анализирал събраните по делото доказателства имащи съществено значение за определяне размера на обезщетението за имуществени вреди,но не е приложил правилно материалния закон - не се е съобразил с приетото в ТР № 3/2004 год.,поради което необосновано е приел,че Прокуратура на РБългария не следва да носи отговорност за претърпените имуществени вреди по чл.100,ал.4 ЗДСл.Претендира разноски,като представя и списък по чл.80 ГПК.
Ответникът - Прокуратура на РБългария счита касационната жалба за неоснователна,тъй като имуществените вреди са настъпили от акт на работодателя и не са пряка последица от действията на прокуратурата,поради което пасивно легитимиран да отговаря по иска е работодателя на ищцата съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ.
Въззивното решение е неправилно.
Според разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.Обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи,съгласно приетото в т. 11 на ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС.Следователно за да се присъди обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 2,ал.1, т. 2 ЗОДОВ, следва да се установи причинна връзка между вредата и незаконното обвинение в извършване на престъпление.В настоящия случай отстраняването на ищцата от длъжност е било инициирано от изпратеното писмо от 05.12.2011 год.на наблюдаващия прокурор до НАП въз основа на което изпълнителния директор на НАП е издал и заповед № 386/13.12.2011 год.А когато незаконно действие или акт на администрацията се осъществяват по нареждане на органите на следствието или прокуратурата, административният орган не носи отговорност,защото действа при условията на обвързана компетентност./т.10 на ТР № 3/2004 год./
В съответствие с дадения отговор на поставения въпрос по реда на чл.290 ГПК материалноправно легитимирана по предявената имуществена претенция е Прокуратура на РБългария.Съгласно приетото и неоспорено заключение на СИЕ в първоинстанционното производство за времето ,през което ищцата е била временно отстранена от служба - 14.12.2011 год. до 04.04.2012 год./възстановяването й на работа/,тя е претърпяла имуществени вреди поради невъзможността да изпълнява трудовите си задължения и да получава следващото й се възнаграждение, включително и допълнително материално стимулиране за заеманата от нея длъжност в размер на 8596,91 лв.
Обжалваното въззивно решение,в частта ,с която предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата 8596,91 лв.,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - неполучено трудово възнаграждение за периода от 14.12.2011 год. до 04.04.2012 год.е неправилно и следва да се отмени и по реда на чл.293, ал.2 ГПК се постанови ново, с което се уважи иска за тази сума,ведно със законната лихва ,считано от 04.04.2012 год.до окончателното й изплащане.Решението в частта,с която е отхвърлена имуществената претенция за разликата над 8596,91 лв.до 8717,60 лв. следва да бъде обезсилено,тъй като е налице произнасяне свръх петитум.Ищцата е направила намаление на исковата си претенция в съдебно заседание,проведено на 15.05.2013 год. в първоинстанционното производство.
С оглед изхода на спора на касатора се следват разноски на основание чл.10,ал.3 ЗОДОВ за всички инстанции в размер на 3992,14 лв.От тях следва да се приспаднат присъдените разноски в размер на 2155,04 лв.съгласно влязлото в сила въззивно решение,т.е.разликата от 1837,10 лв.следва да бъде заплатена от ответника в настоящето производство.
Водим от гореизложеното и на основание чл.293,ал.2 ГПК Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение № 109/05.11.2013 год., постановено от Бургаски апелативен съд по гр. д. № 264/2013 год.,в частта ,с която е отхвърлен предявения от В. М. А. иск с правно основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 8596,91 лв.,за периода от 14.12.2011 год. до 04.04.2012 год.,ведно със законната лихва,считано от 04.04.2012 год.до окончателното й изплащане и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България,гр.София, [улица] да заплати на В. М. А. ,ЕГН [ЕГН],гр.Б., [улица],вх.”Б”,ет.3,съдебен адрес – [населено място], [улица], ет.3,офис № 6 – адв.Д. Р. на основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ сумата 8596,91 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,за периода от 14.12.2011 год. до 04.04.2012 год.,ведно със законната лихва,считано от 04.04.2012 год.до окончателното й изплащане,както и разноски в размер на 1837,10 лв.
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 109/05.11.2013 год., постановено от Бургаски апелативен съд по гр. д. № 264/2013 год.,в частта ,с която е отхвърлен предявения от В. М. А. иск с правно основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди над 8596,91 лева .
Решението е влязло в сила в останалата част.
Решението е окончателно.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:



Членове: