Р Е Ш Е Н И Е №44 гр. София, 18.03.2015год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на десети март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия В. гр.дело № 7254 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на К. Т. Ц. за отмяна на влязлото в сила решение от 14.05.2014 г. по гр.д.№ 16683/12 г. на СГС, Административно отделение, ІІІ „В” състав. С това касационно решение е потвърдено първоинстанцонното решение от 23.10.2012 г. на СРС, 28 състав по гр.д.№ 26685/11 г., с което са отхвърлени предявените от молителката против ответниците А. Х. П. и К. И. П. пасивно субективно съединени искове с правна квалификация чл.240, ал.1 ЗЗД- за заплащане на сумата 2 000 лв., представляваща предоставен им от ищцата заем в края на м.юни 2009 г. В молбата за отмяна се твърди, че при разглеждане на делото от въззивния съд правото на участие на молителката в производството е било нарушено, тъй като поради влошеното й здравословно състояние не е могла да се яви в насроченото за 13.03.2014 г. съдебно заседание, в което не е бил даден ход на делото, и именно по тази причина е следвало да получи призовка за следващото заседание /27.03.2014 г./, вместо което съдът незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.142, ал.3 ГПК и е приел, че страната е редовно уведомена за датата на следващото заседание, в което е дал ход на устните състезания. На това основание се моли влязлото в сила решение на СГС да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответниците по молбата за отмяна- А. Х. П. и К. И. П. са депозирали писмен отговор по реда на чл.306, ал.3 ГПК, с който оспорват същата и молят за отхвърлянето й. Претендират да им бъдат присъдени направените в производството разноски. Върховният касационен съд, след като прецени представените от молителите писмени доказателства и взе предвид данните по делото, намира молбата за отмяна за НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред въззивния съд е било образувано по въззивна жалба на К. Т. Ц., представлявана от адв.Ц. П., срещу първоинстанцонното решение от 23.10.2012 г. на СРС, 28 състав по гр.д.№ 26685/11 г., с което са отхвърлени предявените от въззивницата против ответниците А. Х. П. и К. И. П. пасивно субективно съединени искове с правна квалификация чл.240, ал.1 ЗЗД- за заплащане на сумата 2 000 лв., представляваща предоставен им от ищцата заем в края на м.юни 2009 г. В първото по делото заседание, проведено на 12.06.2013 г., К. Ц. се е явила лично и с пълномощника си адв.П., като делото е било отложено за събиране на доказателства и насрочено за 13.03.2014 г. На 11.03.2014 г. Ц. е депозирала пред съда молба, с която е заявила, че оттегля упълномощаването на адв.П., а със следваща молба от 12.03.2014 г. е помолила да не се дава ход на делото на насрочената дата 13.03.2014 г. поради влошеното й здравословно състояние, за удостоверяване на което е представила експертно решение от ТЕЛК, издадено на 18.12.2013 г., с което й е призната 100% неработоспособност с чужда помощ поради диагноза „Последици от мозъчносъдова болест”. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.142, ал.2 ГПК и не е дал ход на делото, насрочил е същото в съдебно заседание на 27.03.2014 г. и е дал на въззивницата указания в това заседание да представи доказателства за невъзможността да се яви в заседанието на 13.03.2014 г., които да й бъдат връчени на домашния адрес /по делото няма данни указанията да са съобщени на страната/. На 27.03.2014 г. съдът, като е приел, че въззивницата е редовно уведомена от предходното съдебно заседание, е дал ход на делото в нейно отсъствие при спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК, след което е дал ход на устните състезания и е постановил решението си. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че при тези данни не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Противно на поддържаната от молителката теза, в хипотезата, при която не е даден ход на делото поради внезапно и непредвидено препятствие за страната по смисъла на чл.142, ал.2 ГПК, за следващото съдебно заседание не е необходимо нарочното й призоваване, тъй като според изричната разпоредба на чл.142, ал.3 ГПК при всяко отлагане на делото страните /независимо дали присъстват или не/ се смятат уведомени, и призовки следва да се изпратят само на неявилите се свидетели и вещи лица. Доколкото разпоредбата на ал.3 следва да се тълкува в логическа връзка с тази на ал.1, необходимо и достатъчно е редовното призоваване на страната за едно съдебно заседание, за да се смята освободен съдът от задължението да й изпраща призовки за следващите заседания. В този смисъл е и Решение № 72 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 1623/11 г. на ІІІ г.о., в което при идентични факти е прието, че няма процесуално изискване за ново призоваване на страната, по чието искане е отложено делото, и същата е длъжна, след като е уважено искането й да не се дава ход на делото, да следи за датата на следващото заседание. Единствено когато в закрито заседание съдът определи различна дата от първоначално насрочената, разпоредбата на чл.124, ал.4 ГПК го задължава да призове отново всички страни. В случая тази специална хипотеза не е налице, поради което следва да се приеме, че въззивният съд не е нарушил правото на молителката на участие в производството, като не й е изпратил призовка за насроченото на 27.03.2014 г. съдебно заседание. Без значение е, че същата не е уведомена за указанията на съда от 13.03.2014 г. да представи доказателства за невъзможността си да се яви в насроченото за тази дата заседание, тъй като този факт има отношение единствено към евентуалната й отговорност по чл.92а ГПК за неоснователно отлагане на делото, но е без значение за наличие на предпоставките за разглеждане на същото в следващото съдебно заседание. Предвид гореизложеното, молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителката следва да заплати на ответниците направените от последните разноски, а именно сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правна квалификация чл.303, ал.1, т.5 ГПК на К. Т. Ц. за отмяна на влязлото в сила решение от 14.05.2014 г. по гр.д.№ 16683/12 г. на СГС, Административно отделение, ІІІ „В” състав. ОСЪЖДА К. Т. Ц. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати поравно на А. Х. П. и К. И. П. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.