4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 441 София, 01.06.2012 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мария Славчева ч.т.дело № 206/2011 година Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК във вр. с чл.417 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 16555/29.11.2010г. по ч.гр.д.№ 13161/2010г. на Софийския градски съд, с което се оставя без уважение частната му жалба против разпореждане от 01.06.2010г. по ч.гр.д.№ 23090/10г. на Софийския районен съд за отхвърляне на заявлението по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу [фирма] и А. С. Л. за сумата от 9863.87 евро – лихва върху редовна главница за периода 28.10.2009г. – 06.04.2010г. и 4082.26 евро – лихва върху просрочена главница за периода 28.11.2009г. – 18.05.2010г., както и за разноските. Частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че същото съдържа произнасяне по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на определението, като се поддържа, че в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение са посочени размерът и вида на договорните лихви, както и основанието и периодите, за които те се дължат, поради което заявлението отговоря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК. Съгласно чл.284, ал.3, т.2 във вр. чл.278, ал.4 ГПК към частната жалба е приложено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: Следва ли в заявлението по чл.417 ГПК, респ. в извлечението от счетоводните книги освен вида лихва, размер и период, за който се отнася, да се посочва също така и основанието на претенцията. Достатъчно ли е основанието за вида и размера на претендираните лихви да се посочва в т.14 от заявлението – допълнителна информация и достатъчно ли е да се счете, че вземането е индивидуализирано при посочване в т.9 от заявлението размер и вид на лихвата по договора за кредит – лихва върху редовна главница и наказателна лихва, както и период, за който се отнася. Ответниците не са заявили становище по частната касационна жалба по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. По допустимостта на касационното обжалване ВКС, ІІ т.о. приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл.274, ал.3 ГПК по отношение на частните жалба срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който, обаче, следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С оглед на изложеното в частната жалба и данните по делото, настоящият състав, намира, че касационното обжалване е допустимо. Въпросите за редовността на заявлението и в частност за съдържанието на извлеченията от счетоводните книги са разрешени в Определение № 328/21.04.10г. по ч.т.д.№ 160/10г. І т.о., определение № 118/24.02.09г. по ч.т.д.№ 25/09г. на ІІ т.о., Определение № 162/09.02.10г. по ч.т.д.№ 66/10г. на І т.о., Определение №264/07.05.09г. по ч.т.д.№ 210/09г. на І т.о. и други, всички, постановени в производства по издаване на заповеди за изпълнение. В посочените определение са изложени съображения, че за редовността на документа – извлечение от счетоводните книги, представляващ основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, е достатъчно в същия да се съдържат данни за договора за кредит – дата на сключване, размер, кредитополучател, усвояването му, размера на просроченото задължение за главницата, договорните и наказателните лихви. По същество частната касационна жалба е основателна. За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК, въззивният съд е приел, че заявлението не отговаря на изискванията по чл.127, ал.1, т.4 ГПК - не са изложени обстоятелства на какво основание се претендират лихвите и какъв е вида на същите, като не е достатъчно да е посочен само размерът и периодът на лихвата. Въззивното определение е неправилно. В заявлението е посочено, че се претендира лихва върху редовната главница и лихва за просрочената главница с уточнени размери и периоди. В т.14 на заявлението са описани договорът за кредит, допълнителните споразумения и анекси, както и размерът на уговорените лихви. Отразено е, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Същите данни са възпроизведени и в извлечението от счетоводните книги. При тези данни настоящият състав приема, че основанието на претендираните лихви е посочено от заявителя и се съдържа и в представения документ по чл.417, т.2 ГПК. Заявлението е редовно, приложеният към него документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, поради което следва да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. На основание чл.81 ГПК ответниците следва да заплатят и разноските по делото: за първоинстанционното производство в размер на 848.95 лв., за въззивното – 761.64 лв. и за касационното – 1019.98 лв., общо – 2630.57 лв. В разноските е включено юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.7 и чл.9 на Наредба № 1/04г. на ВАС. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 16555/29.11.2010г. по ч.гр.д.№ 13161/2010г. на Софийския градски съд и разпореждане от 01.06.2010г. по ч.гр.д.№ 23090/10г. на Софийския районен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК за заплащане от [фирма], [населено място], [улица], ет.3 и А. С. Л., [населено място], [улица], ет.3, ап.9, на “А. Б.”Ад, [населено място], [улица], на сумата 9863.87 евро – лихва върху редовна главница за периода 28.10.2009г. – 06.04.2010г. и 4082.26 евро – лихва върху просрочена главница за периода 28.11.2009г. – 18.05.2010г. по договор за кредит от 23.01.2008г. и извлечение от счетоводна книга към дата 19.05.2010г., както и на сумата от 2630.57 лв. – разноски за производството. ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: