23
Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
София, 14 юли 2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година и в състав:
Председател: Иван М.Недев
Членове: Евелина Стоянова
Даниела Атанасова
при секретар Аврора Караджова ........................ и с участието
на прокурора Стефка Бумбалова ........ изслуша докладваното
от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно
дело № 1171/2011 год.
Производството е касационно по протест от апелативен прокурор и жалби от подсъдимите М. Д. К, Г. И. Л., Н. М. Д. и Д. Г. А. против въззивно решение № 198/29.ХІІ.2010г. по внохд 316/2010г. на АС-Пловдив.
Прокурорът поддържа, че решението, с което е изменена присъдата в осъдителната си част и не е уважен протеста на прокуратурата, е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и е явно несправедливо. Нарушен е чл. 339, ал.2 от НПК, защото съдът не е изложил съображения защо не приема доводите в подадения протест.
Прокурорът е и на становище, че независимо от липсата на съответен протест в …„оправдателната част по отношение деятелността на подсъдимите Д., Г.И.Л., Д.Г.А. и К, осъществявали съучастническа и задружна престъпна дейност с останалите подсъдими Д., Г. и Г.С. при наличие на такова обвинение не се засягат съществено правата останалите осъдени, ако бъдат осъдени оправданите изцяло подсъдими.”. Касае се до правилно приложение на закона и при невъзможност да се увеличи наказанието, поради липса на протест в този смисъл, правата на оправданите не се засягат. …”Формулировката на обвиненията в обвинителния акт позволява осъдителното произнасяне на въззивната инстанция по отношение подсъдимите Г. С. С., В. Д. Г. и В. И. Д..”.
Налице е и третото касационно основание – явна несправедливост на наложените наказания на Л., А., К. и Н.Д. с намаляването им от въззивния съд и прилагане условно осъждане за първите трима, защото така не ще се осъществят целите на наказанието.
С протеста прокурорът иска решението да се отмени изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС-Пловдив.
С жалбата си подсъдимата М. Д. К. навежда всички касационни основания по съображения, че липсват доказателства, които да установяват престъпната й дейност по предявените обвинения, за които е призната за виновна и осъдена; че първоинстанционният съд е нарушил процесуалните правила като е разгледал обвинението по обвинителен акт, който е внесен в съда без да са изпълнени указанията при първоначалното му връщане; че са нарушени основни принципи на наказателния процес – чл. 13 и чл. 14 от НПК; че наложеното наказание е явно несправедливо, защото е осъден невинен човек.
Иска да се отмени решението и да бъде оправдана.
Подсъдимата Г. И. Л. обжалва с доводи за касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК по съображения, че не е извършила престъпление и обратния извод е резултат на нарушения по чл. 13 и чл. 14 от НПК; допуснато е съществено процесуално нарушение при разглеждане на делото, след като са проведени съдебни заседания с участието на един защитник за повече от един подсъдим, независимо че интересите им са противоречиви.
Исканията й са в алтернатива – или да бъде оправдана, или решението да остане в сила.
Подсъдимият Н. М. Д. в жалбата си навежда доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК (всички) по съображения, че към момента на решаване на делото от първата и въззивната инстанция чл. 257 от НК не е част от действащото право; че обвинението за деянието по чл. 321, ал.6 от НК не съдържа признаците на престъплението, за което е осъден; че наложеното му наказание е явно несправедливо, защото неправилно е отказано условно осъждане по чл.66 от НК, а наказанието глоба е в несъответен размер на престъплението, за което е наложено и не е съобразено със семейното му положение.
Исканията му са за отмяна на присъдата и решението и оправдаване по обвиненията против него или след отмяна на решението, делото да се върне за ново разглеждане, или наказанията намалят – най-вече глобата, до законния минимум.
Жалбоподателката-подсъдима Д. Г. А. също навежда всички касационни основания и исканията й са в алтернатива – или да бъде оправдана, или пък делото да се върне за ново разглеждане .
Съображенията са, че обвинителния акт не съдържа изискваните по закон елементи – обвинението не е конкретизирано, при постановяване на решението доказателствата са преценявани едностранно и необективно.
Прокурорът от ВКП не поддържа протеста в оправдателната част, а в частта за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания намира същия за основателен. Следва в тази част решението да се отмени и делото върне за ново разглеждане.
Становището на прокурора по отношение на жалбите е, че те са неоснователни.
Всички подсъдими и защитата им оспорват протеста и са на становище да остане без уважение като неоснователен, а жалбоподателите-подсъдими поддържат жалбите и исканията си в тях.
След преценка доводите и становищата на страните в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира:
С първоинстанционната присъда № 46/2.ІІІ.2010г. по нохд № 206/2007г. на ОС-Хасково подсъдимият Н. М. Д. е признат виновен и осъден, както следва: 1. по чл. 321, ал.6 от НК на 3(три) години лишаване от свобода за това, че в градовете С. и Хасково, през периода 01.07. до 06.12.2004 г., се сговорил с Г. И. Л. и Д. Г. А., а в градовете С. и Стара З. се сговорил с М. Д. К. (Г.), да върши в страната ни престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага - а именно престъпления по чл. 257, ал.1, предл. І-во във вр. с чл. 256, предл. ІІ-ро от IIК (в сила до 12.10.2006 година), изразяващи се в ползване на счетоводни документи (данъчни фактури) с невярно съдържание с цел осуетяване на установяването и укриването на данъчни задължения в особено големи размери; 2. по чл. 257, ал. 1, предл. І-во във вр. с чл. 256, предл. ІІ-ро (в сила до 12.10.2006 година), чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК на 5(пет) години лишаване от свобода и глоба 20000 лева за това, че за периода 1.VІІ. до 6.ХІІ.2004г. в градовете С. и Хасково, при условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие като извършител с Г. И. Л. и Д. Г. А. като помагачи, като пълномощник на [фирма] е укрил данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - 1379915 лева, като с цел да осуети тяхното установяване ползвал счетоводни документи с невярно съдържание – описаните в диспозитива и мотивите данъчни фактури, в които невярно е документирано, че са получени доставките с конкретизираните в тях стоки и услуги с право на пълен данъчен кредит; на основание чл. 23 ал. 1 и ал. 3 от НК е наложено на подсъдимия Н.М. Д. наказанието 5(пет) години лишаване от свобода, при първоначален общ режим за изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, както и глоба в размер на 20000лв.; подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвиненията по чл. 321, ал.6 от НК за извършване на престъплението в [населено място]; за участие в организирана престъпна група, съставена с цел да върши престъпления заедно с лицата В. И. Д., В. Д. Г., Г. С. С. и Г. М. Д., както и в частта на квалификацията на престъплението във връзка с ал. 1 от чл. 321 от НК; оправдан е и по обвинението по чл. 257, ал. 1, предл. І-во във вр. с чл. 256, предл. ІІ-ро (в сила до 12.10.2006 година), чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал.2 от НК за извършване на престъплението в градовете Стара З. и Г.; за извършване на престъплението в изпълнение на решение на организираната престъпна група; за съучастие с Г. С. С., В. И. Д. и В. Д. Г.; за съучастие под формата на съизвършителство с М. Д. К. (Г.); за укриване на данъчни задължения по ЗДДС над сумата 1379915лв. до пълния размер но обвинителен акт 12716498.17лв.; в частта на общия размер на ДДС по фактурите, издадени от [фирма] на [фирма] за разликата над сумата 272810.93лв. до пълния размер по обвинителния акт 2795860.93лв.; в частта на общия размер на ДДС по фактурите, издадени от [фирма] на [фирма], за разликата над сумата 128654.05 лв. до пълния размер по обвинителния акт 128658.09лв.; за ползване счетоводни документи с невярно съдържание с цел осуетяване установяването и укриване на данъчни задължения в особено големи размери по изброените и описани данъчни фактури.
С обжалваното по касационен ред въззивно решение присъдата в тази част е изменена като наложеното на подсъдимия Д. наказание по чл. 321, ал.6 от НК е намалено на 1(една) година и 8(осем) месеца лишаване от свобода, това по чл. 257, ал.1, предл. І-во във вр. с чл.256, предл.ІІ-ро – на 2(две) години лишаване от свобода и глоба 10000лв. и наложеното по чл. 23 от НК на 2(две) години лишаване от свобода и глоба 10000лв.
С посочената присъда подсъдимата Д. Г. А. е призната за виновна и осъдена: 1. по чл. 321 ал. 6 от НК на 8(осем) месеца лишаване от свобода за това, че в градовете С. и Хасково, през периода 1.VІІ. до 6.ХІІ.2004г., се сговорила с подсъдимите Н. М. Д. и Г. И. Л. да върши в страната ни престъпления по чл. 257, ал.1, предл.І-во във вр. с чл. 256, предл.ІІ-ро от НК (в сила до 12.Х.2006г.), за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага и изразяващи се в ползване на счетоводни документи (данъчни фактури) с невярно съдържание с цел осуетяване установяването и укриването на данъчни задължения в особено големи размери ; 2. по чл. 257, ал.1, предл.І-во във вр. с чл. 256, предл.ІІ-ро от НК (в сила до 12.10.2006 година), чл. 26, ал.1, чл. 20, ал.4, чл. 2, ал. 2 и чл. 54 от НК – на 2(две) години лишаване от свобода и глоба 10000лв. за това, че за периода 1.VІІ. до 6.ХІІ.2004г., в градовете С. и Хасково, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач с подсъдимите Н. М. Д. – извършител, и Г. И. Л. – помагач, е подпомогнала извършителя Н. М. Д., действащ като пълномощник на [фирма], да укрие данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери – 180528.05лв., като с цел да осуети тяхното установяване е подпомогнала извършителя Д. да ползва счетоводни документи с невярно съдържание – описаните в диспозитива и мотивите данъчни фактури, в които невярно е документирано, че са получени конкретизираните в тях доставки, стоки и услуги с право на пълен данъчен кредит; на основание чл. 23 от НК й е наложено да изтърпи наказанието 2(две) години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както и 10000лв. глоба; подсъдимата Д.А. е призната за невинна и оправдана по първоначалното обвинение по чл. 326, ал.6 от НК за извършване на престъплението в [населено място] и [населено място]; за участие в организирана престъпна група, съставена с цел да върши престъпления; за извършване на престъплението заедно с В. И. Д., В. Д. Г., Г. С. С. и М. Д. К. (Г.), както и в частта на квалификацията на престъплението във връзка с ал. 2 от чл. 321 от НК и по чл. 257, ал.1, предл.І-во във вр. с чл. 256, предл.ІІ-ро от НК (в сила до 12.Х.2006г.) за извършване на престъплението в Стара З. и Г.; за извършване на престъплението в изпълнение на решение на организираната престъпна група; за съучастие с Г. С. С., М. Д. Кръндарова (Г.), В. И. Д. и В. Д. Г.; в частта на общия размер на ДДС по фактурите, издадени от [фирма] на [фирма], за разликата над сумата 128654,05лв. до пълния размер по обвинителния акт 128658.09лв.; за укриване на данъчни задължения по ЗДДС над сумата 180528.05лв. до пълния размер по обвинителен акт 10932255.82лв.; за помагачество при ползване счетоводни документи с невярно съдържание с цел осуетяване установяването и укриване на данъчни задължения в особено големи размери по конкретно описаните фактури в диспозитива и мотивите.
С въззивното решение присъдата е изменена по отношение Д. Г.А., като наказанието й по чл.257, ал.1, предл.І-во във вр. с чл. 256, предл.ІІ-ро от НК (в сила до 12.10.2006 година), чл. 26, ал.1, чл. 20, ал.4, чл. 2, ал. 2, чл. 58, б.„б” във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е намалено на 1(една) година лишаване от свобода и 2500лв. глоба, а наложеното на основание чл. 23 от НК наказание – на 1(една) година лишаване от свобода и 2500лв. глоба; на основание чл. 66 от НК е отложено изпълнението на това наказание за изпитателен срок 3(три) години.
Подсъдимата Г. И. Л. е призната за виновна и осъдена: 1. по чл. 321, ал.6 от НК на 10(десет) месеца лишаване от свобода за това, че в градовете С. и Хасково, през периода 1.VІІ. до 6.ХІІ.2004 година, се е сговорила с подсъдимите Н. М. Д. и Д. Г. А. да върши в страната ни престъпления по чл. 257, ал.1, предл.І-во във вр. с чл. 256, предл.ІІ-ро от НК (в сила до 12.Х.2006г.), за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага и изразяващи се в ползване на счетоводни документи (данъчни фактури) с невярно съдържание с цел осуетяване на установяването и укриването на данъчни задължения в особено големи размери; 2. по чл. 257, ал.1, предл.І-во във вр. с чл. 256, предл.ІІ-ро от НК (в сила до 12.Х.2006г.) на 2(две) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода и глоба 15000лв. за това, че в градовете С. и Хасково, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач с подсъдимите Н. М. Д. – извършител и Д. Г. А. – помагач, е подпомогнала извършителя Н.М.Д., действащ като пълномощник на [фирма], да укрие данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери – 180528.05лв., като с цел да осуети тяхното установяване подпомогнала извършителя Д. да ползва счетоводни документи с невярно съдържание – данъчни фактури, в които невярно е документирано, че са получени доставките с описаните в тях стоки и услуги с право на пълен данъчен кредит, описани подробно и конкретно в мотивите и диспозитива; на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК на подсъдимата Г.И. Л. е наложено да изтърпи лишаване свобода за срок от 2(две) години и 6 (шест) месеца при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и глоба 15000лв.
Тази подсъдима е призната за невиновна и оправдана по първоначалното обвинение по чл. 326, ал.6 от НК за извършване на престъплението в градовете Стара З. и Г.; за участие в организирана престъпна група, съставена с цел да върши престъпления; за извършване на престъплението заедно с лицата В. И. Д., В. Д. Г., Г. С. С. и М. Д. К. (Г.), както и в частта на квалификацията на престъплението във връзка с ал. 2 на чл. 321 от НК, както и по чл. 257, ал.1, предл.І-во във вр. с чл. 256, предл.ІІ-ро от НК (в сила до 12.Х.2006г.) за извършване на престъплението в градовете Стара З. и Г.; за извършване на престъплението в изпълнение на решение на организираната престъпна група; за съучастие с лицата Г. С. С., М. Д. К. (Г.), В. И. Д. и В. Д. Г.; за общия размер на ДДС по фактурите, издадени от [фирма] на [фирма], за разликата над сумата 128654.05лв. до пълния размер по обвинителния акт 128658.09лв.; за укриване на данъчни задължения по ЗДДС над сумата 180528.05лв. до пълния размер по обвинителен акт 10932255.82лв.; за помагачество при ползване счетоводни документи с невярно съдържание с цел осуетяване установяването и укриване на данъчни задължения в особено големи размери по описаните в мотивите и диспозитива данъчни фактури.
С въззивното решение присъдата е изменена и по отношение на Г. И. Л., като наказанието й по чл.257, ал.1, предл.І-во във вр. с чл. 256, предл.ІІ-ро от НК (в сила до 12.10.2006 година), чл. 26, ал.1, чл. 20, ал.4, чл. 2, ал. 2, чл. 58, б.„б” във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е намалено на 1(една) година лишаване от свобода и 2500лв. глоба, а наложеното на основание чл. 23 от НК наказание – на 1(една) година лишаване от свобода и 2500лв. глоба; с прилагане на условното осъждане по чл. 66 от НК за изпитателен срок 3(три) години.
С присъдата подсъдимата М. Д. К (Г.) е призната за виновна и осъдена: 1. по чл. 321, ал.6 от НК я на 1(една) година лишаване от свобода за това, че в градовете С. и Стара З., през периода 1.VІІ. до 6.ХІІ.2004г. се е сговорила с подсъдимия Н. М. Д. да върши в страната ни престъпления по чл. 257, ал.1, предл.І-во във вр. с чл. 256, предл.ІІ-ро от НК (в сила до 12.Х.2006г.), за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага и изразяващи се в ползване на счетоводни документи (данъчни фактури) с невярно съдържание с цел осуетяване на установяването и укриването на данъчни задължения в особено големи размери; 2. по чл. 257, ал. 1, предл.І-во във вр. с чл. 256, предл.ІІ-ро (в сила до 12.Х.2006г.), чл. 26, ал. 1, чл. 20, ал.2, чл. 2 ал. 2 и чл. 54 НК на 3 (три) години лишаване от свобода и глоба 20000лв. за това, че в градовете Стара З. и С. през периода 12.VІІ. до 30.ІХ.2004г., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с подсъдимия Н.М. Д. – помагач, е укрила данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери – 175522.97лв., като с цел да осуети тяхното установяване ползвала счетоводни документи с невярно съдържание – данъчни фактури, в които невярно е документирано, че са получени доставките с описаните в тях стоки и услуги с право на пълен данъчен кредит, които са посочени конкретно в мотивите и диспозитива; на основание чл. 23 от НК на К. е наложено наказанието 3 (три) години лишаване от свобода при първоначален общ режим, което да изтърпи в затворническо заведение от открит тип и глоба 20000лв.
Тази подсъдима е призната за невинна и оправдана по първоначалното обвинение по чл. 321, ал.6 от НК за извършване на престъплението в градовете Г. и Хасково; за участие в организирана престъпна група, съставена с цел да върши престъпления; за извършване на престъплението заедно с лицата В. И. Д. и В. Д. Г., както и в частта на квалификацията на престъплението във връзка с ал. 2 от чл. 321 от НК, както и по чл. 257, ал.1, предл.І-во във вр. с чл. 256, предл.ІІ-ро (в сила до 12.Х.2006г.), чл. 26, ал.1, чл. 20, ал.2, чл. 2, ал.2 от НК за извършване на престъплението в изпълнение на решение на организираната престъпна група; за съучастие с лицата В. И. Д. и В. Д. Г.; за укриване на данъчни задължения по ЗДДС над сумата 175522.97лв. до пълния размер по обвинителен акт 974696.88лв.; за ползване счетоводни документи е невярно съдържание с цел осуетяване установяването и укриване на данъчни задължения в особено големи размери по данъчни фактури конкретно посочени в диспозитива и мотивите.
С въззивното решение присъдата е изменена и по отношение на М. Д. К, като наказанието й по чл.257, ал.1, предл.І-во във вр. с чл. 256, предл.ІІ-ро от НК (в сила до 12.10.2006 година), чл. 26, ал.1, чл. 20, ал.4, чл. 2, ал. 2, чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е намалено на 1(една) година лишаване от свобода и 2500лв. глоба, а наложеното на основание чл. 23 от НК наказание – на 1(една) година лишаване от свобода и 2500лв. глоба; с прилагане на условното осъждане по чл. 66 от НК за изпитателен срок 3(три) години.
Подсъдимият В. Д. Г. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 321, ал.6, във вр. с ал.2 от НК за това, че в градовете С., Хасково, Стара З. и Г. през периода 1.VІІ.2004г. до 6.ХІІ.2004г. да е участвал в организирана престъпна група в състав: Н.М.Д., В.И.Д., Гр.Ст.С., Г. Ил. Л., Д.Г.А. и М.Д.К. (Г.), съставена с цел да върши престъпления по чл. 257, ал.1, предл.1 във вр. с чл. 256, ал.1, предл.ІІ-ро, чл. 26, ал.1 и чл. 20, ал.2 и ал.4 от НК (в сила до 12.Х.2006г.) в страната, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели набавяне на имотна облага, като престъпленията се изразяват, в ползване на счетоводни документи (данъчни фактури) с невярно съдържание, с цел осуетяване на установяването и укриването на данъчни задължения в особено големи размери, както и по чл. 257, ал.1, предл.І-во във вр. с чл. 256, ал. 1, предл.ІІ-ро, чл. 26, ал.1 и чл. 20, ал.4 от НК (в сила до 12.Х.2006 г.) за това, че в градовете С., Хасково, Стара З. и Г. през периода 1.VІІ.2004г. до 6.ХІІ.2004г., при условията на продължавано престъпление, в изпълнение на решение на организираната престъпна група, в съучастие като помагач с В. И. Д., Д. Г. А., Г. И. Л., подпомогнал извършителите Н. М. Д., М. Д. К. (Г.) и Г. С. С., да ползват счетоводни документи (данъчни фактури) с невярно съдържание, с цел осуетяване установяването на данъчни задължения в особено големи размери, с което последните укрили такива – общо в размер на 12716489.17лв., по конкретно посочените в диспозитива и мотивите фактури.
Подсъдимият В. И. Д. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 321, ал.6, във вр. с ал.2 от НК за това, че в градовете С., Хасково, Стара З. и Г. през периода 1.VІІ.2004г. до 6.ХІІ.2004г. да е участвал в организирана престъпна група в състав: Н.М.Д., В.Д.Г., Гр.Ст.С., Г.Ил. Л., Д.Г.А. и М.М., съставена с цел да върши престъпления по чл. 257, ал.1, предл.1 във вр. с чл. 256, ал.1, предл.ІІ-ро, чл. 26, ал.1 и чл. 20, ал.2 и ал.4 от НК (в сила до 12.Х.2006г.) в страната, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели набавяне на имотна облага, като престъпленията се изразяват, в ползване на счетоводни документи (данъчни фактури) с невярно съдържание, с цел осуетяване на установяването и укриването на данъчни задължения в особено големи размери, както и по чл. 257, ал. 1, предл.І-во във вр. с чл. 256, ал. 1, предл.ІІ-ро, чл. 26, ал.1 и чл. 20, ал.4 от НК (в сила до 12.Х.2006 г.) за това, че в градовете С., Хасково, Стара З. и Г. през периода 1.VІІ.2004г. до 6.ХІІ.2004г., при условията на продължавано престъпление, в изпълнение на решение на организираната престъпна група, в съучастие като помагач с В. Д. Г., Д. Г. А., Г. И. Л., подпомогнал извършителите Н. М. Д., М. Д. К. (Г.) и Г. С. С., да ползват счетоводни документи (данъчни фактури) с невярно съдържание, с цел осуетяване установяването на данъчни задължения в особено големи размери, с което последните укрили такива – общо в размер на 12716489.17лв., по конкретно посочените в диспозитива и мотивите фактури.
Подсъдимият Г. С. С. е признат за невиновен и оправдан по обвиненията по чл. 321, ал.6, във вр. с ал.2 от НК за това, че в градовете С., Хасково, Стара З. и Г. през периода 1.VІІ.2004г. до 6.ХІІ.2004г. да е участвал в организирана престъпна група в състав: Н.М.Д., В.И.Д. и В.Д.Г., съставена с цел да върши престъпления по чл. 257, ал.1, предл.1 във вр. с чл. 256, ал.1, предл.ІІ-ро, чл. 26, ал.1 и чл. 20, ал.2 и ал.4 от НК (в сила до 12.Х.2006г.) в страната, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели набавяне на имотна облага, като престъпленията се изразяват, в ползване на счетоводни документи (данъчни фактури) с невярно съдържание, с цел осуетяване на установяването и укриването на данъчни задължения в особено големи размери, както и по чл. 257, ал. 1, предл.І-во във вр. с чл. 256, ал. 1, предл.ІІ-ро, чл. 26, ал.1 и чл. 20, ал.2 от НК (в сила до 12.Х.2006 г.) за това, че в Г. през периода 28.VІІ.2004г. до 28.ІХ.2004г., при условията на продължавано престъпление, в изпълнение на решение на организираната престъпна група, в съучастие като извършител с помагачите В. Д. Г., В. И. Д. и Н. М. Д. да е ползвал счетоводни документи (данъчни фактури) с невярно съдържание, с цел осуетяване установяването на данъчни задължения в особено големи размери, с което последният е укрил такива – общо в размер на 120549.79лв., по конкретно посочените в диспозитива и мотивите фактури.
Протестът е неоснователен и в двете му части. В съответствие със закона (материален и процесуален) са изводите на апелативния съд, че оправдателната присъда по отношение на Д., Л., А., К, Д., Г. и Г. е влязла в сила, поради което и в тази част не подлежи на касационна проверка. Не е налице и явна несправедливост на наложените наказания на подсъдимите Г.И.Л., Д.Г.А., М.К и Н.М.Д. – липсва очевидното несъответствие между наложените наказания и извършените от всеки от подсъдимите престъпления, пред вид конкретното им участие. Правилен е изводът на съда, че целите на наказанието по чл. 36 от НК могат да се осъществят с наложените по вид и размер наказания без да е необходима по-голяма строгост.
С оглед изложеното вече за протеста, възраженията на Д.Г.А., В.Д., В.Г. и Гр.С. не следва да се обсъждат.
Неоснователни са и жалбите на подсъдимите М. Д. Кръндарова, Г. И. Л., Н. М. Д. и Д. Г. А.. Оплакванията им са предмет и на въззивното производство. Обсъдени са и в съответствие с чл. 339, ал.2 от НПК са посочени основанията, поради които не са възприети. Решението не противоречи на закона, взето е по вътрешно убеждение на основата на внимателен и обективен анализ на всички доказателства, които имат значение за правилното решаване на делото. Обстоятелствата, които дават основание на възприетата правна квалификация са установени по несъмнен начин и посочени в решението, предмет на настоящето производство.
Упоритото отричане от К. на фактите, които я уличават в участие в престъпленията, за които е обвинена не налага обратен извод. Правилно е прието и че с внесения обвинителен акт няма нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като съществени. Съображенията на апелативния съд във връзка с това не противоречат на закона и практиката по приложението му. Това се отнася и до факта, че в скоби е посочено фамилно име, което тя няма, и до липсата на нарушение по чл. 91, ал.3, т.1 от НПК.
В жалбата на Г.И.Л. е посочено основанието по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК със съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила – обвинението против нея не е доказано. Това, обаче, не е така. Както е посочено по-горе, въззивният съд е направил и собствен анализ на доказателствата, като е посочил кои възприема за достоверни и защо. Изводите са логични и отговарят на връзката и последователността на отделните фактически обстоятелства.
И второто оплакване на тази жалбоподателка – по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, е неоснователно. Правилно и аргументирано е посочено в решението защо не е нарушено правото на защита на Л..
Няма допуснати нарушения, които да се квалифицират като касационни основания и по отношение на Д.Г.А.. В тази жалба аргументацията е за необоснованост на решението, а това не е касационно основание, поради което и тези съображения не следва да се обсъждат, а по отношение на това, което тя и всички жалбоподатели поддържат отговорът е по-горе.
И подсъдимият Н.М.Д. със защитника си поддържат всички касационни основания, които съвпадат с тези на останалите. По съображенията за неоснователността им и неговата жалба е със същото качество. С въззивното решение е даден категоричен отговор на твърденията му, че е невинен, че обвинителният акт е негоден да постави началото на съдебното производство пред ОС-Хасково, че е допуснато нарушение на материалния закон, че присъдата почива на предположения.
И по отношение на този подсъдим въззивното решение е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които касаят неговата дейност, като в съответствие с чл. 339, ал.2 от НПК са посочени основанията, поради които тезата на Д. и защитата му не се възприема. Въззивната жалба е анализирана подробно, а изводите за неоснователността й по отношение на твърдяните касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК са надлежно аргументирани.
Не е налице и третото касационно основание – явна несправедливост на наложеното на Д. наказание. Същото съответства на конкретната дейност – с ръководна роля в сложния престъпен механизъм, мащабите на престъплението, конкретния размер на укритите данъчни задължения, които обосновават извода за деяние и личност с подчертано висока степен на обществена опасност и за чието поправяне и превъзпитание се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Така ще се осъществи и генералната превенция на наказанието.
По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК ВКС, І-во н.о.
Р Е Ш И:
Оставя в сила въззивно решение № 198/29.ХІІ.2010г. по внохд 316/2010г. на АС-Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
|