4 решение по гр.д.№ 1362 по описа за 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 389 София, 25.10.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря А. И., като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1362 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Е. В., М. Е. Т., Е. В. Б. и Д. В. Т. срещу решение от 30.07.2010 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-В въззивен състав, постановено по гр.д.№ 1926 от 2010 г., с което е потвърдено решение от 07.08.2009 г. по гр.д.№ 32517 от 2006 г. на Софийския районен съд, ГК, 50-ти състав за отхвърляне на предявения от касаторите срещу Т. И. В., В. Ц. В., Р. Ц. С., Л. А. В. и В. П. В. положителен установителен иск за собственост. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 22.10.2010 г. и в съдебно заседание пълномощникът на ответниците по касационната жалба Т. И. В., В. Ц. В., Р. Ц. С., Л. А. В. и В. П. В. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 459 от 12.05.2011 г. на ВКС по настоящото дело. По въпроса, по които е допуснато касационното обжалване /нищожно ли е решение на Общинска служба „Земеделие” /преди Поземлена комисия/, постановено и подписано от състав, който не отговаря на посочения в чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ състав на този административен орган/, настоящият състав на ВКС счита следното: Решението на ПК /сега ОСЗ/ е административен акт. Поради това, за да е валидно такова решение, следва да е постановено от административен орган в състав и при кворум, предвидени в закона. Разпоредбата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ определя щатния състав на поземлената комисия, но нито този текст, нито друга норма на ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение /до приемането на чл.60а от ППЗСПЗЗ с изменението на закона с ДВ бр.31 от 2003 г./ определят в какъв състав поземлената комисия следва да постановява решенията си и кой следва да подписва тези решения. Поради това за постановени до 2003 г. решения на ПК следва да се приложат общите разпоредби на Закона за административното производство /отм./, съгласно чл.15, ал.2, т.6, изр.2 от който административният орган взема решение с обикновено мнозинство от присъстващите, а административният акт се подписва само от председателя и секретаря. Изискването на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ за състава на ПК е свързано с възможността за формиране на мнозинство при вземане на решенията. Когато това мнозинство е формирано, решението е валидно, независимо от това дали е взето при участието на четен или нечетен брой членове на комисията. В този смисъл е и постановената вече задължителна практика на ВКС- решения, постановено по реда на чл.290 от ГПК /решение № 237 от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 578 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 750 от 04.11.2010 г. по гр.д.№ 1794 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 912 от 18.01.2011 г. по гр.д.№ 1753 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и др./, която настоящият състав на ВКС напълно споделя. С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение, в което е прието, че ищците не са собственици на процесния имот, тъй като решението на ПК- район „О. купел”, на което те основават правата си, е нищожно на основание чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като след отмяна на решението не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени дейности, настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора: Видно от решение от 14.05.1997 г. на Поземлена комисия- район „О. купел” процесният поземлен имот пл.№ 537, к.л.351 и 374 по плана на [населено място], м.”СГНС-П. болница”, одобрен със заповед № РД-09-50-234 от 2007 г. с площ от 6 138 кв.м., е възстановен на наследниците на В. С. Б., починал /убит/ на 16.08.1955 г. Това решение на ПК е валиден административен акт, тъй като е постановен при участието на мнозинството от членовете на ПК- район „О. купел” и е подписано от председателя и секретаря на тази комисия. Поради това то е довело до възникване на правото на собственост върху процесния имот в патримониума на наследниците на В. Б.. Видно от удостоверението за наследници на В. С., негови наследници са били съпругата му М. К. С. и тримата му синове Й. С., Е. С. и В. С.. Не се спори от страните и от свидетелство за съдимост № 13799 от 12.09.1963 г. и изложеното в решение от 21.09.1963 г. по гр.д.№ 2439 от 1963 г. на С. народен съд безспорно е установено, че синът В. С. е бил осъден с влязла в сила присъда за убийството на баща си В. Б., поради което и на основание чл.3, ал.1, б.”а” от Закона за наследството е недостоен да го наследи. Следователно след смъртта на В. Б., на основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН наследници на неговото имущество са съпругата му М. С. и двамата му синове Й. С. и Е. С. при равни квоти- по 1/3 ид.ч. След смъртта на М. С. през 1975 г., на основание чл.5, ал.1 от ЗН нейната 1/3 ид.ч. е наследена по равно между сина й Й. С., сина й Е. С. и наследниците на сина й В. С., починал преди нея през 1966 г., като всеки от тях получава по равен дял от имуществото на М. С.. Тоест, ищците като наследници на Е. С. към настоящия момент притежават общо 4/9 ид.ч. от възстановената на наследниците на В. Б. нива /1/3 ид.ч. по наследство от В. Б. и 1/9 ид.ч. по наследство от М. С./. Тези 4/9 ид.ч. се разпределят между наследниците на Е. С. както следва: 1/3 от 4/9 ид.ч. или 4/27 ид.ч. за сина на Е. С.- Л. Е. В., 1/3 от 4/9 ид.ч. или 4/27 ид.ч. за дъщерята на Е. С.- М. Е. Т. и по 2/27 ид.ч. за двете дъщери на починалия син на Е. С.- В. Е. С.- Е. В. Б. и Д. В. Т.. Поради това предявеният от ищците установителен иск за собственост на горепосочените ид.ч. от възстановения на наследниците на В. Б. имот е напълно основателен и следва да се уважи. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК ответниците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от тях разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 2 670,80 лв., представляващи 485 лв. държавна такса за завеждане на делото, 600 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред РС, 242,80 лв. държавна такса за въззивно обжалване, 510 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд, 333 лв. държавна такса за касационното обжалване и 500 лв. възнаграждение за адвокат пред ВКС. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 30.07.2010 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-В въззивен състав, постановено по гр.д.№ 1926 от 2010 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК спрямо Т. И. В.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.С., [улица], В. Ц. В.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.С., [улица], Р. Ц. С.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Горна баня, [улица], Л. А. В.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.С., [улица] В. П. В.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.С., [улица], че Л. Е. В.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.С., [улица] собственик на основание решение на Поземлена комисия- община „О. купел” от 14.05.1997 г. на 4/27 ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот пл.№ 537, к.л.351 и 374 по плана на [населено място], м.”СГНС-П. болница”, одобрен със заповед № РД-09-50-234 от 2007 г., представляващ имот № 088035 по плана на възстановената собственост в землището на [населено място], м.”С.” с площ от 6 138 кв.м. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК спрямо Т. И. В., В. Ц. В., Р. Ц. С., Л. А. В. и В. П. В. с горепосочените адреси, че М. Е. Т.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.С., [улица] собственик на основание решение на Поземлена комисия- община „О. купел” от 14.05.1997 г. на 4/27 ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот пл.№ 537, к.л.351 и 374 по плана на [населено място], м.”СГНС-П. болница”, одобрен със заповед № РД-09-50-234 от 2007 г., представляващ имот № 088035 по плана на възстановената собственост в землището на [населено място], м.”С.” с площ от 6 138 кв.м. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК спрямо Т. И. В., В. Ц. В., Р. Ц. С., Л. А. В. и В. П. В., че Е. В. Б.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.С., [улица] собственик на основание решение на Поземлена комисия- община „О. купел” от 14.05.1997 г. на 2/27 ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот пл.№ 537, к.л.351 и 374 по плана на [населено място], м.”СГНС-П. болница”, одобрен със заповед № РД-09-50-234 от 2007 г., представляващ имот № 088035 по плана на възстановената собственост в землището на [населено място], м.”С.” с площ от 6 138 кв.м. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК спрямо Т. И. В., В. Ц. В., Р. Ц. С., Л. А. В. и В. П. В., че Д. В. Т.- ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] е собственик на основание решение на Поземлена комисия- община „О. купел” от 14.05.1997 г. на 2/27 ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот пл.№ 537 в к.л.351 и 374 по плана на [населено място], м.”СГНС-П. болница”, одобрен със заповед № РД-09-50-234 от 2007 г., представляващ имот № 088035 по плана на възстановената собственост в землището на [населено място], м.”С.” с площ от 6 138 кв.м. ОСЪЖДА Т. И. В., В. Ц. В., Р. Ц. С., Л. А. В. и В. П. В. да заплатят на Л. Е. В., М. Е. Т., Е. В. Б. и Д. В. Т. на основание чл.78 от ГПК разноски в размер на 2 670,80 лв. /две хиляди шестстотин и седемдесет лева и осемдесет стотинки/ лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.