Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  588   София, 20 януари   2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България,второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осма година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Гроздан Илиев   ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Биляна Чочева   при секретар Надя Цекова .......................................и в присъствието на прокурора Явор Гебов ....................................  изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 570 /2008 г.   Производството по делото е образувано на основание чл.349 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия С. Ц. Д. против присъдата , постановена от Окръжния съд в гр. Р. по внохд № 190/2008 г.   В жалбата /и допълнението към нея/ се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на закона, тъй като подсъдимият не е извършил престъпление по чл. 343в , ал.2 във връзка с ал.1 от НК. Според защитата на касатора липсват елементи на този престъпен състав, тъй като от обективна страна подсъдимият не е наказван по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство. Атакува се и субективната съставомерност на деянието, като се изтъква, че наказателното постановление, с което е ангажирана административната отговорност на подсъдимия, не му е било връчено по предвидения в закона ред и той не е знаел за санкционирането .   Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение , след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 , ал.1 от НПК, установи следното :   Районният съд в гр. Р. с присъда № 104 от 24. 04. 2008 г. по нохд №40/2008 г. признал подсъдимия С. Ц. Д. за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.343в, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК . Окръжният съд в гр. Р. с нова присъда № 205 от 11. 09. 2008 г. по внохд № 190/ 2008 г.отменил първоинстанционната присъда и вместо нея признал С. Ц. Д. за виновен в това, че на 26. 04. 2007 г., в едногодишния срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление № 1789/10. 05. 2006 г., в сила от 02. 08. 2006 г., за управление без съответно свидетелство, извършил такова деяние – управлявал автомобил “Форд Транзит” без съответното свидетелство, поради което и на основание чл.343в , ал.2 във вр. с ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК го осъдил на пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за една година.   Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения : Разсъжденията на защитата на подсъдимия за обективна несъставомерност на деянието противоречат на смисъла както на чл.177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, така и на чл.343в , ал. 2 от НК . Безспорно е, че със заповед № 6071/12.01.2006 г. на началника на сектор КАТ при РДВР- Русе било иззето свидетелството за управление на подсъдимия, тъй като той не го върнал доброволно в съответната служба на МВР, макар да му били отнети всички контролни точки. Следователно, след влизане в сила на тази заповед подсъдимият се превърнал в неправоспособен шофьор с всички произтичащи от този статус последици. Текстът на чл. 177 , ал.1 , т.2 от ЗДвП не създава двойнствен режим на административнонаказателна отговорност в зависимост от основанието, поради което водачът е лишен от свидетелство за управление. Напротив, той легитимира еднаквата тежест на нарушението и не разграничава първоначалната липса на свидетелство от последващата липса в резултат на отнемане. Не се касае до две отделни изпълнителни деяния на административно нарушение, а до поясняваща редакция, която включва отнемането към непритежаването на съответното свидетелство. Ето защо чл.343в , ал.2 от НК е приложим за всички случаи, когато лицето е вече санкционирано по административен ред на основание чл.177 ,ал.1,т.2 от ЗДвП за управление без свидетелство – както в хипотезата, когато то не е издавано на водача, така и в хипотезата, когато е отнето. Противното разбиране на закона, изложено от защитата на касатора с аргументи от грааматическото тълкуване на чл.177, ал.1 , т.4 от ЗДвП, е неприемлива поради логическа несъстоятелност. Не може да се твърди, че водачът с отнето свидетелство за управление в същото време притежава такова. С факта на административното отнемане на този документ се преустановява и притежаването му от титуляра. Това е така, тъй като той е изгубил качествата и уменията, позволяващи управлението на моторно превозно средство и по тази причина вече представлява опасност за транспорта. Целите на закона /чл. 1, ал. 2 от ЗДвП/ - да се опазят живота и здравето на участниците в движението, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяване, не биха били постигнати, ако при нарушение водачите с отнето свидетелство са поставени в по-благоприятен режим от тези ,на които изобщо не е издавано такова свидетелство.   Неоснователни са и доводите за субективна несъставомерност на деянието, тъй като подсъдимият не бил получил наказателното постановление № 1789 /2006 г.становено е по делото , че постановлението е връчено по реда на чл. 58 ,ал.2 от ЗАНН, тъй като при посещение на адреса на нарушителя той не бил намерен, а новият му адрес бил неизвестен. Защитата на подсъдимия неправилно се позовава на реда на НПК за връчване на съдебни книжа, тъй като препращащата към него разпоредба на чл.84 от ЗАНН има място само в случаите, когато ЗАНН не съдържа особени правила , а чл.58 от ЗАНН регламентира именно такава специална процедура . Извън това следва да се отбележи , че подсъдимият не може да се позовава на незнание на забраната да шофира, тъй като още от 04.05.2006 г. свидетелството му било отнето фактически . Въпреки това той продължил да управлява колата си, получил административна санкция, но и това не го мотивирало да се съобрази с установения от закона ред, регламентиращ правоспособността на водачите на моторни превозни средства.   Установените от съда факти са правилно дефинирани като престъпление по чл.343в , ал.2 от НК. Въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, поради което не може да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя за оправдаване по повдигнатото обвинение.   Водим от горното и на основание чл.354 , ал.1 , т. 1 от НПК , Върховният касационен съд, второ наказателно отделение     Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 205 от 11.09.2008 г., постановена от Окръжния съд в гр. Р. по внохд № 190/2008 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ : 1.     2.