Р Е Ш Е Н И Е № 24 гр.София , 29 март 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Стелияна Атанасова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 829/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимия С. М. С., чрез защитника му адв.А., срещу въззивна присъда №119 от 15.06.2020 г., постановена по внохд №360/2019 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, НО. В жалбата и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оплакването за наличие на съществени процесуални нарушения се свързва с неизпълнение от въззивната инстанция на указанията, дадени в отменителното решение на ВКС, както и с неправилна доказателствена дейност, осъществена от контролирания съд. Твърди се, че приетите от апелативната инстанция фактически обстоятелства почиват единствено на заключението на автотехническата експертиза, в чиято основа са поставени обясненията на подсъдимия и показанията на св.И., от които обаче не може да се направи категоричен извод за скоростта на движение на МПС-та, за осветеността и за начина на придвижване на пешеходеца. Именно неправилната преценка на доказателствата, според защитника, е предпоставила и неправилно приложение на материалния закон. Моли се да бъде отменена обжалваната присъда и постановена нова-оправдателна, или делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения и с направените искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че в мотивите си въззивният съд е изложил всички значими обстоятелства, свързани с механизма на ПТП-то и причинната връзка с настъпилия резултат. Частните обвинители Х. М. Х., Р. М. Х., П. М. Х. и Т. М. П., както и техния повереник адв. Г., редовно призовани ,не се явяват пред касационната инстанция и не вземат становище по жалбата. В последната си дума подсъдимият С. М. С. заявява, че е направил всичко възможно, което му е позволявал пътя, релефа и атмосферните условия и моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №34 от 21.05.2018 г., постановена по нохд №34/2018 г., Габровски окръжен съд е признал подсъдимия С. М. С. за виновен в извършване на престъпление по чл.343а ал.1 б.“б“ във вр.с чл.343 ал.1 б.“в“ във вр.с чл.342 ал.1 и чл.55 ал.1 т.2 б.“б“от НК, за което му е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, като го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК. На основание чл.343г от НК подсъдимият С. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски. С решение №197 от 26.09.2018 г., постановено по внохд №258/2018 г., Великотърновски апелативен съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и е върнал делото за ново разглеждане на Габровски окръжен съд. При второто разглеждане на делото в първата инстанция- нохд №98/2018 г., Габровски окръжен съд е постановил присъда №12 от 15.02.2019 г., с която е признал подсъдимия С. М. С. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ във вр.с чл.342 ал.1 от НК. По протест на Габровската окръжна прокуратура, пред АС- Велико Търново е било образувано внохд 129/2019 г.,по което е била постановена въззивна присъда №126 от 10.06.2019 г., с която първоинстанционната присъда е била отменена и подсъдимия С. С. е бил признат за виновен за престъпление по чл.343а ал.1 и чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК ,за което му е било наложено наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На основание чл.343г от НК подсъдимият С. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Същият е бил осъден да заплати и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия е било образувано производство пред Върховния касационен съд /н.д. 785/2019 г./, който с решение от 18.11.2019 г. е отменил въззивна присъда №126 от 10.06.2019 г., постановена по внохд № 129/2019 г. на Апелативен съд- гр. Велико Търново и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. След отменителното решение на ВКС е било образувано внохд №360/2019 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, приключило с нова въззивна присъда №119 от 15.06.2020 г., с която е била отменена присъда №12 от 15.02.2019 г. по нохд №98/2018 г. на Габровски окръжен съд и подсъдимият С. М. С. е бил признат за виновен в това, че на 19.09.2016 г., на път /1165 км 5+200 м., в землището на [населено място], [община], при управление на л.а. „марка“ мод. /модел/, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Х. П., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а ал.1 б.“б“ във вр.с чл.343 ал.1 б.“в“ във вр.с чл.342 ал.1 и чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК го е осъдил на наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, като го е оправдал по обвинението по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК. На основание чл.343г от НК подсъдимият С. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Независимо, че оплакването на жалбоподателя е свързано с касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, част от аргументацията, изложена в тяхна подкрепа тангира с необоснованост на атакувания съдебен акт. Необосноваността не представлява касационно основание и по нея ВКС не дължи произнасяне. Касационната инстанция се произнася в рамките на установените от въззивния съд фактически положения, които не може да променя, като проверката му се свежда до това дали са допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с събирането и оценката на доказателствата, начина на формиране на вътрешното убеждение на съда и правилно приложение на материалния закон. По настоящото дело, ВКС не констатира нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствените източници. При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия обстоятелства са спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд. Извършеният от въззивната инстанция анализ на събраните по делото доказателства е пълноценен, подробен и не търпи критика. Детайлно са били обсъдени всички показанията на св.П. И., дадени в различните фази на процеса, като е била извършена необходимата съпоставка между тях. Съдът е констатирал противоречия в част от заявените в отделните му разпити фактически обстоятелства, което е предпоставило необходимост от подробното им обсъждане и изясняване на причината за тяхното наличие. Изпълнявайки това си задължение, Великотърновски апелативен съд е кредитирал с доверие показанията на свидетеля от досъдебното производство, включително и депозираните по реда на чл.223 от НПК, като е изложил убедителни съображения за това си решение, които се възприемат от настоящата инстанция. Право на съдилищата по фактите е, при наличие на противоречия да преценят кои от свидетелските показания, дадени от едно и също лице, да бъдат кредитирани с доверие, респективно да не бъдат приети за достоверни, стига причините за това им решение да са мотивирани и логически издържани, а и самият прочит на показанията на свидетеля да е извършен в съответствие с неговото действително съдържание. Кредитираните показания на св.И. имат важно значение, за изясняване скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, разположението на превозните средства / на свидетеля и на подсъдимия/ и на пешеходеца върху платното за движение, посоката на движение на пострадалия, дистанцията между двата автомобила, светлините на фаровете, на които подсъдимия и свидетеля И. са управлявали превозните средства. Тези фактически данни са били предмет на професионално обсъждане от вещите лица, изготвили основното и допълнително автотехническо заключение. Принципно при изготвяне на автотехническа експертиза, експертите следва да съобразят всички доказателствени източници, съдържащи данни, относими към въпросите, поставени на експертизата, така, както е сторено по настоящото дело. Не съществува пречка експертните изводи да бъдат изградени и само върху гласни доказателства, особено при липса на други, като именно професионалната компетентност и техническите познания на вещите лица им дават възможност да проверят правдоподобността на фактическите данни, съобщени от свидетеля или подсъдимия. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че експертите по настоящото дело са посочили, че от техническа гледна точка е невъзможно пешеходецът да е излязъл пред автомобила на подсъдимия от дясно на ляво, така както той твърди в обясненията си. Впрочем следва да се отбележи, че когато при отговорите на поставените въпроси, вещите лица са разполагали с обективни данни, изводими от писмени доказателствени средства /напр.за мястото на удара /, са работили именно с тях. На следващо място, от вниманието на апелативния съд не са убягнали и обясненията на подсъдимия, които са били предмет на подробен анализ и преценка /стр. 7 и 8 от мотивите/. В заключение, изводите по фактите, не са изградени само на база приетите по делото автотехнически експертизи, в каквато насока е налице довод от страна на жалбоподателя, а и въз основа на останалите доказателствени материали- показания на свидетели, обяснения на подсъдимия, в кредитираните им части и писмени доказателствени средства, сред които е и протокола за оглед на местопроизшествие. По-нататък, настоящият касационен състав счита за неоснователна претенцията на защитника на подсъдимия за неизпълнени указания от съда, дадени в отменителното решение на ВКС. Това е така, тъй като предходното въззивно решение е било отменено за липса на мотиви, касателно дължимия от апелативния съд анализ на събраните по делото доказателства, като никъде в решението не се съдържат указания за събирането на нови доказателства, проверка на вече събрани или назначаването на допълнителни или повторни експертизи, които указания, съдът да не е изпълнил. При правилно установените факти по делото, ВКС намира, че материалният закон също е приложен правилно. Безспорно е установено, че подсъдимият С. е нарушил правилото на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, въвеждащо задължение на водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Опасността за автомобила на подсъдимия С. е възникнала в момента, в който намиращият се по средата на платното за движение пешеходец и движещ се срещу автомобила му, е станал обективно видим за него. Съгласно експертните заключения, видимостта на подсъдимия към пешеходеца в този първи момент е не по-малко от 84 до 99 метра. Това е разстоянието, от което С. С. обективно е имал възможност за първи път да го възприеме в зоната, осветена от левия фар на движещият се пред него автомобил, допълваща се със зоната, осветена от левия фар на неговия автомобил, при съобразяване разположението на двете превозни средства на пътната лента, по която са се движили и разстоянието между тях. Сравнявайки разстоянието на видимост пред автомобила от 84-99 м. при движение на къси светлини на фаровете, когато за пръв път подсъдимият е имал възможност да възприеме пешеходеца, с необходимото разстояние за реагиране, между насрещно движещия се пешеходец- 43,3-55,4 м., вещите лица категорично са заключили, че ако подсъдимият своевременно е реагирал за спиране, ударът е бил предотвратим. При тези данни, се налага извод, че подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара, респективно съставомерните последици, доколкото не е реагирал своевременно за спиране, така както го задължава чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП /друго задължение по закон той няма/. Ако подсъдимият беше своевременно предприел спиране, автомобилът му би преустановил движението си на значително разстояние от пешеходеца и по този начин биха били избегнати вредоносните последици. Неправомерното поведение на подсъдимия е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Съдебната практика е категорична, че когато препятствието за движението на пътното –транспортно средство се е появило на разстояние, даващо възможност на водача да го възприеме, но същият не извърши действия за предотвратяване на произшествието, той носи отговорност за настъпилите вредни последици. Отчетеното от въззивната инстанция съпричиняване от страна на пострадалия е законосъобразно, като ВКС споделя изцяло и изводите за оказана помощ от страна на подсъдимия, обосновали приложението на привилегирования състав по чл.343а от НК. С оглед на изложеното, ВКС намира, че не са налице претендираните от жалбоподателя касационни основания, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение, а въззивната присъда- в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №119 от 15.06.2020 г., постановена по внохд №360/2019 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, НО. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/