Р Е Ш Е Н И Е № 61 гр.София , 19 юни 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Николай Любенов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 120/2020 г.и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от адв.Х., защитник на подсъдимия К. М. А. и от адм.М., повереник на гражданския ищец и частен обвинител И. Г. С., срещу решение №22 от 10.12.2019 г., постановено по внохд №305/2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. В жалбата на защитника на подсъдимия се твърди, че постановеното от въззивната инстанция решение е „необосновано, незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явно несправедливо“. Посочва се, че неправилно апелативният съд е възприел комплексната съдебнопсихологическа и съдебно психиатрична експертиза като компетентно изготвена, тъй като при нейното изготвяне са били допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на изискванията относно извършения превод- не е бил ползван лицензиран преводач, което неминуемо се е отразило на правдоподобността на експертизата. Поставя се въпроса дали въобще е възможно чрез превод да се проследи психическото състояние и мисловния процес на освидетелствания. Предвид изложеното се твърди ,че са били нарушени правилата, предвидени в глава Тридесета „а“ от НПК. Оплакването за явна несправедливост на наказанието се обосновава с това, че въззивният съд не е взел предвид наличните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, младата възраст на подсъдимия, направеното още на досъдебното производство самопризнание /извън това по чл.371 т.2 от НПК/, изразеното от него разкаяние и съжаление за извършеното и недоброто му здравословно състояние. Счита, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, наказание от три години лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК би било необходимото и достатъчно за поправяне и превъзпитаване на дееца. Моли да бъде отменен атакувания съдебен акт и наказателното производство да бъде прекратено, поради наличието на продължително разстройство на съзнанието касателно подсъдимия, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде изменено решението, като наложеното общо наказание бъде намалено и се приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. В жалбата на частното обвинение се релевират доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.Посочва се ,че деецът е проявил особена престъпна упоритост и агресия, осъществявайки последователно състава на няколко престъпления, извършвайки и предварителна подготовка за тяхното осъществяване. Застъпва становището, че съдът е следвало да определи наказанието при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, както и да приложи разпоредбата на чл.24 от НК и да увеличи наложеното общо наказание. Изложени са и съображения относно несправедливостта на присъденото обезщетение по гражданския иск, като е отправен укор към съда ,че не е отчел настъпилите трайни негативни последици за здравето на пострадалия, резултат от причиненото му нараняване от подсъдимия. Моли се да бъде изменено въззивното решение, като наложените наказания на подсъдимия за трите престъпления, за които е осъден, бъдат увеличени в максимален размер , като бъде приложена и нормата на чл.24 от НК. Освен това претендира и за уважаване на гражданския иск в пълния му предявен размер. В съдебното заседание пред ВКС, повереникът на гражданския ищец и частен обвинител адв.П. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и с направените искания и моли тя да бъде уважена. По отношение касационната жалба на подсъдимия изразява становище, че същата не отговаря на изискванията на чл.348 от НПК, тъй като не съдържа аргументи, обосноваващи конкретно касационно основание. Според повереника е недопустимо да се иска прекратяване на наказателното производство, поради наличието на продължително разстройство на съзнанието, след като подсъдимият е признал фактите по обвинителния акт. Моли жалбата да подсъдимия да бъде оставена без уважение. Защитникът на подсъдимия моли да бъде уважена подадената от тях касационна жалба, тъй като са налице съществени процесуални нарушения, свързани с изготвяне на експертното заключение относно вменяемостта на К. А. и по конкретно участието на нелицензиран преводач. Акцентира и на справедливостта на наказанието, като счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са били отчетени в пълнота от решаващия съд. Излага съображения за неоснователност на жалбата на частното обвинение. В заключение моли ВКС да постанови решение, с което да уважи алтернативните искания, посочени в касационната им жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационните жалби и предлага да бъдат оставени без уважение.Намира постановеното въззивно решение за законосъобразно, тъй като липсват основания за поставяне под съмнение вменяемостта на подсъдимия. Пледира, че наличните психични разстройства не лишават подсъдимото лице от възможността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Счита, че наложеното наказание не е явно несправедливо и съответства на целите, посочени в закона. В последната си дума подсъдимият А. изразява дълбоко разкаяние за случилото се. Твърди, че към момента на извършване на деянието психическото му състояние не е било добро и не е осъзнавал какво извършва. Моли да бъде оправдан или да бъде намалено наказанието му. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №18 от 13.11.2018 г., постановена по нохд №144/2018 г., ОС-Кърджали е признал подсъдимия К. М. А. за виновен в извършването на три престъпления: - по чл.115 във вр.с чл.18 във вр.с чл.58а ал.4 във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК, за което му е наложил наказание пет години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим - по чл.346 ал.5 пр.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.58а ал.4 във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК, за което го е осъдил на една година и осем месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване - по чл.194 ал.1 във вр.с чл.58а ал.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК ,за което му е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца. На основание чл.23 ал.1 от НК е определил едно общо и най-тежко наказание на подсъдимия А., а именно пет години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване. Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия, на основание чл.59 от НК. С присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати на И. Г. С. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от престъплението по чл.115 във вр. с чл.18 ал.1 от НК в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва, като гражданският иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 600 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 430 лв. от престъплението по чл.115 във вр.с чл.18 ал.1 от НК, а гражданската претенция за обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лв. от престъплението по чл.194 от НК е била отхвърлена изцяло. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, както и тези, сторени от частния обвинител и граждански ищец, като съдът се е произнесъл и по веществените доказателства. По въззивен протест с искане за увеличаване на наказанията, а именно 11 години лишаване от свобода за престъплението по чл.115 във вр.с чл.18 от НК при строг режим, 3 години за престъплението по чл.346 от НК при първоначален общ режим и 1 година за престъплението по чл.194 от НК при първоначален общ режим, който след това да бъдат редуцирани на основание чл.58а ал.1 от НК, като на основание чл.23 да бъде определено общото най-тежко наказание -11 години лишаване от свобода; въззивна жалба на гр.ищец и частен обвинител с искане за налагане на наказание в рамките на предвиденото в закона и увеличаване на обезщетението по гражданския иск за неимуществени вреди и въззивна жалба на подсъдимия, пред Пловдивски апелативен съд е било образувано внохд №5/2019 г., приключило с решение №33 от 21.02.2019 г., с което първоинстанционната присъда е била отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане на Кърджалийски окръжен съд. След връщане на делото, пред ОС-Кърджали е било образувано нохд №36/2019 г., по което е била постановена присъда №5 от 10.04.2019 г., с която подсъдимият К. М. А. е бил признат за виновен в това, че на 01.02.2018 г. в землището на [населено място], е направил опит умишлено да умъртви И. Г. С., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.115 във вр.с чл.18 ал.1 във вр.с чл.58а ал.4 във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание 6 години лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване. Със същата присъда подсъдимият е бил признат за виновен и в това, че на същата дата и място, противозаконно отнел чуждо МПС-т.а. марка "марка", рег. [рег.номер на МПС] , от владението на И. С. , с намерение да го ползва, като за отнемането на превозното средство е употребил сила, поради което и на основание чл.346 ал.5 пр.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.58а ал.4 във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване. Подсъдимият е бил признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място отнел чужди движими вещи-пари на стойност 400 лв. от владението на И. С., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194 ал.1 във вр.с чл.58а ал.4 във вр.с чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца. На основание чл.23 ал.1 от НК е определил едно общо и най-тежко наказание на подсъдимия А., а именно шест години лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване. Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия, на основание чл.59 от НК. С присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати на И. Г. С. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от престъплението по чл.115 във вр. с чл.18 ал.1 от НК в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва, като гражданският иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 200 000 лв. като неоснователен и недоказан. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, както и тези, сторени от частния обвинител и граждански ищец, като съдът се е произнесъл и по веществените доказателства. По въззивен протест на ОП- Кърджали с искане за увеличаване на наказанията, а именно 11 години лишаване от свобода за престъплението по чл.115 във вр.с чл.18 от НК при строг режим, 3 години за престъплението по чл.346 от НК при първоначален общ режим и 1 година за престъплението по чл.194 от НК при първоначален общ режим, които след това да бъдат редуцирани на основание чл.58а ал.1 от НК, като на основание чл.23 да бъде определено общото най-тежко наказание -11 години лишаване от свобода; въззивна жалба от И. С. в качеството му на гр.ищец и частен обвинител с искане за налагане на наказание в максимален размер за всяко едно от извършените от подсъдимия престъпления, както и след определянето на най-тежкото измежду наложените наказания да бъде приложена разпоредбата на чл.24 от НК, а също така за бъде увеличено и присъденото обезщетение по гражданския иск в пълния му предявен размер и по въззивна жалба на подсъдимия, пред Пловдивски апелативен съд е било образувано внохд №305/2019 г., приключило с решение №222 от 10.12.2019 г., с което постановената по нохд №36/2019 г. присъда на Кърджалийски окръжен съд е била изменена, като наложените на подсъдимия К. А. наказания са били на основание чл.58а ал.1 от НК променени както следва: - за престъплението по чл.115 във вр.с чл.18 ал.1 във вр.с чл.58а ал.1 от НК размера на наказанието е увеличен от шест на осем години лишаване от свобода. - за престъплението по чл.346 ал.5 пр.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.58а ал.1 от НК размера на наказанието е увеличен от една година и осем месеца лишаване от свобода на три години и четири месеца. - за престъплението по чл.194 ал.1 във вр.с чл.58а ал.1 от НК му е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода. - определеното общо наказание на основание чл.23 от НК е увеличено от шест години на осем години лишаване от свобода, при първоначален строг режим. На основание чл.40 ал.4 от НК е постановено полагането на съответни медицински грижи по отношение на подсъдимия по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В останалата част присъдата е била потвърдена. В тежест на подсъдимия са били възложени и направените пред апелативния съд разноски. Касационната жалба на подсъдимия е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените съображения, а тази на частния обвинител и граждански ищец –НЕДОПУСТИМА, в частта относно касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. За да приеме, че касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец е процесуално недопустима в частта относно претенцията за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания, ВКС съобрази следното: Срещу първоинстанционната присъда, постановена по нохд №144/2018 г. по описа на ОС-Кърджали е била депозирана въззивна жалба, в която искането на частния обвинител е било да бъде изменена постановената присъда и да бъде наложено наказание в рамките на предвиденото в закона. След отмяната на тази присъда от Пловдивски апелативен съд, е било проведено второ по ред първоинстанционно производство, като срещу постановената от него присъда също е постъпила въззивна жалба от частния обвинител, с искане за налагане на наказание в максимален размер за всяко едно от извършените от подсъдимия престъпления, както и след определянето на най-тежкото измежду наложените наказания да бъде приложена разпоредбата на чл.24 от НК. На първо място по отношение на искането за приложение на разпоредбата на чл.24 от НК, настоящият касационен състав констатира, че такова искане не е било направено при първото въззивно обжалване, макар съдът, постановил първата присъда /нохд №144/2018 г./ да не е приложил тази разпоредба. Едва при второто въззивно обжалване се релевира това искане, което е процесуално недопустимо. Това е така, тъй като частния обвинител макар и да е сезирал съда с оплакване за несправедливост на наказанията, наложени по първата присъда, той не е изразил недоволство от липсата на приложение на чл.24 от НК от първостепенния съд. В последствие при втората по ред първоинстанционна присъда, наказателно –правното положение на подсъдимия е било утежнено, но въпреки това за първи път частното обвинение е поискало приложението на чл.24 от НК. Касае се до „прескачащо“ обжалване досежно коментираното искане от страна на частното обвинение, което законът не разрешава. Впрочем искането за приложение на чл.24 от НК е недопустимо и на още едно основание, а именно: съгласно разпоредбата на 318 ал.4 изр.2 от НПК частният обвинител не може да обжалва присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените искания. От пледоарията на повереника пред първоинстанционния съд е видно, че същият не е поискал приложение на чл.24 от НК, поради което не може да се приеме, че постановената присъда не е била в съответствие с неговите искания. Що се отнася до справедливостта на наказанието, във въззивната жалба срещу първата присъда, частният обвинител е поискал налагане на наказание в рамките на предвиденото от закона. Това искане е неконкретизирано, тъй като всяко наказание, освен ако не е нарушен материалния закон /каквото в случая липсва/, е определено в рамките на закона. Наказанието, наложено на подсъдимия по първата присъда също е в рамките на закона, като съвсем друг е въпросът за справедливостта му. Въззивната жалба на частния обвинител не е била годна да доведе до промяна на наказанието, в посока неговото увеличаване, тъй като не е била съответна, съобразно изискването на чл.337 ал.2 т.1 от НПК. Във втората въззивна жалба на частния обвинител, вече се е искало налагане на наказание в максимален размер, каквото искане, както се посочи, не е било направено в първата въззивна жалба на частния обвинител. След като при първото разглеждане на делото пред апелативния съд липсва съответно искане за увеличаване на наказанията, които подсъдимият следва да понесе за извършените от него престъпления, то при второто разглеждане на въззивното производство е недопустимо да се разширява искането, още повече, че с втората присъда наказанията на подсъдимия са били увеличени. Следва да се отбележи, че за да е налице съответност на въззивната жалба на частния обвинител/протеста на прокуратурата, с които се иска влошаване на положението на подсъдимия е необходимо те да съдържат конкретно искане за утежняване на наказателната отговорност на подсъдимия в точно определена насока. С оглед на изложеното, ВКС приема, че касационната жалба на частния обвинител в частта относно оплакването по чл.348 ал.1 т.3 от НПК е недопустима ,поради което същата не следва да бъде разглеждана. По-нататък, ВКС не намира основания да възприеме за основателно направеното от адв.П., повереник на частния обвинител и гр.ищец възражение за недопустимост на касационната жалба на защитника на подсъдимия. Вярно е, че аргументите в същата са в определена степен хаотично изложени, но от съдържанието й стават ясни релевираните касационни основания и относимите към тях съображенията, както и направените искания. Въпросът с вменяемостта на подсъдимия е бил изяснен по делото. На досъдебното производство са били изготвени две експертни заключения относно психичния статус на А.- основна КСППЕ-за и повторна тройна СПНПЕ-за, като първата е дала заключение, че подсъдимият К. А. страда от „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества.Остатъчно и късно появило се психотично разстройство“, като към датата на извършване на деянието и към момента на изготвяне на експертизата -15.05.2018 г., той не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Във втората повторна експертиза вещите лица са приели, че към момента на извършване на деянието подсъдимият се е намирал в „Разстройства на адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението, което продължава и към момента на освидетелстването -23.07.2018 година. Не се установяват болестни отклонения /от типа на умствена изостаналост или разстройство на съзнанието/, които да са го лишили от годности да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. При него са налице годности да участва в наказателния процес. При наличието на две противоположни експертни заключения относно възможността на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на извършване на деянията и към момента на провеждане на наказателното производство в съдебната фаза на процеса, още първата въззивна инстанция по внохд №5/2019 г. по описа на АС-Пловдив, е следвало да назначи повторна СППЕ, а не да връща делото за ново разглеждане на това основание, както и при второто разглеждане на делото в първоинстанционния съд /нохд №36/2019 г. по описа на ОС-Кърджали/, последният също е могъл да назначи такава експертиза, като техните бездействия са довели до ненужно удължаване на производството. Така или иначе такава експертиза е била назначена от Пловдивски апелативен съд по внохд №305/2019 г. /предмет на настоящия касационен контрол/, съгласно която при подсъдимия А. няма основания да се коментират недоразвитие на паметовите способности или интелектуален дефицит, който да препятства годностите за фиксиране, ретенция и репродукция на факти и обстоятелства, включително свързани с инкриминираното деяние. По време на инкриминираното деяние К. А. е могъл правилно да възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти и събития от значение за воденото съдебно производство. Подсъдимият е манипулативен и склонен към целенасочено изкривяване на факти и обстоятелства. Според вещите лица, при него е налице „Личностово разстройство-емоционално нестабилна личност, граничен тип“, дължащо се на комбинирана употреба на вредни вещества, което състояние не може да бъде приравнено към продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК, поради което към момента на извършване на деянието той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. На практика коментираното експертно заключение е верифицирало извода на предходната повторна експертиза, че при подсъдимия не липсват годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При това положение следва извода, че данните, отразени в две от психиатричните експертизите сочат, че освидетелстваният е вменяем. Не са налице претендираните нарушения на разпоредбите на чл. 395е и чл.395ж ал.1 от НПК. Действително, когато обвиняемия/подсъдимия не владее български език на същия следва да бъде назначен преводач, който да участва във всички действия, в които участва и обвиненото лице. Експертизата като способ за събиране на доказателства има за задача да съдейства, чрез специалните знания на експертите, за изясняването на някои обстоятелства по делото, чрез даване на заключение, основано на наличните и събрани в хода на експертизата доказателствени материали. Експертното заключение притежава собствено, самостоятелно място в системата на наказателнопроцесуалното доказателствено право и трябва да се разглежда и урежда именно през призмата на това гледище, а не да се подчинява на механично пренесени към него процесуални правила, отнасящи се до други институти / П., С.. Наказателен процес на НРБ. УИ „К. О.“,1989/. В конкретния случай, при изготвяне на експертизата, назначена от въззивната инстанция е присъствал преводач, което е отразено в експертното заключение. Прочитът на отделните части на експертизата сочи, че при проведените на 05.09.2019 г. психологично изследване /л.179 от съд.дело/ и психиатричен преглед /л.184 от съд.дело/, е участвал лицензиран преводач от турски език ,като единствено при извършването на психиатричен преглед, проведен на 12.08.2019 г. е участвал преводач от турски език, за който липсват данни дали е лицензиран. Последното обстоятелството няма такова съществено значение, каквото му придава защитника на подсъдимия, понеже, на първо място, след провеждането на този психиатричен преглед е бил извършен последващ с участието на лицензиран преводач. Освен това, касае се за експертно обследване на подсъдимия, който е обект на експертизата, а не за властнически действия на държавни органи спрямо подсъдимото лице, при които е възможно да бъдат нарушени негови процесуални права. В този смисъл експертизата не може да се включи към процесуалните действия, които налагат задължително участието на лицензиран преводач. От друга страна, ако освидетелстваният не е разбирал превода, извършван от преводача на 12.08.2019 г. същият е могъл да възрази. Впрочем такова възражение и понастоящем не се прави. Не следва да се подминава и факта, че експертизата е изготвена на базата и на цялата медицинска документация, налична за подсъдимия, както и по време, по което подсъдимия е бил настанен в Психиатрично отделение на СБАЛЛС при затвора –Ловеч, където е бил под постоянно наблюдение от двама от експертите, включени в състава на експертизата. С оглед на изложеното, твърдението за неправдоподобност на експертното заключение, поради неучастието на лицензиран преводач, е лишено от основание. Досежно наложените на подсъдимия наказание, ВКС намира следното: Определените от въззивната инстанция наказания от дванадесет години лишаване от свобода за престъплението по чл.115 във вр.с чл.18 ал.1 от НК, пет години лишаване от свобода за престъплението по чл.346 от НК и четири години и един месец по чл.194 от НК, редуцирани на основание чл.58а ал.1 от НК на осем години, три години и четири месеца и една година и четири месеца лишаване от свобода е в несъответствие с искането на прокурора, отразено във въззивния протест. Съгласно същото, прокурорът е направил искане за налагане на наказания лишаване от свобода в размер на единадесет години за престъплението по чл.115 във вр.с чл.18 ал.1 от НК, в размер на три години за престъплението по чл.346 ал.5 от НК и в размер на една година за престъплението по чл.194 ал.1 от НК, които да бъдат редуцирани, с оглед разпоредбата на чл.58 ал.1 от НК. При това положение въззивната инстанция не е могла да завишава размера на наказанието в повече от поисканото от прокурора. И това е така, тъй като в протеста са посочени конкретни стойности на претендираните от държавното обвинение наказания, като тяхното надвишаване представлява свръх петитум, недопустимо сторен от въззивната инстанция. Съответността на протеста изисква, при посочване на конкретен размер на наказанието от страна на прокуратурата, която упражнява обвинителната функция, съдът да се съобрази с максималната граница, отразена в процесуалния документ и да не я надвишава. Противното означава компрометиране на съответността на въззивния протест и осъждане на подсъдимия за нещо, за което липсва такъв. Досежно въззивната жалба на частното обвинение, съдът взе становище в решението си по-горе. При това положение максималният размер на наказанието, което е възможно да бъде наложено на подсъдимия преди редукцията по чл.58а ал.1 от НК е единадесет години лишаване от свобода за престъплението по чл.115 във вр.с чл.18 ал.1, три години лишаване от свобода по чл.346 ал.5 от НК и една година по чл.194 ал.1 от НК, които на основание чл.58а ал.1 от НК следва да бъдат съответно редуцирани. По-нататък, ВКС намира за правилен извода на апелативната инстанция, че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, поради което не обосновават приложението на чл.58а ал.4 от НК. Досежно престъплението по чл.115 във вр.с чл.18 ал.1 от НК, настоящият касационен състав намира за правилна оценката на проверяваната инстанция относно тежестта на конкретното престъпление, изводима от характеристиките по изпълнение на престъпната деятелност, престъпната упоритост, проявена от подсъдимия при неговото осъществяване, вида на опита-довършен, злоупотребата от страна на А. с проявената човечност от пострадалия, факта, че подсъдимият е направил опит да лиши от живот длъжностно лице, при изпълнение на службата му. В пълнота са били отчетени и смекчаващите отговорността обстоятелства-чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, младата му възраст, изразеното разкаяние и съжаление, недоброто му здравословно състояние, изводимо от СППЕ, обусловило неговото престъпно поведение. Съдът се съгласява и с извода на апелативната инстанция, че съдействието на подсъдимия на досъдебното производство за разкриване на обективната истина по делото, не следва да се надценява, доколкото същият само декларативно е признал вината си, отказвайки да дава обяснения. Разбира се право на подсъдимия е да не дава обяснения, като това поведение не следва да се отчита в негова вреда. То обаче изключва и извод за значителен принос на подсъдимия за разкриване на обстоятелствата от значение за делото. Не са налице неотчетени от въззивната инстанция смекчаващи отговорността обстоятелства. В допълнение следва да се отбележи, че сред признатите от подсъдимия факти по обвинителния акт са и тези, касаещи пристигането на К. А. в Р.България, с цел отклонение от военна служба в Р.Турция, поведение, което най-малко е неприемливо и се характеризира с негативна конотация за личността му. Освен това, от СППЕ е видно ,че подсъдимият страда от потискана възбуда, която може да доведе до изблици на импулсивно и необуздано поведение, склонен към прояви на телесна агресия в случай, че се почувства засегнат. При теста за агресивност се отчита завишаване на стойностите по скалата за ревност и омраза /прояви на завист и ненавист към обкръжаващите, обусловени от чувство на гняв, недоволство от някого конкретно или от целия свят, за действителни или мними страдания/ и опозиционно поведение, което може да нараства от пасивно съпротивление до активни действия против изисквания, правила и закони. При това положение, ВКС намира, че адекватното на целите по чл.36 от НК наказание, което подсъдимия следва да понесе за това престъпление е единадесет години лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК се определя на седем години и четири месеца. Що се отнася до наказанията, наложени по чл.346 ал.5 от НК и по чл.194 ал.1 от НК адекватните на обществената опасност на деянието и дееца и на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства са в размер на три години за първото престъпление и една година лишаване от свобода за второто, като наказанията, които подсъдимият следва да понесе след редукцията по чл.58а ал.1 от НК са две години лишаване от свобода, както и осем месеца лишаване от свобода. Във връзка с тези престъпления важи казаното по- горе относно смекчаващите отговорността обстоятелства. Към този кръг следва да бъде добавена и не голямата стойност на отнетото имущество по чл.194 ал.1 от НК. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат взети предвид демонстрираното неподчинение на органите на реда, при опитите им да спрат управлявания от подсъдимия товарен автомобил, както и данните от експертното заключение относно личностния профил на подсъдимия във връзка с изразената склонност към агресия и необуздано поведение, незачитането на авторитети, правила за поведение и правни норми. В този смисъл определените от въззивната инстанция наказания следва да бъдат променени, като определеното общо наказание на основание чл.23 ал.1 от НК също следва да бъде изменено на седем години и четири месеца. Що се отнася до претенцията по гражданския иск, ВКС не намира основания за увеличаване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Всички обстоятелства, имащи отношение към справедливостта на обезщетението, включително и настъпилите трайни увреждания на пострадалото лице, са били правилно отчетени от Пловдивски апелативен съд. Обезщетението от 60 000 лв. отговаря на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, поради което атакуваното решение в тази част не следва да бъде ревизирано. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение №222 от 10.12.2019 г., постановено по внохд №305/2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, като НАМАЛЯВА наложените на основание чл.58а ал.1 от НК на подсъдимия К. М. А. наказания, както следва: - за престъплението по чл.115 във вр.с чл.18 ал.1 от НК на СЕДЕМ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода; - за престъплението по чл. 346 ал.5 пр.1 във вр.с ал.1 от НК на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода; - за престъплението по чл.194 ал.1 от НК на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода. ИЗМЕНЯВА решението и в частта, в която на основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо и най-тежко наказание, като го НАМАЛЯВА на СЕДЕМ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/