О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 424   гр.София, .12.10.  2009 година   Върховният касационен съд на Република България,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми октомври  две хиляди и девета година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ                                               ЧЛЕНОВЕ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                                                      СНЕЖАНКА НИКОЛОВА                                                                                                                                                         изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ч.гражданско дело под № 305/2009 година   Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. П. М. и М. Ц. М. от гр. П. срещу определение № 425 от 20.05.2009 год. по ч.гр.дело № 310/2009 год. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение /имащо характер на определение/ № 476 от 06.02.2008 год. на Плевенския районен съд, пети гр.състав за прекратяване на производството по гр.дело № 1519/2007 год. по предявения от частните жалбоподатели срещу Д. И. Р. и П. И. К. установителен иск за собственост на маза с югоизточно изложение и маза със североизточно изложение, разположени в полуподземния етаж/ниво „сутерен”/ на двуетажната масивна жилищна сграда в гр. П., ул.”Б” № 28, построена в недвижим имот, съставляващ УПИ *Х-1187 в стр.кв.537 по плана на града, както и върху ½ идеална част от общите части на сградата, находящи се на полуподземния етаж. Като основание за допускане на касационно обжалване на определението се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 1* от 22.10.2004 год. по гр.дело № 1337/2003 год. ІV г.о. и на решение № 1* от 24.10.2008 год. по гр.дело № 4376/2007 год. ІІ г.о.     Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а са налице и предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението на въззивната инстанция поради следните съображения: За да потвърди определението на първата инстанция за прекратяване на производството, въззивният съд е възприел доводите на районния съд, че между настоящото дело и гр.дело № 2082/2006 год. на Плевенския районен съд /сега: в.гр.дело № 868/2008 год. на Плевенския окръжен съд/, образувано по иск по чл.108 ЗС на Д. И. Р. и П. И. К. срещу С. М. М. , е налице тъждество, доколкото и двете дела имат за предмет правото на собственост върху процесните две мази или две стаи от сутерена. Прието е, че след като по висящия процес по осъдителния иск по чл.108 ЗС окончателно ще се реши спорът за собствеността, недопустимо е за същите обстоятелства да се води и установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, независимо, че ответник по ревандикационния иск е синът на частните жалбоподатели – С. М. М. Становището на въззивната инстанция противоречи на първото от цитираните две решения на Върховния касационен съд, което съставлява основание за допускане на касационно разглеждане на частната жалба. Обжалваното определение е незаконосъобразно. Състоянието на висящ процес между страните за собственост върху процесните мази би съставлявало абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за второ тъждествено дело, но само ако искът е предявен отново между същите страни относно същия спор /чл.95, ал.1 ГПК, отм.; понастоящем: чл.126, ал. ГПК/. Целта на забраната да се образува второ дело по същия спор е да се избегне постановяване на противоречиви решения и да се спести излишен разход на съдебно време. Ето защо, отводът за висящ процес по чл.95 ГПК/отм./, респ. чл.126, ал.1 ГПК е антиципиран отвод за пресъдено нещо и съдът е длъжен служебно да следи за липсата на тази отрицателна предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Забраната обаче предпоставя пълно тъждество между двете дела, т.е. обективен/предметен/ и субективен/страни по делото/идентитет. В случая, липсва тъждество между лицата, които са адресати на силата на пресъдено нещо на решението, с което ще завърши гр.дело № 2082/2006 год. на Плевенския районен съд /след отменителното решение № 1* от 24.10.2008 год. по гр.дело № 4376/2007 год. на Върховния касационен съд делото е висящо пред въззивния съд под № 868/2008 год./ - от една страна, и страните по прекратеното гр.дело № 1519/2007 год. на Плевенския районен съд-от друга. Висящият процес по гр.дело № 2082/2006 год. на ПРС/понастоящем: в.гр.дело № 868/2008 год. на ПлОС/ е по иск по чл.108 ЗС, страни по което са: Д. И. Р. и П. И. К.-ищци и С. М. М. Силата на пресъдено нещо, която ще се формира с решението по ревандикационния спор важи само между страните по делото, но не и спрямо трети лица, които не са имали качеството на страна по делото /независимо от какъв вид/. Затова, те могат да предявят иск за правото, което със сила на пресъдено нещо е било признато в полза на една от страните. Спрямо третите лица силата на пресъдено нещо не действа даже като оборима презумпция за съответствие между съдебно признатото и действителното правно положение. След като М. П. М. и М. Ц. М. не са страна по висящото ревандикационно производство, а и не са налице други основания, за да се разпростре спрямо тях силата на пресъдено нещо на решението по гр.дело № 2082/2006 год. на ПлРС, липсват предпоставките на чл.95 ГПК/отм./, респ. на чл.126 ГПК за прекратяване на производството по гр.дело № 1519/2007 год. на Плевенския районен съд. На следващо място, въззивният съд незаконосъобразно е преценявал наличието на предпоставките на чл.224 ГПК/отм./ като пречка за втори процес. Производството по делото е било прекратено от първоинстанционния съд единствено на основание липса на правен интерес от установяването по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, но не и заради сила на пресъдено нещо, която да е била формирана по някое от другите дела - №№ 1493/1993 год., 957/1998 год. и 1234/2003 год., всички по описа на Плевенския районен съд, която да съставлява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за пререшаване на спор за собственост между същите страни. Въззивната инстанция е била сезирана с частна жалба относно законосъобразността на постановеното от районния съд определение за прекратяване на производството на основание чл.95 ГПК/отм. и предметът на нейната проверка не обхваща евентуалното наличие на други основания за недопустимост на исковото производство, на които първоинстанционният съд не е основал своя акт. В противен случай, въззивният съд на практика се произнася за първи път по този въпрос, и то в частно въззивно производство /за разлика от въззивната проверка на първоинстанционно решение/, при което обжалвалата страна би могла да търси защита срещу неправилността на становището само в една инстанция – във факултативното частно касационно производство по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК. В обобщение, обжалваното определение и потвърденото с него определение на първата инстанция за прекратяване на производството следва да бъдат отменени, а делото се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯВА определение № 425 от 20.05.2009 год. по ч.гр.дело № 310/2009 год. на Плевенския окръжен съд и оставеното с него в сила определение № 476 от 06.02.2008 год. на Плевенския районен съд, пети граждански състав за прекратяване на производството по гр.дело № 1519/2007 год. ВРЪЩА делото на Плевенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: