5 Р Е Ш Е Н И Е №.44 София, 23.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 513/2010 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. у. - П. срещу решение № 294 от 09.02.2010 г. по т.д.№ 1079/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 1512 от 01.10.2009 г. по т.д.№ 247/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. С последното първоинстанционният съд отхвърлил предявения от касатора срещу „Е. Б. Е.” , АД, [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване недължимостта на сумата 46 583.93 лв., представляваща стойност на неотчетена, потребена и коригирана електроенергия въз основа на констативен протокол № 839/30.03.2008 г. за извършена техническа проверка на измервателното устройство. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради наличие на отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се иска отмяната му. Касаторът поддържа, че без данни представените от ответното дружество Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия /ОУ/ да са били публикувани, въззивният съд направил незаконосъобразния извод, че същите са действащи поради публично известния факт, че те са одобрени с решение на ДКЕВР от 01.09.2005 г. Застъпва становището, че при липсата на доказателства, че тези ОУ са били в сила, то отношенията между страните към 30.03.2008 г., когато е съставен констативния протокол, се регулират от Закона за енергетиката и Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, които нормативни актове не предвиждат правна възможност за доставчика на електроенергия да извършва едностранни корекции в данните на средствата за търговско измерване, а това лишава вземането на доставчика от основание. Излагат се и твърдения за неспазена процедура за коригиране на сметката му, както и за недоказаност на правомощия по Закона за измерванията на лицата, съставили констативния протокол. Ответната страна по касация [фирма] не е изразила становище в срока по чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на касатора във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд приел, че страните са обвързани от облигационни отношения по договор за доставка на електроенергия, валидни към които са Общите условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-0150 от 01.09.2005 г. и които са публично известен факт,поради което влизането им в сила не се нуждае от доказване. Като се позовал на предвидената в чл.22 от същите възможност на доставчика да извършва проверка за изправността на средствата за измерване, които са негова собственост, съдът приел, че представеният по делото констативен протокол, в който са обективирани резултатите от проверката, извършена от лица по чл.78 ЗЕ удостоверява, че фактическото състояние на измервателното устройство води до неточно измерване, съответно до неточно остойностяване на реално доставената електроенергия. Удостовереното по надлежен ред отклонение според съда съставлява основание по чл.25, ал.2 от Общите условия, което е и сторено, за извършване на корекция на сметката на потребителя за изминал период, като за неотносимо към спора е счетено обстоятелството, че констатираните нередовности и неизправности не се дължат на намеса или вина на клиента. Въззивното решение е неправилно. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел, че страните са обвързани от облигационни отношения по договор за доставка на електроенергия, валидни към които са Общите условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-0150 от 01.09.2005 г. и които са публично известен факт, поради което влизането им в сила не се нуждае от доказване. Като се позовал на предвидената в чл.22 от същите възможност на доставчика да извършва проверка за изправността на средствата за измерване, които са негова собственост, съдът приел, че представения по делото констативен протокол, в който са обективирани резултатите от проверката, извършена от лица по чл.78 ЗЕ е приел, че същият удостоверява, че фактическото състояние на измервателното устройство води до неточно измерване, съответно остойностяване на реално доставената електроенергия. Удостовереното според съда по надлежен ред отклонение съставлява основание по чл.25, ал.2 от Общите условия, което е и сторено, за извършване на корекция на сметката на потребителя за изминал период, като за неотносимо към спора е счетено обстоятелството, че констатираните нередовности и неизправности не се дължат на намеса или вина на клиента. Въззивното решение е неправилно. По поставения от касатора материалноправен въпрос за приложимостта в отношенията му с ответника на Общите условия за договорите за продажба на електрическа енергия на "Е" АД, приети на основание чл. 98 ЗЕ от УС на ЕС и одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране на 01.09.2005 г. е постановено по реда на чл.290 ГПК Решение № 104 от 5.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 885/2009 г., II т. о., ТК, в което е прието, че влизането в сила на представените във въззивното производство Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия/ОУ/ следва да се докаже от доставчика й при условията на пълно и главно доказване, като е изтъкнато, че продажбата на електрическа енергия на потребители, макар и да е сделка при общи условия по смисъла на чл. 298 ТЗ, предпоставките по чл. 98/ отм. - ДВ бр. 55 от 2007 г. /ЗЕ, при които ОУ стават задължителни за потребителите на електрическа енергия, съществено се отклоняват от общите правила за търговските сделки при общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 ЗЕ, предпоставка за влизане в сила на ОУ е публикуването им най- малко в един централен и един местен всекидневник и изтичане на 30 дни след първото публикуване, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. Възможността за потребителите да заявят несъгласие с ОУ и свързаното с това право за предлагане на специални условия, различни от публикуваните ОУ, съответно възможността за снабдителя на електрическа енергия да приеме специалните условия, което се отразява в допълнителни писмени споразумения, се реализират в рамките на 30 дневен срок, но след влизане в сила на ОУ. Публикацията им в посочените от закона централни и местни всекидневници, за която са поддържани твърдения от доставчика на ел.енергия не съставлява факт, който може да се приеме за общоизвестен по смисъла на чл. 155 ГПК и съответно за неподлежащ на доказване. Липсата на надлежни писмени доказателствени средства за публично известяване на потребителите на ел. енергия за общите условия на договорите за продажба на ел. енергия и изтичането на съответния законов срок след публикуването им по посочения от законодателя ред, води до извод за неоснователното позоваване от въззивния съд на клаузи от общите условия, като източник на отреченото от касатора вземане. Като споделя изцяло застъпеното становище в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение, настоящият състав приема, че освен договорно, липсва и нормативно основание за извършване от доставчика на корекции на сметката на потребителя за ползвана електроенергия за изминал период. В този смисъл се е произнесъл ВКС с решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г., II т. о., постановено по новия съдопроизводствен ред и по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии попада в обхвата на задължителната съдебна практика. Разрешенията, дадени в цитирания съдебен акт за липса на нормативна уредено право в полза на доставчика са ясни и категорични и се възприемат напълно и от настоящия състав на ВКС. Невъзможността за едностранна, последваща корекция, е относима както за периода до отмяната на издадената, на основание чл. 91, ал. 2 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ- отм./, Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители/ НППРЕМПП - отм./, така и за периода, обхващащ се от действието на Закона за енергетиката /ДВ бр. 107 от 2003 г./ и издадената, на основание чл. 116, ал. 7 ЗЕ, Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /Наредба № 6/2004 г. В последната Наредба, която е приложима и към настоящото дело, не се съдържат разпоредби, от които да произтича право на ответника по иска за извършване на последваща корекция на сметката на потребителя. Изложеното позволява да се приеме, че вземането на ответното търговско дружество е изцяло недължимо, което води до основателност на предявения отрицателен установителен иск. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК следва да се отмени и да се постанови ново решение по съществото на спора, като се признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи цялата претендирана сума в общ размер от 46 585.93 лв. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора - ищец се дължат разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 6 030 лева, извършването на които е удостоверено от представените по делото доказателства. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло решение № 294 от 09.02.2010 г. по т.д.№ 1079/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, вместо което постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма] на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. у. - П. не дължи сумата 46 585.93 лв., представляваща начислена коригирана стойност на консумирана електрическа енергия по констативен протокол № 0000839/30.03.2008 г., въз основа на които са издадени фактури № СЕ [ЕГН] от 18.04.2008 г. и № СЕ [ЕГН] от 17.04.2008 г. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. у. - П. разноски по делото в общ размер на 6 030/шест хиляди и тридесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: