Р Е Ш Е Н И Е № 507 гр.София , 23 януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1732/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане, подадено от адв. К. К. упълномощен защитник на осъдения А. Б. А., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 194/2014г. на Карнобатски районен съд. В искането се заявяват основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Излагат се съображения за допуснати при одобряване на внесеното в съда споразумение нарушения на процесуалните правила, понеже съдът е одобрил споразумение, което противоречи на закона. Конкретно се посочва, че е нарушена забраната обвинението и присъдата да се основават само на самопризнанията на обвиняемия, като съдът не се е уверил, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от доказателствата по делото. Излагат се съображения за допуснати на досъдебното производство нарушения на процесуалните правила, свързани с привличането на осъдения като обвиняем, като се сочи и обстоятелството, че не са били събрани характеристични данни за двамата подсъдими. Прави се и оплакване за нарушение на материалния закон, като се претендира, че престъплението е следвало да се квалифицира по чл. 197, т. 3 от НК поради доброволното възстановяване на предмета на деянието. Твърди се и явна несправедливост на наложеното наказание, като се излагат доводи, че същото е следвало да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б от НК. Правят се в условията на алтернативност искания - за отмяна на определението на РС – Карнобат, с което е одобрено споразумението и връщане на делото на прокурора, или за преквалификация на престъплението по чл. 197, т. 3 от НК и налагане на наказание при условията на чл. 55, ал.1 т. 2, б. б от НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният за това производство защитник на осъдения А. А. - адв. К., поддържа искането за възобновяване на наказателното дело съобразно изложените в него съображения, както и направените искания. Прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за основателност на искането за възобновяване, като посочва допуснати съществени нарушения на процесуалните правил в хода на досъдебното производство. Осъденият А. А. не участва лично в производството. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него са наведени доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО, макар и не изяло по наведените съображения. С определение № 70 от 09.05.2014г. по нохд № 194/2014г. по описа на Карнобатски районен съд е одобрено споразумение за решаване на делото между прокурор при Районна прокуратура - гр. Карнобат и адв. П., по силата на което осъденият А. Б. А. се е признал за виновен в това, че на 29.04.2014г. в [населено място], [община], /област/, като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, след предварително сговаряне в немаловажен случай, като извършител и в съучастие с В. К. Д., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот и използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи на обща стойност 556,40лв., от владението на собственика С. И. М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои извършване, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66 от НК изпълнението му е отложено за срок от две години. Със същото споразумение за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК се е признал и В. К. Д. и му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, отложено за срок от две години. А. А. е бил осъден, заедно с В. К., да заплати направени по делото разноски. Настоящият съдебен състав намира за основателни доводите, посочени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което е предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В случая, след приключване на разследването, е изготвено и внесено в РС – гр. Карнобат споразумение за решаване на делото между прокурор от съответната районна прокуратура и служебно назначения на досъдебното производство защитник на осъдения А. (който е бил защитник и на другото осъдено лице Д.). В особената процедура на решаване на делото със споразумение съществено изискване към сезирания съд е да провери дали споразумението не противоречи на закона и на морала – чл. 382, ал. 7 от НПК. След като Районният съд е бил сезиран с постигнато споразумение за решаване на делото, е бил длъжен да извърши посочената проверка и единствено при положителен отговор, че споразумението не противоречи на закона и на морала, е следвало до го одобри. Това не е сторено в настоящото производство, защото районният съд е одобрил споразумение между прокурор в РП – Карнобат и защитника на осъдения А., което противоречи на материалния закон, тъй като правната квалификация на деянието, за което се е признал за виновен А., е неправилна, съобразно събраните на досъдебното производство доказателствени материали. Приложените на досъдебното производство протокол за доброволно предаване и разписка (л. 45, 46) е следвало, наред с останалите доказателствени материали, да бъдат включени в преценката на съда при решаване на въпроса дали възприетата в споразумението правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК е правилна. Тези доказателствени материали, сочещи на обстоятелството, че откраднатите вещи от владението на св. М., са му били върнати и заместени преди приключване на досъдебното производство (което впрочем е изискване за допустимост на споразумението, защото съобразно чл. 381, ал. 3 от НПК причинените с престъплението имуществени вреди трябва да са възстановени или възстановяването им да е обезпечено), като това е сторено доброволно, със съдействието на единия от осъдените, е следвало да насочат съда към изводи за правилната правна квалификация на извършеното. Обстоятелството на възстановяване на отнетите вещи, което не е резултат само от действията на разследващите, а е със съдействието на единия осъден, обосновава прилагане на привилегирован състав на кражбата по чл. 197 от НК. Следователно, Карнобатския РС е одобрил споразумение, противоречащо на материалния закон, защото извършеното деяние е неправилно квалифицирано в споразумението. Одобряването на споразумение, което противоречи на закона, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, опорочава съдебния акт и предпоставя неговата отмяна. Предвид на тези съображения, доводите в искането за възобновяване, касаещи коректната правна квалификация, следва да бъдат възприети като основателни. Основателно е и възражението за процесуално нарушение поради това, че в хода на производството не са били събрани характеристични данни за непълнолетния осъден. Съобразно особените правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни, специфично изискване предвид разпоредбата на чл. 387 от НПК, е да бъдат събрани данни за личността на непълнолетния. Това в настоящето производство не е сторено, което сочи на нарушаване на процедурата, установена в НПК за разглеждане на дела срещу непълнолетни лица. Районният съд е следвало да констатира това нарушение, защото преди да одобри споразумението, трябва да направи преценка спазен ли е редът за провеждането на наказателното производство срещу обвиняемото лице, но не го е сторил. Нарушението не е отстранимо, доколкото осъденият е навършил пълнолетие. По отношение останалите оплаквания в искането, касаещи допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила, настоящият състав намира, че те са неоснователни. Не може да бъде възприет довода за допуснато съществено процесуално нарушение поради това, че самопризнанието на осъдения А. не се подкрепя от другите доказателства по делото. Доводите в искането в подкрепа на това оплакване се излагат въз основа на анализ на съдържанието на показанията на осъдения Д., депозирани преди привличането му като обвиняем, в качество на свидетел, както и на саморъчните обяснения на осъдения А.. Както тези показания, така и саморъчните обяснения на А., снети от полицейски инспектор, не съставляват годни доказателствени средства. Това е така, доколкото впоследствие Д. е привлечен в друго процесуално качество – на обвиняем и не могат да бъдат ценени неговите показания в качество на свидетел, а саморъчните обяснения на А. не съставляват доказателствено средство по реда на НПК. Следователно, заявената от защитника теза се гради върху негодни доказателствени средства. Не са налице нарушения и във връзка с назначаването на осъдения А. на същия служебен защитник – адв. П., която е била назначена и на осъдения Д.. Такова нарушение би било налице, ако интересите на обвиняемите са противоречиви, а в случая, видно от съдържанието на обясненията, дадени от всеки един от тях след привличането им в качество на обвиняеми, те не се уличават взаимно в извършване на деянието, нито сочат различни обстоятелства по неговото извършване. Предвид на изложеното за допуснато при одобряване на споразумението съществено нарушение на процесуалните правила, са налице основания за възобновяване на наказателното дело и отмяна на определението, с което е одобрено споразумение за решаване на делото между прокурор в РП-Карнобат и служебен защитник на осъдения А. А., в частта относно този осъден. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд от фазата на съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по нохд № 194/2014г. на Районен съд – Карнобат. ОТМЕНЯ определение № 70 от 09.05.2014г., постановено по нохд № 194/2014г. на Районен съд – Карнобат в ЧАСТТА, с която е одобрено споразумение за решаване на делото между прокурор в РП – Карбонат и А. Б. А. и е прекратено производството по отношение на него, и в ЧАСТТА, с която А. Б. А. е осъден да заплати направените по делото разноски. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Карнобат от стадия на съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.