Р Е Ш Е Н И Е № 494 София, 21 ноември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1575/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения Г. К. К. за възобновяване на нохд № 83/12г. по описа на РС-Тервел и внохд №584/13г. по описа на ОС-Добрич. В искането се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, което е основание и за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.Твърди, че наложеното наказание е справедливо определено, при съблюдаване целите по чл.36 от НК.Същото е в минимален размер, като не са налице основания за приложението на чл.55 от НК. Адвоката Д., назначена в качеството на служебен защитник на осъдения поддържа направеното от него искане за възобновяване и моли за уважаването му по изложените в него съображения. Намира, че наложеното на К. наказание е несъразмерно тежко. В подкрепа на искането за намаляване на наказанието, защитникът се позовава на ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, неговото семейно положение, направените самопризнания, както и на факта, че подбудите за извършване на престъплението са тясно свързани с тежкото материално състояние на осъдения. Осъденият Г. К. признава вината си и моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Първоинстанционната присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 45 от 21.11.2012г., постановена по нохд №83/12г., по описа на РС-Тервел подсъдимият Г. К. К. е бил признат за виновен в това, че на 14.02.2012г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, в съучастие с М. К., като извършител, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 208лева, от владението на П. Г., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, пр.1, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.”Б” от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. С горепосочената присъда са били осъдени и М. К., М. К. и Р. К.. В тежест на четиримата са възложени деловодните разноски. С решение № 38 от 29.03.2013г., постановено по внохд № 548/12г.,Окръжен съд –Добрич е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Неоснователно е поддържаното в искането, при това единствено твърдение за явна несправедливост на наложеното на осъдения К. наказание. Решаващите съдилища вярно са индивидуализирали смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, като независимо от превеса на последните, определеното наказание е не само под средния размер на предвиденото в закона, но е в размер на законоустановения за престъплението минимум. Направената преценка освен, че е съвкупна е и в контекста на констатираната завишена степен на обществена опасност на подсъдимия и конкретната степен на обществена опасност на деянието, която в разглеждания случай не е особено висока. Социалното положение на подсъдимия и стойността на предмета на престъплението са факти, които са били отчети от решаващите съдилища при определяне на наказанието, но същите не могат убедително да се противопоставят на отегчаващите обстоятелства и в частност на обремененото съдебно минало, което обуславя наличието на една престъпна упоритост и характеризира подсъдимия като лице със завишена степен на обществена опасност. При преценка на относимите за индивидуализацията на наказанията обстоятелства не е пренебрегнат и факта на направените самопризнания от осъдения още на досъдебното производство. Тежкото материално състояние на К. не може да обуслови липсата на укоримост в подбудите за извършване на престъплението. Наложеното наказание е съобразено и с целите по чл.36 от НК, като в случая няма място за по-голямо снизхождение. Де факто наложеното наказание би могло да бъде намалено само при предпоставките на чл.55 от НК, пред каквато хипотеза не сме изправени.Правилно съдилищата са преценили, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, за да се премине към налагането на наказание под най-ниския предел на предвиденото в закона. Предвид всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу осъдения Г. К.. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. К. К. за възобновяване на производството по нохд №83/12г. по описа на РС-Тервел и внохд № 584/13г. по описа на ОС-Добрич. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: