Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за неимуществени вреди * справедливост * мотиви на въззивно решение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 16
гр. София, 17.05.2017 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕНА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Р. Иванова .
при участието на прокурора Стаменова
изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 2686/2016г и съобрази следното
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура [населено място] , срещу решение №49 от 30.03.2016г по гр.дело № 102/2016г. на Варненски апелативен съд . Прокуратурата на РБ обжалва въззивното решение , с която е потвърдено присъждането на 24 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл.2 т. 3 от ЗОДОВ. Първоинстанционното решение №366 от 30.11.2015г на Добрички ОС е било потвърдено частта , с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди , както за отхвърлената до пълния предявен размер претенция за обезщетение на неимуществените вреди , като в тази част решението на Варненски апелативен съд не е обжалвано
Касационната жалба на Прокуратурата съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на принципа в чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетение,поради необоснованото завишаване на същото Няма мотиви на кои обстоятелства въззивният съд основава изводите си по същество.Съдът е направил извод за неразумно дълъг период на предварително разследване от 15 години , от които е приспаднал три години , през които производството е било спряно за издирване на ищеца и друг обвиняем , но не е отчел липсата на процесуални действия спрямо Д. след последния му разпит през 1999г. Срещу него не е внасян обвинителен акт ,не е изправян пред съда. Не е отчетено,че ищецът е осъждан и търпял наказание лишаване от свобода за други престъпления. Според Прокуратурата , тези задължително подлежащи на преценка обстоятелства в конкретния случай и съгласно указанията по ППВС № 4 /1968г и ТР № 3/2005 по т.д. №3/2004г ОСГК, би следвало да обусловят обезщетение в размер на около 10 000 лева.
В отговор ответникът по жалбата П. К. Д. ,чрез адв Д. П., оспорва доводите на Прокуратурата.Решението е мотивирано. Ищецът е бил задържан под стража,а след това под домашен арест ,които са травмиращи за всяка личност обстоятелства . Факт е , че наказателното производство е продължило неразумно дълго Известно съпричиняване спрямо продължителността от страна на ищеца е налице и въззивният съд е отчел това обстоятелство . Осъждането за предишни престъпления е било далеч в миналото , което също е отчетено от въззивния съд . Към момента на обвинението ищецът се е ползвал с добро име, защото се е превъзпитал и поправил . Присъдено е съответно обезщетение.

С определение №786 от 24.11.2016г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба на основание чл. 280,ал.1,т.1 ГПК , по въпроса за задължението на съда да изложи собствени мотиви на кои обстоятелства основава изводите си по същество за определяне обезщетение по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД , при конкретни обстоятелства , които обуславят тези вреди и значението им за възприетия паричен еквивалент.

По въпроса, обусловил допускане на решението до касационно обжалване , Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното :

Задължението да се изложат мотиви по прилагането на критерия по чл. 52 ал.2 ЗЗД в решението на въззивния съд означава да се подложат на преценка обстоятелствата, обуславящи за определянето на справедлив размер обезщетението.Когато изгражда собствен решаващ извод за този размер и за да формира законосъобразно изводи за конкретното проявление на претендираните неимуществени вреди, съдът изследва и съпоставя относимите в конкретния случай обстоятелства , очертани в ППВС № 4/1968г.,без да отдава изолирано, или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други , а при определяне на обезщетението по размер винаги държи сметка за обществения критерии за справедливост . Трябва да се посочат засегнатите неимуществени блага и да се прецени стойността , която са имали за увредения, за да е съответна на критерия за справедливост оценката за степента на накърняването им. Предвид характера на причинените вреди и връзката им с обвинението, съдът съобразява и указанието в ТР № 3/2005 по т.д. №3/2004г ОСГК, когато по отношение на лицето има постановени влезли в сила осъдителни присъди за други извършени престъпления от общ характер , включително ефективно изтърпяване на наказания по тях .

Решаващо значение за негативно отражение на обвинението върху неимуществената сфера на ищеца има и неразумно дългата продължителност на воденото наказателното производство .Касае се за обстоятелство, което след изменението на ЗОДОВ , в чл. 2б (Нов - ДВ, бр. 98 от 2012 г.)законът посочва като основание за отговорност на държавата независимо от основателността на обвинението, а когато то е незаконно , увеличават се вредните последици за обвиняемия , което е от значение при глобалното определяне на обезщетението по справедливост в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Неразумната продължителност на наказателното производство и в тези случаи се констатира с оглед процесуалните факти, произвели началото на наказателното преследване и прекратяването му. В тази времева рамка вредите се преценяват конкретно и съгласно посоченото в чл.2б,ал.2 ЗОДОВ . Справедливо е неспазването на разумен срок от правозащитните органи да обосновава завишаване на глобално определеното обезщетение при незаконно обвинение , но не в геометрична прогресия .Отчита се интензивността на конкретно предприетите действия в хода на разследването - субективното,вътрешно и обективното, обществено отражение на обвинението ,въздействието на наказателното разследване и неговата продължителност върху начина на живот и поведение.Съобразява се отражението на търпяната процесуална принуда върху конкретната личност.

По касационната жалба .Въззивно решение е в противоречие с установената практиката на ВКС по поставения въпрос , доколкото не са преценени съответно предишни осъждания на ищеца за други престъпления , с изтърпяване на наказание лишаване от свобода по тях , на продължителността на наказателното преследване е отдадено изолирано и прекомерно значение при глобалното определяне на обезщетението . Въззивният съд е възприел тезата на ищцовата защита, че предходните осъждания са отдавнашни ,тогава Д. е бил в млада възраст , затова те не следва да се вземат предвид. Към 1998г , когато му е повдигнато процесното обвинение в кражба и вещно укривателство , ищецът вече е на 40 години с отговорности към създадено семейство и дете .

Правилно е прието и съответно е преценено от въззивмния съд , че : безпокойството и притеснението от повдигането на обвинение са подлежаща на обезщетяване вреда и в този случай; при повдигнато незаконно обвинение на обезщетяване подлежи и вредата от мярката за неотклонение задържане под стража и домашен арест , при ищеца довели до симптоми на „посттравматично стресово разстройство”, констатирано през 1999г. ; наказателното производство е продължило 15 години , което е неразумно дълго , а приносът на обвиняемия за тази продължителност е само за последните три години до прекратяването на следствието на 07.03.2014г , което не променя горния извод.

Правилно е да се отчита неразумната продължителност на воденото наказателно производство , както и в каква степен със своите действия в хода на разследването ищецът е допринесъл за нея , след като е променил адреса си , без да уведоми разследващите органи. Следвало е обаче да се отчете също , че от 1999г. когато е бил разпитан , срещу ищеца Д. не са предприемани никакви процесуално-следствени действия по висящото разследване , поради което и самият обвиняем е имал поведение, игнориращо задълженията му на следствен. От приложената справка на ОП Добрич се установява ,че за периода 1991-2012г срещу ищеца не са образувани други досъдебни производства, освен настоящето.Съгласно приложената справка за съдимост рег.№329/03.02.2012г на РС Добрич , П. К. Д. е осъждан на една година лишаване от свобода за престъпление по чл. 195 ал.1 т.4,т.5 НК с присъда от 13.07.1981г. Отново е осъден за кражби (чл. 195 ал.1 т.3 т.5 и т.7) с присъда от 29.06.1984г , като за тези деяния , както и за престъпление по чл. 205 ал.1 т.1 вр . чл.201 НК , му е наложено наказание по чл. 23 ал.1 НК шест години лишаване от свобода и задължително заселване , като и отделно изтърпяване на първото наказание по присъдата от 1981г. Не е имало спор относно обстоятелстовто , че наказанието е изтърпяно.

Въззивният съд е определил обезщетение от 24 000 лева за неимуществените вреди , като предишни осъждания и ефективно изтърпяно от ищеца наказание лишаване от свобода при строг режим са изтъкнати като „данни”, а не като установени с доказателства по делото релевантни обстоятелства и то за да се посочи единствено, че това не може да изключи причинения стрес, безпокойство и притеснения от предварителното производство.Макар последното да е вярно , тези мотиви не обосновават определения от съда размер на обезщетението. Мотивите на съда за справедлив размер на обезщетението следва да отразяват как установените обстоятелства са повлияли при определянето му.

По делото е установено ,че на 11.12.1998г. ищецът е привлечен като обвиняем в досъдебно производство за престъпление по чл. 215 от НК с мярка за неотклонение „задържане под стража”.Вменено му е вещно укривателство на откраднат лек автомобил и че е спомогнал за отчуждаването му.Тогава ищецът е бил безработен, занимавал се с ремонт на автомобили ,ползвайки собствения си гараж в [населено място] за автоработилница(обясненията на ищеца и показанията на св.М.),които препродавал. На 03.02.1999г му е повдигнато обвинение в помагачество за кражба по чл.195 ал.1 т.4 НК на друг лек автомобил , като на 01.02.1999г мярката за неотклонение е променена в „домашен арест”. С постановление от 14.05.1999г. по сл.д№251/98г на ДРП тази мярка е заменена с парична гаранция, като са взети предвид медицински документи за констатирано при ищеца „посттравматично стресово разстройство” , както и други обстоятелства , като необходимост от оперативно лечение на съпругата му. Следва да се отчете , че ищецът е бил осъждан и реабилитиран на 27.06.2006г, на основание чл.88а ал.4 НК . Воденото продължително, но не интензивно след 1999г разследване (което е било основано единствено на самопризнанията на един от обвиняемите, уличаващи ищеца в престъпления ) не предполага извод да по- висока степен на увреждане , що се отнася до обичайно свързваните с положението на обвиняем терзания и безпокойства, но следва да се отчете продължителната неизвестност за хода на разследването, поддържаното при ищеца чувство на страх , изпитвани за целия период на разследването до прекратяването му. Ищецът е знаел и поддържал ,че е невинен по повдигнатите обвинения

Следва да се оцени фактът ,че обвинението е повдигнато за тежки умишлени престъпления , наложена е била най- тежката мярка за неотклонение задържане под стража за 76 дни , последвана от домашен арест – почти три месеца , както и че наказателното производство е водено неразумно дълго . Взетата мярка за неотклонение задържане под стража и последвалия домашен арест са засегнали незаконно неимуществени права и свободи на обвиняемия Претендираните за обезщетяване и установени по делото вреди са резултат от това засягане. Свързаните с упражнено задържане под стража негативни изживявания на човека , когато е лишен от свобода, до определена степен не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своето естество и проява и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент. В случая ищецът е преживял и остра стресова реакция във връзка със задържането ,проявила се на по- късен етап. Прокуратурата своевременно е съобразила необходимостта от изменение на мярката в по- лека , за да не се стига до причиняване на по-сериозни вреди . Съгласно прието заключение на вещо лице, при ищеца е установено стресово разстройство и преживяна психотравма през 1999г , от престоя в ареста.

Наличието на други приключили с осъдителна присъда наказателни производства срещу лицето , включително при постановено лишаване от свобода и изтърпяно наказание , е от значение и се отчита, когато се претендират вреди като накърнен авторитет и добро име, злепоставяне в социалното и професионално обкръжение от последващо повдигане на обвинение , но не е основание за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ при вреда от ефективното задържане под стража.

Следва да се изтъкне ,че негативния ефект на незаконното обвинение в случая с ищеца не е рефлектирал в тежка степен върху социалното му обкръжение и обществено положение и няма основание да се приеме ,че раздялата със съпругата му,неразбирателството с баща му ,както и някои признаци на социално отчуждение , се дължат на тях. В общественото злепоставяне на ищеца двете процесни обвинения - за кражба и вещно укривателство също имат принос , особено след като във връзка с процесното разследване в местната преса е налице публикация , че по данни на РДВР са разбити престъпни групи ,разкрити са гаражи и стоянки за крадени автомобили. Следва обаче да се отчита, че занятието на Д. да отремонтира, окомплектова и препродава МПС , част от които оказали се предмет на кражби ,с интервенции върху номерата на двигателя или рамата, от която дейност последният е решил да се откаже заради обвиненията(св.М.), свидетелства за занижените му критерии към изискванията на правния режим за регистрация и прехвърляне на МПС и не предполага извод за накърнен обществен престиж и авторитет , свързан с упражняване на занятие или дейност в резултат на повдигнатите обвинения. Притеснението и страха от неоснователно осъждане при Д. са налице ,дори в по-интензивна степен , поради изтъкнатите от вещото лице по делото особености на психиката му и състоянието на „страхова готовност”. При повдигане на обвиненията ищецът е бил на 40 възраст, семеен и се грижи за отглеждането и възпитанието на своя 10 годишен син което също е увеличило безспокойството му , но изтъкнатите в тази връзка вреди , без да се подценяват , обективно не са от естество да обосноват определения от въззивния съд размер на обезщетението от 24 000 лева . При степента на засягане на моралните ценности и неимуществени права ,изхождайки от обществения критерий за справедливост предвид съществуващите в страната обществено- икономически условия за живот, справедливо и достатъчно е да се определи размер на обезщетение от 16 000 лева . При обезщетяването на неимуществените вреди справедливостта изисква съдът да има равна мяра за сходните случай .

Поради изложеното по-горе ,оплакванията в касационната жалба на Прокуратурата на РБ за неправилно присъдено от въззивния съд обезщетение поради завишаването му са отчасти основателни . Неоснователни са доводите , че предвид чл. 5 ал.1 ЗОДОВ и степента на увреждане , обезщетението следва да се редуцира на 10 000 лева .

Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд по въпроса за дължимия размер на обезщетението , в една част решението на Варненски апелативен съд следва да се отмени и да се постанови по същество решение, с което искът на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ да се отхвърли за разликата над сумата от 16 000 лева, до 24000 лева , със законните последици . Претендираното от ищеца по-високо обезщетение до размера , приет от въззивния съд, е прекомерно . Лихва се дължи от момента на прекратяване на наказателното преследване, в случая от датата 07.03.2014г върху главница от 16 000 лева. ,със законните последици .

На ищеца следва да се присъдят разноски съобразно изхода на спора,те са установени като платени в пъроинстанционното производство , в размер на 2077,20 лв Разноските са били поискани своевременно, приложен е и списък. По съразмерност, съобразно уважената част от иска и съгласно правилото на чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски на ищеца в размер на 672, 66 лева Правилно разноските за вещо лице са възложени на Прокуратурата,а в останалата част потвърдено определението на първоинстанционния съд по разноските се отменя.С настоящето решение, в тежест на Прокуратурата на РБ следва се присъдят общо 672 , 66 лева разноски по делото ,които да се заплатят на ищеца

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №49 от 30.03.2016г по гр.дело № 102/2016г. На Варненски апелативен съд в частта ,с която е потвърдено решение №366 от 30.11.2015г по гр.д №826/2014г на Добрички ОС по иска на П. К. Д. от [населено място] срещу Прокуратурата на РБ за разликата над сумата 16 000 лева до размера на присъдените 24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, както и в частта за присъдените в полза на П. К. Д. разноски по делото и вместо това постановява :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от П. К. Д. с постоянен адрес [населено място] срещу Прокуратурата на РБ ,гр. София за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП №251-Р/1998 на ОСлС-Добрич , В ЧАСТТА за разликата над сумата 16 000 лева , до размера на сумата от 24 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №49 от 30.03.2016г по гр.дело № 102/2016г. на Варненски апелативен съд в останалата обжалвана част .
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ , [населено място] [улица] да заплати на П. К. Д.,ЕГН [ЕГН] сумата 672,66 лева разноски по делото за всички съдебни инстанции.

Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: