Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
София, 12.04.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 22.03.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3515 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 747 от 30.12.2015 год. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 726 от 04.04.2014 год., по в.гр.д.№ 3611/2011 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 1879 от 04. 04. 2011 г., по гр.д.№ 9797/2009 г. за отхвърляне на предявения от К. М. Д. от [населено място] срещу ЗК [фирма], [населено място] иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ за разликата над сумата 60 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лева - обезщетение за причинени и неимуществени вреди от настъпило на 08.06.2008 г. пътно-транспортно произшествие в [населено място].
Счетено е, че възприетото от въззивния съд разрешение по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с приложение на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и критериите, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ срещу застрахователя на делинквента е в отклонение от задължителната практика на касационната инстанция, обективирана в ППВС № 4/68 г. и постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК служебно известни на настоящия съдебен състав решения на ІІ т.о. на ВКС: № 88 от 17.06.2014 г., по т.д.№ 2974/2013 г. и № 101 от 03.07.2014 г., по т.д.№ 4391/2013 г..
Основното поддържано в касационната жалба възражение е срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че определеното в присъдения размер обезщетение се явява справедливо по см. на чл.52 ЗЗД, предвид вида и характера на телесните увреждания, които е получил пострадалата, периода, необходим за пълното и възстановяване и останалите и на такава млада възраст козметични белези, които обстоятелства, останали несъобразени в достатъчна степен в обжалвания съдебен акт, налагат отмяната му на осн. чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител – ю.к. Б.В., е възразил по основателността и, излагайки подробни съображения, че присъденото на пострадалата обезщетение в размер на сумата 60 000 лв. е в пълно съгласие с принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и е съобразено с доказателствения материал по делото относно вида и характера на претърпените от същата морални вреди.
Третото лице – помагач в процеса - А. Г. Николов, чрез особения си представител адв. Д. – САК, е възразил по основателността на касационната жалба, излагайки подробни съображения в проведеното по делото съдебно заседание.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с въведените касационни основания, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за доказани, съобразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, предпоставките на чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ за пряко ангажиране гаранционно - обезпечителната отговорност на застрахователя на гражданската отговорност на делинквента за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, настъпили в резултат на виновно предизвиканото от последния, като водач на моторно- превозно средство пътно-транспортно произшествие на 08.06.2008 г. в [населено място] в района на кръстовището на бул.»България» и ул.»Т.К.».
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо по чл.45 ЗЗД от застрахования делинквент, водач на моторно превозно средство въззивната инстанция е счела, че и в хипотезата на упражнено по реда на чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ пряко право е приложим въведеният с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, който съобразен с конкретния обем преживяни болки и страдания сочи, че в случая справедлив паричен еквивалент на понесените от Д. страдания се явява сумата от 60 000 лв..
При определяне размера на обещтението за причинените и морални вреди Софийски апелативен съд, въз основа на заключението на изслушаните съдебно-медицинска и авто-техническа експертизи, според които към момента на пътния инцидент ищцата - пътник в самокатастрофиралия л.а., е била с поставен предпазен колан е преценил като неоснователно защитното възражение на ответника – застраховател за съпричиняване на вредата, поради което е отрекъл да е налице основание за намаляване на следващите се за обезвреда суми.
Решението, в частта, с която исковата претнеция, основана на чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ е отхвърлена за разликата над присъдената сума от 60 000 лв. е неправилно.
При постановяването му, съставът на въззивната инстанция, макар и да е посочил конкретните обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди, всъщност не ги е съобразил в тяхната съвкупност, нито е отчел икономическите условия в страната, при които деликът е бил осъществен, индиция за които са и лимитите на застрахователно покритие към този момент. Допуснатото нарушение на процесуалния закон е довело до неточно приложение на критерия за справедливост, установен с чл.52 ЗЗД и обусловило както отклонение от създадената по приложението на сочената разпоредба задължителна практика на ВКС, така и занижен паричен еквивалент на понесените от ищцата морални вреди.
Според тази задължителна практика, израз на която е и цитраното ППВС № 4/68 год., понятието «справедливост» по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а винаги свързано с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото обещество, в основата на което е както преценката на конкретни обективно съществуващи и значими за физическото и духовно здраве на индивида обстоятелства, така и на икономическата конюнктура в страната, която последна, съгласно постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК служебно известни на настоящия съдебен състав решения на ІІ т.о. на ВКС: № 88 от 17.06.2014 г., по т.д.№ 2974/2013 г., № 101 от 03.07.2014г., по т.д.№4391/13 г., № 66 от 03.07.2012 год., по т.д.№ 619/2011 год. и № 749/05. 12. 2008 г., по т.д.№ 387/2008 г., се явява база за непрекъснато осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и в този см. от значение за формиране на така въведения от законодателя критерий.
Следователно, за да бъде справедливо обезвъзмездено, по см. на чл.52 ЗЗД, увреденото от деликт лице е нужно да бъдат отчетени и взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането.
В случая именно тази преценка на решаващия състав на Софийски апелативен съд е в известна степен необоснована и извършена в нарушение на доказателствения материал по делото, тъй като не са отчетени в пълнота тежестта и вида на травматичното увреждане на ищцата - контузия на мозъка, контузия в дясната челно- теменна област на главана, счупване на черепната основа в областта на средна черепна яма в дясно, счупване на дясната ключица, пареца на лицевия нерв, имащо правната характеристика на средна телесна повреда и довело до значителни физически болки, негативни емоции и страдания на една твърде млада възраст - 18 години. Не е взето предвид и изрично отбелязаното в заключението на от изслушаната пред СГС съдебно- медицинска експертиза, изготвена от неврохирург, че макар с намален интензитет болките и страданията на ищцата продължават до момента с картината на постравматична церебрастения и въпреки възстановената и работоспособност, то за пълно оздравяване все още не може да се говори, а в бъдеще е напълно възможна появата и на допълнителни усложнения - хидроцефалия, мозъчен арахноидит, травмятична епилепсия и мозъчно- съдови увреждания. Несъобразено в пълнота е останало и заключението на в.л. ортопед-травматолог относно прогнозното развитие на състоянието на ищцата, според което и след зарастване на счупената и при пътния инцидент дясна ключица тя продължава да търпи болки в дясната раменна област при всяка промяна на времето, при студено време, при носене на тежест и пр., като наред с това и е останал и оперативен белег с дължина 7 см. – видим козметичен дефект.
Следователно в резултат на така констатираните пороци на въззивния съдебен акт - допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон и фактическо несъответствие между доказателствения материал по делото и установените правно релевантни за спора факти присъденото на ищцата парично обезщететение, имащо характер на заместващ физическото отстраняване на понесените от нея морални вреди, еквивалент е занижено спрямо действителните и болки и страдания. Затова, за да бъде точно приложен закона - чл.52 ЗЗД, се налага присъдените за обезвреда суми да бъда увеличени с още 10 000 лв., т.е., общият размер на следващото се на ищцата обезщетение да е в общ размер от 70 000 лв.. С оглед изложените съображения и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия следва в този см. да бъде изменен въззивния съдебен акт. Върху допълнително определената на увреденото лице сума от 10 000 лв. се дължи и законна лихва, считано от датата на непозволеното увреждане.
В останалата отхвърлителна част на иска по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ решението на Софийски апелативен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
С касационната жалба е претендирано и възнаграждение, съгласно чл.38 от Закона за адвокатурата, за осъществена пред касационната инстанция от адв. К.Николов- САК безплатна правна помощ и защита, което искане настоящият съдебен състав счита за основателно до размера на сумата 1160 лева, поради следното:
Видно от приложения на л.28 от първоинстанционното дело договор за правна защита и съдействие уговореното, явно при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, процесуално представителство на адв. К.Николов- САК е за всички инстанции. Следователно на същия, в качеството му на процесуален представител на касатора, съгласно препращането от чл.38, ал.2 ЗА и процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение при условията на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата на Висшия адвокатски съвет, във вр. с чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, възлизащо в случая общо на сумата 2 630 лв..От същата сума следва да бъде приспаднато присъденото от СГС на адв.К.Николов адвокатско възнаграждение в размер на 1470 лв., поради което с настоящето решение следва да му бъде присъдена сумата 1 160 лева / хиляда сто и шестдесет лева/. Единствено за прецизност следва в тази вр. да се посочи, че в хипотезата на чл.38 ЗА определянето на дължимото адвокатско възнаграждение е в изключителна компетентност на решаващия съд, а не на довереника и доверителя. Поради това и договореното между адв.К.Николов и К. М. Д. възнаграждение от 10 000 лв. не обвърза съдебния състав.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответникът [фирма] , [населено място] следва да заплати в полза на ВКС дължимата държавна такса в размер на сумата 400 лв. / четиристотин лева/, съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Що се касае до заявеното от адв. Ал.Д. искане за присъждане на деловодни разноски в размер на сумата 1250 лв., в качеството му на особен представител на третото лице - помагач в процеса А. Николов, при участието на което е постановено въззивното решение, то е неоснователно. Видно от съдържанието на направеното от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, искане до Съвета на АК [населено място], то е за определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ – процесуален представител, от фаза защита в съдебно производство пред въззивния съд. С уведомително писмо изх.№ 16 772 / 22.10.2013 г. на Председателя на САК, на осн. чл.26, ал.1 ЗПрП, за процесуален представител на третото лице помагач на ответника по спора е определен адв. А. К. Д. от САК, вписан под № 2087 в националния регистър за правна помощ. С разпореждане на Софийски апелативен съд от 25.11.2013 г. адв.Д. е назначен за особен представител на третото лице помагач Ат.Николов, призован по реда на чл.47 ГПК. С разпореждане на Софийски апелативен съд от 27.02.2014 г. ищцата К. М. Д. е задължена да внесе сумата 1250 лв. за възнаграждение на адв.Д., с оглед посочения във въззивната и жалба обжалваем интерес от 40 000 лв., а ответното ЗК [фирма] , [населено място] сумата 1650 лв. – неговият обжалваем интерес по подадената от същото въззивна жалба.
От приложените по делото-л.72 и л.79 / въззивното дело/ платежни нареждания се установява, че определените от въззивния съд суми за възнаграждение на назначения особен представител адв.Д. са внесени от страните по спора и за тях последният е изискал издаване на касов ордер. Следователно, доколкото по делото отсъстват данни, вкл. разпореждане на въззивния съд, че определеното на назначения особен представител адв. Д.- САК възнаграждение е единствено за явяването му пред въззивната инстанция, то следва да се приеме, че същото е до приключване на производството по делото с окончателен съдебен акт и е надлежно заплатено. Поради това в настоящата инстанция, независимо от изхода на делото ново адвокатско възнаграждение не се следва на адв.Ал.Д., в качеството му на особен представител на третото лице помагач и допълнителен арг. в тази насока е разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция и направеното от ответника искане за деловодни разноски, предвид осъществената от юрисконсулт Б.В. правна защита на последния, на осн. чл.78, ал.8 , във вр. с ал.3 ГПК на същия следва да бъде присъдена сумата 125 лева, съгласно чл. 9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, в редакцията на разпоредбата, обнародвана в «Държавен вестник» бр.28/2014 г. и съобразно уважената част на касационната жалба.
Предвид изхода на делото в настящата инстанция и отхвърлената част на исковата претенция по чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ обжалвания въззивен съдебен акт следва да бъде изменен и в частта относно присъдените на ответника деловодни разноски по компенсация в размер на сумата 656 лв., като същите бъдат намалени до размера на сумата 602.00 лв..
Водим от изложените съображения и на осн. чл.290-293 и сл. ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 726 от 04.04.2014 год., по в.гр.д.№ 3611/2011 г., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд № 1879 от 04. 04. 2011 г., по гр.д.№ 9797/2009 г. за отхвърляне на предявения от К. М. Д. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 60 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лева, както и в частта, относно присъдените на ЗК [фирма], [населено място] деловодни разноски над сумата 602.00 лв./ шестстотини два лева/ и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК [фирма] , [населено място] да заплати на К. М. Д. от [населено място] допълнително сумата 10 000 лева /десет хиляди лева/ - обезщетение за причинени и неимуществени вреди, в резултат на получени телесни увреждания от настъпило на 08.062008 год. в [населено място] пътно –транспортно произшествие, възлизащо в общя си размер на 70 000 лв./ седемдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 08.06.2008 г. до окончателното и изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 726 от 04.04.2014 год., по в.гр.д.№ 3611/2011 г., в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху допълнително присъдената сума в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, както и адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, на осн. чл.38 ЗА, в размер на 1160 лв. / хиляда сто и шестдесет лева/ на адв. К. Николов – САК.
ОСЪЖДА К. М. Д. от [населено място] да заплати на ЗК [фирма], [населено място] сумата 125 лева/ сто двадесет и пет лева/ деловодни разноски за касационната инстанция, съобразно уважената част на касационната жалба.
ОСТАВЯ без уважение, като неоснователно, искането на адв. А. К. Д. САК, в качеството му на особен представител на третото лице помагач на ответното търговско дружество - А. Николов, за присъждане на деловодни разноски за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|