Р Е Ш Е Н И Е № 213 гр. София, 08 юни 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Нина Панчева изслуша докладваното от съдия Каракашева наказателно дело № 322/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на подсъдимия А. И. Д. срещу решение № 9/16.01.2023г., постановено по внохд № 521/21г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С жалбата и допълнението към нея са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като към ВКС е отправено искане за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подсъдимия на основание чл.354, ал.1, т.2 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Оспорва се процесуалната дейност на съда по допускане на доказателствата, като се настоява, че допуснатия от въззивния съд преразпит на свидетелите във въззивното производство е в грубо нарушение на правата на подсъдимия, доколкото от една страна събирането на доказателства се извършва от органите на разследването и прокурора, а от друга-той самият /подсъдимият/ не може да поиска извършването на подобни действия в тази фаза на процеса.Претендира се неправилен прочит на доказателствената съвкупност, в резултат на който са изведени погрешни фактически изводи относно виновното поведение на жалбоподателя в контекста на възможността му да препядства грубото нарушение на трудовата дисциплина, демонстрирано от пострадалия.Изразява се несъгласие и с фактическите изводи, че:1/ СМР е следвало да бъдат извършени на височина и на обект, представляващ ново строителство, като се настоява, че същия е бил въведен в експлоатация, а дейностите е следвало да бъдат извършени вътре в халетата на работещото вече предприятие за месодобив и преработка и те са се изразявали в силикониране и поставяне на первази;2/ че не е отстранил от работа пострадалото лице и не му е предоставил лични предпазни средства за работа на височина, като се твърди, че лично го е отстранил от обекта, а преди това му е бил извършен инструктаж, включително и за работа на височини и са му били предоставени ЛПС;3/ че липсва причинна връзка между травматичното увреждане, получено вследствие на падането на пострадалия от стълбата и смъртта му, като са развити съображения, че последната е резултат от стари травми и инфекция, получена след извършената му оперативна интервенция, както и на увреденото му общо състояние вследствие на дългогодишната алкохолна злоупотреба. Нарушението на материалния закон се обосновава с доводи за неправилно осъждане на подсъдимия, произтекло като последица от допуснатите процесуални нарушения по установяване на значимата за процеса фактология.Явната несправедливост на наложеното наказание е обоснована с подценяване на смекчаващите вината обстоятелства, свързани с възрастта на подсъдимия и здравословното му състояние. В срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило възражение срещу касационната жалба, изготвено от адв.Й. Л., повереник на частните обвинители К. Н. Х. и П. Г. Х., в което са изложени съображения за нейната неоснователност.Твърди се, че инстанционните съдилища не са допуснали заявените със сезиращия документ процесуални пороци; приложили са правилно материалния закон, наложеното на подсъдимия наказание, допълнително смекчено по размер от въззивната инстанция, не е явно несправедливо.Изразена е претенция обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила. На съдебно заседание пред ВКС подсъдимият е представляван от адв.М. , който поддържа изложените в жалбата и допълнението към нея съображения и отправеното искане.Допълнителни аргументи са изложени в представената от защитника писмена защита, които в обобщен вариант се свеждат до това, че подсъдимият не е субект на отговорност по чл.123, ал.1 от НК; че не е налице неизпълнение на вменените му задължения, произтичащи от разпоредбите, визирани в Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР; че смъртта на пострадалия не е в причинна връзка с травматичните увреждания, получени при падането му от височина. Представителят на ВКП дава заключение, че жалбата е неоснователна, а съдебният акт е правилен и законосъобразен. Пред касационния съд частните обвинители К. Н. Х. и П. Г. Х. са представлявани от адв.Л., който намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.Представя писмено становище, изготвено от адв.Л., в което подробно аргументира тезата за неприсъствие на касационните поводи, визирани в чл.348, ал.1 от НПК, предпоставящи отмяна или изменение на обжалваното решение.Отчита изявленията на касатора, обективирани в жалбата, в които се настоява, че е отстранил от работа пострадалия Х. на инкриминираната дата; че отговорността за трудовата злополука е изцяло на пострадалия; че смъртта му не е в причинна връзка с поведението на подсъдимия като защитна позиция на последния, опровергана от събраните по делото доказателства, които инстанционните съдилища са интерпретирали вярно, в тяхното действително съдържание.Счита, че в преобладаващата си част доводите в жалбата и допълнението към нея са бланкетни, тъй като липсват конкретно посочени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, относими към събирането, оценката и анализа на доказателствата, поставени в основата на приетото по фактите.Единственото конкретно оплакване в коментираната насока е неоснователно, доколкото въззивната инстанция като такава по фактите, има правомощия да събира допълнителни доказателства за изясняване на обективната истина.Намира също, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, въззивния съд е съобразил всички смекчаващи вината му обстоятелства, включително и тези, на които се позовава касатора, което е довело до допълнително смекчаване на наложената му от първостепенния съд санкция.С тези съображения моли за потвърждаване на въззивния съдебен акт, като претендира подсъдимия да бъде осъден да заплати направените от частните обвинители разноски, включително и за адвокатско възнаграждение пред касационния съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК. С постановената от Окръжния съд – Кърджали първоинстанционна присъда № 21005/17.08.2021г. по нохд № 239/2020г., касационният жалбоподател А. И. Д. е признат за виновен, в това, че на 23.10.2016г. в с. [населено място], [община], в качеството си на технически ръководител съгласно Заповед №124/03.10.2016г. на ЕТ „М.-И. М.“ гр. Плаводив, на обект „Съществуваща сграда за месокомбинат“ [населено място], находящ се в [населено място], [община] по договор, сключен на 03.10.2016г. с изпълнител ЕТ „М.-И. М.“ гр. Пловдив и възложител „Д.-2005“ОО [населено място], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност- строително-ремонтни работи, представляващи източник на повишена опасност, нарушил разпоредбите на чл.24, ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, обн. ДВ,бр.37 от 04.05.2004г. /Наредбата/, като не отстранил от строителната площадка Г. В. Х., който не използвал осигурените му лични предпазни средства и бил в нетрезво състояние; чл.26, ал.1 от Наредбата, като не изпълнявал и не контролирал спазването на изискванията на ЗБУТ и чл.60, ал.1 и ал.2 от Наредбата като допуснал извършването на работи на височина без да е осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване и/или лични предпазни средства, а когато поради характера на работата използването на оборудването и средствата по ал.1 е невъзможно, да предвиди подходящи възможности за достъп с използването на анкерирани защитни съобъжения или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция и по непредпазливост причинил смъртта на Г. В. Х., ЕГН [ЕГН] от гр. Пловдив, настъпила на 27.12.2016г., поради което на осн. чл.123, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване отложил за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК. С присъдата съдът възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия Д., като осъдил същия да заплати на частните обвинители направените разходи за повереник. Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимият А. И. Д., който я обжалвал, релевирайки доводи за неправилност на същата и явна несправедливост на наложеното му наказание.С атакуваното пред ВКС решение въззивният съд утвърдил фактическите и правните изводи на окръжния съд относно отговорността на подсъдимия по чл.123, ал.1 от НК, като не се съгласил с размера на наложеното му наказание лишаване от свобода , което намалил на шест месеца, индивидуализирайки същото по правилата на чл.55 от НК. І.На първо място подлежат на обсъждане релевираните доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като евентуалното наличие на такива би предопределило крайния изход на делото-отмяна на съдебният акт .Произнасянето по касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК по необходимост предпоставя законосъобразно установени от процесуална гледна точка фактически положения по делото. Следва обаче още отначало ясно да се дефинира предметът на касационната проверка, за да се изключи опасността от произнасяне по невъзведени в закона касационни основания.В този ред на мисли, ВКС счита за необходимо изрично да коментира касационната жалба и допълнението към нея и от гледна точка на съдържанието на формулираните в тях оплаквания срещу атакувания съдебен акт на ПАС. Констатира се, че част от залегналите в сезиращия документ доводи се отнасят до неправилно установяване на фактическата обстановка от страна на въззивния съд.Настоящият съдебен състав припомня, че касационната инстанция не дължи отговор на възражения за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт.Аргументите, насочени срещу правилността на фактическите констатации на въззивния съд, съставляват доводи за фактическа необоснованост, която не е самостоятелен касационен повод по чл.348, ал.1 от НПК.ВКС контролира единствено юридическата правилност на атакуваните съдебни актове, без да преценява верността на изложената фактическа обстановка и да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело.Именно защото е ограничен от установените от въззивния съд факти /във всички случаи, извън хипотезата на чл.354, ал.5, пр.2 от НПК, каквато в конкретния случай не е налице/, изначално е ясно, че няма как да бъде уважено отправеното с жалбата искане за отмяна на решението на ПАС и оправдаване на касатора.Това би означавало ВКС сам за първи път да приеме нови фактически положения, с каквото правомощие тази инстанция не разполага.При касационния контрол фактологията на деянието може да се изследва само с оглед процесуалната законосъобразност на конкретните действия на контролирания съд по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган.С оглед на тези принципни положения настоящият съдебен състав ще обсъди само онези възражения на касатора, които се отнасят до конкретни фактически положения, оспорени като изведени в нарушение на конкретни процесуални правила. Доводите, по които касационната проверка е допустима, са били поставени на вниманието на въззивният съд, който задълбочено, ясно и подробно им е отговорил. Апелативният съд стриктно е съблюдавал изискванията на чл. 339, ал.2 от НПК относно съдържанието на съдебния акт – изложените в него доводи и аргументи позволяват извода, че заключенията в тях са не само ясни и достатъчни, на са и убедително защитени. Прецизно е проследена хронологията на събитията, подробно са отграничени фактите във връзка с конкретно реализираното от касатора поведение, механизма на протичане на злополуката, като съвсем последователно и точно е посочено въз основа на кои доказателствени материали, преценени съвкупно и поотделно, са направени изводите по фактите. Изпълнението на това му задължение въззивният съд е осъществил не формално, тъй като макар и да е утвърдил изводите на първоинстанционния съд, към аргументацията на последния е добавил и своя, подкрепяща и основана на трайната съдебна практика, аргументация. Подробно е защитил и изводите си относно допуснатите от касатора нарушения на правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.Посочил е също, и защо именно неговото поведение, реализирано в разрез с тези изисквания, е в каузална връзка с настъпилия тежък съставомерен резултат - смъртта на работника Г. Х..Фактическата обстановка е изведена законосъобразно от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съда.Доказателствените материали са оценени съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, опорочаващи вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав.Не се констатира маркираната с жалбата превратност или изопачаване на доказателствените източници, нито пък надценяване на едни за сметка на други.Не е налице и неоснователно кредитиране единствено и само на доказателствата, обслужващи обвинителната теза, и съответно игнориране на тези, подкрепящи защитната позиция, каквото изявление също фигурира в иницииращия документ. Отправения упрек към проявената от въззивния съд активност по събиране на допълнителни доказателства е неоснователен.Конкретното оплакване в тази насока е по повод допуснатия и проведен преразпит на основните свидетели –очевидци на инкриминираното деяние А. Д. и П. С., който е разчетен от касатора като нарушаващ правата му.Развитите в негова подкрепа аргументи са неприемливи.Като втора и последна инстанция по фактите, въззивният съд не само може, но и е длъжен да събере всички необходими за изясняване на обективната истина доказателства, относими към кръга обстоятелства, очертан от чл.102 от НПК.В рамките на правомощията му е също да проведе и повторен разпит на някой или на всички разпитани пред първостепенния съд свидетели, ако счете, че някой от правнозначимите обстоятелства не са изяснени пълноценно при първоначално преведените им разпити.Тези си правомощия въззивната инстанция може да упражни не само по свой почин, но и по искане на страните.В този ред на мисли, неоснователно се претендира от касатора нарушаване на правата му, поради това, че той самият не разполагал с възможност да иска събиране на допълнителни доказателства във въззивната фаза на процеса.В настоящия случай, наред с изложеното по-горе, следва да се отбележи и това, че съдът е изложил и причините, които са го мотивирали да извърши оспореното от касатора процесуално действие, а именно- изложените във въззивната жалба доводи за необоснованост на фактическите изводи, касаещи конкретното поведение на жалбоподателя преди инцидента, както и това на пострадалия в контекста на изясняване на въпроса бил ли е Х. алкохолно повлиян, възприети от първия съд.Задължението за разкриване на обективната истина, разбира се по реда и със средствата, предвидени в НПК е не само за прокурора и разследващите органи, както настоява касаторът, но и най-вече и основно за съда, като това изрично е регламентирано в процесуалния закон.И това е така, защото именно съдебната фаза на процеса е тази, в която следва да бъдат решени въпросите по чл.301 от НПК. Следващото оплакване на касатора в аспекта на заявеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е съсредоточено върху оборване на онези фактически констатации на съда, обуславящи в съвкупността си верните му изводи, че подсъдимият Д., в качеството си на технически ръководител на обект „М. х.“ в [населено място], на който са се извършвали строително-монтажни дейности на инкриминираната дата, въпреки, че е възприел лично, че пострадалия Х. е бил повлиян от алкохол, не само не го е отстранил от работното му място, но и му е позволил извършване на работа на височина без използване на лични предпазни средства и без на самия обект да е осигурена необходимата безопасност за работа на височина.Изложените в подкрепа на това оплакване аргументи са в две направления:1/възложените за инкриминираната дата СМД не са включвали работа на височина, още повече, че строителния обект е бил въведен в експлоатация и в този смисъл не представлява ново строителство, и 2/пострадалият Х. , пренебрегвайки разпореждането на Д. /не е уточнено в сезиращия документ дали това разпореждане е било по повод евентуалното му отстраняването му от работа от страна на Д. или пък е касаело препядстване от последния на качването на пострадалия по стълбата за извършване на дейности на височина/ „самонадеяно предприел качване на височини без ЛПС“. Така развитата теза последователно е била приета за опровергана от двете предходни съдебни инстанции със законосъобразни от процесуална гледна точка доводи, които касационният съд споделя изцяло. Преди всичко, по повод на коментираното оплакване, следва да се отбележи, че касаторът не е посочил кои точно доказателствени източници, поставени в основата на оспорените фактически изводи са оценени едностранчиво или превратно от инстанционните съдилища или пък са надценени и съответно им е даден превес в полза на обвинителната теза.Налице е единствено изразено несъгласие с приетото по фактите, като дължимата конкретика, позволяваща пълноценно реализиране на касационната проверка, е заместена със собствен на жалбоподателя прочит на доказателствената съвкупност.При това положение касационният съд може да отбележи единствено, че възражението за порок в аналитичната дейност на въззивния съд не се споделя.Доказателствените източници, поставени в основата на фактическите изводи относно това, че подсъдимият е изпълнявал длъжността „технически ръководител“ на обекта; че пострадалият Х. е бил във видимо нетрезво състояние; че последният не е разполагал с лични предпазни средства в деня на злополуката; че самият обект не е бил обезопасен за работа на височина; че въпреки това, подсъдимият е позволил на пострадалия да извършва дейности на височина, са интерпретирани в тяхното действително съдържание.От значение е също така, че доказателствения материал, въз основа на който инстанциите по същество са формирали изводите си по фактите относно оспорените от касатора обстоятелства е единен и безпротиворечив.В противовес на установеното от свидетелите, работещи на обекта, се явяват единствено обясненията на подсъдимия Д., които при това положение, правилно са оценени като изолирани и в този смисъл недостоверни.Изключително подробно, на стр.10-стр.15 въззивният съд е анализирал както сведенията, депозирани от свидетелите С., Д. и Б., така и тези, изводими от обясненията на подсъдимия Д., касаещи обстоятелствата, относими към поведението на подсъдимия и пострадалия в деня на инцидента, отчел е противоречията в коментираните гласни доказателствени средства, изложил е убедителни мотиви за причините, поради кредитира само частите от тях, които намират доказателствена обезпеченост.На стр.12-стр.13 от мотивите, специално внимание е обърнал апелативния съд и на възражението на касатора, поддържано и пред настоящата инстанция основано на това, че на инкриминираната дата не е следвало да бъдат извършвани СМД на височина в контекста на изявлението му, че обекта е бил въведен вече в експлоатация.С основание тази теза е отхвърлена като неприемлива, като изложените въззивни съображения срещат пълна касационна опора. В този смисъл доказателствената и аналитична дейност на въззивния съд е процесуално изрядна и отправения към нея упрек е несъстоятелен. Неоснователно е и възражението, че не е налице причинна връзка между поведението на подсъдимия Д. и настъпилия вредоносен резултат.Всъщност, в сезиращия документ причинността е оспорена и от гледна точка на това, че не травмата, получена от пострадалия вследствие на падането му от стълбата е довела до леталния му изход, а последния е резултат от „стари травми и инфекция при оперативната интервенция“, проведена два месеца след трудовата злополука, както и на „силно увредения му черен дроб“, установяващ „човек с тежка зависимост от алкохола“.Предложената от касатора интерпретация на причината за смъртта на пострадалия е неприемлива.Категорично, в резултат на прецизен анализ на медицинската документация, касаеща здравословното състояние на пострадалия, както и на констатациите, обективирани в основната и допълнителна СМЕ, инстанционните съдилища с основание са извели и убедително защитили извода, че смъртта на Х. е резултат от тежка черепно-мозъчна травма, получена вследствие падането му от височина от около 4 метра/от стъблата, на която се е качил/.Обстоятелството, че от момента на получаване на травмата до момента на смъртта на пострадалия са настъпили усложнения –гноен възпалителен процес на мозъчното вещество и в черепната кухина; развилата се от залежаването му двустранна абсцедираща пневмония, както и общо увреденото му състояние вследствие системната с голяма давност /предвид данните по делото/ употреба на алкохол, не компрометира аргументирано защитения съдебен извод за пряка причинно-следствена връзка между претърпяната от Г. травма на 23.10.2016г. и настъпилата му смърт на 27.12.2016г. Същевременно, от съдържанието на въззивното решение ясно е видно обосноваването на причинно-следствената връзка между поведението на подс.Д. и настъпилия резултат /л.18 от съдебния акт/, поради което оплакването е неоснователно и на тази плоскост. Принципно причинната връзка е елемент от обективната страна на деянието, тъй като протичането на каузалния процес е обективен факт от действителността. В него могат да се включват различни фактори, които да произтичат както от действия/бездействия на дееца, така и да стоят извън неговото поведение. За отговорността на дееца е от значение неговия конкретен принос за настъпването на престъпния резултат, като причинната връзка е налице и тогава, когато деянието създава предпоставки за настъпване на резултата. В настоящия случай правилно инстанциите по същество ясно са посочили конкретното поведение на подсъдимия Д., с което същият е допринесъл за настъпването на тежкия резултат, както и защо този резултат се явява следствие именно на неговото поведение.Именно подсъдимият Д. е изпълнявал функцията „технически ръководител“ на строителен обект във връзка с изпълнението на договорени СМД на „метално хале“ с размери 12 на 36 метра и височина 5 метра- [населено място] /по силата на Заповед №124/03.2016г./ на инкриминираната дата.Правилно, с оглед това му качество, инстанционните съдилища са приели, че негова е била отговорността за осигуряване на безопасни условия на труд на работниците, извършващи СМД.Несъмнено е установено по нататък, че Д. е имал ясна представа, че пострадалият Г. е във видимо нетрезво състояние и не разполага с ЛПС в деня на инцидента; също така е бил наясно, че строителната площадка не е била оборудвана по необходимия начин, позволяващ безопасно извършване на СМД на височина; въпреки посочените обстоятелства е позволил на Г. да предприеме изкачване по стълбата, за да извърши дейности на покривното пространство. Видно е, че по този начин подсъдимият е създал предпоставки за извършване на последвалите действия от страна на пострадалия Г. Х., като последният е предприел качване по стълба, поставена на височина около 5 метра вътре в халето на строителния обект, при което е паднал от разстояние от около 4 метра и по този начин е получил травмата, довела до леталния му изход. Така въпросът за последователното наслагване на конкретно осъщественото от подсъдимия Д. и на пострадалото лице поведение при инкриминирания трудов инцидент и каузалния принос на всеки един от тях към настъпилия тежък резултат е правилно разрешен от съдилищата. Въз основа на изложените дотук съображения може да се обобщи, че предвид законосъобразната в процесуален план доказателствена дейност на съдилищата по фактите, ВКС не констатира процесуалните права на подсъдимия Д. да са били нарушени в аспекта на претендираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.Установените от ПАС фактически положения са изведени в резултат на процесуално издържан анализ и се подкрепят от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност.В мотивите на атакувания съдебен акт е даден мотивиран отговор на всички доводи на касатора, отправени с въззивната му жалба и застъпени в пледоарията на защитника му пред въззивния съд.От съдържанието на решението е видно, че отделните възражения са обсъдени внимателно в контекста на цялостната доказателствена съвкупност, като ясно и недвусмислено са посочени основанията, въз основа на които всяко от тях е преценено като неоснователно.С оглед на това касационната инстанция прие, че доказателствената дейност на въззивния съд е процесуално изрядна, а залегналата в атакувания съдебен акт аргументация в необходимата степен е съобразена със стандарта на чл.339, ал.2 от НПК. ІІ. Касационният съд не установи наличие на релевираното от жалбоподателя основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК –нарушение на материалния закон.На л.15 до л.18 от атакуваното въззивно решение въззивната инстанция е изложила верни и изчерпателни съображения относно съставомерността на поведението на подсъдимия Д. по чл.123, ал.1 от НК, които се споделят от настоящия състав.Дадена е законосъобразна и аналитична правна оценка на установената специфика на дейността по извършване на строителни и монтажни работи на строителен обект, включително и такива на височина, налагащи осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на строителната площадка; нейната регламентация; вменените на подсъдимия Д. задължения, които той е пренебрегнал; причинната връзка между поведението му и настъпилите общественоопасни последици, субективното му отношение към тях.Съдържанието на атакуваният съдебен акт в тази му част категорично опровергава бланкетното възражение за „неправилно приложени правни норми“ от страна на въззивния съд.Вярно е точно обратното- именно вменените на подсъдимия релевантни нарушения на съответните норми от Наредбата са от значение за ангажирането на наказателната му отговорност по бланкетния състав на чл.123, ал.1 от НК и те са щателно и детайлно обсъдени от проверявания съд.Наред с това, юридическата част на въззивното решение е съобразена с константната съдебна практика на ВКС по трайно и еднопосочно разрешаваните въпроси на професионалната непредпазливост. Доводите в касационната жалба на подсъдимия Д. и на защитника му са основани на съображения за неправилни изводи по фактите, както и на принципното оспорване на възможността подсъдимия да е субект на задължения по вменените му подзаконови правила, запълващи бланкетния състав на чл. 123 от НК. Настоящият касационен състав не споделя изтъкнатата аргументация. Както бе посочено по-горе, заключенията по фактите са направени при стриктно спазване на процесуалните правила по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствения материал. На базата на процесуално изрядно установените факти законът е приложен правилно, като въззивната инстанция убедително е защитила изводите си по правото. Подсъдимият А. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 123, ал.1 от НК, тъй като в качеството си на технически ръководител, при извършване на строително-монтажна дейност на горепосочения обект, състояща се в извършване на СМД на височина е нарушил правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия за труд, установени в чл.24, ал.1 и ал.2; чл.26, т.1 и чл.60, ал.1 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд.Поведението на подсъдимия е в разрез с установеното в посочения подзаконов нормативен акт, тъй като същия в качеството си на технически ръководител на строителен обект, находящ се в [населено място], [община], представляващ „Метално хале“, на който е следвало да се извършат СМД, включително и такива на височина на около 4,40м. /силикониране и обкантване на ъглите на хладилните камери в металното хале и силикониране на панели, поставени на покривното пространство/, при ясната представа, че самият обект не е обезопасен чрез използването на анкерирани защитни съоръжения и предпазни колани, захванати към устойчива здрава повърхност, позволяващи сигурно и безопасно извършване на дейностите на височина, както и при липса на ЛПС от страна на пострадалия Х. и при ясно видимо нетрезво състояние на същия, го е допуснал да се качи на стълба за да извърши строителни дейности на покрива на халето.По този начин, подсъдимият Д. е създал предпоставки за възникване на трудова злополука, при която пострадалият Х. при падането му от стълбата е получил травматичното увреждане, довело до леталния му изход, като при това положение законосъобразно е била ангажирана наказателната му отговорност по реда на чл.123, ал.1 от НК. Възражението, че подсъдимият не е субект на престъплението по чл.123 от НК, е неприемливо.Съгласно ППВС № 2/79 г. престъпленията по чл.123 от НК са дял от общата съвкупност на трудовите злополуки, като субекти на този вид престъпления могат да бъдат лица, които упражняват правно регламентирана дейност, която е източник на повишена опасност, в която категория се включват както преките изпълнители на дейността, така и лицата, които имат нормативни задължения по организирането, ръководенето или контролирането на правилното й и безаварийно изпълнение.Съдебната практика е утвърдила и разбирането /ППлВС № 2/1979 г., изм. ППлВС № 7/1987 г /, че „определящо значение за квалификацията на деянието има характера на изпълняваната дейност и фактическото съдържание на правата и задълженията на лицето, което я осъществява, а не наименованието на заеманата от него длъжност”/в този смисъл Р №97/2015г. по н.д.№129/2015г., ІІІ НО на ВКС/ /.В конкретния случай, установено е по фактите, че за технически ръководител на строителния обект е бил назначен свидетелят Б., а в негово отсъствие /такова е налице на инкриминираната дата/ именно на подсъдимия е било възложено изпълнението на длъжността „технически ръководител/ Заповед №124/03.2016г./.При това положение и в контекста на приложимото право, убедително въззивния съд е защитил тезата си, че подсъдимия Д. е извършвал функцията на технически ръководител във фирмата-изпълнител към момента на трудовата злополука, довела до смъртта на пострадалия Х., като именно негово /на Д./ е било задължението да спазва предписанията на вменените му от обвинението разпоредби от подзаконовия нормативен акт.Това е и обстоятелството, което е от решаващо значение за отговорността му. Въз основа на изтъкнатото правилно инстанциите по същество са заключили, че подсъдимият е субект на професионална непредпазливост по чл.123 НК, като в този смисъл не е налице твърдяното нарушение на материалния закон. Той не е спазил изискванията на правилата за безопасно осъществяване на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, поради което в резултат на проявената от него и от пострадалото лице небрежност е настъпила смъртта на пострадалия работник Х. . ІІІ.Претенцията за явна несправедливост на наложеното по отношение на подсъдимия Д. наказание е неоснователна.С основание въззивният съд е приел, че индивидуализацията на наказанието на жалбоподателя следва да бъде проведена по реда на чл.55 от НК, като именно изтъкнатите от касатора обстоятелства са поставените в основата на решаващите му изводи.Освен обсъдените от въззивния съд обстоятелства обективно липсват, а не са и изтъкнати от жалбоподателя, други конкретни смекчаващи обстоятелства, които да са били пропуснати.Поради това ВКС приема, че липсва очевидна диспропорция между наложеното на подсъдимия Д. наказание и обществената опасност на деянието и дееца, обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите отговорността обстоятелства.Така определеното наказание по вид и размер изпълнява целите по чл.36 от НК и не се явява явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК. На основание чл.189, ал.3 от НПК направените от частния обвинител К. Н. Х. разноски за процесуалното представителство на повереника й пред касационния съд в размер на 3000.00лв. следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия. Предвид изложеното и като констатира неоснователност на наведените в касационните жалби доводи, на осн. 354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9 от 16.01.2023г., постановено по внохд № 521/2021г. по описа на Апелативен съд- Пловдив. На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда А. И. Д. да заплати на частния обвинител К. Н. Х. сумата от 3000.00 /три хиляди/лв., представляваща възнаграждение за осъществената от повереника й адв.Й. Л. правна защита и процесуално представителство пред ВКС. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: