Р Е Ш Е Н И Е № 65 гр.С. 16.07.2010г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 4216/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК от 2007 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], седалище Б., чрез адв. Й. С. против решение № 658/15.04.2008 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 733/2007 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 144/30.12.2008 г. по въпроса дължи ли съда преценка на всички доказателства и по-специално на всички събрани гласни доказателства. По силата на чл. 188, ал. 1 ГПК от 1952 г. /отм./, който е приложим в случая, съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност по вътрешно убеждение всички събрани доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се отнася и до гласните доказателства, които щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 136 ГПК /отм./ и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към него момент, физиологични особености – зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането – възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да каже истината. Във всички случаи съдът трябва да мотивира защо дава или не дава вяра на едни или други свидетели, но не може да игнорира свидетелските показания, освен, ако неправилно ги е допуснал като доказателствени средства /били са неотносими или недопустими/. По касационните оплаквания: К. твърди неправилност на въззивното решение поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на показанията на свидетелите В. В., С. И. и Е. М..Иска Ответникът по касация Европейски център за правата на ромите, седалище Б. не е отговорил по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК от 2007 г. По-късно е депозирал писмени бележки, изготвени от адв. М. Илиева, докладвани от съда в открито съдебно заседание на 27.01.2009 г., в които изразява становище за неоснователност на жалбата . С обжалваното решение Благоевградският окръжен съд, като е потвърдил това на първостепенния Благоевградски районен съд, е признал по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДкр, че [фирма] е извършил пряка дискриминация, като на 24.04.2004 г. е отказал достъп до ресторант „Европа” в Б. на лица от ромски произход. Съдът е приел, че е налице акт на пряка дискриминация, основан на етническа принадлежност. Решението е неправилно. В нарушение на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК /отм./ е обсъдил доказателства неотносими към предмета на спора - писмени и гласни относно поведение на ответника към 06.11.2003 г. Искът е основан на твърдения за пряка дискриминация при отказ от достъп до услуги в бар ”Европа” на 24.04.2004 г. поради ромския произход на засегнатите лица – изрично подчертано в исковата молба. Сам ищецът заявява, че не се основава на други инциденти, нито на този от 06.11.2003 г. Това, че голяма част от обстоятелствената част на иска съставлява изложение на факти, извън потърсената защита, не могат да променят предмета на иска и на съдебния спор. Посочените от ищеца доказателства извън предмета на спора, са събрани от съдилищата в нарушение на процесуалния закон. От друга страна, жалбите и писмата имат доказателствена сила в качеството си на частни документи единствено за това кои лица, до кого и от какво са се оплакали, но не и за осъществяването на изложените в тях факти – в тази си част са писмени твърдения на авторите, поради което и недопустими доказателствени средства. Съдът, също така в нарушение на чл. 136, ал. 1 и чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ се е основал основно на показанията на М. Д. М. и С. Б. У. без да прецени евентуалната им предубеденост. Видно от материалите по делото М. е един от авторите на писмо до кмета на [община] от 14.11.2003 г. и на жалба от 01.04.2004 г. срещу собственика на бар „Европа”. У. също е подписала в качеството си на засегната жалбата от 01.04.2004 г. Следователно, и двете свидетелки имат спорове с ответника, а М. освен това е и едно от лицата, недопуснати в заведението на 24.04.2004 г. и следователно от групата роми, засегнати според исковата молба от дискриминационния акт и в чиято защита е предявен иска. Въззивната инстанция в същото време не е обсъдила показанията на свидетелите В. В., С. И. и Е. М. И. е управител в бар „Европа” и също установява, че на 24.04.2004 г., докато е била на входа на заведението, е върнала посетители, включително и една група от четирима души, които са били от ромски произход, поради липса на места. Около половин час след първото посещение се върнала само една жена и попитала дали има места. И при двете посещения не са й казали, че имат резервация, поради което не е извършила проверка. Освен това, никой от групата не е правил такава при нея, а политиката на ресторанта е резервации да се извършват само на място и от управителя, никога по телефон. Установява още, че в заведението е имало оркестър от ромски произход, както за съществуващо трудово правоотношение с Г. Ч. Д., който също е ром. Последното се подкрепя и от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства. Свидетелят В. В. установява, че заведението почти винаги през уикенда е пълно и когато ням а резервация разчита на познанството си с персонала и привилегията на постоянен клиент, но също е имало случаи, когато е бил връщан на входа поради липса на места. Така е станало и на 24.04.2004 г. около 22 -23 ч. Е. М. има преки впечатления от събитията на 24.04.2004 г. Тя е от ромски произход и по същото време е празнувала с компания рожден ден на сестра си, за което са имали резервация от преди 2 дни, извършена на място. Установява, че това е принципът за запазване на маса в заведението. Имало е и случаи, когато също е била връщана поради липса на места и предварителна резервация. Станала свидетел на пререкания между лица от ромски произход, управителя и охраната на заведението. Показанията на И. трябва да се преценяват при условията на чл. 136, ал. 1 ГПК /отм/, но и трите лица могат да бъдат разпитани в процеса като свидетели и са установявали факти, за които е допустимо събиране на гласни доказателства. Те са и относими към предмета на спора. Следователно, като ги е игнорирал съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон. Той, също така не е извършил и преценка на целия доказателствен материал в съвкупност, с което нарушил чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ Тези нарушения са съществени, защото са се отразили върху крайния резултат по спора. Обстоятелството, че ищецът, както и физически лица твърдят дискриминационни действия на ответника в свои жалби и оплаквания до държавни и общински институции, не доказва извършването им. Както вече съдът изясни, е и недопустимо събиране на гласни доказателства в писмена форма, а писмените твърдения на самия ищец, каквато е и самата искова молба, не са доказателствено средство, ако не съставляват признания на неизгодни факти. Няма правна обосновка доводът на ищеца за доказателственото значение на тези документи с оглед броя и авторитета на техните автори. Отделно, в случая, нито едно от представените от ищеца писмени доказателство няма и отношение към обсъждания инцидент. Обясненията на М. М. за акт на дискриминация, основана на ромски произход от страна на ответника на 06.11.2003 г. не могат да докажат, че той е продължил с това си поведение и мотивът за недопускане в ресторанта на 24.04.2010 г. е бил същия. Твърденията на М. и У., че по времето, когато са им отказали да ги пуснат в бара, в него са влизали лица от български произход, без да ги питат за резервация, не значи, че те са нямали такава, а и не би могло да се приеме, че всички допуснати действително са били само от български произход. В същото време, свидетелите В. и М., които не са заинтересовани, нито предубедени, като няма основания и показанията им да не бъдат кредитирани, установяват, че при допуска в заведението на 24.04.2010 г. ответникът е третирал по еднакъв начин българина В. и ромите, в чиято защита е предявен иска – върнати са с обяснения, че липсват места и нямат резервации. Свидетелката М. и сестра й пък, които са роми не са получили отказ да ползват същите услуги на търговеца – ответник в същия ден, по същото време. Доводите на ищеца, че спрямо М. не е проявена дискриминация поради образование, облекло, благонадеждност, е всъщност твърдение, че отказът на допуск в заведението може евентуално да се основава на други съображения, а не на етнически. Известно е, че в много търговски и обществени обекти има изисквания за облекло на посетителите; в някои има привилегии, основани на клубно или друго членство или за лоялни клиенти. Това, доколкото не е форма на пряка или непряка дискриминация, не подлежи на санкция и преустановяване по ЗЗДкр. Лошата организация на резервациите и липсата на координираност в действията на отделните служители в ресторанта /ако се приемат за достоверни показанията на М. и У. за телефонния разговор с неидентифициран служител/, също не могат да обусловят отговорност по този ред. В заключение, въззивното решение е неправилно и следва да се касира. Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което и на осн. чл. 293 ГПК от 2007 г. спорът трябва да се разреши по същество от състава на Върховния касационен съд, като иска се отхвърли. От съвкупния анализ на всички относими и допустими доказателства, съдът не може да предположи, че в случая от 24.04.2004 г., спрямо лицата, от чието име е потърсена защита налице дискриминация , основана на етническа основа. Напротив, ответникът установи, че разлика в третирането е проявил спрямо лица от един и същи произход, както и, че е отказал достъп до услуга /дискриминационното действие, чието преустановяване са иска/ и на лице, с което засегнатите се сравняват /клиент от български произход/ На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК от 2007 г. ищецът – ответник по касация следва да заплати на насрещната страна сторените в трите инстанции съдебно-деловодни разноски, които общо са в размер на 183 лв. Разноските за адвокатско възнаграждение в първа инстанция съдът не признава, тъй като е представено само доказателство за договорен, не и за платен хонорар. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 658/15.04.2008 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 733/2007 г. и вместо него ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ иска на Европейски център за правата на ромите, Б. срещу [фирма] за установяване на отказ да допусне на 24.04.2004 г. в бар-ресторант ”Европа”, [населено място] група роми, основан на произхода им, както и да преустанови нарушението, а също и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. ОСЪЖДА Европейски център за правата на ромите, Б. да заплати на [фирма], седалище Б. сумата в размер на 183 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени по делото във всички инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: