Р Е Ш Е Н И Е № 60157 София, 18.11.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: Галина Захарова Членове: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 809 за 2021 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. И. Т., чрез неговия защитник адвокат Т.Г., против въззивна присъда № 4 от 01.06.2021 г. по в.н.о.х.д. № 249/ 2021 г., по описа на Хасковския окръжен съд. С жалбата се навеждат всички касационни основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Жалбоподателят счита, че не е приложен материалният закон, който е следвало да бъде приложен – извършеното престъпление е по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3 от НК, както го е квалифицирал първоинстанционния съд, защото случаят е маловажен. Излага подробни съображения с подкрепа и в теоретични разбирания за категориите: обществена опасност, вина и противоправност. Счита, че неправилно окръжният съд е удовлетворил въззивния протест и е признал подсъдимия за виновен по правна квалификация, повдигната с първоначалното обвинение и с внесения обвинителен акт. Незаконосъобразно още бил отменен институтът по чл. 92 от НК, приложен с първостепенната присъда, постановяващ принудително лечение на дейци, страдащи от алкохолна или наркоманна зависимост. Твърди още, че в нарушение на процесуалните правила въззивната инстанция е привела в изпълнение по реда на чл. 68 от НК наказание, което не е наложено на подсъдимия Т. по действително проведено наказателно производство, а цитираните в присъдата данни не могат да се приемат за техническа грешка. Развива и оплакване, че не може да установи действителната воля на съда в съдебния акт, което е довело до съществено ограничаване на процесуалните права на подсъдимия по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Наложеното наказание оценява за несъразмерно тежко, предвид събраните по делото смекчаващи обстоятелства. Развива алтернативни искания за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане до отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения или за намаляване на наказанието. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Т. И. Т. и неговия защитник адвокат Г. поддържат жалбата по изложените в нея подробни съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а обжалваното въззивно решение за правилно и законосъобразно, поради което пледира същото да бъде оставено в сила. Излага съображения за спазен материален закон, защото деянието правилно е квалифицирано и институтът по чл. 68 от НК е законосъобразно приложен. Наложеното наказание счита за справедливо определено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 4 от 01.06.2021 г. по в.н.о.х.д. № 249/ 2021 г. Хасковският окръжен съд отменил, на основание чл. 336, ал. 1, т. 1 от НПК, частично първоинстанционна присъда № 2 от 26.02.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 398/ 2020 г., по описа на Димитровградския районен съд, като признал подсъдимия Т. И. Т. за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК за това, че на 26.08.2020 г. в гр. Димитровград, без надлежно разрешение да е държал високорискови наркотични вещества – кокаин с нето тегло от 0,25 грама и съдържание на активното наркотично вещество от 72,3 тегловни процента, както и кокаин с нето тегло от 0,54 грама и с активно вещество от 66,9 тегловни процента, всичко на обща стойност от 173 лева, за което престъпление му наложил при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание от шест месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим, като приспаднал предварителното задържане по ЗМВР. Въззивният съд привел в изпълнение, на основание чл. 68 от НК, наказанието от единадесет месеца лишаване от свобода, наложено на подсъд. Т. И. Т. с влязлото в сила на 01.12.2018 г. определение № 144 от 15.11.2018 г. по н.о.х.д. № 500/2018 г. на Димитровградския районен съд, с което по реда на чл. 25 от НК било определено едно общо на-тежкото наказание по същото дело и по н.о.х.д. № 499/2018 г., по описа на Димитровградския районен съд. В останалата част – за разноските и за веществените доказателства, окръжният съд потвърдил първоинстанционния съдебен акт. С присъдата на първостепенния съд подсъдимият Т. бил признат за виновен в по-леко наказуемото престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, за което му било наложено наказание глоба в размер на хиляда лева и на основание чл. 92, ал. 2 от НК било постановено принудителното му лечение за срок от четири месеца от психична зависимост в медицинско заведение със специален лечебен и трудов режим – ДПБ-Раднево. Касационната жалба на подсъдимия Т. И. Т. е процесуално допустима, подадена в законовия срок, от легитимирано лице и срещу акт подлежащ на касационна проверка по чл. 346, т. 2 от НПК. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. 1. По възраженията за неправилно приложен чл. 68 от НК, довел до нарушаване на процесуални права на подсъдимия: Касаторът неправилно счита, че въззивният съд е допуснал грешка с приложението на института по чл. 68 от НК, защото описал неотносими за подсъдимия номер на наказателно дело и съдебен акт по него. И понеже имало разминавания по всички елементи между описаното във въззивната присъда производство и предходни осъждания, досежно размер на наказанието, номер на дело, дата на постановяване на съдебния акт и дата на влизането му сила, претендира, че са нарушени процесуалните права на подсъдимия Т., което налагало отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Касаторът не сочи конкретно кои процесуални права са били нарушени. Касационната проверка установи, че присъдата на Хасковския окръжен съд в тази част е правилна. Институтът по чл. 68 от НК е приложен законосъобразно. Подсъдимият Т. е неколкократно осъждан. Видно от свидетелството му за съдимост на л. 34-35 от д.п. второто и третото осъждане са за престъпления, извършени при условията на реална съвкупност. За осъщественото на 30.10.2018 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК подсъдимият е бил осъден с влязлото в сила на 12.11.2018 г. споразумение № 140 по н.о.х.д. № 499/2018 г. на Димитровградския районен съд с наказание от 10 месеца лишаване от свобода, глоба в размер на 450 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година. На 02.10.2018 г. подсъдимият извършил престъпление по чл. 354а, ал. 3, т.1 от НК, за което със споразумение № 144 от 15.11.2018 г. по н.о.х.д. № 500/ 2018 г. Димитровградският районен съд му наложил наказание от 11 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева. След одобряване на споразумението съдът групирал, на основание чл. 25 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, двете наказания за престъпленията от съвкупността и определил едно общо най-тежкото наказание от 11 месеца лишаване от свобода. Към него е следвало да присъедини, на основание чл. 25 във вр. с чл. 23, ал. 2 и 3 от НК, по-голямата по размер глоба, вместо отново да определя едно общо най-тежко наказание измежду глобите, както неправилно е сторил, защото това наказание не се явява по-тежко от лишаването от свобода. Определението на Димитровградския районен съд, постановено по н.о.х.д. № 500/ 2018 г., с което е кумулирал наказанията за съвкупните престъпления, е постановено след одобряване на споразумението, но в същото съдебно заседание, което е наложило по-късното му по време влизане в сила – на 01.12.2018 г., отколкото споразумението, защото е подлежало на самостоятелно обжалване. Хасковският окръжен съд без основание е упрекнат в касационната жалба, че е цитирал неправилно номерата от наказателното производство, чието наказание лишаване от свобода е привел в изпълнение. Ако в мотивите на въззивната присъда бе залегнало подробно и изчерпателно изложение на съдебната преценка по чл. 68 от НК подсъдимият би разбрал по-добре съдебните изводи без да възрази. Мотивировката на окръжните съдии на л. 23 от въззивното дело е недостатъчна да обоснове предприетото приложение на закона. 2. По възраженията за маловажен случай и неправилно приложен материален закон с правната квалификация: Престъплението правилно е квалифицирано от въззивния съд по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Намерените у подсъдимия Т. и в дома му две пакетчета с кокаин разкриват обичайно извършваните деяния по държане на високорискови наркотични вещества, предназначени за лична употреба. Конкретният вид на високорисковото наркотично вещество, общото тегло на двете пакетчета, високото съдържание на кокаин в тях и себестойността им не могат да оприличат случая на маловажен. Обособеността на наркотика явно показва и предназначението му към повече от един прием. Допълнителни аргументи се съдържат и в разкритите по делото обстоятелства за обществената опасност на дееца. Подсъдимият Т. е осъждан преди настоящото деяние за три престъпления и всички те са свързани с наркотици (първото престъпление от 01.12.2006 г. е за държане на 0,823 г марихуана, което е прието за маловажен случай и деецът е освободен от наказателна отговорност за деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК; второто престъпление от 30.10.2018 г. е за управление на МПС след употреба на наркотици по чл. 343б, ал. 3 от НК, а третото престъпление – отново за държане на 888,458 г марихуана по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК). Престъпните посегателства са извършени в относително кратък период от време, в рамките на около две години, което показва, че не са изолиран случай в живота на подсъдимия Т.. Процесното деяние, осъществено в изпитателния срок по последните две осъждания, представя дееца за личност с висока степен на обществена опасност, спрямо когото предишните осъждания не са повлияли към поправяне и превъзпитание. Напротив, подсъдимият е продължил с наркотичния прием, а данните от делото не разкриват осъзнат стремеж и усилия към прекратяване на опиятната злоупотреба. Маловажността на случая се разкрива от липсата или незначителността на вредните последици, от останалите разкрити по делото смекчаващи обстоятелства, докато в разглеждания случай изброените отегчаващи обстоятелства разкриват обществената опасност не само на деянието, но и на дееца, което нарежда случая към обичайните проявления на престъпленията по държане на високорискови наркотици за лична употреба по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Изложените в касационната жалба съображения са насочени предимно към личността на подсъдимия Т., докато за преценката за маловажност на случая се вземат предвид всички обстоятелства, които занижават обществената опасност не само на дееца, но и на конкретно извършеното престъпление. Ето защо въззивният съд законосъобразно е квалифицирал деянието на подсъд. Т. по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което по-тежко престъпление е имало обвинение в първата инстанция, поправяйки нарушения материален закон чрез отмяна на неправилната присъда на районния съд с квалификация по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК. 3. По възраженията за неправилен отказ от приложение на чл. 92 от НК: В тази част жалбата на подсъдимия Т. е основателна. Въззивният съд безмотивно е отменил приложения с първоинстанционната присъда чл. 92 от НК, защото не бил „…компетентен да се произнася ex officio в такова производство“. Преценката му, че инициативата в случая е на районната прокуратура, както при принудителните медицински мерки по чл. 89 от НК, е погрешна. Съдебният състав не е направил необходимото разграничение, че макар и систематично подредени в една и съща глава от общата част на НК, основанията за прилагане на отделните мерки се различават – по чл. 89 от НК извършителят на общественоопасно и противоправно деяние е невменяем или е изпаднал в това състояние след извършване на престъплението, поради което не може да носи наказателна отговорност или не може да възприеме последиците на наказателната отговорност; докато по чл. 92 от НК извършителят на престъплението е вменяем, може да участва в наказателното производство, но страда от алкохолизъм или наркомания, не е критичен и подлежи на лечение. Принудителното лекуване по чл. 92 от НК се налага с първоинстанционната присъда или с последващ съдебен акт, чрез държавна намеса, като медицинската мярка не замества, а съпътства наложеното наказание лишаване от свобода и се прилага в здравно заведение, включено в системата на ГД „Изпълнение на наказанията“ към министерство на правосъдието (когато наказанието е от видовете без лишаване от свобода, принудителното лекуване се определя за срок и настаняването е в конкретно здравно заведение). За изпълнение на принудителната медицинска мярка по чл. 92 от НК поначало се прибягва до специални познания в областта на психиатричната наука за актуалното състояние на подсъдимия. Експертно заключение по делото не е приложено, нито е проявена служебна активност от въззивната инстанция в тази насока. Но в мотивите си окръжният съд категорично е приел, че подсъд. Т. страда от наркомания, за което се позовал на лекарска диагноза, отразена в копия на амбулаторен лист № 102/ 03.11.2020 г. и на етапна епикриза (л. 39 и 40 от н.о.х.д.), приети в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Състоянието на подсъдимия е убедено наложено в съдебния акт като факт от действителността, което обвързва касационната инстанция без възможност за непосредствена проверка. А това налага приложението на института по чл. 92 от НК с касационното решение, след като неоснователно е било пренебрегнато в новата въззивна присъда. Нарушението на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – не е приложен материалният закон, който е следвало да бъде приложен, може да бъде отстранено от касационната инстанция, без връщане на делото, защото е в интерес на подсъдимия. Принудителното лекуване следва да се осъществи по време на изпълнение на наказанието от шест месеца лишаване от свобода от подсъд. Т., в лечебно заведение, включено в системата на ГД „Изпълнение на наказанията“, като срокът на лечение се приспадне като изтърпяна част от наказанието. При необходимост от прекратяване на принудителното лечение преди изтичане на срока за изпълнение на лишаването от свобода, както и в случаите на продължаване на принудителното лечение от наркомания и след изтърпяване на наказанието, предложението се разглежда по реда на чл. 432 от НПК. 4. По възраженията за явна несправедливост на наказанието Въззивният съд е определил основното наказание в размер от шест месеца лишаване от свобода, съобразявайки се с всички разкрити по делото смекчаващи отегчаващи обстоятелства, включително и с младата възраст на подсъдимия и неговата психична зависимост от стимуланти и канабиноиди, за които неоснователно е упрекнат в касационната жалба. Зависимостта на подсъдимия, отразена в копия на медицински документи, посочени по-горе, е приета от съда за изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, наложило и приложението на чл. 55 от НК с определяне на наказанието под предвидения в чл. 354а, ал 3 от НК специален минимум от една година лишаване от свобода. Всички индивидуализиращи обстоятелства, посочени в касационната жалба са взети предвид при определяне на санкцията. Видът и размерът на наказанието съответстват на конкретната обществена опасност на личността на дееца и на извършеното от него престъпление, както и на разкритите в наказателното производство индивидуализиращи предпоставки. Не е допуснато проявление на касационното основание по чл. 348, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК. Наказанието е справедливо отмерено. С основание касаторът е упрекнал въззивния съд за някои негови размисли и предположения, неприсъщи за съдебен акт. Така например на с. 5 от мотивите на въззивната присъда са пресъздадени неправилни сведения за предназначението на наркотика, следствие на превратно възприети обяснения на подсъдимия Т.. В разпита си пред първоинстанционния съд той е обяснил, че си е закупил наркотика с намерение да го употреби (н.о.х.д., л. 44, гръб). „Щяхме да се събираме, но по пътя полицаите ми направиха обиск и из им предадох всичко.“ - е следващото изречение. Въззивният съд е направил погрешното заключение, че наркотикът „…е бил предназначен за събиране с компания, към която се бил насочил.“ Обясненията в тази им част са изопачени от съда, при това – не в частта за доказателствения анализ, а в частта с правните изводи, където не им е мястото. Оказва се, че при установяване на фактическата обстановка по случая окръжният съд правилно е възприел събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а след това е направил нелогични и изопачени умозаключения. Освен това, те пряко противоречат на приетата с въззивната присъда правна квалификация и са по текст от закона, по който не е повдигано обвинение: „Макар и предназначен за лична употреба наркотикът е щял да бъде консумиран от други лица, на които подсъдимият е щял да предложи да приемат от процесното наркотично вещество.“ - (в.н.о.х.д., л. 22). Направено е недопустимо за съдебен акт предположение за развитие на събитията след прекратяване на престъпното деяние. Нелогично е и съждението на същото място, по-долу, че подсъдимият „…се движи в компания на лица от криминалния контингент.“ Неизвестно за касационния съд, а и за процесуалните страни по делото, остава обстоятелството въз основа на кои доказателства е направено това съждение, както и в каква степен се е отразило то на личността на дееца, дали е възприето като отегчаващо наказанието обстоятелство и повлияло ли е върху степента на наказателна отговорност на подсъд. Т.?! Дали прибавя към отегчаващите обстоятелства още едно ново – свободата на общуване на дееца, както и негативната окраска на неговия приятелски кръг?! По какъв начин изразът „криминален контингент“ е приет от окръжните съдии за понятие с отрицателна юридическа характеристика, след като по делото не са събрани изобщо сведения за приятелския кръг на подсъдимия Т., за техните съдимости, както и за влиянието им върху личността на дееца! В частта за индивидуализацията на наказанието тези изрази липсват, следователно – не са приети за отегчаващи отговорността обстоятелства, което е правилно. Подобни изопачени факти, изкривени съждения и лъжливи внушения нямат място в съдебните актове, включително и като аргументи за отхвърляне на възражението за маловажен случай. Понеже не засягат основните и същностни въпроси за наказателната отговорност на подсъдимия Т. Т., допуснатите от съда грешки не представляват основание за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Касационната жалба на подсъдимия Т. Т. се оказва частично основателна само за приложението на чл. 92 от НК, поради което останалите залегналите в нея искания и възражения не подлежат на удовлетворяване. Въззивният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъда потвърден. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 4 от 01.06.2021 г. по в.н.о.х.д. № 249/ 2021 г., по описа на Хасковския окръжен съд. ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 92 от НК, принудителното лекуване на подсъдимия Т. И. Т., страдащ от наркомания, по време на изпълнение на наказанието лишаване от свобода, определено му с присъда № 4 от 01.06.2021 г. по в.н.о.х.д. № 249/ 2021 г. на Хасковския окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.