6 Р Е Ш Е Н И Е № 138 гр. София, 16 юни 2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на втори юни, през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар НЕВЕНА ПЕЛОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 522/ 2016 година Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия Г. Д. срещу решение №92 от 11.04.2016г. на Пловдивски апелативен съд /АС/, постановено по внохд №82/2015г., с което е потвърдена присъда №3 от 15.01.2016г. на Окръжен съд /ОС/-Пазарджик. В жалбата се релевират оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, и за явна несправедливост на наказанието. В подкрепа на визираните касационни основания се излагат фрагментарни съображения за липса на мотиви във въззивния акт, чието съдържание представлява преразказ на приетата от първоинстанционния съд фактология и не отразява волята на решаващия орган по отношение на значимите за наказателната отговорност на Г. Д. обстоятелства и на направените в тази насока доводи и възражения от конституираните страни. С акцент на ниската степен на обществена опасност на инкриминираното посегателство, произтичаща от стойността на предмета на посегателство /изтеглените от банкомата пари - 90 лева, които са възстановени/ и при особено внимание на данните за личността на подсъдимия /млада възраст, тежко семейно положение, оказано процесуално съдействие чрез депозираните самопризнания и афиширано искрено разкаяние/ се обосновава малозначителност на неправомерното деяние, предпоставяща приложение на чл.9, ал.2 от НК или необходимост от редуциране на наложените санкции, в предвидените от нормата на чл.55 от НК предели. Алтернативно се предлага упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.2 - т.4, вр. чл.348, ал.1, т.1 - т.3 от НПК, чрез отмяна на атакуваното решение и оправдаване на Г. Д. по повдигнатото му обвинение по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК или връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, съответно чрез неговата ревизия в санкционната част и намаляване на определените наказания. В съдебно заседание на 02.06.2016г., подсъдимият Г. Д. участва лично и с преупълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за правилност и справедливост на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, при осъществената инстанционна проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №3 от 15.01.2016г., по нохд №627/2015г., Пазарджишки ОС е признал Г. В. Д. за виновен в това, че на 30.05.2015 година, при условията на продължавана престъпна дейност, чрез АТМ устройство, собственост на [фирма], находящо се в [населено място], на [улица], е използвал платежен инструмент - дебитна карта „марка”, с № /номер/, издадена от банка [фирма] на името на М. Н. П., без съгласието на титуляра и е изтеглил парична сума в размер на 90 /деветдесет/ лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което на основание чл.249, ал.1, вр.чл.26 от НК и чл.54 от НК го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, и на ГЛОБА от 180 /сто и осемдесет/ лева, в полза на държавата. В рамките на инициирания от защитника на подсъдимото лице въззивен контрол, по внохд №82/2015г., Пловдивски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционния съдебен акт с решение №92 от 11.04.2016г. Касационната жалба на Г. Д. е неоснователна. Процесуалните права на подсъдимото лице не са ограничени чрез дерогиране на императивната разпоредба на чл.339 от НПК, очертаваща определен стандарт на формата и съдържанието на съдебния акт. В обсега на възложената компетентност на въззивната инстанция при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствена позиция по релевираните от участващите в производството оплаквания, базираща се на формираното на доказателствата вътрешно убеждение. При постановяване на нова въззивна присъда са приложими визираните в чл.чл.301 и 305 от НПК правила, предписващи произнасяне по въпросите - извършено ли е виновно инкриминираното с обвинителния акт или частната тъжба деяние от подсъдимия; съставлява ли то престъпление и правната му квалификация; параметрите на наложеното наказание; наличие на основания за освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на наказателната санкция; да се уважи ли предявеният гражданския иск и в какъв размер, като се предложи съответната подкрепяща го аргументация. В кръга на процесуалните задължения на компетентния орган е да посочи в мотивите на съдебния акт приетите фактически положения, релевантни за повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, въз основа на кои доказателствени материали са изведени и след задълбочен анализ, и прецизна оценка на съществуващите противоречия в събраните доказателства, да изложи какви са правните съображения за взетото решение. АС-Пловдив е спазил тези процесуални изисквания. В обявения на 11.04.2016г. съдебен акт са описани значимите за извършеното от Г. Д. престъпление по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК факти, установени след изчерпателно обсъждане и оценка на инкорпорираните доказателства, при стриктно изпълнение на задълженията по чл.чл.13 и 14 от НПК /вземане на необходимите мерки за осигуряване разкриването на обективната истина в производството; всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото/, което с нужния интензитет е гарантирало безпристрастната убеденост на въззивния състав. Компетентно са очертани и изводите на решаващия орган по приложимото материално право, с произтичащите от това санкционни последици, в чийто обхват с юридически усет и професионализъм са обсъдени доводите и възраженията на процесуалния представител на подсъдимото лице, свързани с малозначителността на инкриминираното деяние, изключваща обществената му опасност и с индивидуализацията на наказателната отговорност на Г. Д. /л.л.4 и 5 от мотивите на съдебния акт по внохд №82/2015г./. Настоящият състав не констатира необходимост от уважаване и на заявеното в касационната жалба искане за прилагане на чл.9, ал.2 от НК. При доказателствено обезпечената фактология по разглежданото дело правилно въззивният съд е изградил своето заключение, че инкриминираното поведение на Г. Д. се субсумира от нормата на чл.249, ал.1 от НК Подсъдимото лице на 30.05.2015 година, в [населено място], при условията на продължавана престъпна дейност, е използвал платежен инструмент- дебитна карта „марка”, с №/номер/, издадена от банка [фирма] на името на М. П., без съгласието на титуляра и е изтеглил парична сума в размер на 90 лева, с което обективно и субективно /при пряк умисъл/ консумирал състава на визираното в чл.249, ал.1 от НК престъпление. Очертаната в атакуваното решение конкретика не обосновава настоятелно претендираната от защитата малозначителност на деянието. Логическото и семантическо тълкуване на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК мотивира правоприлагането й спрямо всички престъпни посегателства. Високата степен на обществена опасност, типична за определен вид посегателства, предпоставя тяхната криминализация и дава основание на законодателя да ги обяви за престъпления и обособи в основни, привилегировани и квалифицирани престъпни състави. Същата е и едно от съществените обстоятелства за тежестта, вида, и размера на наказанието. Тези две характеристики на обществената опасност като иманентно присъщо качество на престъплението са оценени при лимитиране очертанията на престъпната съставомерност на деянието по чл.249, ал.1 от НК и обективирани в предвидените в особената норма наказателни санкции - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ до ОСЕМ ГОДИНИ и ГЛОБА. Степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние е от значение да се реши дали то представлява престъпление, или макар формално съставомерно, но неразкривайки или изключвайки изискуемата се обществена опасност е малозначително във визираните форми. Фактическите положения, установени в разисквания казус, интерпретирани в аспекта на характера и особеностите на непосредствения обект на посегателство; при съблюдаване облика, спецификата, времевите параметри на неправомерните действия и постигнатия чрез тях вредоносен резултат-несъставомерна последица при предвиденото в чл.249, ал.1 от НК формално престъпление; и в корелация с личностните данни за Г. Д., не сочат на малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Подробна е предложената от Пловдивски АС аргументация за броя на осъществените от подсъдимото лице през нощта на инкриминираната дата транзакции, включени в продължаваното престъпление по чл.26 от НК, при които от банковата карта е изтеглена цялата наличност от парични средства по сметката на титуляра М. П., предназначени за месечната издръжка и за покриване на ежедневните нужди на възрастна, болна жена. Убедителни са и съображенията за личната опасност на автора на инкриминираното посегателство, която намира доказателствена опора в приложената справка за съдимост на Г. Д., установяваща 6 /шест/ влезли в сила присъди за различни престъпления и индицираща на трайни асоциални навици, и на демонстрирана престъпна упоритост. Съвкупната преценка на визираните факти, в кореспондираща връзка с честотата на коментираните престъпни деяния, обективирана в официалната статистика, обосновава категорични изводи, че инкриминираното поведение очертава типичната за този вид престъпления обществена опасност и налага приемливост на използването на санкционните средства на наказателното право, поради което и следва да бъде определено като престъпно. В контекста на изложеното формираното заключение не се разколебава от акцентираните в касационната жалба обстоятелства, сочещи на абсолютната стойност на причинените имуществени негативи /90 лева/, явяваща се изражение на всички притежавани от титуляра на банковата сметка пари, и на последващо възстановяване на отнетата сума; и от данните за личността на подсъдимия /възраст, полагани от него грижи в семейството за две малолетни деца и процесуалните му прояви/, които са взети предвид при диференциране на наказателната отговорност по чл.54 от НК. По справедливост са индивидуализирани и санкциите на Г. Д., за извършеното престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26 от НК. Конкретиката на инкриминираното деяние - време, място, механизъм на реализиране, настъпилите вреди /изтеглени пари в размер на 90 лева, впоследствие репарирани чрез връщане на процесната сума на наследника на починалата пострадала, които без да са задължителен признак за престъпната съставомерност, са от значение при лимитирането на наказанията/, и осъществяването му при условията на продължавана престъпна дейност; фактическите данни за подсъдимия и неговото семейно положение - млад мъж, многократно осъждан за умишлени престъпни посегателство против собствеността /кражби, грабеж, вещно укривателство, самоволно извършване на действия от кръга на службата на длъжностно лице/, добър родител, поел моралните ангажименти по отглеждането и възпитанието на своите низходящи, с безупречно процесуално поведение /депозирал самопризнания, проявил критичност към случилото се, направил волеизявление, изразяващо съжаление/; и общественият отзвук на престъпленията по чл.249 от НК, обясним с тяхната специфика, насоченост и характеристиките на предмета на посегателство, са обусловили отмерване на санкционните последици към законовия минимум - лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА и 180 /сто и осемдесет/ лева ГЛОБА . Визираните факти несъмнено сочат на превалиране на смекчаващите отговорността обстоятелства, но не покриват кумулативно дадените в чл.55 от НК предпоставки - наличие на многобройни такива или от изключителен характер, очертаващи несъразмерна тежест и на най-лекото предвидено в особената норма наказание, поради което институтът, за чието приложение предявява желание договорният адвокат на Г. Д., е недопустим. В разисквания смисъл правилно въззивната инстанция е обърнала внимание на характера на престъпните деяния по чл.249, ал.1 от НК, на техния социален резонанс, и на съдебното минало на подсъдимото лице. Престъпленията по чл.249, ал.1 НК са своеобразен вид посегателства против паричната и кредитна система, които с оглед на застрашения и увреден обект обект, и на техния интензитет, съизмерим с честота на неправомерните прояви и масовост на засегнатите лица; предвид индивидуализиращите ги белези /предварителна организация и подготовка, начин на осъществяване, особености на инкриминирания предмет- платежен инструмент, обективиращ наличните спестявания и средства за препитание на гражданите, възможни общественоопасни последици и субективни измерения на виновно умишлено поведение/, индицират на сериозна тежест и висока степен на укоримост. Определянето на санкциите на Г. Д., при условията на чл.55 от НК, е препятствано и от предходните му осъждания за престъпления от общ характер, очертаващи перманентност от непълнолетна възраст и през целия му съзнателен живот; последователност в градирането на обществената опасност на инкриминираните деяния и на техния извършител, изградил се като лице с престъпни нагласи, за което отнемането на чуждо имущество се превръща в постоянен източник на доходи, задоволяващи потребностите му; и липса на поправително, възпитателно и предупредително-възпиращо въздействие на наложените с влезли в сила присъда и изтърпяни наказания. Постигането на предвидените в чл.36 от НК цели спрямо подсъдимото лице и удовлетворяването на преследваната с лимитираните санкции генерална превенция мотивират адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функция на наказанието последици, което АС-Пловдив е съобразил при индивидуализацията на отговорността на Г. Д.. Предложената аргументация формира убеждението на настоящия състав, в пределите на възложените му от процесуалния закон касационни правомощия, да остави в сила атакувания акт на въззивната инстанция. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №92 от 11.04.2016г., постановено по внохд №82/2015г., по описа на Пловдивски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.