Р Е Ш Е Н И Е № 236 София, 26.05.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 май две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 644 /2010 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 33 от 20.01.2011г. по касационна жалба на Е. С. С. е допуснато касационно обжалване на решение № 560/21.12.2009г., постановено по гр.д.№ 459/2009г. на Окръжен съд-Благоевград, в частта, с която е отменено решение № 562/23.02.209г., постановено по гр.д.№ 560/2007г. по описа на РС-Разлог и вместо това е отхвърлен предявеният от нея иск да се признае за установено по отношение на ответниците И. П. С. и А. В. А., че тя е собственик на 7/12 ид.ч. от имот с идентификатор 61813.57.6 с площ от 500 кв.м., идентичен с овощна градина в м.“С. пчелин”, или още “Т.” в землището на [населено място], имот № 057006 по КВС и е обезсилен н.а. № 188,т.І/2005г. на нотариус № 502 от регистъра на НК и в частта за разноските.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон предвид приетото, че не са налице предпоставките на па. 4а и пар.4б от ЗСПЗЗ, за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в не приемане на относими към спора доказателства поради това, че не е внесена предварително допълнителна държавна такса, не обосноваване на решението с това, че такива не са представени, отказ да се назначи тройна СТЕ при наличие по делото на две противоречиви единични експертизи за идентичността, втората от които оспорена и поради служебна преценка за действителността на административни актове поради това, че били подписани със запетая, без те да са оспорени и да е доказана не автентичност. Твърди се и необоснованост на формираните изводи при допуснатите процесуални нарушения. Ответниците по касация не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Благоевградски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че липсват доказателства наследодателят на ищцата Г. Л. С., или тя самата да са инициирали действия по изкупуване правото на собственост върху процесния имот по пар. 4а, или 4б от ЗСПЗЗ, че заповедта за оценка и за признаване правото да придобие собствеността по пар. 4а и пар. 4б от ЗСПЗЗ са подписани със запетая, поради което са неавтентични и не пораждат за ищцата право на собственост, че не е доказано, че на ответника И. П. С. е възстановен с решение по чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ процесния имот, а не съседен на него, и че той е продал този имот на ответника А. В. А., че местностите “С. пчелин” и “Т.” в землището на [населено място] са идентични, или частично идентични, че не са налице предпоставките на пар. 4а от ЗСПЗЗ, защото не е установено, че в процесния имот е имало изградена сграда и по пар. 4б, защото не се установява това да е единствена земеделска земя на семейството на ползувателя. Предмет на спора по исковата молба е имот с идентификатор 61813.57.6 с площ 500 кв.м. в землището на [населено място], м. м “С. пчелин” или още “Т.., След уточнението пред възивния съд предмет на установяване са само 7/12 ид.ч. от имота. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е по допустимостта и по въпросите: следва ли съдът да допусне разширяване на експертизата в тройна, когато по делото са приети две противоречиви СТЕ и втората е оспорена. По този въпрос съдът е процедирал в противоречие с решение № 379 от 07.05.2009г. по гр.д.№ 1320/2008г. І гр.о. Разрешаването на този въпрос касае и поставения материално правен въпрос за наличието на предпоставките по пар. 4а от ЗСПЗЗ, с оглед приетото от съда, че имота не е застроен и установеното, че в имота, предоставен за ползване на съпруга на касаторката е имало вила, която е изгоряла през 1995г. По допустимостта на иска в обжалваната част на решението, касаеща 7/12 ид.ч. от имота. В хода на производството пред РС, ищцата е заявила, че и станало известно, че ответникът И. П. С. е прехвърлил спорния имот на А. В. А., когото е привлякла на основание чл. 117, ал.4 като ответник наред с първоначалния. Към молбата за това обаче не е бил представен нот. акт за твърдяната сделка, няма и доказателства кога е извършена. Прехвърлянето на спорното право в хода на производството не е основание за конституиране на правоприемника, тъй като той в това си качество ще бъде обвързан от решението. За да защити правата си, той може да встъпи в производството по реда на чл. 218 от ГПК / чл.174 от ГПК /отм// Ако прехвърлянето е извършено преди предявяване на иска, то решението няма да обвързва преобредателя, поради което е въпрос на пасивна процесуална легитимация насочването на иска към правоприемника, респективно конституирането му в хода на производството по реда на чл. 117, ал.4 от ГПК, за да се установи със сила на присъдено нещо и по отношение на него твърдяното право на собственост. Ако изобщо липсва прехвърляне на правото на собственост, по отношение на втория ответник А. А. иска би бил недопустим, тъй като не е установено той как оспорва правото на собственост на ищцата. По въпросите, формулирани от касатора, по които е допуснато обжалване. При наличие на противоречиви констатации на две единични експертизи по еднакви въпроси, приети по делото, съдът следва да прояви активност и да изясни коя е вярната констатация, ако и двете са формирани от същия обем доказателства. Това задължение произтича от нормата на чл. 161, изр.2 от ГПК /отм/. Същият извод може да се направи и от чл. 203, изр.2 от действащия ГПК и от обстоятелството, че при създаденото противоречие по въпрос, касаещ специални знания, съдът следва да вземе обективно и законосъобразно решение, което не може да почива на предположения. Това важи с още по-голяма сила, когато констатациите на втората единична експертиза са оспорени от една от страните и тя е поискала разширяването на единичната експертиза в тройна. В този случай съдът е задължен да уважи искането и съобразно правилото на чл. 157, ал.2, изр. 2 от ГПК /отм/, който определя и как да се формира тройната експертиза. Постановяване на решение без изясняване коя от констатациите и изводите е вярна има за последица нарушаване правото на защита на страната и необоснованост на решението. По касационната жалба. В производството пред РС от трите единични експертизи с в.л. А. е установено, че имота по исковата молба с идентификатор 61813.57.6 е идентичен с имота, описан в н.а. № 181/17.05.2005г., имота по у-ние № 280/1981г. за предоставяне право на ползване по ПМС № 76 и У-ние № 730/1990г., вилата на “М.” се намира н имот 057003. В заключението на в.л. А., прието от възивния съд и скицата към него се приема, че изгорялата вила, която била на ищцата и съпруга й се намира в имот 057003 и е заснета с идентификатор 1 в този имот, а имота, описан в исковата молба е в северозападна посока /колориран в зелено в скицата на л. 46 от делото на ОС/ Вилата на “М.” е на изток от изгорялата вила в имот 05704. В съдебно заседание при приемане на експертизата от окръжния съд, пълномощникът на касаторката е оспорил експертизата относно липсата на идентичност и местонахождението на изгорялата вила. Съдът обаче в нарушение на чл. 157, ал.2, изр.2 от ГПК /отм/ по който се разглежда възивното производство, съгласно пар.2, ал.1 от новия ГПК е отказал да разшири експертизата в тройна. В решението си, за да приеме липса на идентичност, се е позовал на заключението на приетата пред него единична СТЕ. Този извод е необоснован, а касаторът е лишен от възможността да докаже твърденията си в резултат на допуснатото съществено процесуално нарушение. При разглеждане на делото пред въззивна инстанция са допуснати и други съществени процесуални нарушения. Пълномощникът на ищцата е представил копия от преписката по заявяване на искане за изкупуване на имота, предоставен за ползване. Съдът е отказал да приеме представените доказателства, защото не е била платена допълнителна държавна такса по чл. 65 от ГПК /отм/. Осъждането на страната, станала причина за отлагане на делото е санкция за това, че става причина за забавянето му, но то не може да доведе до неподпълване на делото с относими към спора доказателства, които страната представя. Тези доказателства са били относими, а и съдът се е мотивирал точно с непредставянето им, за да формулира един от аргументите си за неоснователност на иска. В нарушение на диспозитивното начало, съдът без да е оспорена автентичността на административните актове заповед за оценка и решение за изкупуване е приел, че те са неавтентични, защото са подписани със запетая. Този извод е направен и без да назначавана СГрЕ и да е изследван въпроса ако действително актовете са подписани от заместник, дали подписалият ги е имал такива правомощия. Този извод е формиран при допуснати съществени процесуални нарушения и е необоснован. Посоченото в мотивите, че не било ясно какво е платено не кореспондира на писмените доказателства и нормата на пар.4а от ЗСПЗЗ. В оценителния протокол е отразено, че е оценен имот, в който има вила и овощна градина, а в платежния документ е посочено правилно, че парите се превеждат за земя. По пар. 4а и 4б от ЗСПЗЗ бившите ползуватели изплащат само земята, защото постройките и насажденията са направени от тях подобрения. В обратната хипотеза, ако имота се възстановява на бившите собственици, те дължат на ползувателите заплащане стойността на подобренията съобразно правилото на чл. 72 от ЗС /пар.4в от ЗСПЗЗ/ Изясняването на поставените въпроси ще даде възможност съдът да прецени дали са налице предпоставките на пар. 4а и пар. 4б от ЗСПЗЗ, като има предвид и установеното от официалните писмени доказателства – оценителен протокол и заповед за одобряване на оценката, че в имота е имало вила и овощна градина, показанията на свидетелите, че вилата е построена 1985г., но е изгоряла около 1995г. – след влизане в сила на ЗСПЗЗ, факта, че й е даден идетификатор по кадастралната карта. Не е установено обаче предоставеното право на ползване през 1981г. за кой имот се отнася и в кой имот по кадастралната карта попада сега изгорялата вила. За изясняване на този въпрос и на въпроса констатациите на коя единична експертиза са верни чрез назначаване на тройна такава, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 560/21.12.2009г., постановено по гр.д.№ 459/2009г. на Окръжен съд-Благоевград ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на възивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: