4 Р Е Ш Е Н И Е № 230 София, 15.07.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети юни, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1855/2013 г. Производството е по чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители. Образувано е по жалба на А. С. А., частен съдебен изпълнител рег. №757, район на действие Пловдивски окръжен съд, подадена от пълномощника му адвокат К. А., срещу решението от 23.11.2012 г. на състав на Д. к. при К. на ч. с. и., с което му е наложено дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от три години. Ответниците К. на ч. с. и. и М. на п. оспорват жалбите. Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу решение на дисциплинарния състав по чл. 72, ал. 3 от същия закон, от легитимирано да обжалва решението лице, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд взе предвид следното: Наказанието на жалбоподателя е наложено поради извършване на общо над 20 тежки нарушения, констатирани при проверка на цялостната дейност на частния съдебен изпълнител по образуването и движението на три изпълнителни дела – изп. дело №478/201* г., изп. дело №427/201* г. и изп. дело №361/201* г. Според разпоредбата на чл. 73, ал.1 ЗЧСИ решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание. В случая А. С. А. в жалбата си изтъква доводи, че няма основание за дисциплинарна отговорност, защото част от нарушенията не са извършени, а в други случаи действията на ЧСИ не представляват нарушения. Конкретно обаче са изложени доводи само за седем от нарушенията, за които дисциплинарният състав е приел, че са извършени. Извършването на останалите нарушения не е оспорено. Съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения: Наложеното на жалбоподателя дисциплинарно наказание е за извършени значителен брой тежки нарушения, като са отчетени и наложените му до този момент дисциплинарни наказания за други нарушения. Обосновано е прието, че частният съдебен изпълнител е извършил следните нарушения, всяко от които самостоятелно обуславя налагане на дисциплинарно наказание. По изп. дело №478/2011 г. е наложена възбрана върху два имота публична общинска собственост. Самият частен съдебен изпълнител в писмото си от 25.08.2011 г. до службата по вписванията по чл.449, ал.2 ГПК е посочил, че единият от тях – терен №*, находящ се в [населено място], [община], е публична общинска собственост, а за другия – УПИ-***, находящ се [населено място] по изпълнителното дело е представен акт за публична общинска собственост от 30.03.2010 г. Действието по чл.449, ал.2 ГПК по налагането на възбраната е законна последица от насочването на изпълнението върху недвижим имот, а съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2 З. имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица. По същото изпълнително дело не са спазени изискванията за провеждане на публичната продан. В нарушение на разпоредбата на чл.487, ал.1 ГПК е изготвено общо обявление от 14.10.2011 г. за публична продан на няколко различини имоти, находящи се в различни населени места. По изп. дело №427/201* г. частният съдебен изпълнител не е изпълнил задължението си по чл. 458 ГПК да изпрати съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Не са изпълнени указанията, дадени с решение №1357/20.10.2011 г. по гр. дело №2796/2011 г., да бъде обявена наново публичната продан. Наличието на виновно неизпълнение на посочените по-горе задължения, както и всички останали неоспорени от жалбоподателя нарушения са основания за дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята многобройност и повторяемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на задълженията. Правилно и при съблюдаване принципа на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението е определен видът на наложеното наказание. Съобразени са критериите по чл. 53 от Устава на КЧСИ – взети са предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност. По изложените съображения и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ решението на дисциплинарния състав при КЧСИ следва да се остави в сила. Съобразно изхода на спора на К. на ч. с. и. и М. на п. трябва да се присъдят по 150 лв. деловодни разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението от 23.11.2012 г. на състав на Д. к. при К. на ч. с. и., с което на А. С. А., частен съдебен изпълнител рег. № ***, район на действие Пловдивски окръжен съд, е наложено дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от три години. ОСЪЖДА А. С. А. да заплати на К. на ч. с. и. и М. на п. по 150 лв. деловодни разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.