Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 358   гр. София,  18.06.2010 г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в съдебно заседание на  десети юни две хиляди и десета   година  в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:  АНИ САРАЛИЕВА                                                    ЕМИЛ ТОМОВ    при участието на секретаря Иванова    . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  1183/2009 година.   Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. С. и К. Р. С. от гр. П. срещу решение №247 от 25.05.2009г по гр.дело № 297/2009г. на Пазарджишки окръжен съд , с което в една част е потвърдено решение 08.12.2008г по гр.д. № 753/2008г на Пазарджишки районен съд ,а в друга част същото е отменено, като иска на касаторите по чл.45 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен изцяло. Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуални нарушения при въззивното разглеждане на делото. Не е обсъден отговора на въззивната жалба и процесуалните възражения в него , поради което решението е нищожно. В съществено процесуално нарушение, като основание за отхвърляне на иска са обсъждани обстоятелства , които ответниците не са въвели с отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК и които ищцовата страна не према за спорен предмет, въпреки ангажирани доказателства. За основателни са приети възражения ,които са направени след срока за отговор , в нарушение на чл. 133 от ГПК. Необосновани са изводите за липса на причинна връзка. Процесуално надопустимо и незаконосъобразно въззивният съд е приложил своеобразна реторсия на ликвидни неправомерности. Съображения са развити в жалбата. Ответниците П. Н. П. и М. Н. П. оспорват касационната жалба в писмен отговор . Нито един от елементите на деликт не е бил доказан . С определение №1202 от 05.10.2009г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационата жалба при основанията на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, предвид необходимостта от формиране на съдебна практика по прилагането на процесуалния институт на чл. 131 от ГПК вр. чл. 133 от ГПК , по въпроса допуска ли въззивния съд процесуално нарушение, ако при интерпретация на фактите по делото направи извод ,че не е противоправно това поведение, при което се отстраняват създадени от етажен собственик пречки за съсобствениците в етажна собственост , с цената на същото такова поведение, при положение, че в отговора на исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК ответниците оспорват единствено качеството си на извършители на действието . По изведения от изложението на касаторите процесуален въпрос следва ли въззивният да съобразява ограниченията на чл. 133 от ГПК в конкретния случай , Върховен касационен съд намира следното: В обжалваното решение Пазарджишки окръжен съд на свой ред е разгледал искове,предявени от двамата касатори за обезщетение на неимуществени вреди от това ,че ответниците са смущавали или препятствали чрез свои умишлени действия отопляването на собственото им жилището през три последователни зимни сезона . Страните по делото са собственици на жилища в сграда , етажна собственост и с исковата молба се твърди продължавана дейност, като в съучастие ответниците умишлено са запушвали пароотвода на локална парна отоплителна инсталация ,монтирана и ползвана от ищците ,засягайки самоуправно обща част на сградата. Съгласно приложимият към настоящето въззивно производство процесуален закон , ответникът е длъжен в срока за отговор на исковата молба да направи както своите доказателствени искания и становища, включително възраженията си, като същевременно представи доказателствата, с които разполага. Законът има предвид възраженията , които изискват разглеждане и произнасяне по спорния предмет - като правото на задържане или възражение за прихващане, възражения основани на факти , които ответникът твърди и навежда по делото,включително правопогасяващите възражения. Следва да се прави разлика между възражение по смисъла на чл. 133 от ГПК и направен от ответната правен или фактически довод ,въз основа на обстоятелствата по делото ,по основанието на иска . При положение , че с отговора на исковата молба ответниците са поискали доказателства и такива са събрани с участие на другата страна , но без да са едновременно заявени доводи за относимостта им , то за ответната страна в този случай не се преклудира възможността изложи и по- късно съображения от фактическа и правна страна . Решаващият съд следва да ги съобрази ,тъй като съгласно чл. 235 ал.2 ГПК е длъжен да основе решението си на установените по делото обстоятелства. При изследване на елемент от деликтния фактически състав , чието установяване е в тежест на ищцовата страна във връзка с основанието на иска , решаващият въззивен съд не следва да откаже обсъждане на своевременно и относимо допуснати и приобщени към делото доказателства с довод , че възражението във връзка с тях , разбирано като самостоятелно изложение , не се съдържа в отговора на исковата молба. В чл. чл. 159 ал.1 от ГПК законът изключва допустимостта единствено на доказателства за факти , които нямат значение за решаване на делото ,както и несвоевременно поисканите. Доказателства извън така определените се приемат по делото и подлежат на решаваща преценка ,щом са относими и допустими. В случая първоинстанционният съдът е уважил доказателственото искане на ответниците за назначаване на вещо лице , което да даде отговор на въпросите кои коминни клетки от общите части за кои жилища са предвидени по проект на сградата – етажна собственост, има ли изменение в плановото разпределение на коминните тела ,отговаря ли на техническите изисквания топлоотвеждането на парната инсталация , изградена и ползвата от ищците за отопление на жилището им. Заключението е прието и констатациите по него са обстоятелства , подлежащи на обсъждане. Изяснените обстоятелства по задачата на вещото лице имат значение за делото и доказателствено искане е направено своемременно ,с отговора на исковата молба. Значението на тези обстоятелства е било ясно за насрешната страна , не е допуснато съществено процесуално нарушение на правото й на защита , доколкото първоинстанционният съд не е посочил в доклада си кое именно е възражението , свързано с наведено от ответника обсотятелство и не му е дал правна квалификация . Съобразявайки събраните по делото доказателства ,въззивният съд е направил собствени изводи за неправомерно създадено от ищцовата страна положение ,което ответниците са отстранили „с цената на същото поведение” и претенцията за обезщетение от деликт е отхвърлена изцяло , предвид липсата на противоправност. Решението е правилно и законосъобразно . При потърсена от ответниците солидарна отговорност да заплатят обезщетение за неимуществени вреди , произтекли от последователно и злонамерено извършени от тях във времето конкретни действия , отговорът им по иска се е основал на възражението, че не са извършили сочените в иска действия ,нито умишлено , нито при непридпазливост . Доказателствени искания обаче ответниците са направили в срока по чл. 131 от ГПК , съответно доказателства са допуснати от съда и ангажирани в хода на делото, за обстоятелства , дали основание да се поддържа в хода на въззивното производство оплакване за необсъждането им и без достатъчна конкретизация доводи , сочещи липса на противоправност. Този довод е изтъкнат от възивния съд като съображение за отхвърляне на иска , заедно с изводите за липса на причинна връзка с претендираната неимуществена вреда –психически странания ,унижение и тормоз ,притеснение и битови неудобства ,т.е наложило се ищците дори да напуснат дома си през зимата на 2007-2008г поради действията на ответниците . С обжалваното решение е прието, че липсва причинна връзка с установеното поведение на ответниците, а претендираната вреда не е пряка и непосредствена. Наред с това , ако ответниците са извършили конкретно действия, довели до затруднение или невъзможност ищците да отопляват жилището си през процесния преиод чрез изграденото от тях локално парно ,касае се за действия по отстраняване последиците от неправомерно поведение на самите ищци, с цената на същото поведение . Касационната жалба е неоснованелна, при изграждане на изводите си по същество въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения . Неоснователен е доводът за нищожност на решението поради това ,че Пазарджишки окръжен съд не е обсъдил отговора на въззивната жалба. Отговорът на въззиваемите е съдържал процесуални квалификации по съдържанието на въззивната жалба и възражения за нововъведени обстоятелства , недопустим предмет на произнасяне , които въззивният съд правилно не е възприел . Поради процесуалния им характер , не е било необходимо този съд да ги обсъжда изрично в мотивите на решението, от значение е дали процесуалните правила са съобразени . Неоснователни са оплакванията за неправилно прилагане на материалния закон. В случая не е установена причинната връзка между претенцираната вреда и действията на привлечените към отговорност , а доколкото е установена противоправност на конкретни действия , има основание тя да се изключи . Към решаващите съображения на въззивния съд следва да се добави ,че материално условие за успешното провеждане на иска в конкретния случай е умисъла на ответниците да навредят . По делото не са установени обстоятелства , от които може да се направи обоснован извод за злонамерени действия. При положение ,че не е установен този елемент от субективна страна , нито е доказана поддържаната с иска „продължавана дейност” за исковия преиод от 2005 -2008г решаващите съображения на въззивния съд следва да бъдат споределни. Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила . Разноски от ответниците не са установени и не са поискани . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.     Р Е Ш И :   Оставя в сила решение №247 от 25.05.2009г по гр.дело № 297/2009г. на Пазарджишки окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: