Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 127   София, 12 юли  2010 год.       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и пети февруари  …... 2010 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ..................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Вероника Имова ................................                                     .. Севдалин Мавров .............................                при секретар  .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Красимира Колова .......... изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ..................................... КНОХД № .. 9 .. / .. 10 .. год. за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 2 НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Г. Т. З. против присъда № 79/15.12.2009 год., постановена от Пазарджишкия окръжен съд по ВНОХД № 811/09 год. С атакувания съдебен акт е отменена присъда № 361 от 22.10.2009 год. по НОХД № 900/09 г. на Пазарджишкия районен съд, с която подсъдимият е оправдан по обвинението в извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 2 НК, като за същото З. е признат за виновен и осъден на ШЕСТ месеца лишаване от свобода. Първоинстанционната присъда е изменена в частта, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2 НК, като размера на определеното за последното деяние наказание е увеличен от въззивната инстанция от шест месеца на ЕДНА година лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК Пазарджишки окръжен съд е определил общо наказание на З. за престъпленията по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 2 НК и по чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 НК в размер на ЕДНА година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. С жалбата е релевирано допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушение и на материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В съдебното заседание жалбата на касатора се поддържа лично и от упълномощения от него з. , който представя идентични по съдържание допълнение към касационната жалба и писмени бележки. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за недопустимостост на жалбата в частта относно престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2 НК, за което по същество е постановено решение. Жалбата, касаеща новата присъда на въззивната инстанция, досежно престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 2 НК, представителят на прокуратурата намира за допустима, но неоснователна при липса на основанията за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба и представените допълнение и писмени бележки, провери въззивната присъда с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: Обжалваният съдебен акт, постановен от Пазарджишки окръжен съд, в частта, с която е увеличено наказанието за престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2 НК не представлява нова присъда по смисъла на чл. 346, т. 2 НПК. Разпоредбата на чл. 336 НПК посочва случаите, в които въззивният съд отменя първоинстанционната присъда и постановява нова такава. В конкретния случай е налице произнасяне от въззивната инстанция по реда на чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК при подаден съответен протест от прокурора. Поради изложените съображения жалбата на касатора в тази част следва да бъде оставена без разглеждане като НЕДОПУСТИМА. Жалбата на З. против новата присъда за извършеното престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 2 НК е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Проверката за правилното приложение на закона е възможна само след констатация за отсъствие на отменителното основание по чл. 348, т. 2 НПК, поради което то следва да бъде първо обсъдено. Доводът за допуснати процесуални нарушения при установяване фактическите положения по делото е лишен от правно и фактическо основание. Съставът на Пазарджишки окръжен съд е изпълнил задълженията си по събиране, проверка на доказателствата по делото, изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, както и относно авторството на деянието и участието на касатора в него. Достатъчно подробни съображения са изложени от въззивния съд относно събраните от същия и първоинстанционния съд свидетелски показания на Г. , Ч. и Г. , даден е мотивиран отговор кои от тях се кредитират, в каква степен и защо. Голословно е твърдението на защитата, че въззивният съд не е обсъдил твърденията на З. , който отрича да е оправял закани за убийство, както и че извън оценъчната му дейност са останали показанията на свидетелката Г относно отправените и от подсъдимия закани, които тя не е приела като реални. По повод последните следва да се отбележи, че съгласно константната практика на ВКС /ТР № 53/18.ІХ.1989 г. по н.д. № 47/89 г. , ОСНК/ не е необходимо лицето, към което се отправя заканата за убийство, действително да се е уплашило. Достатъчно е само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. След цялостен анализ и оценка на събрания доказателствен материал, Пазарджишки окръжен съд е стигнал до правилния извод относно доказаността на извършеното деяние по несъмнен начин с оглед изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. Въззивната инстанция - последна по фактите, е установила относимите обстоятелства по чл.102 НПК, като е дала обстоен и мотивиран отговор защо при идентична фактическа обстановка, приета от първоинстанционния съд, постановява нова присъда, съдържаща осъдителен диспозитив. Това решение се споделя и от настоящия състав на ВКС. При отсъствие на претендираните нарушения в доказателствената дейност на въззивната инстанция и предвид установената фактическа обстановка, квалификацията на инкриминираното деяние е законосъобразна. Правните съображения на Пазарджишкия окръжен съд относно съставомерността /от обективна и субективна страна/ на извършеното от касатора деяние се споделят от настоящата инстанция. Наказателната отговорност на Г. З. правилно е ангажирана за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 2 НК, а доводът за допуснато нарушение на материалния закон е несъстоятелен. Мотивиран от гореизложеното и при отсъствието на претендираните с касационната жалба нарушения на процесуалния и материален закон, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК       Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 79 от 15.12.2009 год., постановена по ВНОХД № 811/2009 год. на Пазарджишки окръжен съд. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата в останалата й част, касаеща престъплението по чл. 131, ал.2, т.4, вр. чл. 130, ал.2 НК. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:.........................................   ЧЛЕНОВЕ:......................................... ..........................................