Р Е Ш Е Н И Е № 10 гр. София, 23 февруари 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП БЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 1086/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод касационни жалби, подадени от подсъдимия К. К. И. и неговия защитник - адвокат Ю. Б., срещу въззивно решение № 249/14.07.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 629/2021 г., по описа на Софийски апелативен съд. В жалбите се излагат твърдения за наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 – 3 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия – адвокат Е., сочи допълнителни доводи в подкрепа на заявените касационни основания и предявява алтернативни искания за: оправдаване на дееца; отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане; намаляване на размерите на наложените наказания. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби и пледира за оставянето им без уважение. Подсъдимият К. И. поддържа касационните жалби и моли същите да бъдат уважени. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 860060/15.04.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 1294/2020 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 3 – ти състав подсъдимият К. К. И. е признат за виновен в това, че на 02.08.2019 г., в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 10, ап. 106, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително по ЗКНВП, разпространил високорискови наркотични вещества, като продал на К. И. К. коноп с тегло 0,44 гр., със съдържание на активно действащия компонент тетрахидроканабинол 15 %, на стойност 2,64 лв. и на Е. В. В. - метамфетамин 76,4 %, с тегло 0,57 гр., на стойност 14,25 лева и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 2,7 гр. кокаин, на стойност 615,60 лв.; 1,9 гр. метамфетамин на стойност 47,50 лв. и коноп с общо тегло 5,14 гр., на стойност 30,84 лв., всичко на обща стойност 693,94 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.1, пр.4 и пр.5, алт.1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и глоба в размер на 7000 лева, като е оправдан по обвинението да е извършил две отделни престъпления по смисъла на чл. 23, ал.1 от НК. На основание чл. 59 от НК е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение. На основание чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, наложено на подсъдимия К. И. по н.о.х.д. № 5602/2016 г., по описа на СГС, НО, 26 с-в, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на споразумението по делото на 23.12.2016 г., като на основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на санкцията. С присъдата на основание чл. 354а, ал.6 от НК е отнет предмета на престъплението, като съдът се е произнесъл и по приобщените веществени доказателства и разноските по делото. Подсъдимият останал недоволен от първоинстанционната присъда и я обжалвал пред Софийски апелативен съд, като по повод жалбата му е образувано в.н.о.х.д. № 629/2012 г. С решение № 249/14.07.2021 г., постановено по същото дело, е изменена присъдата на СГС, като е намален размерът на наложеното наказание лишаване от свобода от четири на три години и размерът на глобата от 7000 на 5000 лева. В останалата й част присъдата е потвърдена. Касационните жалби срещу така постановеното въззивно решение са допустими, тъй като са подадени в законовоопределения срок, от страни които имат право на това и срещу акт от категорията на визираните в чл. 346, т.1 от НПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Основните възражения на касаторите са насочени към процесуалната дейност на въззивната инстанция. Твърди се, че контролираният съд не е отговорил на възраженията на подсъдимия, посочени в писменото допълнение към въззивната му жалба. Неправилно отказал да допусне до разпит свидетеля, поискан от подсъдимия за установяване на влошените отношения между него и св. К., поставящи под съмнение безпристрастността на показанията на последния. При обсъждането на показанията на св. К. и св. В. не била взета предвид интимната им връзка, както и множеството противоречия между тях относно фактите, предмет на обвинението, което поставяло под съмнение надеждността и обективността им. Незаконосъобразно бил приобщен протоколът за претърсване и изземване, предвид установеното по делото, че помните лица и бабата на подсъдимия не са присъствали през цялото време на извършване на процесуално – следственото действие. В тази връзка въззивният съд необосновано не уважил искането на подсъдимия за преразпит на поемното лице К., като по този начин лишил касатора от възможността да докаже тезата си за допуснато нарушение на чл. 162 от НПК. Неправилно и неаргументирано въззивният съд отхвърлил обясненията на подсъдимия за това, че предишната вечер в дома на баба му имало други лица и че той не е знаел за намиращите се в жилището наркотични вещества, което изключвало прекия му умисъл за извършване на деянието. По този начин контролираната инстанция ограничила правото на подсъдимия на лична защита и на справедлив процес. Отделно от това в съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът сочи, че неправилно първоинстанционният съд игнорирал доказателствата, свързани със състоянието на подсъдимия при неговото задържане, опита му да се хвърли от балкона и да се самонарани, което по същество представлявало отказ да се обсъдят значими за правилното решаване на делото факти. Отсъствието на доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение обуславяло оправдаването на подсъдимия, поради което с осъждането му от предходните инстанции бил нарушен материалният закон. Наложените наказания, макар и с намалени от въззивния съд размери, били несправедливи, тъй като не било отчетено правилно съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Допълнително пред ВКС защитникът уточнява, че следва да бъдат определени наказания под минималните предвидени размери, като се вземе предвид, че от една година подсъдимият работи в „Ковид отделение“ в УМБАЛ „Княгиня Мария Луиза“ като доброволец, редовен студент е в специалност „лекарски асистент“ и се ползва с изключително добри характеристични данни. С така изложените доводи се аргументират релевираните от жалбоподателя касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 - 3 от НПК. Тъй като повечето от тях се сочат в жалбите и на двамата касатори, настоящият съд намира, че няма пречка да бъдат обсъдени съвместно. Доколкото наличието или отсъствието на съществени процесуални нарушения предпоставя коректното разрешаване на въпроса за правилното приложение на материалния закон и за справедливостта на наказанието, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде осъществен контрол първо относно спазването изискванията на процесуалния закон. Основните възражения на касаторите са срещу незаконосъобразното кредитиране на показанията на свидетелите К. и В. и на отразеното в протокола за претърсване и изземване, както и игнорирането на обясненията на подсъдимия, дадени в отговор на повдигнатото срещу него обвинение. С така посочените доводи, аргументиращи заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, реално се оспорва обосноваността на обжалваното въззивно решение, която е изключена от предмета на касационния контрол. При последния се проверява точното спазване на материалния и процесуалния закон, на базата на установените от предходните инстанции фактически положения, като касационната инстанция не е оправомощена да събира доказателства / освен в хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК/, да извършва собствен анализ и оценка на доказателствената съвкупност и да приема нови факти, въз основа на които да осъжда или оправдава подсъдимия. В този смисъл искането за оправдаването на дееца по обвинението, за което е осъден от въззивната инстанция, може да бъде уважено от касационния съд единствено в случаите на чл. 24, ал.1, т.1 от НК – когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление / чл. 354, ал.1, т. 2 от НПК/. Извън тази хипотеза, в правомощията на касационния съд е да провери доколко вътрешното убеждение на контролираната инстанция /което е суверенно нейно право/ е формирано при стриктно спазване на процесуалните правила, гарантиращи неговата правилност, а това са основно нормите, регулиращи процеса на събиране, анализ и оценка на доказателствените източници. Проверката на обжалвания въззивен съдебен акт налага извода, че въззивната инстанция е изпълнила задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, изискващи при потвърждаване на първоинстанционната присъда да бъдат посочени основанията, поради които не са приети доводите на жалбоподателя. Въззивният съд е осъществил своите контролни правомощия по отношение на извършената от първостепенния съд доказателствената дейност, като едновременно с това, при стриктно съблюдаване на правилата, визирани в разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, е приел за установени факти, до които е достигнал след извършване на свой собствен, подробен, прецизен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. Изключително внимателно е обсъдил показанията на свидетелите В. и К., като законосъобразно е преценил, въз основа на заключенията на СППЕ, че те притежават свидетелска годност. Логично и законосъобразно е приел, че не са налице основания за поставяне под съмнение обективността и достоверността на изнесената от тези свидетели информация, предвид обстоятелството, че тя се потвърждава от останалите събрани по делото доказателства. Отчел е, че между показанията им са налице незначителни по своя характер противоречия, които не се дължат на тенденциозност или недобросъвестност, а единствено на изминалия период от време от деянието до провеждане на разпита им в хода на съдебното следствие. До този извод е достигнал в резултат на анализ на изложеното от В. и К. в хода на първоинстанционното съдебно следствие и на отразеното в протоколите им за разпит пред разследващия полицай и пред съдия на досъдебното производство, приобщени от първоинстанционния съд по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Въззивният съд е съобразил, че посочените свидетели са потвърдили изцяло информацията, съдържаща се в тези протоколи и че същата кореспондира с показанията на свидетелите Д. И., Ал. С. и Б. В. - полицейските служители, участвали при задържането на подс. И., както и на поемните лица К. и А., относно времето, мястото и авторството на деянието, вида и количеството на разпространените и държаните с цел разпространение инкриминирани наркотични вещества. Контролираната инстанция е преценила правилно и че посочените гласни доказателства са в корелация с отразеното в приобщените по делото писмени доказателствени средства – протоколи за доброволно предаване на закупените от В. и К. от подсъдимия наркотични вещества. Изложеното е дало основание на въззивния съд законосъобразно да приеме показанията им за надеждна доказателствена основа. При това не е било задължително да уважава искането на защитата за допускане до разпит на свидетел, който да установи наличието на влошени отношения между подс. И. и св. К.. Достоверността на показанията на свидетелите В. и К. е проверена по описания по - горе начин, поради което не се е налагало събирането на допълнителни контролни факти, чрез разпит на поискания от подсъдимия свидетел, тъй като това не би могло да доведе до промяна в обективно установените фактически положения. Неоснователен е и упрекът към контролирания съд за незаконосъобразност на извода му, че при извършеното претърсване на жилището, обитавано от подсъдимия и изземване на инкриминираните вещества, са били спазени всички изисквания на разпоредбата на чл. 162 от НПК. Във въззивния съдебен акт / л. 45 – 46 / проверяваният съд е изложил подробни съображения относно процесуалната годност на извършените действия по разследването, които настоящият съдебен състав изцяло приема като логични и правилни. Изводите на въззивната инстанция за това, че поемните лица – свидетелите К. и А., са участвали при извършване на процесуално - следствените действия, се основават на техните показания. И двете поемни лица са потвърдили в хода на първоинстанционното съдебно следствие, че са подписали изготвения в тяхно присъствие протокол за претърсване и изземване и че неговото съдържание отговаря на действително извършените действия от разследващия полицай, претърсените помещения и намерените веществени доказателства. Показанията им са обсъдени задълбочено и изключително детайлно от първостепенния съд, като заключението му за обективност и достоверност на изнесената от поемните лица информация логично е възприето изцяло от въззивния съд. Неоснователно е възражението на касаторите за това, че неправилно първостепенният съд е отказал, а въззивният съд не е намерил за нужно да извърши повторен разпит на поемното лице К.. Показанията й в хода на първоинстанционното съдебно следствие са достатъчно информативни и пълни, относно значимите за правилното решаване на делото факти, поради което правилно предходните съдилища не са счели за необходим преразпита й. Контролираният съд е съобразил и обстоятелството, че протоколът за претърсване и изземване е подписан без възражения от бабата на подсъдимия, като пълнолетен член на семейството, живущ в претърсеното жилище, което обуславя неоснователността на възражението на касаторите за нейното неучастие при извършване на процесуалното действие. Последното се опровергава и от показанията на полицейските служители, от които е видно, че възрастната жена им е отворила вратата и се е намирала през цялото време в апартамента, както и от показанията на поемните лица за това, че й е прилошало и е седнала в кухнята едва след намирането на инкриминираните вещества в хола на жилището. Изхождайки от посочените обстоятелства, въззивният съд логично и правилно е преценил, че при претърсването и изземването са спазени всички изисквания на процесуалния закон, поради което законосъобразно е използвал съответния протокол като надежден писмен доказателствен източник за формиране на фактическите и правните си изводи. Неоснователни са и оплакванията, изложени в касационните жалби, че е нарушено правото на лична защита на подсъдимия, инкорпорирано в чл. 6, пар. 3, б. „с“ от ЕКПЧ, на презумпцията за невиновност и на правото на подсъдимия на справедлив процес, закрепено в разпоредбата на чл. 6 от ЕКПЧ. Посочените твърдения се аргументират по същество с отказа на съдилищата да уважат възраженията на подсъдимия, свързани с годността на доказателствените източници и да дадат вяра на неговите обяснения, както и с това, че не било взето предвид физическото и емоционалното състояние, в което се е намирал той по време на полицейската проверка. Доказателствената и аналитичната дейност на предходните инстанции /както беше посочено по – горе в настоящото решение/ са осъществени изцяло в съответствие с изискванията на процесуалния закон, поради което твърденията на касаторите за обратното са неоснователни. Подробно и изчерпателно са обсъдени всички възражения на подсъдимия и неговата защита, отговорено им е аргументирано, с позоваване на факти, установени чрез годни доказателствени източници. Последните са изследвани задълбочено, изведено е от тях действителното им съдържание, не е допуснато превратно тълкуване на доказателства, не са игнорирани едни доказателствени средства за сметка на други. На базата на стабилна доказателствена основа, установена от приобщените по предвидения процесуален ред доказателства, контролираният съд е достигнал и до законосъобразния правен извод, че подсъдимият е осъществил престъплението по чл. 354а, ал.1, пр. 4 и пр. 5, алт. 1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Изложените в тази връзка подробни правни съображения / л. 50 - 52 от възз. реш./ изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, при което е излишно да бъдат повтаряни. По несъмнен начин по делото са установени времето и мястото на извършване на деянието, вида, количеството и стойността на предмета на престъплението – високорисковите наркотични вещества, тяхното разпространение и държане с цел разпространение, без надлежно разрешение. На дееца е предоставена пълна възможност /проведени са от първоинстанционния съд три разпита по желание на подс. И./ да даде обяснения по обвинението, като по този начин същият е реализирал правото си на лична защита, поради което критиката на жалбоподателите за обратното е неоснователна. Наред с посочените по - горе доказателствени източници, обясненията на подсъдимия са подложени на задълбочен анализ и от двете предходни инстанции, като логично са счетени в по-голямата им част за израз на заетата от подсъдимия защитна позиция, поради противоречието им с останалата събрана по делото доказателствена съвкупност. Последната категорично опровергава разнопосочните твърдения на подсъдимия за това, че не живее в жилището на баба си, че други лица са донесли наркотичните вещества предната вечер, че свидетелите В. и К. са ги донесли и т. н. Доводите на съдилищата по фактите, с които са отхвърлили като недостоверни тези обяснения на подсъдимия почиват на обективно установените факти, формирани са по правилата на формалната и правна логика и поради това се възприемат изцяло и от настоящия съдебен състав. На следващо място, неоснователно е твърдението на касаторите, че са игнорирани данните за влошеното физическо състояние на подсъдимия /в резултат на загубата на кръв от самонараняванията на ръката/ и „неадекватното“ му поведение /според защитата/ по време на задържането. Обстоятелствата, свързани с физическото и психическото състояние на подсъдимия към момента на извършване на деянието и след това, са изяснени в пълнота чрез допуснатата от първоинстанционния съд комплексна съдебно – медицинска и съдебно психиатрична експертиза / л. 236 от н.о.х.д. №1294/2020 г./. При изготвяне на нейното заключение експертите са съобразили показанията на разпитаните по делото свидетели, приложената по делото медицинска документация и обясненията на подсъдимия. Въз основа на експертното заключение и посочените доказателствени източници предходните инстанции са формирали законосъобразния извод, че деецът към момента на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като е осъществил деянието от субективна страна при форма на вината пряк умисъл. В този смисъл материалният закон е приложен правилно, поради което възражението на касаторите за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК е неоснователно. Въззивният съд е преценил искането на подсъдимия за корекция на наложените му санкции, като е извършил повторен, задълбочен и обективен анализ на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. При това е намалил наложените на подсъдимия от първоинстанционния съд наказания лишаване от свобода и глоба до минималните размери, предвидени за съответното престъпление. В касационните жалби не се сочат конкретни обстоятелства, които да не са били обсъдени от проверявания съд при определяне на санкциите. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът акцентира на добрите характеристични данни на подсъдимия като доброволец в „Ковид отделение“ и студент в Медицински университет. Несъмнено посочените обстоятелства са положителни данни за личността на дееца, но дори и наред с отчетените от предходните инстанции като смекчаващи – младата възраст на подсъдимия и трудовата му ангажираност, не изпълват критерия за многобройност или изключителност. Преценени в тяхната съвкупност те не са достатъчно, за да преодолеят факта, че подсъдимият е с обременено съдебно минало, като престъплението по настоящото дело е осъществено в изпитателния срок, определен с предходна присъда. С нея подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление, което е от един вид с това, за което се води настоящото дело. Двете престъпления са осъществени при еднакви форми на изпълнителните деяния, в същия апартамент и по отношение на същите като вид наркотични вещества. Посочените обстоятелства налагат извода, че въпреки добрите характеристични данни и младата възраст на дееца, при него е изградена трайна престъпна нагласа, спрямо която предходното условно осъждане не е имало поправителен и превъзпитателен ефект. С оглед на това не е налице и друга от предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 55 от НК - несъразмерност между предвидената в закона минимална санкция и тежестта на конкретно извършеното деяние, което изключва възможността за нейното приложение. Според настоящия съдебен състав, като е намалила наложените от първостепенния съд наказания до минималните предвидени за съответното престъпление размери, въззивната инстанция е проявила изключително снизходително отношение към подсъдимия. Това обуславя неоснователността на твърдението за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК и не налага корекция на обжалваното решение в исканата от касаторите посока. При определяне на режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, проверяваният съд изцяло е съобразил разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, поради което въззивният съдебен акт не следва да бъде изменен и в тази му част. В заключение следва да се посочи, че отсъствието на завените от жалбоподателите касационни основания предопределя оставянето на въззивното решение в сила. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 249/14.07.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 629/2021 г., описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.