Р Е Ш Е Н И Е № 202 гр. София, 18 декември 2017г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през 2017г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 995 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. И. Г. срещу решение № 161 от 13.07.2017г. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав, постановено по ВНОХД № 322/2017г. С жалбата е оспорено правилното прилагане на материалния закон, заявено е и становище за явна несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане касационната инстанция „да приеме доводите за по-леко и по-справедливо наказание” и да отмени първоинстанционнната присъда и потвърждаващото я въззивно решение, като е споделено мнение, че след извършената на осн. чл. 58а, ал. 2 НК замяна на доживотния затвор с лишаване от свобода, приложимото наказание е следвало да бъде отмерено в границите от 20 до 22 години. В съдебното заседание пред настоящия състав на ВКС защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, изложените в нея доводи и направеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на въззивното решение, считайки, че справедливо са отчетени всички, релевантни за определяне на наказанието обстоятелства. Подсъдимият заявява съжаление за стореното, като настоява, че е бил предизвикан от пострадалия. Моли жалбата да бъде уважена и наложеното му наказание да бъде смекчено. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното: С присъда № 28 от 11.05.2017г., постановена по НОХД № 258/2017г. състав на Пазарджишкия окръжен съд е признал подсъдимия В. И. Г. за виновен в това, че в началото на м. февруари 2017г., в [населено място], [улица], вх. /буква/, ет. /номер/, ап. /номер/ умишлено умъртвил Г. С. И., като убийството е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин и представлява опасен рецидив, поради което и на осн. чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 12 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК и чл. 54 НК е наложил наказание „доживотен затвор”, което на осн. чл. 58а, ал. 2 НК е заменил с „лишаване от свобода” за срок от 25 години, търпимо при първоначален „строг режим”. С оглед изхода на делото заплащането на направените разноски е възложено в тежест на подсъдимия. С присъдата е извършено разпореждане с веществените доказателства. С оспореното по касационен ред въззивно съдебно решение присъдата е потвърдена изцяло. Жалбата срещу този акт е неоснователна. От цялостното нейно съдържание и от финализиращото я искане може да се заключи, че съдържащото се в нея оплакване за неправилно прилагане на закона е свързано с нарушение на правилата за индивидуализация на наказанието, доколкото според касатора въззивният съд, подобно на първоинстанционния, не е отчел поведението на пострадалия. Това е изложения довод, предопределил претенцията както за неправилно прилагане на закона, така и за явна несправедливост на наказанието. По този начин е предопределен обхвата на касационния контрол, като се имат предвид ограничителните норми на чл. 347, ал. 1 НПК и чл. 351, ал. 1 НПК. Извършеното от касатора препращате към съдържанието на въззивната жалба, както и към изложените пред въззивната инстанция доводи не удовлетворява изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК за посочване в касационната жалба не само на обжалваната част и касационното основание, но така също и на данните, които го подкрепят. При установената по делото фактология и приложения материален закон определеното наказание не е явно несправедливо. Спазени са правилата относно техниката на определянето му, като при преценката на вида на приложимата санкция измежду алтернативно предвидените в закона е съобразено наличието на факти, придаващи изискуемата от чл. 38а, ал. 2 НК изключителност на тежестта на извършеното. Престъплението несъмнено е изключително тежко не само с оглед на резултата, но и с оглед механизма на извършването му, с оглед наличието на няколко квалифициращи обстоятелства и тяхното естество, а така също и с оглед личността на подсъдимия, който е реализирал престъпния акт по-малко от две години след като е изтърпял 18-годишна присъда за предходно извършено убийство и само 6 месеца след като е бил освободен от затвора за друго престъпление от общ характер, като това са две от общо осемте негови предходни осъждания. Не е за подценяване и факта на състоянието на невъзможност на пострадалия да се противопостави на действията на подсъдимия в момента, когато последният е предприел нападението с нож. Индивидуализацията на заместващото наказание лишаване от свобода също е извършена при отчитане на релевантни обстоятелства, като е постигнато точно и пълно съответствие между наложеното наказание и действителната значимост на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В поведението на пострадалия в процесната нощ несъмнено е имало провокация към подсъдимия и този факт е отчетен от съдилищата при отмерването на подлежащото на изтърпяване наказание. Но ако това поведение е поставило пред Г. проблем, то този проблем е получил своето моментно „решение”, доколкото с поредицата от удари с лопатка в главата (леки според съдебно-медицинската експертиза), той е неутрализирал пострадалия. Така ситуацията е била променена. Но това не се е оказало задоволителен изход за подсъдимия. Агресивната му проява е имала продължение, като се е разгърнала и е надхвърлила създадената от пострадалия конфликтна ситуация. Подсъдимият е взел нож и с него е нанесъл смъртоносните 6 прободно-порезни наранявания в областта на гърдите, гърба и корема, както и прободно-порезни наранявания на шията и едното бедро на лежащият на пода Г. И.. По този начин противопоставянето на враждебната реакция на пострадалия е било заместено от стремеж към отмъщение. На тази именно база са се развили жестокостта, озлоблението и агресивната несдържаност на подсъдимия, довели до причиняването на фатални за живота на постр. И. наранявания. Ето защо на поведението на пострадалия не е възможно да се отдаде по-голямо значение като смекчаващ фактор от това, което са му отредили съдилищата от предходните инстанции. От друга страна, възникналата в процесната нощ конфронтация всъщност е била по своеобразен начин предпоставена от самия подсъдим, който се е самонастанил в дома на пострадалия и не само не е бил желан от него там. Приживе Г. И. се е чувствал притеснен от него, търсел е помощ и съдействие от органите на полицията, като е споделял пред полицейските служители, че се страхува от Г. и това му отношение не е било неизвестно на подсъдимия, който веднъж е бил отстраняван от жилището с полицейска намеса, но само няколко дни по-късно се е върнал там отново. Всичко това е красноречив показател за слабите социални и интрапсихични механизми за самоконтрол на подсъдимия, за неспособността му да ограничава поведението си в полза на другите, да отчита състоянието им, техните потребности и желания. Наказанието от 25 години лишаване от свобода, което подсъдимият следва да изтърпи, възползвайки се от привилегиите, осигурени му от избраната от него процедура за разглеждане на делото, отчита направеното от него още в досъдебното производство самопризнание, което в значителна степен е подпомогнало и е улеснило разследването, а така също и заявеното от него отношение към извършеното пред всяка от съдебните инстанции. Тези обстоятелства са изисквали и са получили справедливо съобразяване при отмерването на срока, за който В. Г. следва да бъде лишен от свобода. Наказанието от 25 години лишаване от свобода се явява адекватно от гледище на всички горепосочени обстоятелства, както и от гледище на същността му на средство за индивидуално въздействие и предназначението му да стимулира извършилия престъпление към ценностна преориентация и зачитане на закона. Не следва да се забравя и значението му за подчертаване и в общественото съзнание на значимостта на социалните и правните норми и на необходимостта от тяхното зачитане. Всичко това в случая не би било постигнато с по-леко по размер наказание. Поради така констатираното отсъствие на претендираните с касационната жалба нарушения и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 161 от 13.07.2017г. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав, постановено по ВНОХД № 322/2017г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.