2 гр. д. № 6000/2013 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 217 София, 21.01.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 6000/2013 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от А. Б. С. и В. П. П., двамата от [населено място] касационна жалба срещу решение № 60 от 30.04.2013 г. по гр. д. № 634/2011 г. на Видински окръжен съд. С определение от 09.04.2014 г. постановено на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на обжалваното въззивно решение, с което е потвърдено решение от 12.05.2005 г. по гр. д. № 612/2003 г. на Видински районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу Б. Н. Н., Ю. М. Н., Р. И. Р., С. Б. С., М. Г. Н. и Л. Б. С. ревандикационен иск за недвижим имот – дюкян, разположен на първия етаж от жилищната сграда построена в имот пл. № 2682, в кв. 329 по плана на [населено място] и иск за обявяване за нищожно нотариалното удостоверяване извършено при съставяне на нот. акт № 167 от 01.08.1997 г., т. V по н. д. № 1744/1997 г. Касационната проверка е допусната по процесуалния въпрос за задължението на съда да обсъди доказателствата по делото във връзка с направените от страните възражения, когато необсъдените доказателства са от значение за формираните правни изводи; както и по въпросите: - има ли статут на самостоятелен обект помещение, което е преустроено въз основа на строителни книжа, издадени на лице, което не е собственик на обекта, а също ако преустройството на жилищно помещение в стопанско е извършено без одобрени строителни книжа; - нищожно ли е нотариалното удостоверяване, когато като купувачи по договора са вписани четири лица, а нот. акт е подписан само от едно от тях, без да е посочено чий е подписа. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Ответниците по касация С. С. и М. Н. намират жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Съдът е задължен да обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да мотивира кои от тях са относими за разрешаване на спора между страните. Преустройството на помещение със самостоятелен гражданскоправен статут с цел промяна предназначението му (от магазин на кафе-аперитив), извършено от несобственик, не променя не променя гражданскоправния му статут на самостоятелен обект. Нотариалното удостоверяване, извършено без част от купувачите по договора за покупко-продажба да са подписали съставения нотариален акт е нищожно на основание чл. 472 във вр. с чл. 476, т. е ГПК отм. По същество на касационната жалба : От фактическа страна по делото е установено, че А. Б. С. на основание дарение и продажба през 1996 г. е придобила правото на собственост върху недвижим имот представляващ: един ДЮКЯН, намиращ се в [населено място], [улица] при съседи: Р. Д. М. и улица и ЖИЛИЩЕ, разположено на същата улица и номер, състоящо се от три стаи при съседи: А. Н. и улица, както и 4/6 ид. ч. от дворното място, в което се намира сградата, съставляващо имот пл. № 2682, в кв. 329 по плана на града, целия с площ от 268 кв. м., който имот е бил реституиран на праводателите й на основание ЗВСВНРСА. А. С. е продала придобития имот на Б. Н. Н. на 13.03.1997 г., с цел да обезпечи предоставения й от Н. заем, за който договор е съставен н. а. № 88, т. ІІ по н. д. № 526/1997 г. Продаденият имот е описан като: ДЮКЯН, намиращ се в [населено място], [улица], при съседи: Р. Д. М. и улица, както и ЖИЛИЩЕ, разположено на същата улица и номер, състоящо се от три стаи при съседи: А. Н. и улица, ведно с 4/6 ид. ч. от дворното място, съставляващо имот пл. № 2682, в кв. 329 по плана на града, целия с площ от 268 кв. м. Поддържала е, че договорът е сключен с цел обезпечаване на заем, който е получила от Н.. На 24.03.1997 г. на А. С. е било издадено разрешение № 49 от същата дата за извършване на преустройство на помещение за кафе-бар въз основа на одобрен архитектурен проект, представен от В. П. П., действащ като едноличен търговец с фирма „АГ – В. П.” като инвеститор. В изпълнение на уговорката между Н. и С., Н. да й прехвърли обратно правото на собственост върху имота след връщане на заема, на 01.07.1997 г. Б. Н. и съпругата му Ю. Н. са продали на А. С. и на В. П. П. по ½ ид. ч. от недвижим имот, представляващ ДЮКЯН в [населено място], [улица], при съседи Р. М. и улица и от ЖИЛИЩЕТО разположено, на същата улица и номер в [населено място], само вътрешната от към двора стая, граничеща с разположения пред нея от към [улица]дюкян, в която стая са разположени вътрешните стълбища, водещи към втория етаж на жилището, състоящо се от коридор и друга стая, включително и посочените две стаи, т. е. жилището посочено в нот. акт № 88 /1997 г. без предната от към [улица]стая, обособена и използвана като дюкянско помещение, за който договор е съставен нот. акт № 167, т. V , н. д. № 1745. На 01.08.1997 г. Б. Н. и съпругата му Ю. Н. продават на Р. И. Р., С. Б. С., М. Г. Н. и Л. Б. С. по ¼ ид. ч. на всеки един от тях от следния недвижим имот, а именно един ДЮКЯН, намиращ се в [населено място], [улица], разположен на първия етаж от жилищната сграда, застроена в имот пл. № 2682, в кв. 329 по плана на [населено място], целия с площ от около 47 кв. м., без вещни права върху дворното място, съставляващо имот пл. № 2682, в кв. 329 по плана на [населено място], цялото с площ от около 268.00 кв. м. при съседи на дюкяна: А. С. с друг дюкян и улица. За този договор е съставен нот. акт № 167, т. V, по н. д. № 1744/1997 г. При съставянето му праводателите са се легитимирали като собственици с нот. акт № 88 от 1997 г. Установено е и това, че съставеният нот. акт № 167 на 1.07.1997 г. е образуван в нот. д. № 1745/97 г. и вписан с № 1229, а за съставения по-късно на 1.08.1997 г. нот. акт също с № 167 е образувано нот. д. № 1744/97 г. и актът е вписан с № 1228, т. е. преди този, с който Б. и Ю. Н. продават обратно на А. С. придобития от тях имот. Нотариалният акт № 167 от 01.08.1997 г. е подписан само от първия от купувачите. Липсват подписите на останалите трима купувачи. При сравняване предмета на разпоредителните сделки се установява, че касаторката продава освен дюкян и жилище, състоящо се от три стаи - едната на първия етаж, зад дюкяна, а останалите на втория етаж. Б. и Ю. Н. й продават на 01.07.1997 г. дюкяна и жилище, описано по различен начин от индивидуализацията му в нот. акт № 88 от 1997 г. като е записано, че не е предмет на продажба „предна от към улицата стая, обособена и използвана за дюкянско помещение”. На 01.08.1997 г. Н. се разпореждат с „дюкян” в полза на четиримата ответници по иска, като е посочено, че той е с площ от 47 кв. м. В нотариалният акт е положен подпис само за първия купувач и няма положени подписи за останалите. Исковата молба е уточнена с молба от 04.06.2006 г. и съобразно това се иска прогласяване нищожност на договора, за който е съставен нот. акт № 167 от по н. д. № 1745, в частта, с която от жилището е продадена само една стоя на първия етаж, разположена зад дюкяна, поради това, че не съставлява самостоятелен обект. Иска се прогласяване нищожността на нот. акт № 167 от по н. д. № 1744 поради нарушаване императивни норми за неговата валидност – чл. 472 и чл. 482, ал. 1 ГПК. Предявен е и иск за ревандикация на дюкянското помещение. С обжалваното въззивно решение е прието, че ищците не са оборили материалната доказателствена сила на нотариалния акт относно материализираното изявление на нотариуса, че страните са се явили пред него лично, че актът им е прочетен и след одобряването му подписан от страните и нотариуса. По отношение на доводът за нищожност на сделката поради разпореждане с обект, който няма самостоятелен характер, съдът е приел, че дюкянът съставлява самостоятелен обект от момента на построяването на сградата през 1903 г. С извършеното преустройство в обема на този обект е променено само предназначението му, но не и състоянието му на самостоятелен обект. С тези мотиви е потвърдил първоинстанционното решение от 12.05.2005 г. по гр. д. № 612/2003 г. на Видински районен съд, с което е отхвърлен иска за прогласяване нищожност на нотариалното удостоверяване, извършено в нот. акт № 167, т. V по н. д. № 1744/1997 г. на нотариуса при В. и иска за прогласяване нищожността на договора, поради липса на предмет както и ревандикационния иск за недвижим имот, представляващ дюкян с площ от 47 кв. м. м описания по-горе имот. Изводите са необосновани и направени при неправилно прилагане на закона. Допуснато е и процесуално нарушение поради това, че не са обсъдени всички събрани доказателства. Това е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението. По делото следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора. По същество на спора съдът намери следното: Нотариалният акт № 167, т. V по н. д. № 1744/1997 г., в който е обективиран договорът за продажба на дюкянско помещение, е съставен при действието на чл. 472 във вр. с чл. 476, т. 6 ГПК отм. Той не е подписан от купувачите С. Б. С., М. Г. Н. и Л. Б. С., което се установява от представения заверен препис от акта, издаден от съдията по вписванията – л. 100 от гр. д. № 612/2003 г. на Видински районен съд. По делото е представено ксерокопие от същия акт, който не е бил вписан и не е официално заверен, в същия има положени подписи на всички купувачи. Ответниците не са установили по безспорен начин, че нотариалният акт, съставен за сключения договор за продажба, е подписан от всички купувачи, което са могли да направят само с представяне на официално заверен препис от акта, който е останал в нотариата и подреден в актовата книга. Съобразно това нотариалното удостоверява, че акта е съставен в присъствието на всички купувачи и е подписан от тях е нищожно, а нотариалният акт не ги легитимира като собственици. Касаторите са оспорили подписа, положен от ответника Р. М.. Ответникът е заявил, че ще се ползва от акта. Съдът не е открил производство по оспорване на нотариалния акт като официален документ, поради което удостовереното в него, че този участник в договора се е явил и положил подпис върху акта пред нотариуса не е опровергано. Сключеният договор, обективиран в нотариалния акт, е породил желаното правно действие по отношение на този купувач. Вписаният след това с № 1229 нот. акт № 167, т. V , н. д. № 1745 от 01.07.1997 г., с който Н. продават на касаторката А. С. и В. П. по ½ ид. ч. от недвижим имот, представляващ ДЮКЯН в [населено място], [улица], при съседи Р. М. и улица и от жилището разположено, на същата улица и номер в [населено място], само вътрешната от към двора стая, граничеща с разположения пред нея от към [улица]дюкян, в която стая са разположени вътрешните стълбища, водещи към втория етаж на жилището, състоящо се от коридор и друга стая, включително и посочените две стаи, т. е. жилището посочено в нот. акт № 88 /1997 г. без предната от към [улица]стая, обособена и използвана като дюкянско помещение, за който договор е съставен нот. акт № 167, т. V , н. д. № 1745., легитимира като собственик на дюкяна купувача до размер на ¾ ид. ч. от него. Този договор е породил транслативно действие, тъй като при сключването му продавачите по договора са били носители на правото на собственост за дюкяна, поради това, че предходното разпореждане до размер на ¾ ид. ч. от имота като нищожно не е породило правно действие. Самостоятелният характер на обекта дюкян е установен с приети по делото архитектурен план за изграждане на сградата и техническа експертиза. От тях е установено, че сградата е построена през 1903 г. с основно предназначение дюкян. На първия етаж с вход от към главната улица е бил построен дюкян с вътрешни размери 4.00/7.20 м. Зад него е било разположено бюро с еднораменно повито стълбище осигуряващо достъп до втория етаж. Бюрото е осветено от към двора, към който има изход. На втория етаж са били изпълнени две помещения с предназначение складове. Извършеното преустройство на дюкяна в кафе бар на основание издадено разрешение за строеж № 49 от 24.03.1997 г., е в рамките на размерите на дюкяна, като преустройството се изразява в поставяне на бар-плот и обособяване на помещение за тоалетна. При тези данни продаденото помещение дюкян отговаря на изискванията за самостоятелен обект на правото на собственост. С приетата експертиза е установено, че помещения в сградата не са преустроявани по законоустановения ред в жилищни. Същите не отговарят на изискванията за жилище предвид височината на тези на втория етаж, степента на осветяване и липсата на кухня и санитарен възел. Факта, че тези на втория етаж са използвани за живеене, не се отразява на правния им статут, който се извежда от строителните им характеристики, определи с архитектурния проект, въз основа на който са построени. Установеното фактическо положение, при което помещенията на втория етаж и бюрото на първия, са използвани за задоволяване на жилищни нужди, е неотносимо към самостоятелния характер на помещението дюкян. Съобразно това доводът на ищците, че договорът за продажба на това помещение е нищожен поради липса на предмет е неоснователен и искането за обявяване нищожността на договора обективиран в нот. акт № 1744 от 1997 г. на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД е неоснователен. По искането за прогласяване нищожност на договора, за който е съставен нот. акт № 1745/1997 г. поради липса на предмет, съдилищата не са се произнасяли и това искане, заявено в молбата за уточняване на исковата молба, не е предмет на настоящото производство. С гласни доказателства по делото е установено, че дюкянското помещение, а сега кафе-бар се ползва от ответника Р. Р.. Въз основа на горното и на основание чл. 290 ГПК ще бъде постановено решение по съществото на спора, с което ще бъде обявен за нищожен нотариален акт нот. акт № 167 от 01.08.1997 г., т. V, по н. д. № 1744/1997 г. в частта, с която Б. Н. и съпругата му Ю. Н. продават на С. Б. С., М. Г. Н. и Л. Б. С. (посочени като втори, трети и четвърти купувачи) по ¼ ид. ч. на всеки един от тях от недвижим имот ДЮКЯН, намиращ се в [населено място], [улица], разположен на първия етаж от жилищната сграда, застроена в имот пл. № 2682, в кв. 329 по плана на [населено място], целия с площ от около 47 кв. м., без вещни права върху дворното място, съставляващо имот пл. № 2682, в кв. 329 по плана на [населено място], цялото с площ от около 268.00 кв. м. при съседи на дюкяна: А. С. с друг дюкян и улица. Искът в останалата му част за прогласяване нищожност на същия договор и по отношение на купувача Р. Р. като неоснователен ще бъде отхвърлен. Ответникът Р. И. Р. ще бъде осъден да предаде на А. Б. С. и В. П. П., двамата от [населено място] ¾ ид. ч. от недвижим имот ДЮКЯН, намиращ се в [населено място], [улица], разположен на първия етаж от жилищната сграда, построена в имот пл. № 2682, в кв. 329 по плана на [населено място], целия с площ от около 47 кв. м. На касаторите не следва да се присъдят разноските, направени за касационното и въззивно производство, за което е направено искане в писмената защита, тъй като не е представен списък за разноските и няма данни искане за присъждането им с конкретизирането им по видове да е инкорпорирано в касационната жалба или писмената защита. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Н. Н. ЕГН [ЕГН], Ю. М. Н. с ЕГН [ЕГН], С. Б. С. с ЕГН [ЕГН], М. Г. Н. с ЕГН[ЕИК], всички от гр. от [населено място] и Л. Б. С. с ЕГН [ЕГН], от [населено място] [община], че нот. акт № 167 от 01.08.1997 г., т. V, по н. д. № 1744/1997 г., съставен от нотариус Б. Т. при Видински районен съд, е нищожен на основание чл. 472 във вр. с чл. 476, т. 6 ГПК отм. в частта, с която Б. Н. и Ю. Н. са продали на С. Б. С., М. Г. Н. и Л. Б. С. ¾ из. ч. от недвижим имот ДЮКЯН, намиращ се в [населено място], [улица], разположен на първия етаж от жилищната сграда, застроена в имот пл. № 2682, в кв. 329 по плана на [населено място], целия с площ от около 47 кв. м., без вещни права върху дворното място, съставляващо имот пл. № 2682, в кв. 329 по плана на [населено място], цялото с площ от около 268.00 кв. м. при съседи на дюкяна: А. Сред кова с друг дюкян и улица. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Н. ЕГН [ЕГН], Ю. М. Н. с ЕГН [ЕГН], Р. И. Р. с ЕГН [ЕГН], С. Б. С. с ЕГН [ЕГН], М. Г. Н. всички от гр. от [населено място] и Л. Б. С., от [населено място] [община], че А. Б. Сред кова с ЕГН [ЕГН] и В. П. П. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място] са собственици при равни права на 3/4 из. ч. от недвижим имот ДЮКЯН, намиращ се в [населено място], [улица], разположен на първия етаж от жилищната сграда, застроена в имот пл. № 2682, в кв. 329 по плана на [населено място], който дюкян е с площ от около 47 кв. м. ОСЪЖДА Р. И. Р. с ЕГН[ЕИК], от [населено място] [улица] да предаде на А. Б. Сред кова с ЕГН [ЕГН] и В. П. П. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], ж. к. И., [жилищен адрес]07 владението на ¾ идеални части от собствения им недвижим имот ДЮКЯН, намиращ се в [населено място], [улица], разположен на първия етаж от жилищната сграда, застроена в имот пл. № 2682, в кв. 329 по плана на [населено място], който дюкян е с площ от около 47 кв. м. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: