Р  Е Ш Е Н И Е                                         № 604                          София, 11.11.2009 год.                       В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и девета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 382 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на „М” АД, гр. Ш. за отмяна на влязлото в сила решение № 583 от 6.06.2003 г., постановено по гр.д. № 482 по описа за 2002 г. на Върховния касационен съд на Република България, ІV г.о. и оставеното с него в сила решение от 18.10.2001 г. по гр.д. № 780 от 2001 г. на Варненски апелативен съд, потвърждаващо решение от 30.06.1998 г по гр.д. № 760 от 1997 г. на Ш. окръжен съд за признаване за установено по отношение на „М” АД, гр. Ш. и Министъра на и. , че О. Ш. е собственик на 32.2 % ид.ч. от хотелски комплекс „Ш”, гр. Ш.. М. се позовава на хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК – наличие на новооткрито обстоятелство, удостоверено с влязло в сила решение по гр.д. № 438 от 2008 г. на Ш. окръжен съд. Ответниците по молбата О. Ш. и Министъра на и. и е. не изразяват становище по същата. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, разгледа молбата по същество и я намира за основателна, по следните съображения: Решението, чиято отмяна се иска е постановено по иск на О. Ш. , основан на твърдение за трансформация на държавната в общинска собственост по силата на § 10, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗОбС, като въз основа на експертно заключение и съобразно съставения акт за държавна собственост е преценено съотношението на инвестираните от ОбНС Ш. в строителството на обекта средства към общата му строителна стойност и е направен извод на каква идеална част от правото на собственост съответстват инвестираните държавни средства. В молбата за отмяна се поддържа, че към момента на постановяване на решението не е имало спор между страните, че следва да се отчете паричния принос, свързан с отчуждаване на земята и с построяването на двата паркинга, третирани като част /инфраструктурен елемент/ от състава на недвижимия имот. Впоследствие обаче О. Ш. завладяла прилежащите към хотелския комплекс паркинги и с влязло в сила решение на Ш. окръжен съд по гр.д. № 438 от 2008 г. е установено, че паркингите не са елемент от хотелския комплекс, а изключителна собственост на О. Ш. . Излагат се съображения за наличие на новооткрито обстоятелство от значение за спора по гр.д. № 760 от 1997 г. на Ш. окръжен съд, тъй като сумата, вложена в изграждането на паркингите и за обезщетения за отчуждителни мероприятия, е послужила за определяне на квотите в съсобствеността на хотелския комплекс. С решението по гр.д. № 438 от 2008 г. на Ш. окръжен съд, влязло в сила на 13.12.2008 г. е прието, че по проектосметната документация от м.12.1978 г. при изграждането на хотела е предвидено и построяването на два паркинга /открит и закрит/, терените върху които са изградени открит и закрит паркинг, са отчуждени въз основа на З. № 30 от 18.01.1979 г. на ГНС-Ш. , изграждането им е станало след предаването на изградената към 31.08.1987 г. част от хотелския комплекс от ИК на Окръжния народен съвет Ш. на Българската асоциация за туризъм и отдих, която е следвало да продължи строителството, като при приемане на обекта в протокол обр.16 от 31.10.1989 г. двата паркинга не са включени в описанието на комплекса, нито са посочени като част от хотелския комплекс в акта за държавна собственост от 1995 г. и в приложенията към приватизационния договор, в които е отразено пълното имуществено състояние на дружеството към 30.06.1996 г., не са включени в капитала на дружеството като самостоятелни имоти и не са се водили по баланса му. Решенията, чиято отмяна се иска са постановени въз основа на експертиза, изслушана в първоинстанционното производство по гр.д. № 760 от 1997 г. на Ш. окръжен съд. В експертното заключение е посочено, че ОбНС Ш. е изграждал обекта до 31.08.1987 г., отразено е, че въз основа на поименен титулен списък на обектите /без същите да са посочени от вещото лице/, утвърден от МФ се е съставял план за финансиране на обектите с точно определен лимит за всеки обект и са дадени общо суми за СМР-изплатени по акт обр.19, временно строителство, машини и съоръжения, други разходи, аванс; разходи за проектиране, проучване и авторски надзор; за изплащане на отчуждени имоти на собственици – на 1.03.1979 г. и на 28.03.1979 г., за право на строеж. В това производство не е съществувал спор между страните какви конкретни обекти се явяват част от хотелския комплекс, поради което липсват данни какви суми са изразходвани за всеки елемент от недвижимия имот. Ако съдът бе отчел обстоятелството, че паркингите не са елемент от изградения хотелски комплекс би могъл да стигне до различен краен извод за съотношението на инвестираните от ОбНС Ш. държавни средства към общата строителна стойност на обекта и на каква идеална част от правото на собственост съответстват. В обобщение налице са предпоставките по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, поради което молбата за отмяна на влезлите в сила решения е основателна. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ, на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, по молбата на „М” АД, гр. Ш., пл.”О” № 1, представлявано от Н. Н. Й. , влезлите в сила решение № 583 от 6.06.2003 г., постановено по гр.д. № 482 по описа за 2002 г. на Върховния касационен съд на Република България, ІV г.о., оставеното с него в сила решение от 18.10.2001 г. по гр.д. № 780 от 2001 г. на Варненски апелативен съд и потвърденото с него решение от 30.06.1998 г по гр.д. № 760 от 1997 г. на Ш. окръжен съд за признаване за установено по отношение на „М” АД, гр. Ш. и Министъра на и. , че О. Ш. е собственик на 32.2 % ид.ч. от хотелски комплекс „Ш”, гр. Ш.. ОСЪЖДА О. Ш. да заплати на „М” АД, гр. Ш., пл.”О” № 1 разноски за настоящото производство в размер на 6666.15 лв. Връща делото за ново разглеждане на Окръжен съд Ш. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: