Р Е Ш Е Н И Е № 129 София 30.05.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети април, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 475/2012 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Л. Н. и В. С. Л., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат С. Я., срещу въззивно решение от 05.01.2012 г. по гр. дело № 658/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е отменено решение от 02.06.2011 г. по гр.дело №1502/2009 г. на Дупнишкия районен съд и е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Д. Ф. Й. по реда на чл.439, ал.2 ГПК иск за признаване за установено, че правото на разпределение на ползване на недвижими имоти по влязло в сила решение №1385/05.03.2004 г. по гр. дело №455/1997 г. на Дупнишкия районен съд не съществува поради новонастъпили факти – прекратяване съсобствеността върху имотите с влязло в сила съдебно решение. Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, защото с влизане в сила на съдебното решение за извършване на делба на имотите правото на ползване на ответника по иска не е погасено. Това е абсолютно вещно право, което има действие както по отношение на собственика, така и по отношение на всички други лица. Жалбоподателите са изложили твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според тях въззивният съд неправилно е приел, че исковете са неоснователни. След като има влязло в сила съдебно решение за делба на съсобствените имоти, то вече не съществува съсобственост, както и съответната възможност за разпределяне на правото на ползване върху тези имоти между съсобствениците. Ответникът по касационната жалба Д. Ф. Й., [населено място], оспорва жалбата. Третите лица помагачи А. Х. Я. и В. М. М., двете от [населено място], оспорват жалбата. С определение №19 от 04.01.2013 г. на основание чл.280, ал.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 05.01.2012 г. по гр. дело № 658/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд. Обжалването е допуснато по правните въпроси за това дали влязлото в сила решение за извършване на делба погасява правото на ползване на трето лице върху имотите, предмет на делбата, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, по въпросите, обусловили допускане на касационната жалба до разглеждане по същество, следното: При съсобствеността права на собственост върху имот или имоти се притежават от две или повече лица, а количественото съотношение между правата се изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки от съсобствениците има правото да ползва имота /имотите/ като се съобразява с правата на останалите. Възможни са и хипотези, при които съсобствениците не притежават правото на ползване върху имота, защото то е притежание на трети лица. Тогава има съпритежание на вещно право на ползване. Съществуват взаимни права и задължения между съсобствениците на обременения имот и съпритежателите на вещното право на ползване върху него. В случаите, при които чрез съдебна делба съсобствените имоти се предоставят в изключителна собственост на отделните съделители, то и съществувщото до този момент съпритежание на вещно право на ползване се трансформира в индивидуално притежание на право на ползване върху отделен имот. След като общият имот е реално поделен, то правото на ползване върху идеална част вследствие на извършената съдебна делба се преобразува в право на ползване върху съответната реална част. С ликвидирането на съсобствеността правото на собственост върху отделните имоти вече се притежава само от едно лице, поради което не съществува и съответно съпритежание на право на ползване. По тази причина установеното с влязло в сила решение право на разпределение на ползване на съсобствени недвижими имоти вече не съществува в резултат на новонастъпили факти – прекратяване съсобствеността върху имотите с влязло в сила съдебно решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: По делото е установено, че между Д. Ф. Й., С. Л. Н. и С. Л. Н., наследодател на В. С. Л., по реда на чл.32, ал. 2 ЗС с влязло в сила решение е извършено разпределение на правото на ползване на притежавани от тях в съсобственост недвижими имоти: У. ****-****, в кв.*** по плана на [населено място] с площ от 824 кв.м. и парцел ***-****, в кв.*** по плана на [населено място] с площ от 410 кв.м. при права ½ ид.ч. за Д. Ф. Й. и по ¼ ид.ч. за останалите съсобственици. На Д. Й. е предоставено ползването на 617 кв.м. от двата парцела, оцветени с жълт цвят по заключението на вещото лице, а на останалите съсобственици останалите части. Въз основа на издаден изпълнителен лист по влязлото в сила решение е образувано изпълнително производство. Преди постановяване на решението по чл.32, ал.2 ЗС с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №***, том ***, н.д.№****/** г. Д. Ф. Й. и съпругата му В.М. М. са прехвърлили на дъщеря си А. Х. Я., притежаваните от тях в режим на СИО, ½ идеална част от дворното място, от което са образувани описаните по - горе два парцела, както и двуетажна сграда, намираща се в един от тях, запазвайки си правото на ползване. След извършеното разпределение на ползването с влязло в сила на 14.06.2006 г. решение на Д. по гр.д.№1410/00г. е извършена делба на У. ****-**** в кв. *** и У. ***-**** в кв.*** по плана на [населено място], между С. Л. Н., С. Л. Н. и А. Х. Я., като У. ****-**** в кв.*** е разпределен по реда на чл.292 ГПК/отм./ в общ дял на С. Л. Н. и С. Л. Н., а У. ***-**** е разпределен в дял на А. Х. Я.. Според ищците с извършената делба е прекратена съществувалата съсобственост между съделителите, поради което взискателят по образуваното изпълнително дело Д. Ф. Й., няма права върху имота, който е тяхна собсвеност. При тази безспорна фактическа обстановка правилно въззивният съд е приел, че с искът по чл. 439, ал.2 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. Неправилно обаче е приел, че извършената делба на процесните недвижими имоти не е погасила правото на ползване на Д. Ф. Й. и съпругата му върху имота, който е станал изключителна собственост на ищците. Съобразно изложеното по-горе въззивният съд неправилно е приел, че исковете са неоснователни. Това е така, защото с влизане в сила на съдебното решение за извършване на делба на имотите тяхното право на ползване върху тази реална част от имота, изключителна собственост на ищците, е погасено. Ето защо те нямат вече право да искат изпълнение на влязлото в сила решение за разпределение на правото на ползване върху двата съсобствени урегулирани поземлени имоти, защото съсобствеността върху тях вече не съществува. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Предявените искове трябва да се уважат като основателни. Съобразно изхода на спора на касаторите трябва да се присъдят 98 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 05.01.2012 г. по гр. дело № 658/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от С. Л. Н. и В. С. Л., двамата от [населено място], срещу Д. Ф. Й., [населено място], че правото на разпределение ползването по влязло в сила решение №1385/05.03.2004 г. по гр. дело №455/1997 г. на Дупнишкия районен съд не съществува, поради новонастъпили факти - съсобствеността върху двата имота У. ****-****, в кв.*** по плана на [населено място] с площ от 824 кв.м. и парцел ***-****, в кв.*** по плана на [населено място] с площ от 410 кв.м. впоследствие е прекратена с влязло в сила на 14.06.2006 г. решение за извършване на делба. ОСЪЖДА Д. Ф. Й., [населено място], да заплати на С. Л. Н. и В. С. Л., двамата от [населено място], 98 лв. деловодни разноски. Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на ответника по исковете А. Х. Я. и В. М. М., двете от [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.