7 Р Е Ш Е Н И Е №140 гр. София, 24 юни 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети юни двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Марияна Петрова при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 530 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано въз основа на постъпила жалба от защитниците на подсъдимия – гръцкия гражданин П. К., адв. А. А. – Т. и адв.А. М. против въззивно решение № 42/09.02.2016 г., постановено по внохд № 627/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се поддържа наличието и на трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, но не са отразени конкретни твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, т.е. наведеното касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК е изцяло формално заявено. Посочено е, че в решението си въззивната инстанция не е отговорила на нито едно от оплакванията срещу първоинстанционната присъда. Според защитниците неправилно и необосновано апелативният съд е приел, че е налице противоречие в показанията на свидетеля – очевидец К. относно скоростта на управлявания от подсъдимия лек автомобил в момента преди фаталния удар с починалия пешеходец. Твърди се, че не са обсъдени и напълно са игнорирани обясненията на К. относно поведението самия пострадал на пътя, неговото алкохолно опиване и наличието на мантинела от двете страни на пътното платно, което правело малко вероятно преминаването на пешеходец в районна на местопроизшествието. Въпреки че, определеното наказание е индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, същото е завишено, поради което е и явно несправедливо, още повече, че предходните инстанции не са приложили разпоредбата на чл.55 от НК при наличието на основания за това. Претендира се да бъде отменено въззивното решение и потвърдената с него присъда като подсъдимият бъде оправдан или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на второинстанционния съд. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Частният обвинител К. Г. – баща на починалия, въпреки предоставената му от съда възможност не се явява. Повереникът му адв.М. Б. моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като изложените в нея оплаквания са напълно неоснователни. В съдебно заседание подсъдимият П. К., в присъствието на преводач, лично и чрез защитника му адв.А. А. – Т. поддържат депозираната жалба и молят същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 1054/09.03.2015 г., постановена от Окръжен съд – гр. Благоевград по нохд № 1/2013 г. подсъдимият П. Х. К. е признат за виновен в това, че на 27.12.2011 г., около 18,30 ч. в [населено място], в района на бензиностанция „ОМВ”, при управление на собствения си л.а. „В.” с ДК [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение - чл.21 ал.1 от ЗДвП, като се е движил със скорост над максимално допустимата от 50 км./ч. за населено място, а именно – 66 км./ч., в резултат, на което е допуснал ПТП с неправилно пресичащия пътното платно пешеходец Г. К. Г. с ЕГН [ЕГН] и по непредпазливост е причинил смъртта му, поради което и на основание чл.343 ал.1 б.„В” вр. с чл.342 ал.1 вр. с чл.2 ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, като е оправдан да е извършил престъплението чрез нарушение на чл.20 ал.2 изр.1 и изр.2 от ЗДвП. На основание чл.66 ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено за изпълнение в максималния изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години. В тежест на К. са възложени и направените по делото разноски в размер на 3 339 лв., като съдът е разпоредил връщането на иззетия като веществено доказателство лек автомобил на подсъдимия, ведно с ключ и дистанционно управление. По жалба на защитниците и на частния обвинител, чрез повереника му е образувано внохд № 627/2015 г. на Апелативен съд - София. С постановеното по делото въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Наведените в касационната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила са идентични с посочените във въззивната жалба. Същевременно с това, те по-скоро претендират наличието на необоснованост на атакувания съдебен акт, което не е сред касационните основания, визирани в разпоредбата на чл.348 ал.1 от НПК. От друга страна, ВКС не установи наличието на нарушения при формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция. Мотивите към решението на апелативния съд са достатъчно подробни, съобразени са с изискванията на закона и в частност с разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК. Второинстанционният съд законосъобразно е интерпретирал всички доказателствени източници, включително и самите обяснения на подсъдимия, както и показанията на пътувалия в автомобила негов приятел и сънародник – свидетеля К.. С основание не само въззивният, но и първоинстанционният съд, с оглед заключенията на назначените по делото експертизи са възприели за действителна определената от вещите лица скорост на движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил в момента на удара и преди възникване на опасната ситуация, довела до пътно - транспортното произшествие, а не заявената такава от свидетеля очевидец. Въз основа на обективните данни по делото относно констатираните травми по тялото на починалия, повредите по автомобила и измерените спирачни следи, следствие на извършените многократни експериментални изследвания основателно е прието, че скоростта на движение на леката кола непосредствено преди задействане на спирачната система е била 66 км./ч., която се явява и възможно най-ниската, установена от експертите, т.е. най – благоприятната за подсъдимия. Като се има предвид, че принципно в показания се възпроизвеждат непосредствените лични, при това субективни възприятия на свидетеля относно определените факти от значение за делото, а експертизата като способ за събиране и проверка на доказателствата, при който въз основа на специалните знания от известни факти се прави извод за неизвестните, основателно предходните съдилища са възприели и кредитирали заключенията на вещите лица относно скоростта на автомобила, пред определения „на око” от свидетеля размер. По делото не се установява наличието и на твърдените в жалбата обстоятелства за дъждовно време и хлъзгава настилка на пътното платно, още повече същите да не са взети предвид от инстанциите по фактите. Видно от протокола за оглед и от приложената справка от БАН – НИМХ няма данни за валежи към инкриминирания момент, като последният е бил на 22.12.2011 г., т.е. пет дни преди възникване на пътно - транспортното произшествие. Нещо повече, измерените спирачни следи от 24,40 м. от лявата страна и 24,50 м. от дясната страна предопределят пътната настилка да е била суха. В унисон с възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка въззивният състав е отчел и високата концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия – 2,90 промила, т.е. непосредствено преди смъртта си Г. Г. е бил в състояние на средна към тежка степен на алкохолно опиване, което се характеризира със значителни нарушения на мисловната дейност, съобразителността, вниманието и координацията на движенията, изразяващи се в силно забавяне на реакциите. Очевидно пияното състояние на пострадалия стои в основата на предприетото от него пресичане на пътното платно на неразрешено за това място, при наличието на преградна мантинела от двете страни на пътния участък. Същевременно с това обаче, неубедителна се явява поддържаната от страна на защитата теза, че само и единствено действията на пешеходеца са причината за възникване на процесното пътно транспортно нарушение довело до смъртта му, но не и превишената скорост на движение на подсъдимия. В конкретния случай няма спор, че с неправомерното си поведение К. е допринесъл за настъпване на трагичния резултат. Установеното по експертен път е обстоятелство, че ударът е бил предотвратим при управлението на автомобила със скорост от 53,72 км./ч., т.е. близка, но дори по-висока от максимално разрешената в случая за градски условия от 50 км./ч. сочи, че подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на съставомерните последици. Затова, допуснатите от него нарушения на правилата за скоростта са в причинна връзка с настъпилия резултат. В този смисъл изцяло неоснователни са претендираните от защита процесуални нарушения, изразяващи се в постановяване на присъдата при неизяснена фактическа обстановка и при липса на категорични доказателства за определяне на скоростта на управлявания от подсъдимия автомобил. При индивидуализация на наложените на К. наказания надлежно са отчетени установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, положителната му обществена характеристика като човек и водач на МПС, както и приноса на починалия пострадал за настъпване на вредоносния резултат. Правилно е прието, че приетите за смекчаващи отговорността обстоятелства не носят характеристиките на изключителност или многобройност. Същевременно с това касационният състав не споделя определеното като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство, че тъй като подсъдимият добре познавал пътния участък ясно е съзнавал възможността на пътното платно да има пешеходци. Напротив, именно доброто познаване на пътя е създало погрешна представа в подсъдимия и му е дала необоснована увереност, че в районна на местопроизшествието е абсурдно да се появи пешеходец. Ето защо настоящият състав е на становище, че визираното обстоятелство не би могло да се счита за отегчаващо и следва да бъде изключено от кръга на определящите отговорността обстоятелства. На второ място, според касационния състав в недостатъчна степен е оценено, т.е. подценено е значението на степента на съпричиняване от страна на пострадалия, който е предприел пресичане на пътното платно в неразрешен за това и неосветен участък - на мост, ограден с мантинели, в тъмната част на деня, в състояние на средна към тежка степен на алкохолно опиване. С оглед на гореизложеното касационната инстанция счита, че наложеното на подсъдимия наказание от три години лишаване от свобода, при липсата на минимум към момента на извършване на деянието и четири години лишаване от право да управлява МПС са твърде завишени и следва да бъдат намалени на по една година и шест месеца. С оглед намаления размер на наказанието лишаване от свобода, въпреки че, в жалбата не се оспорва продължителността на определения изпитателен срок от пет години, за да бъде същият в съответствие разпоредбата на чл.66 ал.2 от НПК се налага той да бъде коригиран на четири години, който размер е адекватен за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия. В този смисъл следва да се измени обжалвания съдебен акт. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.2 т.1 вр. с ал.1 т.3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 42/09.02.2016 г. по внохд № 627/2015 г. на Апелативен съд – София, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия П. Х. К. наказание лишаване от свобода на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, изпитателния срок, в който същото е отложено за изпълнение на ЧЕТИРИ ГОДИНИ и лишаването от право да управлява МПС на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: