Решение по т.д. №1964-14 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 4 Р Е Ш Е Н И Е №103 гр. София,23.06.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 08.юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1964/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] срещу решение №1570 от 23.07.2014 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №1459/2013 г. на САС, В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение от 13.12.2012 г. по гр.д. № 7541/2012 г. на СГС, 1 ГО, 10 ти с-в в частта, с която е отхвърлен искът на В. П. С. ЕГН: [ЕГН] срещу касатора за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част от 5 000 лева до 25 000 лева за претърпени болки и страдания от ищеца в следствие на настъпило на 27.02.2007 г. пътнотранспортно произшествие /ПТП / и искът е уважен в тази част, ведно със законната лихва от 07.06.2011 г. до окончателното плащане и 10 397 лева –мораторна лихва върху общоприсъденото обезщетение от 25 000 лева за периода от 27.02.2007 г. до 27.02.2010 г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор счита същата за неоснователна. С определение №182 от 29.02.2016 г. постановено по настоящото дело въззивното решение, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за разликата между уважената част от 5 000 лева до 25 000 лева за претърпени болки и страдания от ищеца в следствие на настъпило на 27.02.2007 г. пътнотранспортно произшествие /ПТП / и искът е уважен в тази част, е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за обвързаността на съда при произнасяне по пряк иск срещу застрахователя на ГО на водача на МПС от размера на обезщетението присъдено по иска по чл.45 ЗЗД срещу самия делинквент. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата В. П. С. като пешеходец е претърпяла на 27.02.2007 г. г. ПТП по вина на водач на л.а. БМВ модел 318 Т. с р. [рег.номер на МПС] . С присъда по НОХД №48/10 на ОС-Хасково е била ангажирана наказателната отговорност на виновния водач на това МПС П. А., като съдът е осъдил последната да заплати и обезщетение за неимуществените вреди-претърпени болки и страдания, причинени на пострадалата в размер на 5000 лева по предявения в наказателния процес граждански иск, като последният е отхвърлен до пълнопредявения размер. В мотивите на обжалвания акт въззивният съд е изложил съображения за общия размер на определеното обезщетение на база конкретните наранявания на ищцата, получени при самото ПТП: контузни рани по главата, мозъчно сътресение, мозъчен оток, контузия на гръдния кош, двустранно счупване на малкопищялните кости, както и последиците във времето и продължителността на общия срок за възстановяване. Съдът е счел, че не обвързан от размера на присъденото за същите вреди обезщетение в полза на пострадалата по предявения от нея граждански иск срещу делинквента в наказателното производство, доколкото настоящият иск е предявен срещу застрахователя на гражданската отговорност на последния, а освен това, присъденото обезщетение от 5 000 лева не покрива пълния размер на вредите, с оглед описаните по-горе травми. По отговорите на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на закона- чл.226 КЗ-отм. във връзка с чл.45 ЗЗД. Съгласно т.1 от ТР №1/2014 по тълкувателно дело № 1 по описа за 2014 г. на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС, в производството по пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл.45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор. Така цитираното тълкувателно решение е задължително относно начина по който се тълкува закона, както за съдилищата в страната, така и за ВКС. В настоящият случай по цитираното НОХД №48/10 на ОС-Хасково съдът е осъдил делинквента да заплати и обезщетение за неимуществените вреди-претърпени болки и страдания, причинени на пострадалата в размер на 5000 лева по предявения в наказателния процес граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД, като последният е отхвърлен до пълнопредявения размер.Ето защо и до колкото предмет на обезщетяване са същите вреди, както и по настоящия иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента като водач на МПС, то съдът по настоящия иск е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл.45 ЗЗД. От изложеното следва, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 от и искът да се отхвърли за разликата от 5000 лева до уважената от въззивния съд сума от 25 000 лева. Върху сумата от 5 000 лева се дължи и лихва-обезщетение за забава от датата на настъпване на деликта /27.02.2011 г./, съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД във връзка с чл.84 ал.3 ЗЗД до окончателното плащане, като в случая претенцията за лихва е предявена и съдилищата са се произнасяли поотделно за периода до предявяване на иска и след това . Ето защо и обжалваното решение следва да се отмени за частта на присъдената лихва върху недължимия размер на обезщетението/разликата над 5000 лева до 25 000 лева/ за периода до предявяване на иска или за разликата между присъдената лихва от 10 387 лева до действително дължимия размер от 3040,87 лева. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №1570 от 23.07.2014 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №1459/2013 г. на САС , В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение от 13.12.2012 г. по гр.д. № 7541/2012 г. на СГС, 1 ГО, 10 ти с-в в частта, с която е отхвърлен искът на В. П. С. ЕГН: [ЕГН] срещу касатора за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част от 5 000 лева до 25 000 лева за претърпени болки и страдания от ищеца в следствие на настъпило на 27.02.2007 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / и искът е уважен в тази част, ведно със законната лихва от 07.06.2011 г. до окончателното плащане и за разликата над сумата 3 040,87 до 10 397 лева –мораторна лихва върху общоприсъденото обезщетение от 25 000 лева за периода от 27.02.2007 г. до 27.02.2010 г.. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на В. П. С. ЕГН: [ЕГН] срещу [фирма] за присъждане на застрахователно обезщетение на основание чл.226 от КЗ/отм./ за разликата над 5 000 лева до 25 000 лева и иска по чл.86 ЗЗД за периода от 27.02.2007 г. до 27.02.2010 г. за разликата над 3040,87 лева до присъдената с обжалваното решение лихва от 10 387 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. 4