8 Р Е Ш Е Н И Е № 60172 София, 15 ноември 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурор Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 701/2021 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на адвокат К. К., защитник на подс. Н. А. Д. срещу Присъда № 2/22.01.21 по ВНОХД № 962/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с която подс. Н. Д. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. В касационната жалба и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. Във връзка с твърдяното нарушение на материалния закон се сочи, че в двете фази на процеса не са били събрани доказателства, които да водят до несъмнен извод ,че подс. Д. е осъществил престъплението по чл. 130, ал. 1 НК. Цитират се показания на свидетели и експертни заключения. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се изтъква, че въззивният съд е направил неправилен анализ на доказателствата, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство. Подчертава се, че някои от показанията на свидетелите не са били обсъдени, а други не са били кредитирани, тъй като са приети за недостоверни, но подобен извод защитникът счита за необоснован. Развиват се и съображения за явна несправедливост на наложеното наказание във връзка с това, че е наложено наказание пробация вместо глоба. Прави се искане за отмяна на постановената въззивна присъда на Окръжен съд – Бургас и за постановяване на решение, с което подс. Н. Д. да бъде признат за невинен и оправдан за извършването на престъплението, за което е осъден. Алтернативно се моли да бъде прието, че деянието на подс. Н. Д. осъществява състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 НК и той да бъде освободен от наказателна отговорност или да му бъде наложено наказание „глоба”. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият и неговият защитник, както и частният обвинител, редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че касационната жалба на подсъдимия е неоснователна и не следва да бъде уважена. Счита, че въззивният съд правилно е приложил закона, като е постановил нова осъдителна присъда за причинена от подсъдимия на пострадалия лека телесна повреда. Изтъква, че са изложени законосъобразни мотиви и са обсъдени възраженията на страните. Счита, че наложеното наказание е определено в справедлив размер. Предлага новата осъдителна присъда да бъде оставена в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба и допълнението към нея, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното. Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирани страни в законния срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С Присъда № 82/23.04.2019 г. по НОХД № 5885/2017 г. по описа на Бургаски районен съд подс. Н. А. Д. е признат за невинен за това, че на 22.02.2017 г. около 20.00 часа в [населено място], общ. Приморско, обл. Бургас, пред магазин за хранителни стоки „Приз", чрез нанасяне на удар с бокс в областта на лицето, причинил на С. Г. Й., ЕГН [ЕГН], средна телесна повреда, изразяваща се в травматична луксация на горни четири резеца, трите от тях – 11,12 и 21 от втора степен, а 22 от първа степен, травма на нервносъдовия сноп на луксираните зъби, като травмата на зъбите се квалифицира като водеща до трайно затруднение на дъвченето във фазата на отхапване – престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение. По повод въззивен протест на прокурора от съответната прокуратура било образувано въззивно производство ВНОХД № 594/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С постановеното по него Решение № 180/12.11.2019 г. въззивният съд потвърдил протестираната първоинстанционна присъда. С въззивния протест била атакувана първоинстанционната присъда, като били направени оплаквания за неправилност и искане присъдата да бъде отменена, а подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като му се наложи съответно наказание. С решение № 103 от 24.08.2020 г. на Апелативен съд – Бургас, Наказателна колегия, по НВОХД № 121/2020 г. наказателното производство по ВНОХД № 594/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е било възобновено, било отменено Решение № 180/12.11.2019 г. по ВНОХД № 594/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Бургас от стадия на съдебното заседание. С присъда № 2 от 22.01.2021 г. по ВНОХД № 962/2020 г. Окръжен съд – Бургас, Наказателно отделение, ОТМЕНИЛ присъда № 82/23.04.2019 г., постановена по НОХД № 5885/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас, в наказателно-оправдателната й част, и вместо това ПРИЗНАЛ подсъдимия Н. А. Д., [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] с настоящ адрес: [населено място], [община], [улица], българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, с ЕГН [ЕГН], ЗА ВИНОВЕН в това, че на 22.02.2017 г. около 20.00 часа в [населено място], област Бургас, пред магазин за хранителни стоки „Приз" причинил на С. Г. Й., ЕГН [ЕГН], лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 от НК вр. чл. 54, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 1 от НК ГО ОСЪДИЛ на ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично, за срок от една година; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година; 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото от 200 часа годишно за една година, като ГО ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. ОСЪДИЛ е на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Н. А. Д., с ЕГН [ЕГН], да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР – Бургас сумата от 387,92 лева, представляваща направени разноски по делото в досъдебната фаза, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 80,00 лева и по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 180,00 лева, представляващи направени по делото разноски в съдебната фаза. ПОТВЪРДИЛ е първоинстанционната присъда в останалата й част. Върховният касационен съд констатира, че атакуваната присъда е постановена при съществени процесуални нарушения, от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348, ал. З, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК. Разпоредбата на чл. 287, ал. 5 НПК определя правилата по отношение на наказателно производство, образувано и провеждано по общия ред, при което на съдебното следствие се установява, че престъплението е от частен характер. До такова развитие на процеса най-често се стига при изменение на фактическата обстановка по делото, в резултат на извършени съдебни следствени действия, даващи основание за промяна на правната квалификация. Именно такъв е и конкретният казус. За да се пристъпи към приложението на цитираната разпоредба обаче е необходимо да е налице констатация, че деянието, за което е внесен обвинителен акт, съставлява престъпление от частен характер. Формулировката на закона „на съдебното следствие прокурорът или частния обвинител установи” позволява да се направят два извода: 1. до този момент не е било известно, че престъплението е от частен характер, т.е. хипотезата стои извън нормите на чл. 48-50 НПК, и 2. посоченото обстоятелство следва да бъде установено от прокурора или от частния обвинител. Когато това се отнася до частния обвинител, следва да се приеме, че визираната норма третира субективното впечатление на пострадалия в хода на съдебното следствие. Казано по друг начин, за да направи това искане, частният обвинител сам трябва да предвиди евентуалната преценка на съда и да предугади неговото вътрешно убеждение. В настоящия случай решаващият съд в съдебно заседание на 22.01.2021 г. (л. 46 гърба) е прочел определение със следното съдържание: „ С оглед отговорите и разясненията на вещите лица при повторния им разпит пред настоящата инстанция и предвид изслушаните свидетелски показания на частния обвинител Й., дадени при проведения му повторен разпит днес, в съответствие с разпоредбите на чл. 15, ал. 3 и ал. 4 НПК, съдът разяснява на частния обвинител Й. правото му по чл. 287, ал. 5 НПК...”. Безспорно съгласно чл. 15, ал. 3 и ал. 4 НПК съдът, прокурорът и разследващите органи в различните фази на процеса имат правомощието да разяснят правата на лицата по ал. 2 от същата норма. Тава разясняване обаче следва да направено така, че да не оставя впечатление за пристрастие от страна на съответния орган, който разяснява правата на страните. В конкретния случай пристрастието и предубедеността на решаващия съд са очевидни, тъй като за да обоснове разясняването на правата на пострадалия, съдът изрично се е позовал на събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателствени материали – отговорите и разясненията на вещите лица при повторния им разпит пред съда и изслушаните свидетелски показания на частния обвинител Й., дадени при проведения му повторен разпит. От изказа на въззивния съд личи, че той предварително е формирал вътрешното си убеждение за това по какво обвинение подсъдимият следва да бъде признат за виновен и осъден. От друга страна е нужно с особено внимание да се подчертае, че разпоредбата на чл. 287, ал. 5 НПК регламентира едно нетипично изменение на обвинението, което се отличава със своето своеобразие, тъй като дава възможност да се промени характерът на производството. Макар и нетипично по своя характер, такова изменение на обвинението е недопустимо пред въззивния съд, защото противоречи на правилото, че изменение на обвинението е допустимо само пред съда, който е компетентен да разгледа делото като първа инстанция. Изменението на обвинението за пръв път във въззивния съд поставя подсъдимия пред една процесуална изненада и съществено накърнява възможността му да упражни пълноценно правото си на защита. В този смисъл е налице изобилна съдебна практика на ВКС – Р. № 11/22.01.2010 г. на ВКС по НД № 630/2009 г., Първо наказателно отделение; Р. № 654/14.03.2011 г. на ВКС по НД № 703/2010 г., Трето наказателно отделение; Р № 257/21.052014 г. на ВКС по НД № 592/2014 г., Първо наказателно отделение, и много други. В случая е от особено важно значение обстоятелството, че пострадалият в качеството си на частен обвинител изобщо не е обжалвал оправдателната присъда на първата инстанция. Делото се е движело единствено по протест на прокурора. Това показва, че след постановяване на оправдателната присъда частният обвинител се е дезинтересирал от обвинението. При това положение следва да се разсъждава изобщо върху възможността за изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 5 НПК на плоскостта на изначалната липса на възможност за прескачащо обжалване. Решаващият съд е следвало да се отнесе по-прецизно към процесуалните права на страните в наказателното производство, така че да не се накърнява правото на защита на подсъдимия и да не се толерира неоправдано частният обвинител. Предвид констатираните съществени нарушения на съдопроизводствените правила Върховният касационен съд не намира за необходимо да обсъжда оплакванията за неправилно приложение на закона и за явна несправедливост на наказанието С оглед на установените съществени процесуални нарушения атакуваната присъда следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане за отстраняването им на друг състав на Окръжен съд – Бургас от стадия на съдебното заседание. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ Присъда № 2/22.01.2021 по ВНОХД № 962/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. ВРЪЩА делото за нова разглеждане на Окръжен съд – Бургас от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. Председател: Членове: 1. 2.