Р Е Ш Е Н И Е № 285 гр.София, 31 юли 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурор от ВКП МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 883/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано по реда на чл. 346,т.1 от НПК по касационна жалба от адвокат Б. В. – упълномощен защитник на подсъдимия Г. С. М., против присъда№8/ ог 26.02.2014 год. по ВНОХД№676/2013 год. на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, с която е отменена присъда № 21 от 17.04.2013 г. по НОХД № 281/2012 г. по описа на Видинския окръжен съд в наказателната и гражданската част, и вместо това подсъдимият Г. С. М., [ЕГН] е признат за виновен в това, че на 04.03.2011г., в [населено място], при управление на МПС - собствен лек автомобил, марка „Субару”, модел „Ф.”, с рег. [рег.номер на МПС] , по [улица], в посока от [населено място] към обходния път на града е нарушил чл.20 ал.2 от ЗдВП – движел се със скорост, несъобразена с атмосферните условия, със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост /движение в тъмната част на денонощието, намалена видимост поради наличие на мъгла и заледен пътен участък/, по непредпазливост е причинил смъртта на В. А. И. от [населено място], поради което и на основание чл. 343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА. На основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г във вр. чл. 343 ал.1 б.”в” от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци В. А. С., Д. А. И., В. Я. М., А. Я. Р. и Ц. А. И. сумите от по 5 000 лв. /пет хиляди лв./ на всяка една от тях, които суми съставляват обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието. В тежест на подсъдимия е постановено да заплати по сметка на ВСС 2 898, 55лв./ две хиляди осемстотин деветдесет и осем лв. и 55 ст./, представляваща направените по делото разноски; да заплати 1000 лв., които съставляват 4% държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, сумата от 5 /пет/лв. за служебно издаване на изпълнителен лист; да заплати сумата 100 лв. възнаграждение за служебно назначения повереник на гражданските ищци и частни обвинители. В останалата част присъдата е потвърдена. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА се сочи нарушение на закона и необоснованост на атакуваната въззивна присъда като посоченото основание – „необоснованост” не е от кръга на касационните основания и не подлежи на проверка в касационото производство. В подкрепа на оплакването за нарушение на закона се навеждат следните доводи: по делото не е установен механизмът на пътно-транспортното нарушение, описан от обвинението; липсват данни за съприкосновение на тялото на пострадалия В. И. с остра , режеща част на автомобила на подсъдимия; и двете заключения на САТСМЕ-зи, изготвени по делото, не установяват връзка между причиненото нараняване и поведението на подсъдимия като водач на МПС; единствената обективна находка- люспа от боя от автомобила, намерена в пострадалия, е възможно да е попаднала случайно, по различни начини, поради което не може да се приеме, че механизмът на попадането й е единствено от удар на процесното МПС с тялото на пострадалия. Обвинението и осъдителната присъда не могат да се основават само на намерената микро -следа, поради което причиняването на инкриминирания резултат не може да се свърже с управление с несъобразена с пътните условия скорост . Липсва причинно следствена връзка между действията на подсъдимия, посочени в обвинителния акт и инкриминирания резултат - причиняването на смъртта на пешеходеца, поради което деянието е несъставомерно по повдигнатото обвинение и подсъдимият следва да бъде оправдан . Иска се отмяна на въззивната присъда съгласно чл. 354,ал.1,т.2 от НПК и оправдаване на подсъдимия по обвинението. В СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ ПРЕД ВКС подсъдимият Г. С. М. не се явява , редовно призован. За него се явява адвокат Б. В.- упълномощен защитник, който поддържа жалбата.Според защитата, вещите лица са категорични, че няма обективирано съприкосновение на автомобила с тялото на пострадалия и няма причинно следствена връзка между действията на подсъдимия и причиняване смъртта на пострадалия пешеходец. Поддържа се искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по обвинението. Частните обвинители и граждански ищци В. А. С.,Д. А. И.,В. Я. М., А. Я. Р. и Ц. А. И.- редовно призовани не се явяват в откритото съдебно заседание. За всички тях адвокат А. М. от САК- служебен повереник на частните обвинители и граждански ищци от предходните две инстанции, назначен и в третата по ред инстанция за техен служебен повереник, съгласно чл. 100, ал.2 от НПК, моли да бъде оставена без уважение жалбата на защитата на подсъдимия и оставена в сила въззивната присъда като законосъобразна. Прокурорът от ВКП дава заключение, че законът е приложен правилно и присъдата трябва да бъде оставена в сила. Правилно съдът се е позовал на вариант втори от повторната комплексна експертиза. Подсъдимият е имал обективна възможност за забележи пострадалия на пътя, но именно избраната от него скорост на движение на управляваното от него МПС не му е позволила да спре, поради което нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДВП е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ЖАЛБАТА И ИЗРАЗЕНИТЕ ОТ СТРАНИТЕ СТАНОВИЩА, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО: Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдът във въззивната инстанция е положил всички необходими усилия за изясняване обстоятелствата от предмета на доказване. Посоченото от касатора нарушение на закона не намира опора в данните по делото и в закона. Голословно се поддържа, че не е установен механизмът на пътнотранспортното произшествие, описан от обвинението, както и че липсват данни за съприкосновение на тялото на пострадалия В. И. с автомобила на подсъдимия. При правилно установените фактически данни въз основа на процесуалната дейност на инстанционните съдилища, включително и при допълнително проведеното въззивно съдебно следствие, доказателствената съвкупност е попълнена с необходимия обем доказателствени средства. Допуснати са повторна комплексна медицинска и автотехническа експертиза, както и съдебно-медицинска експертиза за реаутопсия на трупа на пострадалия. От приетите за установени фактически данни е установен механизмът на инкриминираното от обвинението пътно транспортно произшествие. Неоснователни са доводите на защитата , развити в жалбата и в съдебно заседание, че не е имало съприкосновение между тялото на пострадалия и автомобила на подсъдимия, както и че инкриминираният от обвинението удар, причинил леталния изход за пострадалия И., не бил настъпил в резултат на виновно поведение на подсъдимия като водач на процесното МПС на инкриминираните дата и място. Тази теза е опровергана убедително от съставът на САС при оценката и анализа на доказателствата и доказателствените средства в атакуваното решение. Съставът на ВКС споделя изцяло мотивите на въззивната инстанция в атакувана нова присъда, в които доводите на защитата са получили аргументиран отговор и са опровергани като неоснователни. Прието е за установено, че както ожулванията, така и счупванията на лицево челюстните кости на пострадалия се дължат на действието на остър предмет със значителна кинетична енергия и не могат да бъдат получени при падане на плоскост от височината на собствен ръст. Възприетите констатации от контролираната инстанция са въз основа на заключението на повторната комплексна САТМЕ за наличието на люспа боя в областта на голямото нараняване на лицето на пострадалия И., която е идентична с боята на лекия автомобил, управляван от подсъдимия. Тези фактически констатации убедително са довели до извода за авторството на деянието от подсъдимия. Доказана е и вината за водача на процесното МПС за настъпването на вредоносните последици. Установено е, че причиненото нараняване е от ръбест предмет, какъвто е предният десен калник на процесния автомобил, което, според свид.А., е единственото място с отлюспена боя. Наличието на люспа боя в нараняването, причинило смъртта на пострадалия пешеходец, идентична с тази на процесния автомобил и липсата на увреждания по долните крайници и таза е обяснено от експертите с тангенциален удар от лек автомобил, като голямото нараняване в областта на главата би могло да бъде обяснено с удар на същата в предна колонка на автомобила, която представлява участък с ръб, можещ да причини инкриминираното увреждане. Доказателствата по делото са изяснили по несъмнен начин, че подсъдимият е управлявал л.а. в инкриминирания участък със скорост от 45-50км/ч, че пострадалият И. е лежал напречно на пътното платно,с глава ориентирана към средата на същото в лентата за движение на подсъдимия, че подс.М. е възприел пострадалия И. на разстояние от около 4-5м. пред управлявания от него л.а., че в момента, в който е възприел пострадалия, подсъдимият е реагирал с цел избягване на удара с него чрез аварийно спиране и завой на ляво, при която маневра е причинено травматичното увреждане на пешеходеца. Законосъобразно съставът на САС е направил извода, че подсъдимият М. като водач на МПС не е изпълнил задължението си по чл.20 , ал.2 от ЗДвП да управлява лекия автомобил със скорост, която да му позволява да предприеме необходимите действия по безопасно преодоляване на възникналата на пътното платно опасност. По делото безспорно е установено, че подсъдимият е имал обективната възможност да види лежащия на пътното платно пострадал от разстояние около 58-63 метра. От съпоставката между така установените параметри на видимостта, при движението на управлявания автомобил „Сузуки” на къси светлини и опасната зона за спиране от 70- 84 м., при установената по делото скорост преди ПТП, е направен верният правен извод, че именно избраната от водача скорост на движение не му е позволявала да спре в зоната на видимостта от късите светлини. По делото е прието за установено, че условията на пътя не са позволявали водачът да управлява автомобила с избраната от него скорост; участъкът от пътя в района на местопроизшествието е бил заледен; движението се е осъществявало през тъмната част на денонощието; имало е мъгла, която допълнително е рефлектирала върху нарушената видимост на пътя. Следователно, ако подсъдимият е съобразил скоростта си на движение с конкретната пътна обстановка, той е могъл да забележи лежащият на пътното платно пострадал и да предотврати удара с него. Верни са изводите на САС, че подсъдимият виновно не е изпълнил задължението, вменено му съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП и, а е могъл и е бил длъжен да съобрази скоростта на движение на управлявания от него автомобил с атмосферните условия, със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост при движение в тъмната част на денонощието, при намалена видимост поради наличие на мъгла и пътно платно със заледен пътен участък. Това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилият вредоносен резултат, тъй като непосредствено е допринесло за настъпването му. Обстоятелството, че пострадалият е допринесъл за настъпването на общественоопасните последици с факта, че се е намирал легнал на пътното платно, не изключва отговорността на подсъдимия, доколкото същият е допуснал нарушаване на правилата за движение и е могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движел със скорост от 37км/ч или по-ниска. Законосъобразно съдът е подвел установените факти относно деянието и неговият автор под признаците на престъплението по чл. 343 ал. 1, б.”в”, във вр. с чл. 342 ал. 1, пр. 3 от НК. Законосъобразно е отчетено, че поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпване на инкриминирания резултат. Вярно е наложен и иводът за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат с оглед на безспорно установеното обстоятелство, че пострадалият е лежал на пътното платно в лентата за движение на подсъдимия, при това, в състояние на средно-тежка степен на алкохолно опиянение. Правилно е приложен законът и относно претенцията на гражданските ищци за обезвреда като съдът е съобразил признаците на деянието и като граждански деликт и е присъдил справедливи обезщетения на правоимащите лица, отчитайки тежестта на вината на дееца и степента на съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на пострадалия. Спазени са правилата по чл.52 от ЗЗД, формиращи изводите на съда за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, по справедливост. Воден от тези мотиви , настоящият състав на ВКС и съгласно чл.354, ал.1,т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда№8 от 26.02.2014 год. по ВНОХД№676/2013 год. на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: