Р Е Ш Е Н И Е № 586 гр. С. 20 декември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Севдалин Мавров при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 582/2010 г. Касациноното производство е образувано по касационна жалба от подсъдимия Д. А. А. срещу решение, постановено на 19.07.2010г. по внохд №233/2010 г. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ПЛОВДИВ. Постъпилата саморъчно изготвена от подсъдимия жалба е под формата на въпроси, без да се твърдят конкретни касационни основания и да се изтъкват аргументи по тях. От съдържанието й се прави извода, че оплакването е за допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и проверката на доказателствата и за нарушение на материалния закон. Искането е за оправдаване по обвинението. В съдебно заседание подсъдимият Д. А. А. не се явява, редовно призован. Не се явява редовно призован и упълномощеният защитник на подсъдимия. Страните не сочат уважителни причини за неявяването си в съдебното заседание пред ВКС. Прокурорът от ВКП изразява становище за оставяне в сила на въззивното решение, поради доказаност на деянието, дееца и вината му и правилност на правните изводи относно квалифицирането на инкриминираната дейност на подсъдимия. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и прие следното : с присъда№28/28.04.2010г. по нохд№212/2010г.., Окръжен съд-Пазарджик е признал подс. Д. А. А. за виновен в това, че: на 17.11.2009 г., в гр.В., обл. П., без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество- марихуана- 6.509 грама и съдържание на активен компонент ТХК- 0.35 тегловни % на стойност 39.05 лв., поради което и на осн. чл. 354а, ал.1 вр. чл. 55 ал.1 т.1 и ал.2 нк е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в полза на държавата по бюджета на съдебната власт в размер на 3000 /три хиляди/ лева. на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години; на 17.11.2009 г., на публично място в гр. В., без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество хероин - 0.0376 грама и съдържание на активен компонент 63 тегловни % на стойност 6.07 лв., поради което и на осн. чл. 354а, ал.2 вр. чл. 55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода и на глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева. на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години; на 27.11.2009г., в гр.В., без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество-марихуана- 3.2 грама и със съдържание на активен компонент ТХК- 0.43 тегловни % на стойност 19.20 лв., поради което и на осн. чл. 354а, ал.1 вр.чл. 55 аллтл и ал.2 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода и на глоба в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева. на осн.чл.66 ал.1 от НК, е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три годин; на осн.чл.23 ал.1 от НК е определено на подс.А. общо, най-тежкото от наложените наказания - три години лишаване от свобода, както и глоба в размер на 10 000 /десет хиляди / лева платима в полза на държавата по бюджета на съдебната власт. на осн. чл.66 ал.1 от НК, определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение за срок от пет години. На осн. чл.354 А ал.6 вр. чл. 53 ал.2 б."а" от НК, е отнета в полза на Държавата-3.9 грама марихуана, която след влизането на присъдата в сила да бъде унищожена. А. е осъден да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 190 лева. С ВЪЗЗИВНО решение, постановено на 19.07.2010г. по внохд № 233/2010г. Апелативният съд гр.Пловдив е ИЗМЕНИЛ присъда № 28/28.04.2010 г.по по НОХД№212/2010 г. на Окръжен съд ,гр.Пазарджик , както следва: В ЧАСТТА, с която подс. Д. А. е признат за виновен и осъден за три отделни престъпления, в ЧАСТТА по чл.23 ал.1 НК, в ЧАСТТА относно наложените наказания и приложението на чл.66 ал.1-НК като е ПРЕКВАЛИФИЦИРАЛ същите в ЕДНО ЕДИННО ПРОДЪЛЖАВАНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.354а ал.1пр.1 вр.чл.26 ал.1-НК, извършено в периода 17.11.2009г.-27.11.2009г. в гр.В., като без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество, а именно: на 17.11.2009 г., марихуана- 6.509 грама със съдържание на активен компонент ТХК- 0.35 тегловни % на стойност 39.05 лв., на 17.11.2009 г.,- хероин- 0.0376 грама със съдържание на активен компонент 63 тегловни % на стойност 6.07 лв., на 27.11.2009г., - марихуана - 3.2 грама със съдържание на активен компонент ТХК- 0.43 тегловни % на стойност 19.20 лв., всичко на ОБЩА СТОИНОСТ-64.32 лева, като му НАЛОЖИЛ наказание, а именно: лишаването от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изтърпяване на осн.чл.66 ал.1 НК е ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила, ГЛОБА в размер на 2 500/две хиляди и петстотин/ лева в полза на държавата, платима по сметка на П.. Признал го за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл. 354а ал. 2НК относно това, деянието да е извършено на публично място. Присъдата е потвърдена в останалата й част. ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Е НЕОСНОВАТЕЛНА. Апелативният съд е обсъдил и е отговорил на всички повдигнати възражения. Приетата фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин. Доказателствата са събрани и проверени по предвидения процесуален ред. Законосъобразно, следвайки правилата по чл.107 НПК, съдилищата са кредитирали изцяло показанията на свидетелите-полицейски служители като обективни и логични. Тези свидетели имат преки и непосредствени възприятия от събитието на престъпното поведение и преки очевидци на елементите му. Показанията им категорично опровергават заявеното в жалбата, че нямали видимост към кошчето, респ. че от подсъдимият не е изхвърлял нищо в него. Изрично апелативният съд е изследвал факта, че ситуирането на полицаите е било по начин, който не е ограничавал техните възприятия. Свид. З. е бил преразпитан пред въззивната инстанция и е потвърдил, че нищо не му е пречело да възприема изцяло действията на подсъдимия и св.Веселинов. В тази насока са и приобщените показания на св. Ч., дадени в хода на досъдебното производство-л.78-79, където заявил, че .."Той /подсъдимият/ хвърли пакетчетата в коша...”. Самоцелно е твърдението в жалбата, че свид. З. е в конфликт с подсъдимия. Апелативният съд въз основа на събраните и проверени за достоверност доказателствени източници е приел, че по никакъв начин не е установена някаква злонамереност и негативизъм от страна на свидетелите - полицаи по отношение на подсъдимия, която да разколебава истинността на техните възприятия. И останалите доказателства относно обвинението в тази част са анализирани изключително задълбочено и прецизно и от окръжният, и от апелативният съд. Отговорено е защо възражението, че не били взети отпечатъци от плика, не могат да бъдат преимуществени. По този пункт обвинението е доказано по категоричен начин. В жалбата се изразяват съмнения относно истинността на отразените в протокола за претърсване и изземване от 17.11.2009г., фактически данни, относно намереното количество марихуана на двора. По това възражение въззивният съд е развил задълбочен и убедителен отговор. Анализирал е всички доказателства и е обяснил на кои и защо дава вяра и на кои – не. Възприетите от свид. З. пряко доказателствени факти са възпроизведени точно, намерили са отражение и в доказателственото средство-протокол за претърсване и изземване. При преразпита му пред апелативния съд той е потвърдил факта за намерената до тоалетната марихуана, както и обстоятелството, че не е бил сам при откриването й - показана е и на колегите му. Пред въззивната инстанция е разпитано и поемното лице Д. Г., който казва, че навън в двора, над тоалетната, са намерени листата, които видял. Обсъдени са и останалите доказателства, въз основа на които правилно и обосновано е направен извод за доказаност на деянието. И по пункт трети на обвинението усилията на жалбоподателя са насочени към разколебаване на несъмнената установеност на обвинението, по което е признат за виновен. И в тази част апелативният съд е направил задълбочени и прецизни изследвания на събраните доказателства и е направил следващите се логични и обосновани изводи. Изследвани са двете групи взаимно противоречащи си свидетелски показания. Взети са предвид писмените доказателствени средства - протокола за претърсване и изземване ведно с фотоалбума. Отговорено е защо са приети за доказателствена база показанията на свидетелите Салапатийска, К., З.,Мария Д., А. С., В. Р. и П. К.. Посочено е защо констатираното различие в някои показания не касае правнозначимите факти, включени в предмета на доказване, съставляващи онова цяло - ведно с писмените доказателства, от което може да се направи категоричния извод за авторството от страна на подсъдимия. Липсват съществени процесуални нарушения в сферата на установяване на фактите, относими към предмета на доказване и фактите не са тълкувани превратно. Апелативният съд е подложил на цялостна проверка обясненията на подсъдимия и ги е преценил през призмата на всички останали доказателствени средства. Версията на подсъдимия остава незащитена на фона на коментираните доказателства и искането му за оправдаване е неоснователно. Няма нарушение на материалния закон. Правилно въззивният съд е приел, че квалифициращият елемент "публично място" не е налице, както и че са налице основанията за приложение на чл.26 ал.1 НК. Касае се за извършени на различни дати, през непродължителни периоди от време, за две и повече деяния, които са при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, които осъществяват поотделно един и същи състав, на едно и също престъпление. По този начин, всяко едно от продължените престъпления се включва във веригата на продължаваното престъпление и е продължение на предходното. Доколкото оплакването за нарушение на закона се свежда и до справедливостта на наказанието, ВКС намира, че няма касационно основание и в тази част от жалбата. Наказанието е справедливо. При определяне на вида и размера на наказанието апелативният съд е отчел отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Наложеното наказание е правилно определено при условията на т.н. ''намалена" отговорност. При индивидуализацията му съдът е подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства, които са от значение за определяне на тежестта на санкцията. Съобразени са обстоятелства относно начина и механизма на извършване на деянието, престъпната упоритост, видима от броя на отделните прояви в единното престъпление и възможността спрямо конкретния деец целите на наказанието, както са предвидени в чл. 36 НК, да се постигнат и при невисока по размер санкция като наказанието лишаване от свобода да е при условията на чл.66 НК. Тази обобщена оценка е извършена едновременно при индивидуализацията на наказанието и определянето на неговия размер. При тези мотиви, ВКС намира , че въззивното решение следва да се остави в сила и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение, постановено на 19.07.2010г. по внохд № 233/2010г. на Апелативен съд гр.Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :