О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №40 гр. София, 05 март 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдия ПАНОВА ЧНД № 389 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на Д. И. К. против разпореждане от 09.01.2013 г. на съдията-докладчик от Софийски апелативен съд по ВНОХД № 1141/2012 г., с което е била върната касационната й жалба против постановената по делото въззивна присъда № 35/10.12.2013 г. В жалбата се поддържа, че съдебният акт, срещу който жалбоподателката е подала жалба, следва да подлежи на касационна проверка, тъй като с него за първи път тя е била призната за виновна и то по обвинение, срещу което не се е защитавала, като се излагат и съображения, че присъдата страда от пороци, които трябва да бъдат отстранени. Претендира се отмяна на разпореждането и връщане на делото за неговото администриране с оглед разглеждане на касационната жалба. Прокурорът от ВКП изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното: Жалбата е неоснователна. С въззивната присъда на апелативния съд, срещу което е депозирана касационната жалба, е била отменена първоинстанционната присъда по делото № 315/01.11.2011 г., постановена от Софийски градски съд, с която подсъдимата К. е била призната за невиновна и оправдана по обвинението по чл. 301 ал.1 от НК, и вместо това е призната за виновна по обвинението по чл. 283 от НК и на осн. чл. 78А от НК е била освободена от наказателна отговорност за това престъпление, като й е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева. Оправдана е по първоначалното повдигнато обвинение. Този съдебен акт, постановен от апелативния съд като въззивна инстанция, в частта му относно приложението на чл. 78А от НК, с оглед своя предмет не се обхваща от подлежащите на касационна проверка актове, предвидени в чл. 346 от НПК. Поначало актовете на апелативните съдилища, независимо дали са присъди или решения, принципно подлежат на обжалване по касационен ред. Единствените две изключения, предвидени в чл. 346 т. 1 от НПК, касаят случаите, в които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание /независимо дали това е станало с решение или присъда/ и в случая на чл. 334 т.1 от НПК /при отмяна на първоинстанционна присъда и връщане на делото за ново разглеждане/. Настоящият случай попада в категорията на актове, „с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78А от НК”, поради което и с основание подадената касационна жалба срещу тази част от въззивната присъда е била върната по реда на чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК. Доводите, съдържащи се в частната жалба, касаещи накърненото право на защита на жалбоподателката чрез преграждане на пътя за редовен инстанционен контрол, не могат да бъдат обсъждани, предвид законодателното решение за императивност на нормата на чл. 346 т.1 от НПК. Останалите аргументи са такива по същество срещу въззивния съдебен акт и те не могат да бъдат предмет на проверка по реда на чл. 351 ал.5 от НПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 351 ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 09.01.2013 г. на съдията-докладчик от Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 1141/2012 г., с което е била върната касационната жалба на Д. И. К. срещу постановената делото присъда № 35/10.12.2012 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.