5 Р Е Ш Е Н И Е № 26 София, 08 февруари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 665/2010 година Производството е образувано по жалба (искане) от осъдения П. С. М., с която същият оспорва определението на Окръжен съд – Видин, постановено по ВЧНД № 438/2010 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу определение от 25.11.2008 г. по ЧНД №655/2008 г. на Районен съд – Видин. С последно цитираното определение на основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК е определено общо наказание по седемнадесет влезли в сила присъди, като са сформирани няколко съвкупности. Макара и насочена към определението на окръжния съд, в жалбата (искането), подадена от осъдения М., се твърди, че е допуснато нарушение на закона при определяне на общото наказание. В допълнителните бележки, представени лично от осъденото лице, този въпрос се доразвива, като се счита, че има и непълно произнасяне, с оглед твърдения за последващо осъждане по друго дело. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият М. поддържа искането за възобновяване. Процесуалният представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК, поддържа искането на осъдения, макар да счита, че определението, постановено на 25.11.2008 г. по цитираното дело, е влязло в законна сила, а жалбата срещу същото, подадена до окръжния съд, е просрочена. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че производството пред касационната инстанция е образувано по жалба на осъденото лице срещу определението на Окръжния съд – Видин, с което е прекратено производството по ВНЧД № 438/2010 г., което по съществото си е правилно, но предлага тази жалба да се приеме като искане за възобновяване, но по чл. 423 от НПК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното : І. Производството по делото, по което е постановено оспореното определение, е било образувано по молба на осъдения М., основана на чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 25 от НК. За първото по делото съдебно заседание, проведено на 08.07.2008 г., осъденият М. е бил редовно призован (виж призовка – л. 21 от ЧНД № 655/08г.), но не се е явил. Последвало е неколкократно отлагане на делото, поради нередовна процедура по призоваване на М.. За съдебното заседание, проведено на 23.10.2008г., осъденият М. е бил редовно призован (виж призовка – л. 51 от ЧНД № 655/08 г.), но не се е явил. Не се е явил и определеният служебен защитник. Последвало е ново отлагане на делото, както и действия, свързани с установяването на осъденото лице. В съдебното заседание, проведено на 25.11.2008 г., съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 269, ал.3, т. 1 от НПК, назначил е служебен защитник, дал е ход на делото, и е постановил оспорения съдебен акт. Определението, като необжалвано, е влязло в законна сила на 11.12.2018 г. С жалба, подадена на 29.07.2010г., осъденият М. е атакувал определението, постановено по ЧНД № 655/08 г., пред Окръжен съд – Видин за проверка законосъобразността на същото. По подадената жалба е било образувано ВЧНД № 438/2010 г. по описа на същия съд. С определение от 05.11.2010 г. въззивният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена извън срока за обжалване, оставил е същата без разглеждане и е прекратил производството. С подадената жалба пред Върховният касационен съд, макар и насочена към определението на окръжния съд, осъденият М. настоява, че постановеното определение за определяне на общо наказание е в нарушение на закона, като иска делото да бъде възобновено. Посочените предварителни уточнения са необходими заради неточностите, допуснати от осъдения при формулиране на исканията си, представени пред касационната инстанция, както и с оглед направеното предложение от представителя на ВКП. Изводимо от неточните формулировки на исканията, както и позоваването на чл. 422, ал.1 от НПК, отразено в жалбата, налага да се приеме, че жалбата, подадена от осъдения, всъщност разкрива съдържанието на искане за възобновяване на ЧНД № 655/08 г. на Районен съд - Видин. Разгледано и по този ред, искането си остава процесуално недопустимо по следните съображения : Производството по възобновяване на наказателните дела, като извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове, може да бъде инициирано от осъденото лице, но искането, основано на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК, следва да бъде подадено в шестмесечен срок от влизане в сила на съответния съдебен акт. При посочените по-горе данни повече от очевидно е, че и този срок е изтекъл, след като определението, чиято отмяна се иска, е влязло в законна сила на 11.12.2008 г., а подадената от осъдения жалба(искане) до Върховният касационен съд е от 15.11.2010 г. ІІ. Предложението, направено от представителя на Върховната касационна прокуратура, искането за възобновяване да се счита, като подадено по чл. 423, ал.1 от НПК, не може да бъде удовлетворено. Такова твърдение не се съдържа в искането за възобновяване, подадено от осъдения, а и при посоченото в предходния раздел процесуално развитие на делото, инициирано от самото осъдено лице и редовното му призоваване, е спорно, дали са налице предпоставките на чл. 423, ал.1 от НПК. Липсват и данни и/или претенции кога осъденото лице е узнало за влизането в сила на оспорения съдебен акт. Следва да се отбележи и още, че в допълнителните съображения, представени от осъдения, същият коментира друго произнасяне на съд по въпросите за общото наказание, както и новопостановени осъдителни съдебни актове (такива данни се установяват при служебната справка, направена и от ВКС), които няма как да бъдат предмет на разглеждане в това производство. По посоченото по-горе, настоящият състав на ВКС намира, че искането за възобновяване, основано на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК, е процесуално недопустимо, тъй като е подадено извън срока, предвиден в чл. 421, ал. 3 от НПК. Всички съображения за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, поддържани от прокурора, могат да бъдат поставени на ново разглеждане пред касационната инстанция по инициатива на органа по чл. 420, ал.1, пр. 3 във вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК, стига да са в полза на осъденото лице. Възраженията на осъдения М. за непълно групиране на наложените наказания с отделните присъди, допуснато при друго произнасяне на съд, също могат да бъдат проверени по глава тридесет и трета от НПК, ако са налице процесуалните предпоставки за това, както по инициатива на същия, така и на съответния прокурор. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата (искането) на осъдения П. С. М. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила определение, постановено по ЧНД №655/2008 г. от Районен съд – Видин. ПРЕКРАТЯВА производството по к.н.д. № 665/2010 г. по описа на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.