Р Е Ш Е Н И Е № 389 С., 04.10.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ДИАНА ХИТОВА при участието на секретаря Райна Пенкова, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 282 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от „Б. България”-Е. чрез процесуалния си представител адв.Я. Ж. срещу въззивно решение №6436/30.11.2011 г. по в.гр.д.№12195/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-г въззивен състав. Ответникът по касационната жалба Б. К. С., чрез процесуалния си представител адв.М. Н. ,оспорва жалбата. В касационната жалба се правят оплаквания ,че неправилно заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение на С. е отменена като незаконосъобразна по съображения,че то не съответства на тежестта на нарушението- консумирал две опаковки колбаси с малка стойност, без да ги заплати.Претендират се разноски за всички инстанции. С определение № 609/22.05.2012 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обуславящ материалноправен въпрос, а именно:По смисъла на чл.189 ал.1 КТ как се преценява тежестта на нарушението- в зависимост от стойността на стоките, с които работникът се е разпоредил в нарушение на задълженията си или в зависимост от степента на противоправност на деянието, което е извършил на работното си място, на което има неограничен достъп до стоките. Прието е ,че така поставения въпрос има значение за точното прилагане на цитираната правна норма и за развитието на правото-касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По обуславящия въпрос, допуснат до касационно обжалване , настоящият състав на ВКС,четвърто ГО приема следното: Критериите по чл. 189 ал.1 КТ за определяне тежестта на нарушение на трудовата дисциплина се определят от всички обективни и субективни обстоятелства при които то е извършено.Работодателят разполага с правната възможност по чл.181 КТ да издаде правилник за вътрешния трудов ред/П./, в който определя правата и задълженията на работниците и урежда организацията на труда в предприятието, съобразно особеностите на неговата дейност. В съответствие с нейните специфики се определя и тежестта на дисциплинарните нарушения ,като се отчитат конкретните предвидени правила за поведение, респективно забрани и неблагоприятните последици, които възникват за работодателя от неспазването им. Когато с правилника са създадени специални правила и норми, насочени към опазване на материалните ценности, до които работникът има достъп и тези правила бъдат нарушени, противоправността на поведението на извършилия нарушението е от най-голяма степен. Тя е обусловена от вероятността да възникнат значителни вредни последици за работодателя. Въпросът за стойността на имуществото, предмет на нерегламентирано разпореждане ,като обективно обстоятелство, при което нарушението е извършено е от значение, но той не е определящ. По касационната жалба ВКС,ІV г.о. приема следното: Ответникът по касационната жалба Б. К. С. работел по трудово правоотношение с касатора като транжор на месо и месни продукти.Със заповед № 1924/16.09.2009 г. е прекратено трудовото му правоотношение, поради налагане на наказание дисциплинарно уволнение,тъй като на 06.08.2009 г. е получен сигнал от С.,че е взел две опаковки колбаси от деликатесната витрина ,без да ги заплати. С решение от 29.06.2011 г. по гр.д.№52468/2009 г. на Софийски районен съд уволнението е признато за незаконно, заповедта за уволнение е отменена, работникът е възстановен на заеманата длъжност,присъдено му е обезщетение в размер на 1250 лв. за времето през което е останал без работа за периода от 06.10.2009 г.-24.11.2009 г. и е отхвърлен иска му по чл.226 ал.2 КТ. С обжалваното въззивно решение то е потвърдено. Съображенията на въззивния съд са, че формалните изисквания на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание са спазени,но работодателят не е съобразил критериите по чл.189 ал.1 КТ.Счита, че наложеното наказание е несъответно на тежестта на извършеното нарушение поради ниската стойност на продуктите и обстоятелството, че работникът не е извършил други нарушения на трудовата дисциплина.С оглед отговора на изведения материалноправен въпрос, решението на въззивния съд е неправилно.Ответникът по касационната жалба е работил в търговско предприятие, което е приело П., с който е създадена подробна регламентация за опазване на стоките, до които неговите служители имат непосредствен достъп. В раздел ІІ „Общи правила за работа” са създадени правила за: т.8 Покупка на стоки от служители за собствена консумация;т.16 Кражба от служители.Според подробната регламентация уредена с тях служителите могат да пазаруват стоки когато са в почивка ; забранени са покупките от служителите през работно време ; те не се ползват с привилегии при пазаруването; при консумация на стоки, същите следва да бъдат заплатени предварително; за кражба се счита всяко изнасяне на стока не по установения ред; служителят е длъжен да заплати вредите, причинени от деянието му.Създадена е също така Система за самоконтрол и добри производствени практики, предвиждаща програма за обучение на персонала и програма за обезвреждане на бракувани продукти.Стоките се проверяват за външен търговски вид на опаковката-вакуумирана, чиста, със запазени етикети. Нито един от описаните вътрешни нормативни актове не предвижда възможност подлежащите на бракуване стоки да се консумират от работниците. Още в исковата си молба ответникът по касационната жалба е направил твърдение, че винаги стриктно се е подчинявал на вътрешните правила и практики, свързани с изпълнението на трудовите му задължения. В обясненията си по чл.193 ал.1 КТ е заявил, че съществува практика колбаси, които са за брак да се консумират, както и че не смята да е извършил нарушение, т.е. че този начин на действие не е изолиран. При така създадената строга регламентация, поведението на ответника по касационната жалба следва да се прецени като особено укоримо. Нерегламентираното разпореждане със стоки, дори и на ниска стойност, представлява тежко нарушение на дисциплината. Поради изложеното следва да се приеме, че заповедта за уволнение е законосъобразна, а предявените искове –неоснователни. Претендирани са разноски за всички инстанции, които следва да бъдат присъдени в размер на сумата 1 990 лв. за всички инстанции. По изложените съображения и въз основа на чл.293 ал.2 ГПК ВКС, ІV г.о. РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 6436/30.11.2011 г. по гр.д.№12195/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-г въззивен състав, с което е потвърдено решение от 29.06.2011 г. по гр.д№52486/2009 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО 63 състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. К. С. против „Б. България”-Е. искове по чл.344 ал.1 т.т.1,2 и 3 КТ за : -признаване незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 1924/16.09.2009 г. на изпълнителните директори на работодателя В. Ч. и Д. Т.; - възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност транжор на месо и месни продукти; -присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за времето през което е останал без работа поради незаконно уволнение за периода 06.10.2009 г.-24.11.2009 г. в размер на сумата 1 250 лв. В останалата част решението е влязло в сила . ОСЪЖДА Б. К. С. да заплати на „Б. България”-Е. сумата 1990 лв. направени разноски по делото за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: