9 Р Е Ш Е Н И Е № 49 София.12.07.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1086/2015 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на земеделието и храните, [населено място], [улица], срещу решение № 2120 от 21.11.2014 г. по т.д. № 3264/2014 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 11 състав, с което след отмяна на решение № 828 от 02.06.2014 г. по т.д. № 2506/2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 15 състав, Министерство на земеделието и храните е осъдено да заплати на В. А. Я., действаща като [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 124 058 лева, представляваща целева парична подкрепа за изкупен тютюн тип „В.”, реколта 2006 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба и лихва за периода от 07.02.2007 г. до 24.06.2011 г. в размер на 69 442.74 лв., както и разноски в размер на 20 604.04 лв. С определение № 698 от 07.12.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по процесуалноправен въпрос – за пределите на диспозитивното начало в гражданския процес, свързано с надлежно сезиране на съда с въпроси относно истинността на документ и опровергаване на неговата доказателствена сила. По съображения в жалбата и в защита, поддържани в публично съдебно заседание, касаторът счита обжалваното решение за недопустимо, с оглед наличието на индивидуален административен акт, с който Фонд”Тютюн” е отказал да отпусне парична помощ на заинтересованото лице, обуславящ липсата на право на иск. От друга страна се твърди, че предявеният иск недопустимо е разгледан от граждански съд, тъй като всички спорове, свързани с дължимостта и размера на целеви плащания се разглеждат и решават от административните съдилища. Касаторът поддържа и основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, като е изразено несъгласие с изводите на въззивния съд за наличие на предпоставките за изплащане на целева подкрепа на ищеца за изкупения тютюн. Направено е искане за обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото, евентуално неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество за отхвърляне на исковите претенции, ведно със законните последици. Ответницата по касация В. А. Я. / като наследник на ЕТ М. А. Я., поела предприятието по реда на чл.60, ал.2 ТЗ/, действаща като [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните си пълномощници, счита въззивното решение за правилно. Подробни съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор и в представени в публичното съдебно заседание защити, с искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав, след преценка на писмените доказателства, относими към предвидените в Решение № 871/18.12.2006 г. на Министерския съвет предпоставки за получаване на паричната подкрепа от лицата, имащи право да извършват изкупуване и промишлена обработка на тютюн по чл.11, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия/ЗТТИ/ е приел, че са налице законовите основания за изплащане на претендираната от ищеца парична подкрепа. Решаващият състав не е зачел представения по делото протокол от 06.12.2006 г., с констатации за извършена проверка на [фирма], по съображения за липса на доказателства относно начина, по който е създадена комисията, извършила проверката, основанието, на което е извършена проверката, както и възможностите за защита на проверявания субект. Според съда, в този протокол не е отразено как е конституирана комисията и какви са функциите на нейния председател и липсват доказателства за издаването му в кръга на компетентността на комисията, както и, че при съставянето му е спазено законоустановено производство/ ред и форма/. Поради посочените от въззивния съд недостатъци на протокола, обективиращ резултати от извършена проверка, е счетено, че той не може да се ползва със силата, присъща на официалния документ. Не е зачетено и решението на Управителния съвет на Фонд „Тютюн” по протокол № 113 от 22.12.2006 г. - да не се изплаща целева парична подкрепа на [фирма] и на [фирма] и да не се премират количества тютюн, изкупени от посочените търговци. Според решаващата инстанция, в посоченото решение липсват мотиви и не е ясно дали протокол от 06.12.2006 г. е послужил като основание за приемане на тези решения от УС на Фонд „Тютюн”, което препятства възможността за осъществяване на контрол за законосъобразност на взетите решения. В заключение, въззивният съд е извел извод за липсата на доказателства, опровергаващи тезата, че са налице предпоставките на закона за изплащане на целева парична подкрепа и, че ищцовата страна е изпълнила вменените й задължения за получаване на подкрепата. Решението е валидно и процесуално допустимо. Като неоснователни следва да се преценят доводите на касатора, че обжалваният съдебен акт е постановен от некомпетентен съд съобразно правилата за разпределение на делата между гражданските и административни съдилища. В случая, претендираното вземане е основано на чл.19а, ал.2, т.3 /отм. с ЗИД на Закона за тютюна и тютюневите изделия/ЗТТИ/ - ДВ бр.50/2012 г./ ЗТТИ, със сегашно наименование Закон за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия и издаденото на това основание Решение № 871/18.12.2006 г. на МС относно утвърждаване на размера, условията и реда за предоставяне на целева парична подкрепа в рамките на минималните изкупни цени за произведен и изкупен тютюн топ „В.”, реколта 2006 г. С исковата молба не се търси защита срещу отказа на УС на Фонд „Тютюн” да отпусне на заинтересованото лице целева парична подкрепа, обективиран в приетото решение от 22.12.2006 г. – протокол № 113. Значението на този отказ следва да се обсъди при произнасяне по същество по спорното материално право. По процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по т.д. № 682/2010 г. на ВКС, І т.о. е даден отговор на поставения процесуалноправен въпрос, относим към приложението на чл.193 и чл.194, ал.2 ГПК, а именно, че е недопустимо съдът да приеме, че представен по делото документ е неистински по см. на чл.194 ГПК, ако същият не е оспорен от заинтересованата страна в производство по чл.193 ГПК. В тълкувателната част на решението е прието, че доказването на неистинността на документ има за последица изключването му от доказателствата по делото, като въпросът има значение доколкото съдът приема за доказани обстоятелствата, за установяването на които е представен документът. Направено е и разграничение между оспорване на материалната доказателствена сила на документ в зависимост от качеството, в което издателят на документа е направил материализираното в него изявление. Относно правото за оспорване истинността на документ и предвидените в ГПК преклузивни срокове за предприемане на това процесуално действие, са изложени подробни правни съображения и при отговора на въпроси № 1 и № 3 по тълк.дело № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че оспорването истинността на документ по чл.193, ал.1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск, като пропускането на срока по чл.193, ал.1 ГПК лишава страната от правото да оспори истинността на документа. В цитираното в определението по допускане решение по гр.д. № 262/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. е възприет даденият в цитираната казуална практика принципен отговор на въпроса за съотношението между диспозитивното и служебно начало, като принципи на съвременното гражданско съдопроизводство. Прието е, че правомощията на решаващия съд са лимитирани до произнасяне на решението в предметната рамка на заявените от страните искания и възражения, а произнасянето по искане, което не е заявено или е различно от заявеното, обуславя процесуална недопустимост на атакуваното решение. Даденото разрешение, макар и да е пряко относимо към въпроса относно валидността на сделка, обективирана в нот.акт и зачитане на доказателствената сила на нот.акт при оспорването му, е принципно относимо и към поставения в определението по чл.288 ГПК въпрос по настоящото дело. Възприемайки дадените разрешения, настоящият състав намира, че отговорът на поставения въпрос следва да бъде в смисъл, че е недопустимо без изрично оспорване от заинтересованата страна, направено най-късно с отговора на процесуалното действие, с което е представен документ, съдът да се произнася по истинността на документа – по неговата автентичност – по отношение на диспозитивен документ, съответно и по верността на удостовереното в свидетелствуващ документ. Съобразявайки извършените от страните процесуални действия в рамките на производството пред СГС, следва да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл по материалната доказателствена сила на официален свидетелствуващ документ – протокол от 06.12.2006 г., в който са направени констатации в резултат на извършена проверка във връзка с изкупуването на тютюн „В.”, реколта 2006 г. Освен от членовете на комисията, протоколът е подписан без възражения и от представляващия лицето по чл.21, ал.1 ЗТТИ – А. М. Я.. По делото не е съществувал спор, че констатации за различия в изкупените количества тютюн в сравнение с декларираните, са направени и по отношение на [фирма] в протокол от същата дата и от същата комисия, назначена със заповед на изпълнителния директор на Фонд”Тютюн”. Наличието на такъв протокол не е оспорено, което е видно и от заявлението на ЕТ от 08.02.2007 г. до министъра на земеделието и горите и председател на УС на Фонда, с което е поискано „възстановяване на правата за получаване на целева парична подкрепа” за изкупен от ЕТ тютюн от съответния сорт и реколта. Видно от отговора на исковата молба е, че копие от този протокол е описан като приложен от ответника, но липсва изрично определение за приемането му, съответно такъв протокол не се намира по делото. Следва да се отрази, че от проверяваното дружество – [фирма], цедирало свое вземане на ищцовия ЕТ, също е депозирано заявление до министъра на земеделието и горите и председател на УС на Фонд „Тютюн” след връчване на решението за отказ за изплащане на парична подкрепа, в което се твърдят неточности/грешки в протокола за извършена проверка от 06.12.2006 г., с искане „за възстановяване на правата за получаване на целева парична подкрепа”. В рамките на настоящото исково производство не е проведено надлежно оспорване на истинността на представения протокол от 06.12.2006 г., нито са поддържани възражения във връзка с валидността на този документ. Без надлежно въведени от страна на ищеца възражения относно компетентността на назначената от председателя на УС на Фонд”Тютюн” комисия и възложената на последната проверка в складовете на лицата по чл.21 ЗТТИ, изкупували тютюн тип ”В.”, реколта 2006 г., т.е. без оспорване на материалната доказателствена сила на документа и без съответно оспорване верността на документа, въззивният съд недопустимо се е произнесъл в смисъл, че този протокол не се ползва с присъщата му обвързваща съда доказателствена сила. Направеният от решаващия съдебен състав на Апелативен съд – София извод за невъзможността да се осъществи контрол за законосъобразност на приетото от УС на Фонд”Тютюн” решение от 22.12.2006 г. – Протокол № 113 поради липса на мотиви към него, е извън правомощията на съда. С цитираното решение е постановено да не се изплаща целева парична подкрепа на [фирма] и на [фирма] и да не се премират посочените количества изкупен тютюн. Решението е прието в рамките на правомощията на УС по чл. 19, ал.7 ЗТТИ/ в редакция към 2006 г./ за управление на средствата на фонда и реализиране от страна на Фонда, като самостоятелно ЮЛ осъществяващо държавното подпомагане в тютюневия сектор, на контрол за тяхното разходване. Дейностите, за които могат да се разходват средства по фонда, при зачитане на годишната приходно-разходна сметка, са посочени в чл.19а, ал.2 /сега отм./ЗТТИ, вкл. и за предоставяне на тютюнопроизводителите на целева парична подкрепа за изкупуване на тютюн в рамките на минималните изкупни цени на тютюн съгласно чл.19, ал.7, т.7 от закона – по утвърден от Министерския съвет размер, условия и ред. Релевантно в случая е Решение № 871 от 18.12.2006 г. на МС, изменено с Решение № 182 на МС от 26.03.2007 г. относно начина на изплащане на целевата парична подкрепа в рамките на минималните изкупни цени за произведен и изкупен тютюн тип ”В.”, реколта 2006 г. В решението на МС са регламентирани условията за предоставяне на целева парична подкрепа на тютюнопроизводителите по чл.19а, ал.2, т.3 ЗТТИ, с предвидена възможност за изплащане на паричната подкрепа директно на лицата по чл.11, ал.1 ЗТТИ, при условие, че са изплатили изцяло тютюна на производителите и са погасили задълженията си към Фонда за извършване на вноски в размер на 2% от продажбата за износ на ферментирал тютюн и тютюневи изделия. В приложението към цитираното решение на МС подробно е регламентиран редът за изплащане на целевата парична подкрепа. Независимо, че в чл.19а, ал.2, т.3 /отм./ ЗТТИ законодателят е предвидил възможност за предоставяне на целева парична подкрепа единствено на тютюнопроизводителите за изкупуване на тютюн в рамките на минималните изкупни цени, в Решение № 871 на МС е предвидено директно заплащане на паричната подкрепа на тютюнопроизводителите само когато лицата, изкупуващи тютюн и отговарящи на изискванията по чл.11, ал.1 ЗТТИ, не са платили тютюна на производителите. В тази хипотеза лицата по чл.11, ал.1 ЗТТИ заплащат на всеки отделен тютюнопроизводител цената по сключения договор за изкупуване, намалена с целевата парична подкрепа. В останалите случаи – когато лицата са платили изцяло тютюна на производителите, в решението на МС е предвидено, че целевата парична подкрепа се изплаща от бюджета на Фонд”Тютюн”, по § ”Субсидии за нефинансови предприятия” директно на лицата по чл.11, ал.1 ЗТТИ, след представяне на посочените в решението документи. Настоящият състав на ВКС приема, че в случая не следва да се произнася по въпросите, свързани с плащането на целевата парична подкрепа на ответника по касация и дали са доказани /с депозираните пред Фонд ”Тютюн” документи, представени и в настоящото исково производство/ условията за предоставяне на целева парична подкрепа на дружеството-цедент и на ЕТ, в качеството им на лица, извършващи разрешена дейност по изкупуване и промишлена обработка на тютюн. Решението на УС на Фонд” Тютюн”, с което е отказано изплащане на целева парична подкрепа на [фирма] и на [фирма] има характер на индивидуален административен акт по см. на чл.21 АПК. Неговата законосъобразност би могла да се преценява само при надлежно проведено оспорване пред съответния административен съд по реда, предвиден в АПК и съобразно правилата за местна подсъдност по чл.133 АПК. В случая липсват данни за проведено оспорване на административния акт по реда на прекия съдебен контрол. Съобразявайки разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК, следва да се приеме, че е недопустимо в рамките на настоящия спор съдът да се произнесе инцидентно по законосъобразността на този административен акт, като в случая не е налице предвиденото в изр.2 на тази процесуална норма изключение за допустимост на косвен съдебен контрол. Още повече, че в случая липсва и изрично искане в тази насока. Що се отнася до заявеното от ищеца /сега ответник по касация/ оспорване на съдържанието на решението на УС на Фонд ”Тютюн”, следва да се има предвид, че решението има характер на официален диспозитивен документ и така заявеното оспорване би могло да се третира като оспорване на неговата автентичност. Преценявайки доказателствения материал по делото, оспорването следва да се приеме за недоказано. Предвид изложените съображения, въззивното решение е неправилно, на основанията по чл.281 т.3 ГПК и следва да се отмени изцяло. С оглед приложимото материално право, в случая не се налага преценка на последващи промени в законодателството – премахването на държавното регулиране в тютюневия сектор, вкл. финансиране изкупуването на тютюн и премиране на тютюнопроизводителите от закрития през 2012 г. Фонд ”Тютюн” , както и правата на тютюнопроизводителите като земеделски производители по Закона за подпомагане на земеделските производители и подпомагането в сектора по реда на този закон и по реда на европейското законодателство в областта на Общата организация на селскостопанските пазари. Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, след отмяна на въззивното решение следва да се постанови решение по същество на спора като се отхвърли изцяло предявената искова претенция. Предвид основателността на касационната жалба, на касатора се дължат разноски за инстанционното разглеждане на делото в общ размер от 27 900 лв., включващ заплатена държавна такса за производството пред ВКС и адвокатско възнаграждение – по 8 000 лв. за всяка инстанция, при преценена основателност на възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК по отношение на заплатения адвокатски хонорар от министерството за производството пред АС – София. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 2120 от 21.11.2014 г. по т.д. № 3264/2014 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 11 състав, с което след отмяна на решение № 828 от 02.06.2014 г. по т.д. № 2506/2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 15 състав, Министерство на земеделието и храните е осъдено да заплати на В. А. Я., действаща като [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 124 058 лева, представляваща целева парична подкрепа за изкупен тютюн тип „В.”, реколта 2006 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба и лихва за периода от 07.02.2007 г. до 24.06.2011 г. в размер на 69 442.74 лв., както и разноски в размер на 20 604.04 лв., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. А. Я., действаща като [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу Министерство на земеделието и храните иск за заплащане на сумата 124 058 лева, представляваща целева парична подкрепа за изкупен тютюн тип „В.”, реколта 2006 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба -24.06.2011 г. и за заплащане на мораторна лихва за периода от 07.02.2007 г. до 24.06.2011 г. в размер на 69 442.74 лв. ОСЪЖДА В. А. Я., действаща като [фирма] да заплати на Министерство на земеделието и храните сумата 27 900 лв. – разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: