Р Е Ш Е Н И Е № 302 София, 24.06.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 21 юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1168 /2010 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 276 от28.03.2011г. по касационна жалба на А. М. М. е допуснато касационно обжалване на решение № 750 от 07.06.2010г. по гр.д.№ 469/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 162 от 16.01.2010г., постановено по гр.д.№ 9109/2008г. по описа на Варненски РС. С последното е допусната съдебна делба на дворно место с площ 245 кв.м., находящо се в [населено място], 7-ми микрорайон, на [улица], съставляващо имот пл. № 243, ведно с построената в него къща, състояща се от входно стълбище, две входни антрета, коридор, две кухни и две стаи, входно стълбище на избата, изба, два навеса, клозет и дюкян между касаторката с квота ½ ид.ч. и А. Б. С. и Л. А. С. с квоти по ¼ ид.ч. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 69 и 79 от ЗС, нарушение на процесуалните правила при преценка на свидетелските показания и необоснованост на изводите на съда Ответниците по касация оспорват жалбата, считат изводите на въззивния съд съответстващи на доказателствата и закона, поради което молят решението да се остави в сила. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Варненски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима По делото е установено следното: Ищците са наследници на А. М. С., починала на 22.11.2000г. – преживял съпруг и дъщеря, а ответницата е сестра на наследодателката. Двете сестри са придобили по дарение с н.а. № 5т.V1970г. 1/3 ид.ч. и с н.а. № 120,т.ІІ/24.02.1986г. 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот и са станали съсобственици при равни права. В имота са живели и след дарението родителите им М. и М., починали през 2004 и 2005г. Ответницата се е позовала на придобивна давност, като счита, че е владяла имота за себе си последните десет години преди предявяване на иска. Къщата е била в лошо състояние, което наложило извършването на ремонти и подобрения. По делото е безспорно установено от свидетелските показания, че ответницата е извършила за своя сметка ремонт на покрива, външно измазване на къщата, подмяна на прозорци поставяне на теракот в две от стаите и плъзгаща врата, която разделя една стая, боядисване и прокарване инсталация за обратна вода в двора в периода 1997г.-2005г. През 1997г. ответницата заявила на наследодателката на ищците пред св. Я., че се счита собственик на имота, на което последната не възразявала. През 2005г. не дала ключ на ищцата Л. С., макар, че била готова да я посрещне като гостенка. По делото е представена жалба от м. октомври 2000г. от наследодателката на ищците до кмета, с която се възразява против предвиденото в плана строителство в съседен имот. Същата е декларирала заедно със сестра си през м. март 1998г. имота като съсобствен. През 2001г. ищците са подали коригираща декларация за частта си от процесния имот, придобита по наследство. Искът за делба е предявен на 02.12.2008г. За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че е налице съсобственост, възникнала по дарение между ответницата и сестра й – наследодателка на ищците. Въз основа на писмените доказателства – жалбата до кмета, това, че е уведомена от кмета като съсобственик през 2000г. за изменението в плана, декларирането на имота през м. март 1998г. и корегираща декларация от 2001г. от ищците, съдът е приел, че ответницата не е трансформирала държането на идеалните части на другите съсобственици във владение за себе си. Извършването на ремонти и подобряването на имота не е преценено като действия, сочещи на промяна на намерението са своене, а на свидетелските показания не е дадена вяра относно фактите за изявено намерение на ответницата пред сестра й. Касационно обжалване е допуснато по въпроса “приложими ли са изискванията за придобиване по давност на сънаследствена идеална част и към съсобствена идеална част и чия е тежестта за оборване на презумпцията на чл. 69 от ЗС. По първата част от въпроса с Р № 123/15.06.2010г. по гр.д.№ 431/2009г. ІІ гр.о., а и в мотивите на Р № 96/1№ по гр.д.№ 44/2009г. на І гр.о. на ВКС по чл. 290 от ГПК макар и не толкова категорично е прието, че предпоставките за придобиване на сънаследствена идеална част са различни от предпоставките за придобиване по давност на съсобствена идеална част. Според настоящия състав няма основание за подобно разграничение. И в двата случая е налице съсобственост. Различно е само основанието за възникването й. То обаче не се отразява на отношенията между съсобствениците. Правилата за делба на наследство важат и при делба на съсобственост – чл. 34, ал.2 от ЗС. Факта на съществуване на съсобственост, независимо от основанието за възникването й дава право на всеки от съсобствениците да си служи с цялата вещ, като обезщети останалите съсобственици при писмена покана от тяхна страна. Затова самият факт на ползване на имота от един от съсобствениците, включително и сънаследниците не означава, че той е установил владение за себе си. Затова съдебната практика последователно и непротиворечиво приема, че когато съсобственик, включително и сънаследник ползва цялата вещ, той е владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, освен ако не е демонкстрирал явно и категорично, че е променил държането на частите на останалите във владение за себе си. Промяната на намерението и своенето на частите на останалите следва да е демонстрирано недвусмислено. Затова действия по извършване на ремонти и подобряване на имота, които могат да се възприемат и като действия по поддръжка на съсобствената вещ от един от съсобствениците, за което той може да иска припадащата се част от разходите от другите съсобственици на основание чл. 30, ал.3 от ЗС не може да се приеме като достатъчно за установяване на владение върху техните части. Ползването на целия имот, което може да се възприеме и като упражняване на правото по чл. 31 от ЗС също не може да се възприеме като достатъчно, за да се квалифицира като владение за себе си на частите на останалите. Отказ да се допуснат останалите съсобсдтвеници в имота /освен ако идват на гости/ и отказ да им се даде ключ може да се приеме като демонстрация на намерение за своене, но то следва да е съчетано и с други действия, демонстриращи своене на имота, като правна защита на имота и защита от фактически посегателства, деклариране на свое има пред данъчните власти.. Последното само по себе си не е достатъчно, за да докаже своене на имота, но съчетано с другите действия демонстриращи, че лицето счита целия имот за свой са достатъчни, за да се приеме, че е налице и субективния елемент на владението при съсобственост. Предвид изложеното по въпросите, по които е допускано касационно обжалване, касационната жалба се явява неоснователна. Касаторката е доказала, че е живяла в имота, т.е. упражнявала е фактическа власт върху него, но с оглед правото и по чл. 31, ал.1 от ЗС, това не може да се приеме като демонстрация на намерение за своене. Действията по подобряване на имота не са достатъчни, за да се приеме, че е променила държането на частта на сестра си в намерението за своене, тъй като всеки от съсобствениците може да извършва действия по поддръжка и да прави разходи за имота, за които отговарят останалите съсобственици съразмерно на частта си. Обстоятелството, че ответницата е подобрявала имота и не са уредени облигационните отношения между съсобствениците не е достатъчно, за да се приеме, че е установила владение за себе си върху целия имот. Действията, с които е отказала да допусне ищците като съсобственици в имота, поради това, че го счита за свой сочат на намерение за своене на частите на другите съсобственици, но те са демонстрирани от касаторката през 2005г., а от този момент до предявяване на иска - 2008г. не е изтекъл изискуемият по закон десет годишен срок. Затова изводът на съдилищата по същество, че имота е останал съсобствен е правилен и обоснован. Решението на окръжния съд с което е потвърдено решението на РС, с което е допусната съдебна делба на този имот следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 750 от 07.06.2010г. по гр.д.№ 469/2010г. на Варненски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: