4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 382/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 387 гр.София, 18 октомври 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска Даниела Атанасова със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Пламен Томов наказателно дело под № 382/2010 година Осъденият С. Ю. М. е отправил по реда за възобновяване на наказателните дела (глава тридесет и трета от НПК) искане (неточно наречено „молба”) за изменение на осъждането му от съдилищата в Р., районния- като първа инстанция, окръжния- като втора. Присъдата на Р. - № 41 от 29 януари 2010 год. по нохд № 87/2010 год., е за опита да бъдат откраднати на 27 януари 2010 год. разтворими напитки на обща стойност 41 лева (кафе, чай и др.подобни), предназначени за продажбата им чрез автомат – престъпление по чл.196, ал.1, т.1 (при условията и на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК), във връзка с чл.18 НК, за което М. е наказан на лишаване от свобода за 2 години и 6 месеца при „строг” първоначален режим на изтърпяването им в затворническо общежитие от закрит тип. Въззивното (второинстанционно) решение на Р. е постановено на 30 март т.г. по внохд № 53/2010 год. и с него присъдата е потвърдена след обжалването й от името на подсъдимия. В искането си до ВКС осъденият е изразил недоволство единствено от отказа по делото да бъде приложен чл.93, т.9 НК и така да бъде наказан по-леко за кражба в маловажен случай. Искането е поддържано и в съдебното заседание на тази инстанция, а прокурорът е за неговото отхвърляне. Върховният касационен съд намери искането на осъдения за основателно поради следното. Наказанието, което му е наложено, наистина е явно несправедливо, но това не е поради отказаното приложение на чл.93, т.9 НК – за него въобще не е имало място, след като законът го свързва само с приложението на чл.194, ал.3 и чл.195, ал.4 НК, а при тях, на свой ред, опасният рецидив е невъзможен (арг. от чл.196, ал.1 НК). Върху справедливостта на наложеното наказание е намерило отражение нарушаването на чл.58, б.”а” НК, който позволява на съда приложението на чл.55 НК – да определи лишаване от свобода под предвидения в чл.196, ал.1, т.1 НК минимум от 2 години и „при опит- поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл.18, ал.2”. „Обстоятелствата”, които законът има предвид, са свързаните със „степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено”, а в тази насока по делото е прието, че престъпното намерение е възникнало инцидентно, владението върху отнетите вещи е продължило съвсем кратко и че бързото разкриване на кражбата е станало със съдействието на самия деец, който показал къде е скрил използваната чанта. Освен изброените обстоятелства отказът да бъде приложен чл.55 НК не е съобразен и с особеностите на рецидивирането на М. (броят на неговите осъждания е много по-малък от броя на присъдите срещу него- голяма част от последните са за съвкупности от престъпления) и с тежестта на последното му предходно санкциониране (за далеч по-сериозно посегателство – на 1 година лишаване от свобода, според приложения бюлетин за съдимост на л.26 от дос.д.). Наказание със същата тежест е подходящо според ВКС и по сегашното дело, и тъй като чл.348, ал.5, т.1 НПК обхваща и специфичното нарушение на чл.55 НК, съобразно още с чл.354, ал.2, т.1 НПК, съставът на І наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ по реда за възобновяването на наказателните дела решението от 30 март 2010 год. на Разградския окръжен съд по внохд № 53/2010 год., като намаля при условията и на чл.55 НК потвърденото наказание на една година лишаване от свобода. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ