1 Р Е Ш Е Н И Е № 508 София, 05 ноември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 507/2010 година Производството е образувано по жалба на В. адвокатски съвет, чрез пълномощник, срещу решение на В. дисциплинарен съд на Адвокатурата от 02.07.2010 г., по дисциплинарно дело № 38/2010 г., с което адвокат Б. К. В. е оправдан за това, че след като е запознат със случая от 05.07.2009 г. и е консултирал К. И., като включително е изготвил възражение срещу АУАН от 05.07.2009 г. от жалбоподателя К. И., в което възражение е цитирано името на К. Ж., е дал съвет и е консултирал освен тъжителя И. и подсъдимия Ж. по делото от частен характер, като по един и същи случай е консултирал и двете страни, след което е поел защитата на Ж. по образуваното от И. НЧХД № 960/09 г. по В. и с действията си да е извършил нарушение по смисъла на чл. 132, т. 10 от ЗА, като е нарушил забраните, визирани в чл. 43, ал.3 от ЗА и чл. 13, ал.1 и ал.4 от Етичния кодекс на адвоката. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при ВДС, който да събере и недопуснатите доказателства. Жалбата се поддържа от пълномощник по изложените в нея съображения. Ответникът по жалбата адвокат В., счита решението за правилно, поради което следа да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното : В жалбата се акцентира върху противоречие в мотивите на решението, като се твърди, че повдигнатото дисциплинарно обвинение е по чл. 132, т. 10 от ЗА, а не както е прието в мотивите – по чл. 132, т. 1 от ЗА. Оспорват се още доказателствените изводи на съда, като се предлагат факти, такива, каквито се считат за установени от жалбоподателя. Поддържат се и твърдения за непълнота на доказателствата, предвид отправеното основно искане с жалбата за ново разглеждане на делото. Възраженията са неоснователни. Неубедителни са доводите, че ВДС е обсъждал дисциплинарно обвинение за нарушаване на чл. 132, т.1 от ЗА, каквото не е било повдигано на адвокат В.. Наистина в заключителната част на мотивите към атакуваното решение (виж предпоследен абзац на същото) е посочено, че “липсват доказателства адв. В. да е нарушил от обективна и субективна страна чл. 132, т. 1, чл. 43, ал. 3 и чл. 13, ал.1 и ал. 4 от ЕАК”. Очевидно се касае до технически пропуск (неизписване на “0”, като част от цифрата 10), защото в предходната част на решението, в което са изложени основните съображения за отхвърляне на обвинителната теза, ясно е посочено за кое нарушение става дума – това по чл. 132, т. 10 от ЗА, а не по чл. 132, т. 1 от ЗА, последното третиращо въпроси свързани с адвокатската тайна. Упреците, насочени към доказателствената дейност на ВДС също не могат да бъдат споделени. Съдът е обсъдил задълбочено свидетелските показания и писмените доказателствени източници. Данните, изводими от същите, не са давали основание да се приеме, че адвокат В. е защитавал и представлявал свидетеля И. и свидетеля Ж. по едно и също дело, респективно да е давал съвети на другата страна. Установено е по делото, че адвокат В. е изготвил от името на свидетеля И. възражение срещу АУАН, както и декларации към същото. Данните, съдържащи се във възражението, в което е споменато името на Ж., са станали известни на последния по служба, предвид качеството му. Адвокат В. не е бил ангажиран по НАХД, образувано по жалбата на свидетеля И., а що се касае до евентуалното завеждане на друго дело по повод “обида”, нанесена срещу И., то единствено споменато между тях и Ц. е за вида на наказателното дело – виж показанията на Ц.. С основание съдът е отхвърлил показанията на свидетелите Ц., И. и Б., относно времевия период, в който се е осъществило второто посещение в кантората на адвокат В., след надлежната констатация за противоречието по между им, (виж, в тази връзка - жалби и писмени обяснения), както и с установеното от другите доказателствени източници – показанията на В. А., К. Ж.. Съдът не може да бъде упрекнат, че е отхвърлил неоснователно доказателствени искания. В съдебното заседание, проведено на 10.06.2010 г., е отправено искане от жалбоподателя И. за разпит на лицата – Л. Ц., И. Б. и В. А.. Искането е било удовлетворено, като в съдебното заседание, проведено на 02.07.2010 г. посочените лица са били разпитани. Наистина, съдът е отхвърлил искането за разпит по делегация и лицето М. П., направено от дисциплинарно обвинения адвокат В. в съдебното заседание на 10.06.2010 г. и подновено, но вече от пълномощник на ВАС, в заседанието на 02.07.2010 г. В последното, съдът не е намерил основание да промени решението си по повод разпита на лицето П., а и в подновеното искане от представителя на ВАС не се съдържа конкретност относно обстоятелствата, за чието изясняване се иска разпита. Обобщено, настоящият съдебен състав не намери да са налице претендираните нарушения при провеждане на дисциплинарната процедура, както и тези относно правилното приложение на закона, поради което и жалбата следва да се остави без уважение. В предвид на горните съображения и на основание чл. 130, ал.2 от ЗА чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение на В. дисциплинарен съд от 02.07.2010 г., по дисциплинарно дело № 38/2010 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.