8 Р Е Ш Е Н И Е № 172 София,22.12.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 4414/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 191 от 03.04.2014 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд, 9 състав, въззивно решение № 1345 от 26.06.2013 г., с което е потвърдено решение от 22.05.2012 г. по т. д. № 768/2011 г. на Софийски градски съд, VІ-8 състав, в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на [фирма] е определена датата 14.11.2005 г. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ - [населено място], с оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушения на закона при определяне на началната дата на неплатежоспособност на длъжника. К. моли решението да бъде отменено и за начална дата на неплатежоспособността да бъде определена датата 31.12.2010 г. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор по чл.287 ГПК. В хода на производството по чл.290 ГПК противопоставя възражение, че поради погасяване на вземането, с което се е легитимирал като присъединен кредитор в производството по несъстоятелност, касаторът [фирма] не е имал правото да обжалва решението на съда по несъстоятелност в частта за началната дата на неплатежоспособност. Становище за неоснователност на жалбата заявява и ответникът по касация [фирма]. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : С въззивна жалба вх. № 61601/07.06.2012 г. [фирма], сега [фирма], е обжалвало пред Софийски апелативен съд решението на Софийски градски съд по т. д. № 768/2011 г. за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] в частта, с която за начална дата на неплатежоспособност на длъжника е определена датата 14.11.2005 г. Жалбоподателят е обосновал правото си на въззивна жалба с участието си в първоинстанционното производство като присъединен кредитор на [фирма] с изискуемо вземане за сумата 986 203.41 лв. - платена на публична продан цена за недвижими имоти, които длъжникът е ипотекирал в негова полза като обезпечение на договор за банков кредит от 10.02.2006 г., и с изискуемо вземане за сумата 5 118 евро, произтичащо от договор за кредит № 645/10.04.2008 г., прехвърлено му от [фирма] с договор за цесия от 16.02.2012 г. Легитимацията за обжалване е аргументирана и с твърдение, че като носител на вземане към длъжника, обезпечено с ипотека, [фирма] има право да обжалва решението на съда по несъстоятелност по силата на чл.613а, ал.2 ТЗ. Въззивният съд е счел жалбата за допустима с мотив, че поради участието си като присъединен кредитор в първоинстанционното производство жалбоподателят е процесуално легитимиран да обжалва решението на съда по несъстоятелност в частта за началната дата на неплатежоспособност. По същество е приел жалбата за неоснователна, след като в резултат на самостоятелен анализ на доказателствата по делото е достигнал до извод, че разглеждана като обективно и необратимо състояние на длъжника, неплатежоспособността се е проявила към определената от първоинстанционния съд начална дата 14.11.2005 г. За да се произнесе относно началната дата на неплатежоспособност, решаващият състав на Софийски апелативен съд се е позовал на вариантите в заключенията на счетоводните експертизи, според които финансово - икономическо състояние на длъжника в периода 2005 г. - 2010 г. се характеризира с ниски референтни стойности на показателите за ликвидност и финансова автономност. Без да обсъжда другите варианти в заключенията, сочещи положителни коефициенти на обща ликвидност към 31.12.2006 г. и 31.12.2008 г., въззивният състав е изразил становище, че при коефициент на обща ликвидност над единица /5.1047/ единствено към 31.12.2009 г., неплатежоспособността не може да се счете за настъпила към поддържаната от обжалващия кредитор дата 31.12.2010 г., а се е проявила още към 14.11.2005 г. Като неоснователен е преценен доводът във въззивната жалба, че началната дата на неплатежоспособност не следва да бъде отнасяна към 14.11.2005 г., предвид влязлото в сила решение по т. д. № 878/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е формирана сила на пресъдено нещо за липса на състояние на неплатежоспособност на [фирма] към по-късен момент - 07.01.2010 г. Въззивният състав е изложил съображения, че това решение не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение началната дата на неплатежоспособност, доколкото с него е отхвърлена молба на друг кредитор за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] при условията на чл.609 ТЗ. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради отклонение от задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос, свързан с начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност - дали способността на длъжника да погасява краткосрочните си задължения към определен момент изключва възможността началната дата на неплатежоспособност да предхожда този момент. В хода на производството по чл.290 ГПК ответникът по касация [фирма] е направил възражение, че към момента на подаване на въззивната жалба касаторът [фирма] не е имал качеството на негов кредитор и поради това не е бил легитимиран да обжалва решението на съда по несъстоятелност в частта за начална дата на неплатежоспособност. Възражението е насочено към оспорване на процесуалноправната легитимация за обжалване на решението по чл.630, ал.1 ТЗ, която е абсолютна положителна предпоставка за допустимост на въззивната жалба и на въззивното решение. Според указанията в т.10 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС, валидни и при действието на ГПК от 2007 г., касационната инстанция следи служебно за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение и без да е изрично сезирана с такива пороци в касационната жалба, а при констатирана недопустимост на решението не е ограничена от забраната за влошаване положението на жалбоподателя. П. възражение за отсъствие на процесуалноправна легитимация към момента на подаване на въззивната жалба налага преди разглеждане на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, и на касационните доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение да бъде проверена допустимостта на решението. След преценка на данните по делото и на доказателствата от значение за допустимостта на обжалваното решение настоящият състав на ВКС приема следното : Правото на въззивна жалба срещу решението на съда по несъстоятелност по чл.630 ТЗ принадлежи на лицата, които са участвали като страни по делото за откриване на производство по несъстоятелност. По аргумент от чл.625 ТЗ и чл.629, ал.4 ТЗ легитимирани да участват като страни в производството по несъстоятелност във фазата на неговото откриване са длъжникът, кредиторът по търговска сделка, подал молбата за откриване на производството, Националната агенция за приходите и присъединените по реда на чл.629, ал.4 ТЗ кредитори. За лицата, които са се легитимирали като първоначални или като присъединени кредитори на длъжника, възникването на право на въззивна жалба срещу решението по чл.630 ТЗ предполага не само формално участие в производството пред съда по несъстоятелност, но и наличие на правен интерес от предприетото въззивно обжалване. Правен интерес от обжалването няма да съществува тогава, когато производството по несъстоятелност е открито по молба на друг кредитор, а молбата на обжалващия кредитор е преценена като неоснователна поради отричане на качеството му на кредитор по смисъла на чл.625 във вр. с чл.608, ал.1, т.1 ТЗ. Отричането на качеството „кредитор” изключва правната възможност да се постигне промяна в условията, при които е открито производството по несъстоятелност, включително по отношение на определената с решението по чл.630 ТЗ начална дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост, по жалба на лице, което не е кредитор и поради това няма право да иска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника съгласно чл.625 ТЗ. Освен в полза на посочените лица, по изключение законът - чл.613а, ал.2 ТЗ, признава право на въззивна жалба и на трети лица, които не са участвали в производството пред съда по несъстоятелност, но са заинтересовани да инициират инстанционен контрол върху решението за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като имат към длъжника вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, или вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Независимо с коя от хипотезите на чл.613а, ал.2 ТЗ е обоснована въззивната жалба, допустимостта й във всички случаи е обусловена от съществуване на вземането на обжалващото трето лице към момента на подаването й, тъй като в противен случай не би бил налице правен интерес от обжалването. От значение за допустимостта на жалбата е и естеството на вземането, което според трайната практика на Върховния касационен съд по приложение на чл.613а, ал.2 ТЗ трябва да произтича от търговска сделка /извън хипотезата на публичноправно вземане/. Данните по делото сочат, че към момента на подаване на въззивната жалба пред Софийски апелативен съд [фирма] не е имало към длъжника [фирма] вземане по търговска сделка с характеристиките по чл.613а, ал.2 ТЗ, както и че е обжалвало решението по чл.630 ТЗ в частта за началната дата на неплатежоспособност, въпреки извода в решението, че няма изискуеми вземания към длъжника, произтичащи от търговски сделки. Производството по несъстоятелност на [фирма] по т. д. № 768/2011 г. на Софийски градски съд е образувано по молба на [фирма], като по реда на чл.629, ал.4 ТЗ са присъединени и други кредитори на длъжника. Присъединяването на [фирма] е извършено в срока по чл.629, ал.4 ТЗ с молба вх. № 74788/15.08.2011 г. В молбата са изложени обстоятелства, че [фирма] е кредитор на [фирма] с изискуемо парично вземане по договор за банков кредит от 10.02.2006 г., придобито на основание договор за прехвърляне на вземания от 15.09.2008 г., сключен с „И Еф Д. П. банк (Л.)” АД; че вземането по кредита е обезпечено с ипотека върху недвижими имоти на [фирма] в [населено място], обл. Стара З., учредена с нотариален акт № 29 от 07.03.2006 г., том І, рег. № 1671, дело № 26/2006 г.; че поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит [фирма] се е снабдило с изпълнителен лист от 16.05.2009 г. по гр. д. № 21517/2009 г. на Софийски районен съд за сумите 529 453.16 евро и 31 515.61 лв., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20108670400271 на ЧСИ Д. Д., присъединено към изпълнително дело № 20108670400147 на същия съдебен изпълнител, по което е извършена публична продан на ипотекираните имоти срещу цена 986 203.41 лв.; че към момента на подаване на молбата за присъединяване получената от продажбата на ипотекираните имоти цена не е разпределена от съдебния изпълнител; че като кредитор на длъжника [фирма] има вземане за получената цена от 986 203.41 лв., съответстваща на непогасените задължения по договора за кредит от 10.02.2006 г., което вземане може да бъде предявено в случай на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника. С последваща молба, депозирана извън срока по чл.629, ал.4 ТЗ, [фирма] е обосновало качеството си на кредитор с права по чл.625 ТЗ и с изискуемо вземане към длъжника за сумата 5 118 евро, произтичащо от договор за кредит № 645/10.04.2008 г. между [фирма] и [фирма] и споразумение за встъпване в дълг на [фирма], прехвърлено му от първоначалния кредитор с договор за цесия от 16.02.2012 г. От представените по делото доказателства се установява, че ипотеката по нотариален акт № 29/07.03.2006 г. е учредена от [фирма] за обезпечаване на задълженията на [фирма] към „И Еф Д. П. банк (Л.)” АД по договор за кредит от 10.02.2006 г. С договор от 15.09.2008 г. кредиторът „И Еф Д. П. банк (Л.)” АД е прехвърлил на [фирма] вземанията си към длъжника по договора за кредит [фирма], заедно с учредената от [фирма] ипотека за обезпечаването им. Въз основа на извлечение от сметка по чл.417, т.2 ГПК [фирма] се е снабдило със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 21517/2009 г. на Софийски районен съд срещу длъжника [фирма] и солидарно отговорните поръчители [фирма] и [фирма] за непогасените изискуеми задължения по договора за кредит от 10.02.2006 г. в размер на 491 233.72 евро - главница, 7 818.42 евро - наказателна лихва, 30 401.03 лв. - договорна лихва, ведно със законните лихви и разноски. Във връзка с изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20108670400271 на ЧСИ Д. Д., което е присъединено към изпълнително дело № 201086704001473 с взискател [фирма] и длъжник [фирма]. В протокола за присъединяване е отбелязано, че [фирма] се присъединява като взискател само относно изпълнението върху ипотекираните в негова полза недвижими имоти, собственост на ипотекарния длъжник [фирма]. С протокол от 23.12.2010 г. ЧСИ Д. Д. е изготвил разпределение на сумите, постъпили от проведената по изпълнително дело № 20108670400271 продажба на имоти, собственост на [фирма]. Със същия протокол за присъединения взискател [фирма] е разпредена сумата 986 203.41 лв., получена от продажбата на поземлени имоти, обект на учредената с нотариален акт № 29/07.03.2006 г. ипотека. В производството пред Софийски апелативен съд е прието удостоверение изх. № 02242/30.05.2012 г., с което ЧСИ Д. Д. е удостоверил, че в периода 07.03.2011 г. - 11.03.2011 г., на основание влезли в сила постановления за възлагане на недвижими имоти и протокол за разпределение, е превел по сметка на [фирма] в качеството му на присъединен взискател по изпълнително дело № 20108670400147 общо 1 234 303.86 лв., която сума покрива главницата, лихвите и разноските по изпълнителния лист, издаден в производството по ч. гр. д. № 21517/2009 г. на Софийски районен съд за задълженията на [фирма] по договор за кредит от 10.02.2006 г. Получаването на сумата е признато изрично пред настоящата инстанция от процесуалния представител на касатора адв. С. Р. в откритото съдебно заседание на 29.10.2014 г. С решение № 957 от 22.05.2012 г. Софийски градски съд е обявил неплатежоспособността на [фирма], определил е датата 14.11.2005 г. за начална дата на неплатежоспособността и по молба на кредиторите [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] е открил производство по несъстоятелност на длъжника при условията на чл.630, ал.1 ТЗ. Молбата на [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност е счетена за неоснователна, след като е направен извод, че вземането, с оглед на което е допуснато присъединяване на молителя в производството по несъстоятелност, не произтича от търговска сделка, доколкото [фирма] не е съдлъжник или поръчител по договора за кредит от 10.02.2006 г., а само ипотекарен длъжник, предоставил реално обезпечение за чужд дълг, както и че в резултат на проведената публична продан на ипотекираните имоти вземането по договора за кредит е погасено изцяло. Относно твърдяното вземане за сумата 5 118 евро по договор за кредит № 645/10.04.2008 г. е прието, че молителят не се легитимира като носител на вземането, тъй като не е доказано прехвърлянето на вземането от предишния кредитор да е съобщено на длъжника. При така изложените обстоятелства настоящият състав на ВКС намира, че с оглед отричането на качеството му на кредитор касаторът не е имал право да обжалва с въззивна жалба решението на съда по несъстоятелност по чл.630, ал.1 ТЗ по отношение на определената с него начална дата на неплатежоспособност на длъжника. Право на въззивна жалба срещу тази част от решението е съществувало само за длъжника и за кредиторите, по чието искане е открито производството по несъстоятелност. След като не е доказал качеството си на кредитор на длъжника с вземане по търговска сделка, касаторът не е притежавал необходимата легитимация да инициира производство за инстанционен контрол върху решението за откриване на производство по несъстоятелност и по пътя на обжалването да постигне промяна в началната дата на неплатежоспособност, определена като последица от откриване на производството по несъстоятелност по молба на легитимираните кредитори по чл.625 ТЗ. Поради отсъствие на процесуалноправна легитимация за жалбоподателя въззивната жалба е недопустима, недопустимо е и постановеното по повод на нея въззивно решение. Неоснователен е доводът на касатора, че легитимацията му за обжалване на решението по чл.630, ал.1 ТЗ произтича от разпоредбата на чл.613а, ал.2 ТЗ. Вземането, с което касаторът е обосновал правото си на присъединяване в производството по несъстоятелност, а впоследствие и правото си на въззивна жалба, няма характер на обезпечено с ипотека вземане по смисъла на чл.613а, ал.2 ТЗ. То не произтича от търговска сделка, а представлява вземане за цената на продадени при публична продан недвижими имоти, върху които длъжникът в производството по несъстоятелност е учредил ипотека за обезпечаване на задълженията на трето лице по договор за банков кредит. Длъжникът не е страна по договора за кредит и касаторът няма към него вземане, породено от този договор. Ипотеката обезпечава вземането на касатора към третото лице по договора за кредит, но не и вземане към длъжника в производството по несъстоятелност с източник търговска сделка, попадащо в хипотезите на чл.613а, ал.2 ТЗ. Безспорно е, че към момента на подаване на въззивната жалба вземането за цената на продадените ипотекирани имоти е било погасено, което е самостоятелен аргумент за недопустимост на въззивната жалба. Легитимацията за обжалване на решението не може да бъде изведена от твърдението на касатора, че притежава към длъжника изискуемо вземане за сумата 5 118 евро, придобито на основание договора за цесия от 16.02.2012 г. К. е придобил вземането и се е позовал на него извън срока по чл.629, ал.4 ТЗ, поради което не би могъл с оглед на това вземане да участва като присъединен кредитор в производството за несъстоятелност на длъжника и да обжалва решението по чл.630, ал.1 ТЗ и в това качество. Като е разгледал недопустима въззивна жалба Софийски апелативен съд е постановил процесуално недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и да бъде прекратено образуваното по недопустимата жалба въззивно производство. Предвид констатираната недопустимост на въззивното решение настоящият състав на ВКС не следва да се произнася по въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, и по заявените в касационната жалба основания за неправилност на решението. Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация [фирма], тъй като не е доказано извършването им. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1345 от 26.06.2013 г., постановено по в. т. д. № 3585/2012 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав. ПРЕКРАТЯВА производството по в. т. д. № 3585/2012 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав, по подадената от [фирма] /сега [фирма]/ въззивна жалба вх. № 61601/07.06.2012 г. срещу решение от 22.05.2012 г. по т. д. № 768/2011 г. на Софийски градски съд, VІ-8 състав, в частта, с която за начална дата на неплатежоспособност на [фирма] е определена датата 14.11.2005 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :