1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 372/2012
гр. София, 29.03.2013 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември , две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при участието на секретаря Р.Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 127/2012 година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е на касационна жалба на М. К. П. ,Частен съдебен изпълнител от [населено място] срещу решение №118 от 15.07.2011г по гр.дело №294/2011г. на Варненски апелативен съд , с което е потвърдено решение №189 от 25.02.2011г по гр.д. №334/2010г на Варненски окръжен съд по уважен срещу нея иск на основание чл.74 ал.1 ЗЧСИ. Ангажирана е отговорността на съдебния изпълнител за вреди в размер на 128 775 лв главница и 15070 лв обезщетение за забавено плащане, причинени на купувач при издаване на постановление за възлагане на недвижим имот след публична продан и изразяващи се в недължимо и неоснователно събран ДДС от частния съдебен изпълнител ,разпореден по начин , довел до имущественото му увреждане
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като недопустимо поради това ,че искът е уважен на непредявено основание ,при недопустимо въведени нови факти ; като постановено в нарушение на материалния закон относно режима на търсената отговорност за вреди от частен съдебен изпълнител и нейния фактически състав - задължения от публично естество по чл. 131 ЗДДС са третирани като материалноправни задължения в решителните мотиви на съда и неправилно е прието наличие на нарушение,задето ЧСИ не е събрал информация дали към момента на извършването на продажбата длъжникът е регистриран по ЗДДС,не е следял за регистърния му статут ,но е събрал данък по този закон от купувача . Оспорват се изводите на Върненски апелативен съд относно дължимите в случая действия на ЧСИ- по време и след издаване на възлагателното постановление, относно наличието на противоправност и причинна връзка. Подробни съображения са развити от пълномощниците на ищцата , адв. М.М. и адв. Р. Иванова .Претендират се разноски по списък
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата в отговор, както и в писмена защита по същество чрез пълномощниците си адв. Е.Т. и Ат. Г. .Оспорват се като неоснователни оплакванията на касаторката. Освен правомощията и функциите,възложени по ГПК, частният съдебен изпълнител е натоварен с функцията по чл. 131 от ЗДДС при публична продан , която в случая се явява облагаема доставка съгласно ЗДДС, поради това ЧСИ има задължение да събере , администрира и внесе дължимия данък, съответно отговаря за вреди при изпълнение на тази дейност. Съдебният изпълнител не е извършил обуславящите действия,въз основа на които да прецени дали да събира ДДС при процесната публична продан и без да има право , е събрал този данък от купувача чрез включването му в продажната цена , при положение че длъжникът , собственик на продаваемия на публична продан имот ,се е оказал дерегистриран. Тъй като е било изрично обявено ,че в цената(началната и тази ,при която имотът е възложен) включва данъка , а събраната от ищеца стойност не е преведена на НАП за да бъде евентуално възстановена на купувача , съответно данъчен кредит е бил отказан поради това ,че документите по чл. 131 ал.1 вр. чл.83 ППЗДДС не са били съставени , налице е подлежаща на обезщетение имуществена вреда. Когато купувачът плати продажна цена на публична продан с включен ДДС ,а такъв не се дължи ,включеният в цената данък добавена стойност не принадлежи на длъжника както касаторът поддържа и ЧСИ няма право да го използва за погасяване задължения на длъжника , както е сторил . Подробни съображения са развити в писмена защита ,претендират се разноски по списък.
Двамата помагачи ,Д. [фирма] и [фирма] [населено място] не са заявили становище .
С определение №1063 от 23.07.2012г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по свързано формулирани въпроси, отнасящи се до закононарушението, противоправността и причинната връзка при иска по чл. 74 ЗЧСИ : нарушение на материалноправно или процесуалноправно правило следва да обуславя отговорността на частния съдебен изпълнител за вреди и дали нормата на чл. 131 ЗДДС, като разпоредба от областта на данъчното право,съдържа гражданско-процесуално правило да се следи за регистърния статут на длъжника по ЗДДС , чието нарушаване води до отговорност ; длъжен ли е участник в наддаването при публична продан сам да се грижи за икономическите си интереси ,като прави съответни справки в публичния регистър на НАП за състоянието на регистрация по ДДС на длъжника ,ако интересите му предполагат упражняване право на данъчен кредит ; за дължимостта на предписаните в чл. 131 ЗДДС действия по съставяне на документи от ЧСИ и превеждане на данъка в полза на НАП при длъжник, дерегистриран по смисъла на този закон към момента на възлагането на имота. Въпросите касаят принципа на законоустановеност при действията на частните съдебни изпълнители и връзката му с предпоставките на отговорността по чл. 74 ал.1 ЗЧСИ ,материална и процесуална законосъобразност при служебния обем действия на частния съдебен изпълнител , в конкретност при публична продан,по обявена цена на имота с включен ДДС и възлагане при посочена цена от купувач ,регистриран по ЗДДС, при дерегистриран към момента на продажбата длъжник Предпоставят също тълкуване на чл. 131 ЗДДС като позитивна уредба за действията на ЧСИ и обема на служебните му задължения в този случай , неизпълнението на които ще е от значение за неговата имуществена отговорност.
Въззивният съд е дал решаващ отговор на горните въпроси в насока ангажиране отговорността на частния съдебен изпълнител за вреди на основание чл. 74 ал.1 ЗЧСИ при следните обстоятелства :
По изп. дела №№ 171, 172/2007г с взискател [фирма] като имущество , собственост на длъжника [фирма] е описан хотел „В.”,нах. се в [населено място] ,като ЧСИ М. П. рег.№715 на К. на ЧСИ [населено място] е насрочила първата публична продан до дата 10.10.2007г при цена 3 822 400 лв с ДДС.Проданта е обявена за нестанала , както и втората продан ,насрочена след възобновяване на делото съгласно обявление по чл.487 ал.1 ГПК от 05.11.2008г при начална цена 1 790 200 лв с ДДС. Междувременно, на дата 27.11.2008г длъжникът е бил дерегистриран по инициатива на данъчен орган на основание чл.176 т.3 ЗДДС, за което обстоятелство до влизане на възлагателното постановление в сила , не са предприети никакви действия по известяване , нито служебно е събрана информация за целите на изпълнителното производство преди датата 14.05.2009г., както не се спори . При насрочената нова публична продан от 12.01.2009 до 12.02.2009г за имота е обявена начална цена 1 432 160 лева с ДДС, след спиране и последвало възобновяване на изпълнителните действия е съставен протокол на 17.02.2009г за наддавателните предложения и обстоятелството по чл. 492 ал.2 ГПК ,като на публичната продан ищецът [фирма] устно е предложил цена в размер на 1 644 216 лв , т.е по-висока с един задатък спрямо тази на наддавача ,предложил най- висока цена . По сметка на ЧСИ П. , в срок и с платежно нареждане от 24.02.2009г купувачът е внесъл сумата 1 501 000 лева , т.е съобразно обявената цена в размер на 1 644 216 лв , като е приспаднал задатъка и при посочено от вносителя – купувач основание „окончателно плащане за покупка на обект от публична продан – х-л В.”. Поради това и на основание чл.496 ГПК ЧСИ Пашова е издала Постановление за възлагане на недвижимия имот на купувача от 25.02.2009г „за сумата 1 644 216 лв с ДДС , като ДДС е в размер на 128 775 лева , осн. чл. 45 ЗДДС” (доставка , свързана със земя и сгради). Постановлението е влязло в сила като необжалвано и е произвело правното си действие да прехвърли собственост , като според ищеца , след като ЧСИ незаконосъобразно , предвид съдържанието на възлагателното постановление , е събрала от него данък добавена стойност който не е имала право да събира и който данък купувачът не е дължал ; поради това , че след като го е сторила, не е извършила в срока по данъчния закон действия , предписани в чл. 131 ал.1 ЗДДС , не е съставила документите предвидени в чл. 83 ППЗДДС , не е превеждала данък и не е подала уведомление до ТД на НАП , тъй като дължникът е бил вече дерегистриран по ЗДДС към момента на възлагането ; поради това ,че цялата сума е послужила за удовлетворяване на взискателите , респ. остатъкът от нея е преведен в полза на длъжника , което не се оспорва , следва да понесе отговорност по чл. 74 ЗЧСИ. Сумата до размера на иска не е била преведена на НАП , в който случай ищецът счита ,че би могъл да я възстанови като неправилно събран данък, чл. 128 ДОПК и поради това претендира от ЧСИ вреда до размера на исковите 128 775 лв неправомерно събран ДДС , за която вреда ответницата отговаря, тъй като още при публичната продан не е съобразила действията си с дерегистрацията на длъжника. С ревизионен акт на НАП ,ТД [населено място] от 19.10.2009г на ищеца [фирма] , регистрирано по ЗДДС лице , не е признато право на приспадане на данъчен кредит за исковата сума 128 775 лв. във връзка с възлагателното постановление , тъй като лицето доставчик [фирма] ,чиито имот е бил продаден ,е било дерегистрирано към този момент, съответно документите по чл. 131 ЗДДС не са били съставени от ЧСИ.
При горните обстоятелства и в отговор на поставените правни въпроси , Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното :
По иска на основание чл. 74 ал.1 ЗЧСИ съдът преценява вредата, противоправността на действията или бездействията на ответника и другите елементи на фактическия състав на общо основание, но като водещо съобразява връзката между материална и процесуална законосъобразност при служебния обем действия на частния съдебен изпълнител. Принудителното съдебно изпълнение ,при публична продан включително ,е регламентирано като подчинена на процесуални правила дейност и процесуалното естество на регламентацията не противостои , а обема и изразява материалноправната законосъобразност на самата дейност, що се отнася до основанията или последиците от предприети или не действия на частния съдебен изпълнител в израз на публична власт. От процесуалното естество на регламента следва съдържанието на изискваната в случая законосъобразност - съдебният изпълнител констатира и се основава на факт (като волеизявление или друго обстоятелство , удостоверено по определен ред ), с който нормата скрепва негово задължение за действие , определя съдържанието на самото действие ,или предписва въздържане от действие.
Когато е възложил имот на публична продан и предвид нормата на чл. 131 ал.1 ЗДДС , подлежащият на констатиране в горния смисъл факт от страна на съдебния изпълнител е данъчната регистрация на длъжника по съответния закон , а не обстоятелството облагаема ли е сделката като доставка по смисъла на ЗДДС , за което ЧСИ не натоварен да следи. Само ако регистрация на длъжника е била налице към момента на възлагането, за съдебния изпълнител ще възникне и задължението да състави съответните документи по чл. 131 ал.1 т.2 ППЗДДС , да начисли и преведе част от цената като данък .Само тогава ,с оглед неговите задължения ,тази част може да се яви данък добавена стойност в отношенията му с купувач,тъй като в особения случай по чл.131 ал.1 ЗДДС данъка се събира от цената по вече реализираната продан , а не наред , заедно или отделно от цената ,не преди или по време на процеса , при който публичната продажба се реализира. Съдебният изпълнител следва да осигури на длъжника възможност да упражни право на избор дали доставката да е облагаема по смисъла на ЗДДС, съответно да обяви свързаното с цената обстоятелство при публичната продан , когато това право на избор съществува за длъжника и е упражнено след покана , но поначало съдебният изпълнител няма задължение, даже и компетентност при публична продан да обявява други обстоятелства ,свързани с този данък и ако посочи в обявлението цена с „включен”ДДС ,съответно какъв е размерът му , това няма правното значение на гаранция , поета от него за права на купувача или за задълженията на длъжника по данъчен ред. Съдебният изпълнител, съставяйки обявление или възлагателно постановление, които не са данъчен документ сами по себе си , не е в положение да замества доставчика в правата или задълженията му при съставяне на данъчна фактура с начисляване на данъка за получателя по доставка ,съответно не упражнява ,нито иззема подобни отговорности при тази си дейност Според общото правило на чл.67 ал.2 ЗДДС, ако при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно ,приема се за целите на фиска , че той е включен в договорната цена, но правилото не дава възможност на купувачът по сделка да счита плащането на цената за събиране на този данък винаги , когато така е посочено. Аналогично правило е залегнало в нормата на чл. 131 ал. 2 ЗДДС като презумпция на закона и ясно указание за онзи , който плаща цената при публична продан : само ако длъжникът е регистриран , купувачът , а и ЧСИ могат да се позовават на събран ДДС, подлежащ на внасяне в полза на НАП. Съдебният изпълнител не договоря относно цената при публична продан , нито може да се приеме ,че практиката на изрично обявление за „включен” ДДС в нея - както следва да се знае от лица , за които обстоятелството има значение и без да бъде обявявано, има обвързващо за отговорността му значение, във връзка със задължение да информира участниците в публичната продажба за данъчния статут на длъжника .
Поначало неоснователно е да се поставя знак за равенство между плащането на цена и данъчното събитие за целите на ЗДДС, плащането е само елемент , или етап от осъществяването на облагаема сделка,фаза при събирането на данъка , но не винаги и не за всеки . Така е и при публична продан. Според уредбата на ГПК, регистърния статут на длъжника не се отразява на цената, която ЧСИ обявява , на цената, която купувачът посочва и по която възлагането на имот се постановява по реда на публичната продан. Касае се за стойност,която за целите на публичната продажба няма друго определение ,освен цена .Специалният данъчен закон се насмесва в тази регламентация при определени предпоставки -когато длъжникът има възможност за избор дали продажбата да е облагаема сделка и го упражни , или когато, ако последният е регистриран по ЗДДС и след внасянето на цената, ЧСИ се явява платец на данъка. Във втория случай данъчният ред намесва частния съдебен изпълнител чак след като имотът е възложен . Ето защо от интерес на регистрирания по ЗДДС получател по „доставка” с възмезден характер е да знае за наличието на условията , с които ЗДДС свързва и правото му на данъчен кредит, включително доставчикът също да е регистрирано лице по този закон , но за условието заинтересованият проверява сам , преди да встъпи в имущественото правоотношение . Публична продан не е изключение и за обстоятелството дали регистрацията на длъжника по ЗДДС е налице, съществува публичен регистър. Правоотношението между явил се на публична продан купувач , предложил най- високата цена по чл.492 ал.2 ГПК и съдебният изпълнител , възложил имот въз основа на същата , след нейното внасяне, се развива законосъобразно , без оглед на обстоятелствата облагаема ли е продажбата за целите на ЗДДС. Неизпълнение за задължение за издаване на документи по чл. 131ал.1 ЗДДС във връзка със събиране на данъка от ЧСИ ,евентуално може да причини вреда на купувач , платил цената при публична продажба, съответно да възникне гражданско правоотношение помежду им ,само ако са били налице условията на закона ,при които ЧСИ има задължението да състави и връчи по реда на чл. 131 ал.1 т.2 ЗДДС вр. чл.83 ППЗДДС като предпоставка за реализиране правата на купувача по чл.69 ЗДДС,съответно да извърши всички действия по начисляване и превеждане на данъка. Няма как съдебен изпълнител да причини вреди от неизпълнение на задължение по чл. чл. 131 ал.1 т.2 ЗДДС , ако то не е възникнало в негова тежест , нито вреди, свързани с отказано право на данъчен кредит за купувача при липса на регистрация за длъжника . Вреди в тази връзка не могат да бъдат причинени от съдържанието на възлагателното постановление ,тъй като същото не е данъчния документ за вписаното в него относно цената, по смисъла на ЗДДС и ППЗДДС . Посочено включване на данъка не е подвеждащо за купувача ,който я заплаща и не лишава от основание настъпилото имуществено разместване при публичната продан , за тази стойност включително. Не е и причина за отказа да бъде признат данъчен кредит . Не на последно място , публичният характер на регистъра по ЗДДС е обстоятелство ,което прекъсва причинната връзка при търсене на обезщетение от съдебния изпълнител за това ,че не е оповестил дерегистрацията на длъжника като факт преди или по време на публичната продан , или за това , че не е съобразил фактът на дерегистрация при нейното провеждане, щом обявява или приема обявена цена по продажбата с включен ДДС.
По касационната жалба .
Касационната жалба е основателна, макар и не по всички изложени в нея съображения .Въззивният съд е дал разрешение на горните решаващи за изхода на спора въпроси в обратен смисъл , което неправилно е тълкуван и приложен материалния закон ,но неоснователно е оплакването за нарушение на процесуални правила при допуснато от съда уточвяване на обстоятелствата по иска , по допълнително постъпила молба на ищцовата страна В допълнение са били изложени съображения относно факти от значение за причинно- следствената връзка и нейната обосновка , които не са нови обстоятелства ,като основание на предявения иск за вреди . В тази връзка съдът правилно е приел да ги обсъди при търсения обем отговорност ,но решението е необосновано. Неправилни са изводите за наличие на причнна връзка между неизпълнението на служебни задължения от ЧСИ и претендираните от ищеца имуществени вреди .В обжалваното решение Варненски апелативен съд е приел за основателни исковите претенции поради неправилното свое разбиране за обема и естеството на задълженията в тежест на частен съдебен изпълнител при публична продан и свързаните с нея последващи действия по силата на данъчния закон .
Неправилно въззивният съд е възприел съображенията на ищеца по релевантността на фактите ,от които са изведени признаците на допуснато нарушение от ответницата , при служебния обем нейни действия . За установяването на нарушение, когато са засегнати материални права на участващи в процеса по принудително изпълнение лица , е от значение механизма на прилагане на правилата с процесуален характер ,като норми от публично-правно естество. Няма същностна разлика, когато съдебният изпълнител следва да изпълни предписание в данъчен закон ,задължението по чл. 131 ЗДДС също е от публично естество, като е предписано определено действие. Тъй като при изпълнение на задълженията си ЧСИ следи за фактите , с които по правило законът, а не неговата преценка или вътрешно убеждение свързва зачитането на материални права на участващи , или засегнати от съдебното изпълнение лица , отговорността за вреди при бездействие ще възникне за ЧСИ ако е игнорирал факти със значение на задължаващо го основание при предприемане на съответни действия, или отговорност ще възникне при действия ,за които е предписано да се въздържа ,но ги е предприел. Съдебният изпълнител изпълнява предписанието на нормата, като приема да е налице нейната фактическа хипотеза. Противоправността ще е налице и отговорност за вреди може да възникне тогава ,когато действията са в разрез с дължимите, поради несъответствието им с фактическата хипотеза , послужила като основание за предприемането им Независимо от имуществените последици, отговорността за имуществени вреди на съдебния изпълнител не може да възникне тогава ,когато не е допуснал закононарушение .
Неправилно въззивният съд е обосновал търсената от ЧСИ отговорност с материална незаконосъобразност , като е приел същата да се изразява в неизпълнение на задължение служебно да се събере информация , отнасяща се до задължение за данък добавена стойност към момента на възлагането и че не може да се очаква страните в изпълнителното производство да предоставят същата информация като цяло .По аргумент от чл. 131 ЗДДС, на частния съдебен изпълнител не са възложени отговорности и компетенции да взема „информирано решение” в административно-правен смисъл, що се отнася до данъчни задължения, а единствено действия по превеждането на ДДС, при наличие на публично явен факт - регистрация на длъжника към момент, когато публичната продан е вече реализирана. Както вече се изтъкна, за отговорността на ЧСИ има значение задължението му да констатира този факт ,с които законът свързва основанията за действията му , или въздържане от действия към съответния момент ,което произтича от същността на регулаторния механизъм от публично естество . В случая , от факта е следвало въздържане от действия по чл. 131 ЗДДС и касаторката се е съобразила с това , което данъчният закон предписва. За задълженията на ЧСИ като платец на данъка в особения случай на закона е от значение положителният , а не отрицателният факт по регистрацията на длъжника , т.е същият да е регистриран , макар за данъчните задължения на последния това да не е от решаващо значение, според установената данъчна практика по прилагането на ЗДДС. Принципно неправилно е разбирането на въззивния съд ,че ако регистрирано по ЗДДС лице участва в гражданския оборот и плати цена по сделка, или на публична продан с включен данък добавена стойност , като следствие този данък се явява събран от платеца без основание и се касае за форма на неоснователно обогатяване .
Съдебният изпълнител поначало отговаря за вреди при установена противоправност на свои действия или бездействия, която се свежда до процесуалната незаконосъобразност тогава , когато законодателят съобразява материалните предпоставки , условие на законосъобразното принудително изпълнение , чрез въвеждането на самите процесуални правила . Този е характерът на регламента и при относимите към настоящия спор действия на ЧСИ. Принципът на законоустановеност намира проявление както за защита правата на участниците в процеса , така и на съдебният изпълнител ,който няма да носи имуществена отговорност ако действията му съответстват на факта, който ги обуславя според съдържанието на нормата. Съответно на нормата е процедирала ЧСИ в конкретния случай и отчитайки фактическото положение , че длъжникът е дерегистриран , се е въздържала действията по реда на чл. 131 ал.1 ЗДДС, възложени от закона само в обратната хипотеза , съответно правилно ответницата по иска е счела ,че като съдебен изпълнител няма право да третира никаква част от вече платената цена ,като начислен ДДС. Това е предопределило следващите действия по удовлетворяване на кредиторите от събраната при продажбата сума , които действия също са законосъобразни . Въззивният съд неправилно е приел ,че без законово основание, до размера на исковата сума от 128755 лв, съответна по стойност на начислен ДДС, съдебният изпълнител е погасявала вземания към длъжника , или е превела като остатък в полза на последния . При търсена от ЧСИ отговорност за вреди , като елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, противоправността се състои в процесуалната незаконосъобразност , както вече прие Върховен касационен съд в задължителната за съдилищата практика с реш.№196/20.07.2012г. ІІІ г.о. , с настоящето решение се пояснява и в какво се състои тя , за целите на иска по чл. 74 ЗЧСИ . В случая регламентът на ГПК, както и този по данъчния закон ,що се отнася до действията на ЧСИ , са спазени , поради което изводите на въззивния съд за наличие на противоправност са неправилни.
Неправилно въззивният съд е обосновал и съществуването на пряка причинна връзка , която е предпоставил от други свои неправилни изводи - че при плащането на цената от купувача при публичната продан ЧСИ недължимо е „събрала данък” и че ако размерът на данъка въпреки всичко , т.е въпреки липсата на предпоставки по чл. 131 ЗДДС ,бе преведен от ЧСИ по сметка на НАП ,то вредите за ищеца не биха настъпили ,тъй като данъкът би подлежал на връщане в полза на последния. Горните неправилни изводи ,които не са съобразени с установения по закон механизъм на облагане с ДДС и ред за случаи на подлежащо възстановяване , са довели до игнориране на относим за причинната връзка факт, а именно че при наличие на публичен регистър за регистрираните по ЗДДС лица, платилият цена купувач следва да е наясно с режима на данъчно облагане с оглед евентуалните си права, произтичащи от регистрацията му по същия закон .Дори останалите елементи на деликтния състав да се установят , публичният характер на регистъра прекъсва причинната връзка при търсене на имуществена отговорност от съдебния изпълнител , ако поради служебна дерегистрация на длъжника вредата се съизмерява с отказано право на данъчен кредит . Предвид така претендираната вреда следва да се изтъкне липсата на установено противоправно действие или бездействие , с което ответницата , в качеството си на частен съдия - изпълнител , да е причинила посочения от ищеца имуществен пасив , изразяващ се в отказано право на данъчен кредит по ЗДДС или прихващане. Причинно - следствена е връзката при действията или бездействията , която пораждат конкретната вреда . В своята практика Върховен касационен съд е указвал прекия характер на вредата да се опознава чрез вредоносния резултат като типична , нормално настъпваща и необходима последица. Няма основания в настоящия случай купувачът да прехвърли на съдебния изпълнител отговорността , че не е следил за регистърния статут на длъжника ,чието имущество се продава .
Въззивното решение следва да бъде отменено изцяло по отношение на ангажираната в случая деликтна отговорност на частен съдебен изпълнител и следва да бъде постановено отхвърляне на иска с правно основание 74 ал.1 от ЗЧСИ вр. чл. 45 от ЗЗД Следва да бъде отхвърлен и обусловения от неговата основателност иск за лихви върху главницата .Неоснователна е и претенцията с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД , тъй като сумата от 128755 лв е обявена , съответно престирана от купувача на публичната продан не като данък , а като цена ,при която имотът му е възложен , Както вече бе изтъкнато, регистърния статут на длъжника по ЗДДС не се отразява на цената , която ЧСИ обявява като включваща данъка , на цената, която купувачът посочва при тези обстоятелства и по която възлагането на имот се постановява по реда на публичната продан. Така е било и в случая, по презумпция на закона . Касае се за стойност, която за целите на публичната продан няма друго определение ,освен цена и при така установените факти , никоя част от същата не е платена без основание и при негова начална липса , както неоснователно се поддържа .Евентуално предявеният иск също следва да се отхвърли , като неоснователен .
При този изход на делото в полза на касатора М. К. Пашова ,следва да бъдат присъдени установените по делото разноски за всички инстанции ,за които е представен списък по чл. 80 ГПК пред всяка от инстанциите . Общият размер , в който следва да се присъдят разноските , е 25 668,90лева (сумата 7092 лв за първа инстанция ,сумата 9668,90 лв за въззивна инстанция , сумата 8908 лв за настоящата инстанция).Ответникът по касационната жалба ги дължи .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло решение №118 от 15.07.2011г по гр.дело №294/2011г. на Варненски апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска , предявен от [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адр. на управление [населено място] район „О.” [улица] срещу М. К. П. , Частен съдебен изпълнител под рег.№715 на К. с район В., с адрес [населено място] , [улица] ,за присъждане на обезщетение в размер на сумата на 128 775 лв, имуществени вреди , представляващи недължимо и неоснователно събран данък добавена стойност от купувач при издаване на постановление за възлагане на недвижим имот от 25.02.2009г след публична продан , както и иска за заплащане на сумата 15070 лв обезщетение за забавено плащане на обезщетението от деня на увреждането 25.02.2009г до завеждане на исковата молба ,както и иска с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД , предявен от [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адр. на управление [населено място] район „О.” [улица] срещу М. К. П. , Частен съдебен изпълнител под рег.№715 на К. с район В.,като евентуален , за връщане на сумата 128 775 лв. като платена при начална липса на основание .
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адр. на управление [населено място] , район „О.” [улица] да заплати на М. К. П., Частен съдебен изпълнител под рег.№715 на К. с район В. и с адрес [населено място] , [улица] ет.1, сумата 25 668,90 лева (двадесет и пет хиляди, шестотин шестдесет и осем лева и деветдесет ст.) разноски по делото за всички инстанции .
Решението е постановено при участие на трети лица помагачи Д. [фирма] и [фирма] [населено място].
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |