Решение по т.д.№ 1747/2019 год. на ВКС-ТК, І т.о. 2 Р Е Ш Е Н И Е № 81 София, 11.12.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Кристияна Генковска Анжелина Христова при участието на секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1747 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Допуснат е касационен контрол по жалбата на синдика на „Професионален футболен клуб ЦСКА”АД (н) срещу Решение № 604/13.03.2019 год. по т.д.№ 5588/2018 год. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено Решение № 439 от 29.11.2007 год. по т.д.№ 4456/2016 год. на Софийски градски съд. Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от Министерството на младежта и спорта (ММС) срещу „Професионален футболен клуб ЦСКА”АД (н) иск с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ установяване съществуването в негова полза на вземания в общ размер 889280.58 лв. Вземанията са формирани от незаплатени данъци за два недвижими имота и такси за битови отпадъци за същите имоти за периода 2012 – 2015 год. в общ размер 762232.72 лв., както и обезщетения за забава при плащането им – 127047.86 лв.. Софийски градски съд е счел иска за частично основателен. Уважил го е за сумата 762232.72 лв., формирана от незаплатените от несъстоятелния длъжник данъци върху двата недвижими имота и таксите за битови отпадъци за тях за същия период. Отхвърлил е претенциите, формирани от обезщетенията за забава при плащането на сумите по главниците. Присъдил е държавна такса 4% върху цялата сума за която искът е уважен, а не върху ј от нея. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора, съответно в уважената и отхвърлената част на иска, въззивният съд и потвърдил решението на СГС и в двете негови части. Както бе посочено по-горе, касационен контрол е допуснат само по жалбата на ПФК”ЦСКА”АД (н) т.е. производството пред ВКС е висящо по отношение на частта с която искът на ММС е уважен за сумите, формирани от неплатени местни данъци върху двата недвижими имота и таксите за битови отпадъци за тях. В производството по несъстоятелност на ПФК”ЦСКА”АД, Министерството на младежта и спора е предявило вземания, основаващи се на два сключени между него и несъстоятелния длъжник договора. С договор № 23-0019 от 28.03.2012 год. ММС е предоставил на футболния клуб ползването на спортен комплекс „Българска армия” в м.”Борисова градина” за период от три години, а с договор № 23-00-20 от същата дата – ползването на футболна база „Панчарево” м. „Лозето” за същия период. В чл.19 ал.3 от двата идентични договора се съдържа задължението на ползвателя „да поема за своя сметка всички публични вземания, дължими за спортния обект за срока на договора”. Няма спор, че футболният клуб е ползвал имотите, но не е изпълнил договорното си задължение за плащане в полза на Столична община на сумите по ЗМДТ за данък върху недвижимите имоти и такса смет дължими за срока на договора. Позовавайки се на това, че задълженията по ЗМДТ тежат нему, като упражняващ правото на собственост върху двата имота, но ползвателят не е изпълнил задължението си да ги заплати, Министерството на младежта и спорта е предявило вземанията в производството по несъстоятелност на ПФК”ЦСК”АД. Съдът по несъстоятелност е разгледал по реда на чл. 692 ТЗ възражението на футболния клуб срещу включването на тези вземания в списъка и с Определение № 2837/25.05.2016 год. по т.д.№ 6292/2013 год. Софийски градски съд VІ т.о. 5 с-в го е счел за основателно. Мотивирал се е с това, че задължението за плащане на местни данъци и такси тежи върху собственика и по силата на договора, това задължение е преминало върху ползвателя. Собственикът, обаче, не е материалноправно легитимиран да предяви това вземане срещу ползвателя, доколкото липсват данни, а и твърдение, че преди това ги е заплатил на Столична община. Собственикът би имал, евентуално, само вземане за обезщетяване на вреди, ако би претърпял такива от договорното неизпълнение на задължението на ползвателя да заплати сумите на третото лице. Именно разбирането, че плащането на сумите в полза на трето лице (Столична община, респ.НАП) не е необходима предпоставка за предявяването на вземането срещу несъстоятелния ползвател е обусловило предявяването на иска по чл.694 ал.1 ТЗ. Въззивният съд е приел, че отговорността на ответника спрямо ищеца е договорна, произтича от неизпълнението на поето от него конкретно облигационно задължение, като е без значение дали ищецът-собственик вече го е заплатил. Становището на настоящия съдебен състав по правния въпрос по който е допуснат касационен контрол и по основателността на жалбата произтича от следното: Правният въпрос за произнасянето по който е допуснат касационен контрол е за задължението на въззивния съд да се произнесе мотивирано по доводите, касаещи именно спорния предмет, а не по принцип - противоречие с Решение № 212/2012 год. по т.д.№ 1106/2010 год., препращащо към т.19 на ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС. В случая, принципно правилно е становището на САС, че поетите договорни задължения следва да бъдат изпълнени. Принципно правилна е и преценката му, че заплащането на местни данъци и такси е публичноправно задължение, което е в тежест на собственика, в случая ММС. Не всяко облигационно задължение, обаче, предвижда престация именно на насрещната страна по договора. В случая, клаузата на чл.19 ал.3 от договора въвежда задължение за ползвателя „да поеме” плащането на публичните задължения, като няма спор, че титуляр на публичните вземания не е насрещната страна по договора, а трето лице. Дали клаузата предвижда плащане от футболния клуб пряко на Столична община или той следва да заплати сумите на собственика ММС, който от своя страна да ги преведе на Общината (каквото е тезата на ищеца), това не променя характеристиката им на публични такива. Конкретните доводи във въззивната жалба, които съставът на САС не е обсъдил са за прилагането на чл.162 ал.2 ДОПК. Тези доводи са от значение, тъй като същинският спор в случая е за материалноправната легитимация на ММС да предяви като свое публичноправно вземане спрямо несъстоятелния длъжник без да е удовлетворил получателя му – трето за спора лице. Вземанията за местни данъци и такси са публичноправни, независимо кое е лицето, ангажирано с плащанията им. В случай, че задълженото лице е ПФК”ЦСК”АД (съобразно тълкуването на договорната клауза „да поеме” тези задължения, замествайки собственика на имотите), то с оглед характеристиката на вземанията, легитимиран да ги предяви в производството по несъстоятелност е Националната агенция за приходите (НАП), съгласно правомощията и по на чл.164 ал.3 ДОПК. Евентуалното бездействие на Агенцията да предяви вземанията, не създава активна процесуална легитимация за собственика на имота да ги предяви той и не създава за него материалноправна легитимация да установи, че вземането принадлежи нему. Такава легитимация той би придобил само в случай, че би погасил своето публично задължение към Столична община и вече като свое вземане, произтичащо от неизпълнението на чл.19 ал.3 от договора би могъл да го предяви в производството по несъстоятелност. Дори да би била възприета тезата на ищеца, че договорната клауза следва да се тълкува в смисъл, че ползвателят е следвало да заплати сумите на собственика, след което той да ги изплати на Столична община (становище, което настоящият съдебен състав не споделя), то и в този случай бе се касаело за чуждо публично вземане. Не може да бъде споделено разбирането, че плащането от ММС на негово публично задължение е в зависимост от условието дали от трето лице (в случая несъстоятелния длъжник) се събере сума, покриваща плащането. Поради изложените съображения, въззивното решение следва да бъде отменено в частта с която предявеният от Министерството на младежта и спорта е уважен и се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ бъде отхвърлен. Искът за главницата – данък сгради и такса смет за двата имота е в общ размер от 762232.72 лв. На основание чл.694 ал.7 ТЗ ищецът ще следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 15244.64 лв. за трите съдебни инстанции. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 604/13.03.2019 год. по т.д.№ 5588/2018 год. на Софийски апелативен съд в частта с която е потвърдил Решение № 1570/24.07.2018 год. по т.д.№ 4456:2016 год. на Софийски градски съд VІ-11 с-в в частта с която предявеният от Министерството на младежта и спорта срещу „Професионален футболен клуб ЦСКА”АД (н) иск с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ е уважен за сумата 762232.72 лв. и е присъдена държавна такса, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Министерството на младежта и спорта срещу „Професионален футболен клуб ЦСКА”АД (н) иск с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ за сумата 762232.72 лв. (седемстотин шестдесет и две хиляди двеста тридесет и два лева и 72 ст.), формирана от неплатени данък сгради и такса смет за период от три години - 2012-2015 год. за спортен комплекс „Българска армия” в м.”Борисова градина” и футболна база „Панчарево” м. „Лозето”,като неоснователен. ОСЪЖДА Министерство на младежта и спорта, [населено място], [улица] да заплати по сметката на Върховен касационен съд на Република България държавна такса в размер на 15244.64 лв. на основание чл.694 ал.7 ТЗ. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.