Р Е Ш Е Н
И Е
№547
гр.София, 14 януари 2009 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Върховният касационен съд на
Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на девети декември
две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА
ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА
ПЕНЕВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
При участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
секретаря Кристина Павлова, разгледа
докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело №580/08 год.
Производството е образувано на основание чл.422,ал.1,т.5 НПК по искане от осъдения В. И. П., чрез защитата му, адвокат Н от САК за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на внохд№ 114/08 год. на Разградския окръжен съд, по което с решение №54/ 26.05.08 год. е потвърдена присъда №236/11.02.08 год. по нохд№1978/07 год. на Шуменския районен съд, с която е признат за виновен, че на 11.12.2007г., в гр. Ш. е управлявал МПС- лек автомобил марка "Мерцедес" с ДК № Р* с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно-1,59 промила, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което наказание е отложено за изпълнение за срок от три години, съгласно чл.66,ал.1 НК , считано от влизане в сила присъдата. На основание чл.343г, вр. с чл.37 т.7 от НК В. И. П. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година, а по чл.59, ал. З от НК е приспаднат срока в който е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред от 17.12.2007г. .
В искането се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК , които са и основания за възобновяване по реда на чл.422, ал.1,т.5 НПК.
Акцентира се на допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и проверката на доказателствата за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения с доказателствени средства , несъбрани по реда на НПК. Твърди се, че “установената по надлежния ред” концентрация на алкохол в кръвта на осъдения е въз основа на установеното в акта за констатирано административно нарушение, който, според искателя, не е доказателствено средство, което да е събрано по реда на НПК. Съдът незаконосъобразно е отказал на осъдения да се изиска и приеме като веществено доказателство уреда, с който е извършена проверката - “Алкотест-дрегер” с ф. №0120,с номер на пробата №348 на процесната дата, както и да се назначи СМЕ , която да установи каква е била наличната алкохолна концентрация в кръвта на дееца към момента на деянието. Твърди се още нарушаване на чл.146 НПК за вземане на образци за изследване на кръвта. Осъденият не е заведен в специализирано заведение за изземване на кръвна проба,липсва описание на мястото на извършване на престъплението в диспозитива на присъдата, налице е непълнотата на мотивите към присъдата изразена на практика в липсата на мотиви .
Иска се възобновяване на производството, отмяна на съдебните актове и връщане делото в досъдебната фаза, алтернативно се иска намаляване на наказанието с прилагане на чл.55 НК като наказанието лишаване от свобода да бъде заменено с пробация, поради неотчитане от съдилищата семейното положение на осъдения – баща на две малолетни деца.
В съдебно заседание осъденият В. И. П. не се явява редовно призован, за него адвокат Д, който поддържа искането и заявява че неизследването на кръвна проба от осъдения се дължи на задържането на П. за 24 часа след деянието, което е направило невъзможно кръвното му освидетелстване и деянието е несъставомерно.
ПРОКУРОРЪТ от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. На П. е бил издаден талон за кръвно изследване непосредствено след деянието, но той е отказал да се е яви в болницата за освидетелстване.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото и в пределите на своите правомощия, прие следното :
Искането за възобновяване е допустимо. Подадено е от оправомощено от закона лице, в шестмесечния срок от влизане в сила на въззивното решение,непроверено по касационен ред, което в случая е и подлежащ на възобновяване акт.
Разгледано по същество то е НЕОСНОВАТЕЛНО.
От проверката на данните по делото , не се оправдават твърденията за допуснати нарушения на процесуални правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. Още по-малко , не са налице абсолютни процесуални нарушения, или такива ,които да са ограничили правото на защита на осъдения.
От фактическа с. инстанционните съдилища са приели за доказани обстоятелствата на обвинението, съгласно внесения срещу него обвинителен акт за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, че В. И. П. на 11.12.2007г. в 02,00-02,15 часа, е управлявал лек автомобил марка "Мерцедес" с ДК № Р* с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила, а именно-1,59 промила.
Величината на инкриминираното алкохолно съдържание в кръвта на дееца над 1,2 промила, е установена при спазване специалните правила на Наредба №30, посредством употребата на техническо средство "Алкотест Дрегер"7410, както и посредством събраните и кредитирани от съда писмени и гласни доказателствени средства.редът е отчел съдържание на алкохол в кръвта на П. от 1,59 промила, което е отразено в акт за констатирано административно нарушение №7963Р/ 11.12.2007г. . От друга с. е установено, че на П. е бил издаден и талон за изпращане за медицинско изследване, но в законоустановеното време от 45 минути за даване на кръвна проба П. е предприел поведение, с което изрично е заявил отказа си да предостави кръвна проба в съответното болнично заведение- ЦСМП при МБАЛ гр. Ш.. Тези данни са установени безспорно от приетия и кредитиран от съдилищата като писмено доказателство талон на л.12 от досъдебното производство, приобщен към доказателствената съвкупност, по реда на чл.283 НПК в съдебната фаза.
Липсата обаче на кръвно-химическо изследване не е представлявала доказателствена пречка за установяването на инкриминираното количество на алкохол в кръвта на П. по време на деянието. Неоснователно е твърдението в искането , че това фактическо обстоятелство е установено с негодно доказателствено средство , каквото , според тезата на осъдения, е АУАН , което не било събрано по реда на НПК. Както неоснователен е и доводът на П. , че не му е осигурена възможност да даде кръвна проба, тъй като от саморъчно направената писмена бележка върху талона, носеща подписа на медицинското лице д-р Х, е отбелязано, че :“лицето отказва да даде кръвна проба, както е посочен и часа на отказа - “ 03,15 часа”. При тези данни, голословно е твърдението в искането, че невзимането на кръвна проба от осъдения се е дължало на задържането му за 24 часа след деянието, по ЗМВР.
Количеството на алкохол в кръвта на дееца е доказано с годни доказателствени средства , събрани по реда на НПК, каквито са писмените доказателствени средства по смисъла на чл.127 НПК, предл.последно : АУАН и талона за медицинско изследване. Те са официални документи приобщени по делото по реда на чл.283 НПК.
В тълкувателната практика на ВС и ВКС неведнъж е приемано , че органите на предварителното производство и съда трябва да установяват с всички предвидени в НПК средства наличието на алкохолната употреба у дееца, при управление на МПС. В случая няма никакви ограничения във вида на доказателствата, нито в способите за тяхното установяване.
Такива могат да бъдат химическото изследване на алкохол в кръвта и урината, медицинската експертиза за алкохолна концентрация, когато не е направено химическо изследване и са налице данни за поет алкохол, такива са и свидетелските показания относно “ пияното състояние” по чл.343,ал.3 НК, което може да се установява и само със свидетелски показания, ако липсват или е невъзможно да се събират други доказателства / спр. ППВС №1/83 год., т.4,б.”д”/ .
В случая, по чл.343б, ал.1 НК, съставомерната алкохолна концентрация у П. , съществувала по време на деянието, е била установима само с техническо средство, с химическо изследване на кръвта, респ. с медицинска експертиза. Тя е установена с един от тези еднакво валидни доказателствени способи, чрез техническо средство, чиято годност не е подложена на съмнение, поради липса на такива данни по делото. Проверката с “Алкотест-дрегер7410” е с техническо средство от кръга на посочените в наредба НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието/ обн., ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г./. В чл.1,ал.2 от Наредбата ...е указано, че употребата на алкохол, или друго упойващо вещество, се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Следователно фактическите данни за използваното по делото техническо средство “Алкотест-дрегер7410”, с фабричен номер - ф. №0120, / гарантиращ неговата идентификация и достоверност/ , номера на пробата №348, иззета от дееца, са установени посредством писмено доказателствено средство, като един от видовете доказателствени средства по чл.114 НПК, вр. с чл.105 НПК, за установяването на доказателствените факти . Такова писмено доказателствено средство несъмнено е и актът за установяване на административно нарушение №7961р, съставен на 11.12.07 год. на РПУ Шумен и талона за медицинско изследване, в който са отразени всички данни за състоянието на дееца по време на извършената проверка с техническо средство, за наличието на алкохол. Поради това, доказателствените факти очертаващи деянието и дееца, са установени с годни и събрани чрез способите на НПК доказателствени източници.
Отказът на съдилищата да назначат СМЕ е мотивиран и не ограничава правото на защита на осъдения, при положение, че по делото е липсвала кръвна проба на дееца и обективно е било невъзможно по метода на елиминацията да се установява пост фактум алкохолното съдържание в кръвта му,т.е. ретроспективно, от един по-отдалечен от деянието момент , какъвто по време е наказателният процес, към този на деянието. Такава експертиза, освен, че обективно е невъзможна, не е била и нужна, при наличието на данните от техническото средство и от свидетелските показания на свидетелите Г. П.
Неоснователно се сочи от искателя нарушаване на чл.146 НПК за реда за взимане на образци за сравнително изследване на кръвта на П. , при положение, че реда за установяване на инкриминираната употреба на алкохол, чрез взимане на кръвна проба от дееца, е изисквал спазването на ограничени времеви рамки от 45 минути след деянието, от който обаче осъденият изрично се е отказал.
Това му поведение е изключило и обезсмислило последващите действия на разследващите органи, или на съда, за взимане на образци за сравнително изследване на кръвта му по време на процеса.
Не е допусната явна несправедливост на наказанието на осъдения. Правилно отговорността му е индивидуализирана при условията на чл.54 НК, а не при хипотезата на чл.55 НК. Съдилищата законосъобразно са мотивирали липсата на многобройни или изключителни смекчаващи вината на П. обстоятелства. От справката за понесената от него административно-наказателна отговорност е видно, че за времето от 1997 до 2007 година е санкциониран с шестнадесет наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, а веднъж е освобождаван от наказателна отговорност за престъпление от общ характер, с налагане административно наказания по чл.78а НК.
Системното незачитане на правилата за движение от с. на осъдения сочи на упорита склонност към нарушаване на нормите за безопасността на движението, което завишава степента на обществената му опасност и затова отговорността му не може да намери място в хипотезата на чл.55 НК.
Липсват данни за многобройност на смекчаващите вината му обстоятелства, дори и при оценката на семейното му положение. Поради това, наказанието му , индивидуализирано в рамките на балансиращото съотношение между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, в които е оценено и качеството му на баща на две малолетни деца и нуждата им от неговите грижи, не е явно несправедливо.
Правилно е отдадено място и на генералната превенция по чл.36 НК, на превантивната и възпираща цел на наказанието по отношение и на останалите членове на обществото, склонни към подобно поведение. Нуждите на обществото са от засилен коректив в поведението на онези водачи , които не зачитат нормите за безопасност на движението и стават причина за пътни инциденти с тежки престъпни последици.
Предвид тези мотиви и като не намери основания за възобновяване на делото, ВКС в настоящия състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения В. И. П., чрез защитата му, за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на внохд№ 114/08 год. на Разградския окръжен съд, по което с решение №54/ 26.05.08 год. е потвърдена присъда №236/11.02.08 год. по нохд№1978/07 год. на Шуменския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :