Ключови фрази
отговорност за чужди виновни противоправни действия * допустимост на иск * субективно съединяване на искове * ненадлежна страна


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220


С., 20.03.2012 година



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 23 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 1972 от 01.11.2011 г. по ч.гр.д. № 1494/2011 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение от 01.04.2011 г на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по иск, предявен от Н. М. Н. против Държавата, представлявана от Министъра на финансите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по гр.д. № 9808/2010 г.
Срещу определението на Софийски апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 9544 от 05.12.2011 г., подадена от Н. М. Н. със съдебен адрес в [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като разрешените в определението процесуални въпроси: следва ли въззивния съд да обсъди всички доказателства и да мотивира изводите си, както и да проведе публичен процес в съответствие с чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧ и чл. 47 от Х. на основните права на Европейския съюз, са в противоречие с практиката на съдилищата. Изложени са и доводи за допускане на допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалните въпроси допустим ли е иск срещу Държавата, предявен на основание прякото действие на Конституцията по отношение на отговорността и за вреди от незаконни актове и действия на нейни органи; дерогира ли нормата на чл. 47 от Х. на основните права на Европейския съюз нормите на националното право, които и противоречат и съставлява ли отказ от правосъдие прекратяването на иск срещу Държавата за извършени от нейни органи нарушения на човешки права, явяващи се от значение за развитието на правото и точното приложение на закона.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 9808/2010 г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба, в която Н. М. Н. е предявил срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите; Прокуратурата на Р. България, районен съд [населено място], окръжен съд [населено място] и С. А. С. обективно и субективно съединени искове за неимуществени вреди, причинени от противозаконни действия по повод проведено наказателно дело срещу ответника С. С., причинил на ищеца тежки увреждания, в т.ч. несъбиране на относими доказателства и прекратното им тълкуване; прекратяване на наказателното производство и пр., от което за ищеца са настъпили морални вреди; уронени са честта и авторитета му; лишаван е от възможност да защити правата си чрез справедлив процес, проведен в разумен срок. Искът срещу държавата е предявен поради неизпълнение на задълженият и, произтичащи от чл. 6, ал.1 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и чл. 47 от Х. на основните права на Европейския съюз – непредприемане на необходимите мерки за осигуряване на справедлив процес в рамките на разумен срок и невземане на мерки за привличане към дисциплинарна отговорност на виновните магистрати.
С разпореждане от 18.02.2011 г., Софийски градски съд е оставил производството по делото без движение с указание за отстраняване на недостатъци на исковата молба – да се изложат обстоятелствата, от които произтича отговорността на държавата, а с определение от 01.04.2011 г. е върнал исковата молба.
С определение № 1972 от 01.11.2011 г. по ч.гр.д. № 1494/2011 г., Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение от 01.04.2011 г. в частта му, с която е прекратено производството по предявения срещу Държавата иск. Въззивният съд е приел, че Държавата не е надлежна страна по иск срещу незаконосъобразни действия на съдии и прокурори; че за тези им действия е предвидена отговорност на съответния орган на съдебната власт, която отговорност се осъществява по специалния ред на ЗОДОВ или по общия ред на чл. 49 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1, т. 2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по повдигнатите в изложението въпроси следва ли въззивния съд да обсъди всички доказателства и да мотивира изводите си, както и да проведе публичен процес в съответствие с чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧ и чл. 47 от Х. на основните права на Европейския съюз. Въззивният съд е изложил мотиви по разрешения процесуален въпрос относно допустимостта на предявения иск и в съответствие с установената практика на съдилищата по приложението на чл. 278, ал.1 ГПК е разгледал жалбата в закрито заседание, считайки, че провеждането на открито заседание не е необходимо с оглед нуждите на делото. Не е налице противоречие и между постановеният съдебен акт по частно гражданско дело и приложените решения на наказателен съд, постановени по реда на наказателно-процесуалния кодекс.
Касационно обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос допустим ли е иск срещу Държавата, предявен на основание прякото действие на Конституцията по отношение на отговорността и за вреди от незаконни актове и действия на нейни органи.
Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с определение № 435 от 11.07.2011 г. по ч.гр.д. № 212/2011 г. ІV г.о., на основание чл. 7 от Конституцията на Р. България, държавата отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ - специалния закон, уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД. Когато претенцията срещу Държавата се основава на твърдения за бездействие на държавни органи, какъвто е Висшият съдебен съвет, предявеният иск е допустим предвид конституционно уредената пряка отговорност на държавата.
С оглед изложеното, предявеният иск срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите, кумулативно съединен с искове срещу Прокуратурата на Р. България, районен съд [населено място], окръжен съд [населено място], основан на твърдения за действия и бездействия на длъжностни лица и държавни органи, в резултат на които за ищеца са настъпили вреди е основателен, а по основателността му съдът следва да се произнесе по съществото на делото.
Обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на закона и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по иска, предявен срещу Държавата .
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1972 от 01.11.2011 г. по ч.гр.д. № 1494/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено определение от 01.04.2011 г на Софийски градски съд за прекратяване на производството по иск, предявен от Н. М. Н. против Държавата, представлявана от Министъра на финансите.
ОТМЕНЯВА определение № 1972 от 01.11.2011 г. по ч.гр.д. № 1494/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено определение от 01.04.2011 г на Софийски градски съд за прекратяване на производството по иск, предявен от Н. М. Н. против Държавата, представлявана от Министъра на финансите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по гр.д. № 9808/2010 г.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, І отделение, 10 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 9808/2010 година.
Определението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: