Р Е Ш Е Н И Е № 120 София, 19.06.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 02 юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1401 /2015 година Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба вх.№ 715 от 05.02.2014г., подадена от В. Ц. С. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 38/01.03.2013г. по гр.д.№ 1040/2009г. Троянски РС, потвърдено с решение № 145/13.04.2014г. на Ловешки окръжен съд, с което е извършена съдебната делба на допуснатите до делба недвижими имоти като след разделяне на някои от тях като поделяеми, всички имоти са разпределени по чл. 353 ГПК по колена. Молителuката се позовават на основанието по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, како твърди, че поради обективни причини – наличие на болестно състояние молителката не е могла да представи относимо към спора доказателство – карта, че е регистрирана като земеделски производител и предвид избрания критерий при разпределение – такава регистрация за С. Ш., ако съдът бе разполагал с това доказателство би достигнал до други изводи. Представя лист за преглед на пациент от 15.02.2014г. епикриза за престой в болница от 27.05.2014г. до 31.05.2014г. и регистрационна карта като земеделски производител от 27.02.2013г. Ответникът С. В. Ш. оспорва молбата, тъй като в периода, когато твърди, че е била възпрепятствана, молителката е извършвала други процесуални действия и е могла да представи картата за регистрация като земеделски производител. Възразява срещу молбата и по същество поради това, че това обстоятелство и доказателството за него е съществувало по време на процеса и молителката е могла да се позове на него и да представи картата за регистрация. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение на 20.11.2014г. – в рамките на тримесечния срок, поради което съдът я е преценил за допустима с определение № 106 от 08.04.2015 г. по чл. 307, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. С решение № 138 от 04.05.2010 г. по гр. д. № 1040/09 г. Районен съд [населено място] изменено с решение № 266 от 11.11.2010 г. по гр. д. № 300/10 г. на Окръжен съд [населено място] /което не е допуснато до касационно обжалване с определение по гр.д.№ 351/2011г. І гр.о. на ВКС и е влязло в сила / е допусната съдебна делба на осем поземлени имота – шест горски и два земеделски – нива от 4,105 дка и овощна градина от 216 кв.м. между наследници на Ц. М. Д., починал на 12.06.1958г. при следните квоти: Й. Ц. Ш. и В. Ц. С. по 96/540 ид.ч. за Х. Ц. К., Й. Ц. П. – по 48/540 ид.ч., Д. Ц. Д. – 60/540 ид.ч. М. И. Д. П. М. Х. и Ц. М. Д. – по 32/540 ид.ч. В. И. Д. – 32/540 ид.ч. Е. Н. Х. – 32/540 ид.ч., Ц. Н. Д. – 32/540 ид.ч. Във втората фаза на делбата е починала Й. Ц. Ш. и нейната квота е наследена по закон и по завещание от С. В. Ш.. В хода на втората фаза е починала и Д. Ц. Д. и тя е заместена от И. К. Ц., Ц. К. Ч., Ц. М. С.,Т. М. П. и В. Я. Я.. Допуснатите до делба имоти са обособени в дялове съобразно квотите на страните от съсобствеността по колена в приетото заключение на в.л. А. Д.. Съдът е приел, че делбата следва да се извърши чрез разпределение на дяловете от съда по чл. 353 ГПК, тъй като тегленето на жребий е неудобно с оглед това, че дяловете на страните са различни, както и вида и стойността на имотите. На С/пас Ш., съдът е разпределил три имота 1.земеделския имот № 73198.122.26 с площ 4105 кв.м. 2. овощната градина с площ от 216 кв.м – имот № 73198.124.32. и част от имот № 80981.5743 – гора с площ 7 дка, целия с площ 40 дка. Съдът се е позовал на направеното от него искане по чл. 69, ал.3 ЗН и на това, че той е регистриран като земеделски производител и живее в населеното место, в чието землище се намират тези имоти. Молителката В. С. е претендирала да й се разпредели ПИ № 73198.122.26 с площ 4105 кв.м. и овощната градина – имот № 73198.124.32. Във втората фаза без участието на останалите съсобственици е предприела действия за промяна на предназначението на ПИ № 73198.122.26 с площ 4105 кв.м от нива в овощна градина, което съдът не е възприел. При разпределението по чл. 353 ГПК, съдът й е разпределил горски имот – широколистна гора от 4 дка – ПИ № 73198.310.37 и5 осъдил останалите съделители да й заплатят солидарно 305 лв. Искането на В. С. за разпределяне в неин дял имот № 73198.122.26 с площ 4105 кв.м. и овощната градина с площ от 216 кв.м – имот № 73198.124.32 е обосновано в молба от 13.12.2011г. / на л. 296 от гр.д.№ 1040/2009г. с това, че нивата се ползва от 1991г. от нея „и чрез” дъщеря й Н. С. за отглеждане на селскостопанска продукция, че през него са прокарали канал за напояване на съседен техен имот № 86. а за овощната градина – че е в съседство със същия техен имот. Представен е н.а. № 24,т. 3/1990 г. и скица на имота, описан в него с идентификатор № 73196.124.86,, от които е видно, че този имот е прехвърлен от В. С. и съпруга й на дъщеря им Н. С., която не е съделител. В този имот се намира двуетажна къща. Двата процесни имота № 73198.122.26 с площ 4105 кв.м. и овощната градина с площ от 216 кв.м – имот № 73198.124.32, за които претендира С. се намират не в непосредствено съседство с имот № 86, а на близо - през имоти №…54 и № …87. С решението по извършване на делбата, РС е приел, че доводите на В. С. за разпределение в дял на посочените два имота са неотносими. Въззивната инстанция е приела, че за процесните земеделски и горски имоти може да се заяви претенция за възлагане в дял и че първото съдебно заседание за нея е преклузивен срок, поради което не е обсъдил искането на Й. П. за разпределение в дял, приложил е нормата на чл. 69, ал.3 ЗН, която е приел, като специално основание за получаване в дял на земеделски имот при делба и е разпределил нивата и овощната градина в дял на С. Ш. за да допълни земеделското си стопанство и защото е регистриран като земеделски производител от 2005г., а поддържа регистрация и към 02.04.2014г. Приел е, че В. С. не е уточнила на какво основание иска да й се постави в дял нивата и овощната градина, едва пред въззивната инстанция представила карта за регистрация като земеделски производител от 27.02.2013г. Позовавайки се на чл.5 от Наредба № 3/29.01.1999г. е приел, че всеки земеделски производител – физическо лице, или ЕТ следва да се регистрира въз основа на което му се издава регистрационна карта по образец. Тъй като В. С. няма актуална регистрация на стопанската година, през която е разгледано делото от въззивната инстанция е прието, че правилно имотите са предоставени в дял на С. Ш., който е представил карта за земеделски производител от 2005г. със заверка на 25.02.2014г. С молбата за отмяна сега В. С. представя регистрационна карта като земеделски производител от 27.02.2013г. с регистрация от 19.01.2015г., твърди, че не е могла да направи регистрация през 2014г. и да я представи поради това, че е била болна, за което представя и лист за преглед на пациент от 15.02.2014г. епикриза за престой в болница от 27.05.2014г. до 31.05.2014г. Съдебното дирене пред РС е приключило на 29.01.2013г. Въззивната жалба от С. е подадена на 26.03.2013г. , чрез адвокат С. И., който е представлявал молителката във въззивното производство. Съдебното дирене пред възивната инстанция е продължило до 17.04.2014г., когато е проведено последното съдебно заседание. В хода на това производство адвокат И. е оспорил картата за регистрация на С. Ш. като земеделски производител. Тя е представила карта за нейна регистрация като земеделски производител на дата 27.02.2013г. със заверка от 27.01.2013г. /л. 12 от делото на ОС/. За да е налице основанието за отмяна по чл.303, ал.1 т.1 от ГПК, на което се позовават молителите е необходимо кумулативно доказателствата, които се представят да са новооткрити, но да са съществували към момента на разглеждане на делото и да установяват обстоятелства, които са съществували към момента на разглеждане на делото, молителя да не е могъл да се снабди с тези доказателства по обективни, независещи от него причини, и те да установяват нови за делото обстоятелства, за които страната не е могла да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и кумулативно те да са от съществено значение за изхода от спора. За да разпредели имотите, съдът не е ползвал като критерий това кой съделител кой имот ползва и извършените подобрения, а регистрацията като земеделски производител, която не се свързва с ползване на конкретния имот, предмет на спора. Критерият е и желанието на част от съделителите да изкупи земеделските имоти, за да допълни земеделското си стопанство до среден тип, което е квалифицирано по чл. 69, ал.3 ЗН. При така избраните критерии от съда и изложените от него мотиви, представеното доказателство е относимо. Регистрацията като земеделски производител не е задължително да се прави всяка година, ако няма промяна на обстоятелствата – чл. 11, ал.1б от Наредба № 3/29.01.1999г., в който случай се подава само декларация за липса на промяна. С не подаването на декларация не се губи качеството на земеделски производител защото прекратяване на действостта като такъв подлежи на регистрация, чрез подаване на заявление до директора на областната дирекция „Земеделие”, при което се връща регистрационната карта – чл. 11, ал.6 от Наредбата. Молителката е представила още с въззивната жалба и е приета като доказателство – л. 12 от гр.д.№ 314/2013г. регистрационна карта за земеделски производител, издадена на 27.02.2013г., която установява регистрация на В. С.. Представеният с молбата екземпляр съдържа заверка върху същата карта, че е земеделски производител, към 19.02.2015г. Това установява, че регистрацията й не е прекъсвана от първоначалната такава през 2013г. и към датата на приключване на съдебното дирене освен С. Ш. и В. С. е била земеделски производител. Обстоятелството, че не е направила заверка през 2014 г. е без значение, защото това не означава, че е прекратила дейността си като такава щом няма изрично прекратяване и картата е останала в нея предвид правилото на чл. 11 ал.1б и ал.6 от Наредба № 3:1999г. в редакцията, действаща към момента на разглеждане на делото от въззивната инстанция. Същевременно от представените медицински документи: лист за преглед на пациент от 15.02.2014г. епикриза за престой в болница от 27.05.2014г. до 31.05.2014г. се установява, че към момента на крайния период за регистрацията – до 28.02.2014г. тя е била в невъзможност да извърши изрично регистрация, а съдът е преценявал само наличието на такава. Представеното доказателство е относимо към преценката за начина на разпределение по чл. 253 ГПК поради това, че при положение че двама от съделителите, които са искали разпределяне в дял на двата земеделски имота са земеделски производители, съдът следва да преценява как да разпредели имотите по други утвърдени в съдебната пракитка, или посочени от страните критерии. Само една от предпоставките за приложението на чл. 69, ал.3 ЗН, който дава право на наследник да изкупи от другите наследници земеделските имоти, останали в наследство е той да е земеделец-стопанин. Другите предпоставки на този теккт не са доказани. Отделен е въпроса дали тази норма е приложима при разпределение на делбените имоти по чл. 353 ГПК. По изложените съображения. влязлото в сила решение за извършване на делбата следва да се отмени и делото да се върне на въззивната инстанция за извършване на ново разпределение на допуснатите до делба имоти при съблюдаване на критериите за това и доказателствата, които ги установяват. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК влязлото в сила решение № 145/13.04.2014г. на Ловешки окръжен съд, Връща делото на въззивния Ловешки окръжен съд за ново разглеждане от друг състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ